Р Е Ш Е Н И Е
Номер 136 13.12.2019 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател Илияна Балтова
Членове Албена Зъбова - Кочовска
Христина Марева
Секретар Станка Ангелова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Ил. Балтова
търговско дело № 174 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната
жалба на П. Б. , гражданин на И. , роден на *** г., притежаващ паспорт № Р* издаден на **** г. от Паспортна служба - Д. , с постоянен адрес: Р., Л. Л. , К. К. У. , И. , с адрес за връчване: гр. С.,
ул. „П“, № 1* адв. В. , срещу решение № 280 от
30.06.2016 г., постановено по т.д. № 287/
Присъдени са разноски.
Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено при допуснати процесуални нарушения, основано на неистински документи.
Въззивникът релевира доводи, че е неправилен изводът на съда за редовност на воденото от „Д“ Е. счетоводство. По отношение на счетоводството на „С“ Е. също се инвокират доводи за липса на редовност на воденето му.
На следващо място се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е възприел в решението си, че представеният анекс е подписан от посочените лица, тъй като от изпълнената пред първата инстанция почеркова експертиза се установява разлика между представения документ в копие и оригинала, което, по мнение на въззивника, доказва допълнителното съставяне на споразумението. Като неправилен се квалифицира изводът на съда, че фактът, че подписът под процесния анекс от 22.10.2007 г. не е положен от Н. О. О’
Оспорва се датата на анекса.
Поддържа се възражение за погасяване по давност на
вземането, обективирано в процесния
анекс към договор за заем, по съображения, че е изтекла предвидената в закона
петгодишна давност от
Претендира се присъждане на разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия „С“ Е. , в който същата се оспорва. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Изтъква се, че правното основание на вземането на въззиваемия е базирано на договор за заем, сключен с „Д“ Е. и анекси към същия от 22.10.2007 г. и 20.10.2009 г., с последния от които е постигнато съгласие за срок за издължаване на задължението да се върне заема – 31.03.2012 г.
Подчертава се, че от ангажираните в производството доказателства се установява еднократното предоставяне на заемната сума от 20 000 лв. по банков път от „С“ Е. на „Д“ Е. , като задължението за връщане на заема не е погасено.
По мнение на въззиваемия, по делото безспорно е установено редовното водене на счетоводството на „С“ Е. и „Д“ Е. , както и редовното осчетоводяване на операцията по предоставяне на заемни средства.
Акцентира се на обстоятелството, че след анекса от 22.10.2007 г., за който в производството е установено, че не е подписан от Н. О. О’
Излагат се съображения за неоснователност на твърденията за изтекла погасителна давност за вземането, като се сочи, че от уговорения между страните падеж на задължението – 31.03.2012 г. до предявяването на вземането, давностният срок не е изтекъл.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Д“ Е. – в несъстоятелност, в който същата се оспорва. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Доказва се, според този въззиваем, от заключението на вещото лице, че счетоводствата на дружествата – въззиваеми са редовно водени. Правилно е отразена операцията по счетоводно записване на договора за заем и у двете дружества, сумата е реално постъпила по банковата сметка на заемополучателя, налице са извършвани одиторски доклади.
Сочи се, че вземането не е погасено по давност, като е недопустимо въззивникът да предявява чужди права, а именно – на „Д“ ЕАД.
Претендират се разноски.
По делото е постъпило становище от конституирания на основание чл.694, ал.4 ТЗ с. на несъстоятелното дружество – М. Т. Б. , в което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Синдикът изтъква, че при предявяване на вземането си кредиторът „С“ Е. е представил договор за заем и анекси, доказателства за извършен банков превод, от които е видно, че несъстоятелното дружество му дължи сума в размер на 20 000 лв., със съответната договорна лихва. С анекс от 20.10.2009 г. падежът на задължението е променен от страните на 31.03.2012 г. Оригиналите от договора за заем и анексите към него се намират в дружеството и задължението е осчетоводено.
Делото е за втори път висящо пред
настоящата инстанция, след отмяна, с Решение № 32 от 18.06.2019 г., постановено
по т.д. № 1109/
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият отрицателен установителен иск е предявен в законния срок по чл.694, ал.6 ТЗ.
С решение № 352/ 6.11.2014 г. по т.д. № 293/
Въззиваемият „С“ Е. е предявил вземанията си пред синдика и те са били включени в обявения на 17.03.2015 г. в Търговския регистър списък на приетите вземания.
Възражението на въззивника против приетите вземания е постъпило в срок, но то е било оставено без уважение с определение № 650 от 28.05.2015 г. на съда по несъстоятелността, обявено в Търговския регистър на 29.05.2015 г.
Искът е предявен на 8.06.2015 г.
Дружеството въззиваем „С“ Е. е претендирало за удовлетворяване в несъстоятелността вземане в размер на 20 000 лв. – главница по договор за заем между „С“ Е. и „Д“ ЕАД; договорна лихва върху тази главница в размер на 237,04 лв. – за периода 23.10.2006 г. – 6.11.2014 г., както и законната лихва върху тази главница от 6.11.2014 г. до окончателното изплащане.
С предявяване на установителния иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, какъвто е предявен в настоящия процес, се предоставя правна възможност на кредитор да поиска разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно несъществуването на предявено от друг кредитор в несъстоятелността вземане, тогава, когато подаденото възражение на кредиторът- ищец е било оставено без уважение при произнасянето на съда по несъстоятелността по чл.692 ТЗ.
Поради характеристиката на този иск на отрицателен установителен такъв, доказателствената тежест за установяване възникването и съществуването на вземането, с неговите характеристики, се носи от ответника по иска, докато ищецът следва да докаже възраженията си срещу съществуването на спорното право.
В производството пред първоинстанционния съд, с отговора на исковата молба, депозиран от „С“ Е. , е представен договор за заем от 23.10.2006 г., обективиращ постигнато между страните съгласие относно предоставянето от заемодателя - „С“ Е. , на заемателя - „Д“ Е. , на сумата от 20 000 лв., със задължение за връщане на заема до една година от подписване на договора.
Представено е по делото платежно нареждане от 23.10.2006 г. за наредено плащане по банковата сметка на „Д“ Е. на сума в размер на 20 000 лв., с наредител въззиваемия - „С“ Е. , като вещото лице по изпълнената пред първата инстанция съдебно – икономическа експертиза е потвърдило, че плащането е постъпило по банковата сметка на длъжника, с основание за превода – договор за заем.
Предвид реалния характер на заемния договор, инкорпориращ както постигнато съгласие, така и предаване на уговорената престация, анализираните по-горе доказателства за постигане на съгласие за предаване в собственост на паричната сума и реалното й постъпване при заемателя дават основание за формиране на заключение за удовлетворяване на фактическия състав по възникване на заемното правоотношение, твърдяно от въззиваемите.
Приети като доказателства по делото са анекси към договора за заем, от 22.10.2007 г. и 20.10.2009 г., с които страните са се споразумели по предоговаряне на падежа за връщане на заема, променен съответно с първия анекс на две години след 22.10.2007 г. и с втория анекс – най-късно до 31.03.2012 г.
Въвеждат се във въззивната жалба доводи за неавтентичност на анекса, датиращ към 20.10.2009 г. и се оспорва датата, на която е съставен, с твърдения за антедатиране.
Не се оспорва в настоящото производство, че анексът е подписан от представляващите дружествата лица, към датата на съставянето му.
От заключението на изпълнената при първоинстанционното разглеждане на делото съдебно – почеркова експертиза става ясно, че подписите върху анекс 2 към договора за заем са положени от лицата, сочени за негови автори – съответно В. Й. Ж. , Н. К. Г. – за заемодател, и Н. О. О’ Р. – за заемател. Вещото лице е работило с оригинал на оспорения документа. Ето защо, автентичността на документа не беше оборена.
Съобразно указанията в отменителното решение на Върховния касационен съд, настоящата апелативна инстанция указа доказателствена тежест за дружеството – въззиваем - „С“ Е. да установи датата на съставяне на оспорения от въззивника документ – анекс от 20.10.2009 г.
На първо място, експертът по изпълнената в настоящото производство съдебно – счетоводна експертиза е установил редовност на воденото счетоводство при двете дружества – въззиваеми, и в този аспект са неоснователни въведените във въззивната жалба оплаквания. Обстоятелството дали годишните счетоводни отчети на търговците са обявявани в Търговския регистър е ирелевантно за извода за коректност на счетоводните записи.
На второ място, следва да се акцентира на
констатацията на вещото лице, че процесното вземане
по договора за заем е било осчетоводено в счетоводствата както на заемодателя,
така и на заемателя, първоначално като краткосрочно
вземане, респективно – задължение. В записванията при „Д“ Е. от първоначалното
осчетоводяване до настоящия момент не се наблюдава промяна в начина на отчитане
и показване на задължението в балансите на дружеството.становена
е от вещото лице промяна в записите, касаещи същото вземане, в счетоводството
на „С“ Е. , като през
На следващо място, вещото лице е посочило, че за същото задължение/ вземане не се констатират взети решения на органите на дружествата за отписването им, което би било нормална счетоводна операция за отписване на задължение, погасено по давност.становено е от вещото лице ежегодното, от първоначалното осчетоводяване, взаимно признаване съществуването на вземането/ задължението, с потвърдителни писма, изходящи от дружествата. Вещото лице е установило наличието на процесния оспорен анекс като документ в счетоводствата на страните.
Гореизложеното позволява формирането на извод за
достоверност на датата на оспореното допълнително споразумение към договора за
заем. Документът е наличен в счетоводствата на страните по сделката, на негова
база съдоговорителите са разменяли всяка година след
възникването на задължението потвърдителни писма за
съществуването му, като то не е било отписано по предвидения в Счетоводните
стандарти начин за изсрочени по давност задължения.
Промяната на начина на записване на вземането при „С“ Е. от краткосрочно, при
началното му записване, в дългосрочно - през
Изложеното е основополагащо за преценката относно основателността на възражението за погасяване на вземанията на въззиваемия „С“ Е. по давност.
По смисъла на чл.114, ал.1 ЗЗД, процесното задължение се погасява с петгодишна давност, като началото на давностния срок се свърза с настъпване изискуемостта на вземането – в конкретния случай 31.03.2012 г. Молбата на кредитора „С“ Е. за приемане на вземанията му в несъстоятелността е от 10.02.2015 г., следователно в рамките на петгодишния давностен срок. Възражението е неоснователно. Не е погасено по давност и вземането за договорната възнаградителна лихва за периода от 10.02.2012 г. до 6.11.2014 г.
Съдът приема, при анализ на гореизложеното, че са налице неудовлетворени вземания на въззиваемия „С“ Е. по отношение на „Д“ Е. , в обема на главницата и договорната лихва, така както са предявени, с които този кредитор може да участва при осребряване имуществото на длъжника в несъстоятелността.
Предявеният иск е неоснователен.
Изводите на настоящия състав съвпадат с тези на първоинстанционния съд, което обосновава потвърждаване на постановения съдебен акт.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажираните доказателства, на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да понесе сторените от въззиваемия „С“ Е. разноски пред настоящата и касационната инстанция, в общ размер на 6450 лв., от които 3000 лв. – платено адвокатско възнаграждение за един адвокат пред Апелативен съд Бургас, 450 лв. – платено възнаграждение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза пред Апелативен съд Бургас, и 3000 лв. – платено адвокатско възнаграждение за един адвокат пред Върховния касационен съд.
Следва да се осъди въззивникът да заплати държавна такса за въззивното производство, в размер на 101,18 лв. и за касационното производство, в размер на 101,18 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 280/ 30.06.2016 г., постановено по т.д. № 287/
ОСЪЖДА П. Б. , гражданин на И. , роден на *** г., притежаващ паспорт № Р* издаден на ** г. от Паспортна служба - Д. , с постоянен адрес: Р., Л. Л. , К. К. У. , И. , с адрес за връчване: гр. С., ул. „П“, № 1* адв. В. , да заплати на „С“ Е. , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „П“, № 33, вх. А, ап.39, представлявано от В. Й. Ж. и Н. К. Г. – управители, заедно, сумата от 6450 лв. – съдебно деловодни разноски за производството пред Апелативен съд Бургас и за производството пред Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА П. Б. , гражданин на И. , роден на **** г., притежаващ паспорт № Р* издаден на 17.04.2009 г. от Паспортна служба - Д. , с постоянен адрес: Р., Л. Л. , К. К. У. , И. , с адрес за връчване: гр. С., ул. „П“, № 1* адв. В. , да заплати сумата от 101,18 лв. – държавна такса, по сметката на Апелативен съд Бургас.
ОСЪЖДА П. Б. , гражданин на И. , роден на 24.01.1967 г., притежаващ паспорт № Р* издаден на 17.04.2009 г. от Паспортна служба - Д. , с постоянен адрес: Р., Л. Л. , К. К. У. , И. , с адрес за връчване: гр. С., ул. „П“, № 1* адв. В. , да заплати сумата от 101,18 лв. – държавна такса, по сметката на Върховния касационен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: