№
260005
град Шумен, 18.03.2022г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи декември,
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа
докладваното от окръжния съдия т.д. №7 по описа за 2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.432,ал.1
от КЗ.
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Н.Р.В., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител А.Н.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, адрес на призоваване: гр. София, бул. „....“ № 85, ет. 2, ап. 6
срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.заедно
и поотделно, съдебен адрес:***. Ищецът твърди, че на 05.06.2018 г., около 07,29
ч. в гр. Шумен, товарен автомобил марка „Медцедес“, модел „Вито 110 Д“, рег. № ....,
управляван от И.А.И., ЕГН **********,***, с посока на движение от кв. „....“
към центъра на града, в района на Дом № 105, нарушил правилата за движение по
ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движение, предвид наличието на опасност, а именно
намиращото се на десния тротоар дете Н.Р.В., което е навлязло на пътното
платно, в резултат на което автомобилът го е блъснал. За пътния инцидент бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № 2018 1038
298/05.06.2018 г., по описа на РУП – Шумен и било образувано Досъдебно
производство с № 728/2018 г. по описа на РП – Шумен. С Постановление от
11.06.2019 г. било прекратено ДП № 728/2018 г. по описа на РП – Шумен,
прокурорска преписка № 1276/2018 г. по описа на РП – Шумен на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК и
чл. 199 от НПК. Товарен автомобил марка
„Медцедес“, модел „Вито 110 Д“, рег. № ...., управляван от И.А.И., собственост
на същия бил застрахован по застраховка „ГО“ в ответното дружество със
застрахователна полица № BG/02/1170002599340/05.10.2017 г. валидна до
04.10.2018 г. Непосредствено, след пътния инцидент ищецът е изгубил съзнание,
като е транспортиран от екип на „Бърза помощ“ в МБАЛ – Шумен АД с много силни
болки в областта на главата и персистиращо главоболие, повръщане, с множество
отоци и охлузни рани по цялото тяло. В резултат на ПТП, ищецът Н.В. получил
следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, с изпадане в безсъзнание;
контузия на главата, множествени охлузвания в областта на главата, множество
охлузвания в областта на горни и долни крайници, кръвонасядане по задно –
външната страна на десния лакът. В случая, вследствие на претърпяната контузия
на главата, ищецът имал пълен и непоследователен спомен за травмата – не можел
да възпроизведе как точно се е случил инцидентът, оплаквал се от постоянно
главоболие и световъртеж при опит да се изправи от легнало положение,
сънливост, отпадналост, повишена чувствителност, повишена раздразнителност,
загуба на координация на мускулите и шум в ушите. Същият изкарал период на
интензивно болнично лечение, протичащ от 05.06.2018 г. до 07.06.2018 г., като
изпитвал много силни болки в увредените части, бил изцяло неподвижен на легло,
като за него са се грижили неговите родители, които са му помагали да се
обслужва. В резултат на мозъчната контузия Н.В. е изпитвал изключително силни
болки в главата, съпроводени с повръщане, и постоянна замаяност, поради което
се налагало да приема много силни болкоуспокояващи лекарства.След изписването
на ищеца В. от болницата, същият бил транспортиран до дома на своите родители
за продължаване на домашното си лечение, като му бил определен хигиенно – диетичен
режим, и медикаментозно лечение. По
време на домашното си лечение същият изпитвал много силни болки в областта на
главата, горните и долни крайници, както и в десния лакът, където претърпял
увреждания. За него са се грижили неговите родители, които му помагали да се обслужва, да се храни
и в обикновените битови нужди. По време на домашното си лечение, ищецът е имал
непрекъснато главоболие, замаяност, което водело до безсъние нощно време,
поради което приемал болкоуспокоителни медикаменти. Към настоящия момент
особено при промяна на времето, ищецът изпитвал периодични, проявяващи се болки
в главата, което водело до състояние на мигрена и гадене, като дори и силни
болкоуспокоителни лекарства не му повлиявали.Инцидентът дал отражение и на
психиката на пострадалия. Към днешна дата, поради непредвидимостта на настъпИ.инцидент,
той страдал от нарушения на съня, оплаквал се от понижено настроение, постоянна
тревожност, нарушения в паметта и вниманието, затруднена концентрация. Ищецът -
детето непрекъснато сънувал инцидента, като се е затворил в себе си, страхувал
се да пресича сам и непрекъснато имал чувството, че нещо лошо може да му се
случи. Ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в извършен разход
за преглед за установяване на вида и размера на телесната повреда, в размер на
35 лева, видно от фактура № **********/12.06.2018 г., издадена от „МБАЛ –
Шумен“ АД. Виновният за настъпилото ПТП водач на товарен автомобил марка
„Медцедес“, модел „Вито 110 Д“, рег. № ...., И.А.И., попадал в кръга на лицата,
чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покривала от
застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „БУЛ ИНС“ АД –
обстоятелства, които са видни от протокола за ПТП и от справка от базата данни
към Информационен център към Гаранционен фонд.Предвид всичко изложено в
исковата молба, ищецът Н.Р.В. счита, че за него е налице правен интерес да
претендира изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, пряко от застрахователя на
виновния водач, а именно от ЗК „БУЛ ИНС“ АД. На 02.07.2019 г., претенцията за
обезщетение на неимуществени вреди на ищеца била надлежно заведена пред
дружеството – ответник, с уведомление, съгласно чл. 380 КЗ, за което бе
образувана преписка по щета № **********. С писмо с изх. № НЩ-5739/23.09.2019
г. от ответното дружество неоснователно били отказали изплащане на
застрахователно обезщетение на ищеца. Въпреки, че законоустановеният тримесечен
срок бил изтекъл на 02.10.2019 г., до настоящия момент ответното дружество не
било определило и не било изплатило на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди. Предвид посоченото моли съдът да постанови съдебно решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на Н.Р.В., действащ чрез своята майка и
законен представител А.Н.Г., сумата 26 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди за описаните по-горе болки и страдания , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя – 02.07.2019г. , както и сума от 35 лева –
имуществени вреди от същото ПТП , ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба. На основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗА на ищеца се
оказва безплатна адвокатска защита, поради което моли съдът да определи
адвокатско възнаграждение на адвоката оказал безплатна адвокатска помощ, както
и да им бъдат присъдени извършените деловодни разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът е подал писмен отговор, като оспорва изцяло предявените искови
претенции по основание и по размер. На първо място твърди, че не е налице
деликт, като оспорва механизма на ПТП описан в исковата молба. Твърди, че
събитието е случайно, т.к. водача И.А.И. не е имал обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вредите. Именно поради установено
случайно деяние е прекратено воденото срещу него наказателно производство( ДП №
728/2018 на РУ на МВР Шумен, с вх. № 1276/2018 на Районна прокуратура - Шумен).
Счита, че изцяло виновен за настъпване на ПТП е родителя на детето, който не е
изпълнил задължението си да осъществява пълнен и постоянен контрол над детето и
неговото поведение. Същият е оставил детето на вниманието на друго дете, което
е на 9 години. Ако се приеме, че е налице деликт, заявява, че е налице
съпричиняване на вредите - чл. 51, ал.2 ЗЗД.Оспорват се твърденията за
настъпили неимуществени вреди.Ако се приеме, че са налице такива, счита
претендираната сума за завишена.
В представената в срока по чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба, ищецът оспорва направените от ответника
възражения, не заявява нови обстоятелства.
В отговора на допълнителната искова
молба ответникът поддържа първоначално направените си възражения.
Съдът въз основа
на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
С отговора на исковата молба, ответникът въвежда бланкетно възражение за
неспазване на процедурата по чл.380 и сл. от КЗ. Доколкото същото е относимо
към допустимостта на предявения иск, първо следва да се разгледат представените
в тази насока доказателства. Видно от представеното от ищеца Писмо
изх.№5739/23.07.2019г., ответникът отказва за изплати застрахователно
обезщетение по заведената Преписка по щета №**********. От този документ се
изяснява, че ищецът надлежно е инициирал процедурата по чл.380 и сл. от КЗ, ето защо възражението е
неоснователно, респ. исковете процесуално допустими.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.
432, ал. 1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", сключен между ответника и лицата по
чл.477,ал.1 и 2 от КЗ, както и да са налице всички предпоставки от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител (застрахован) спрямо
пострадалия/увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Ищецът твърди, че претендираните обезщетения за вреди – неимуществени и имуществени са в резултат на ПТП, настъпило на 05.06.2018 г., при което около 07,29 ч. в гр. Шумен, товарен автомобил марка „Медцедес“, модел „Вито 110 Д“, рег. № ...., управляван от И.А.И.,***, с посока на движение от кв. „....“ към центъра на града, в района на Дом № 105, нарушил правилата за движение по ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движение, предвид наличието на опасност, а именно намиращият се на десния тротоар пострадал ищец, който е навлязъл на пътното платно, в резултат на което автомобилът го е блъснал.
По делото не е налице спор, че към датата на ПТП, гражданската отговорност на И.А.И. – сочен като деликвент е застрахована при ответника, въз основа на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност„ по полица BG/02/117000259934/05.10.2017г., относно собственото му МПС товарен автомобил марка „Медцедес“, модел „Вито 110 Д“, рег. № .... .
Основното възражение на ответника е, че не е
налице деликт , т.к. се касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл.15
от НК. За установяване на механизма на
ПТП е назначена САТЕ, която съдът възприема за меродавна и формира изводите си
за начина на настъпване инцидента въз основа на заключението експерта. Според
САТЕ на 05.06.2018 година в гр. Шумен, по бул. „....“,
товарен автомобил „Мерцедес Вито 110Д’' с рег.№ ...., управляван от И.А.И.се е
движил в посока към центъра на гр. Шумен, като автомобилът се е движил през
светлата част на денонощието и времето е било ясно. Пътното платно е било с
двупосочно движение, с обща ширина на платното за движение от 9 метра, с две
пътни ленти, всяка с ширина от по 4,5 метра. Пътната настилка е била от
асфалтобетон, суха и без неравности. На десния тротоар, спрямо посоката на
движение на товарният автомобил, са се намирали две деца, от които по-малкото Н.Р.В.
( пострадалият) се е намирало откъм
страната на платното за движение и когато товарния автомобил е наближил децата,
по-малкото дете, Н.Р.В., навлиза на пътното платно в посока от дясно наляво
спрямо посоката на движение на товарното превозно средство и настъпва удар
между тялото на детето и предната дясна странична част на автомобила. Водачът
на автомобила, след като чува шум от удар върху дясната предна част на
автомобила, предприема мерки да спре управляваното от него превозно средство и
спирайки плавно, се установява в покой в непосредствена близост до дясната
граница на платното за движение. От показанията на разпитаните свидетели се
доказва, че на мястото където е настъпило ПТП няма обозначена пешеходна пътека
или приравнена на такава по смисъла на чл. § 6,
т. 54 ЗДвП.
Ответникът твърди, че описаният механизъм води до извод, че
действията на водача на товарен автомобил „Мерцедес Вито 110Д’' покриват хипотезата
на „случайно деяние“ по смисъла чл.15 от НК. Според тази разпоредба не е
виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Съдът счита, че с оглед конкретно установените данни не може да се приеме, че
деянието е случайно. ВЛ по САТЕ излага, че разстоянието, което било нужно на
водача на т.а „Мерцедес Вито“ да спре, от
момента на възприемане на опасността, до момента на окончателното спиране на
автомобила, така наречената „опасна зона при спиране“, при движение на
превозното средство с изчислената скорост от около 32,4 км/ч, е било в рамките
на около 18 метра. Изхождайки от извършения
анализ, ВЛ прави извода, че в конкретната пътна ситуация, водачът на т.а „Мерцедес
Вито“, не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на
произшествието, чрез предприемане на спиране на управляваното от него превозно
средство, защото разстоянието, което му е било необходимо да спре, от момента
на възприемане на опасността, до момента на окончателното спиране на
автомобила, така наречената „опасна зона при спиране, при движение на
превозното средство с изчислената скорост на движение от около 32,4 км/ч, е
било в рамките на около 18 метра, а разстоянието, на което е отстоял товарният
автомобил от мястото на ПТП, към момента на предприемане на движение от страна
на детето, е било в рамките на около 10,1 метра. Ако обаче т.а „Мерцедес Вито“ се е движел с
19,6 км/ч (5,4 м/с), водачът на това товарно превозно средство е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието, чрез
предприемане на спиране на управлявания от него автомобил. Посоченото от ВЛ,
разгледано в съвкупност с обстоятелствата, че към тротоара е имало добра
видимост, пострадалият и брат му са се движили в близост до платното за
движение, мотивират съда да приеме, че деянието не е настъпило случайно.
Напротив, водачът на товарния автомобил виновно не е спазил чл.
5, ал. 1, т. 1, чл.
20 и чл.
116 ЗДвП. Като допълнение на изложеното следва да се посочи, че за
описаното ПТП е било образувано Досъдебно производство с № 728/2018 г.
по описа на РП – Шумен като ответникът твърди, че наказателното
производство е прекратено, т.к. е
прието, че деянието е случайно. Макар и мотивите на постановлението за
прекратяване на наказателното
производство да са ирелевантни в настоящия процес, съдът все пак счита, че
следва да уточни, че твърденията на ответника не отговарят на действителното
положение. Като основание за прекратяване на наказателното производство е
прието обстоятелството, че не е установено, че пострадалият е изпаднал в пълно
безсъзнателно състояние, респ.
причиняване на средна телесна повреда,
което означава, че не е налице
съставомерно деяние по чл.343, ал.1,б.“б“
вр. чл.342,ал.1 от НК.
В заключение съдът намира, че по делото е доказано извършването на противоправно деяние – водачът на товарен автомобил „Мерцедес Вито 110Д’' е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20 и чл. 116 ЗДвП, като не е проведено успешно оборване на въведената от чл.45,ал.2 от ЗЗД презумпция за вина на деликвента, което обосновава извод, че са налице първите два елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане – незаконосъобразно действие, извършено виновно.
За установяване на получените от ищеца травматични увреждания са назначени СМЕ и СППЕ, като според първата, ищецът непосредствено след ПТП е бил транспортиран от произшествието до спешно отделение на МБАЛ Шумен от екип на ЦСМП. Във Фиш за спешна помощ на пациент №6759 / 05.06.2018 г. приложен на л. 102 от досъдебното производство (приобщено като доказателство по делото) е чекирано, че пострадалото лице е в съзнание. Работна диагноза: ЧМТ след ПТП. Контузия на главата. Сътресение на мозъка. От И.З. № 9163 / 2018 г. издадено от МБАЛ-Шумен - Хирургично отделение на името на Н.Р.В., 3 г., и на издадената въз основа на нея епикриза (стр. 88 - 102 от досъдебното производство) е видно, че детето е било хоспитализирано в отделението на 05.06.2018 г. в 09.10 часа. При приемането същото е в ясно съзнание (GSC 15 т). Клиничното му състояние е преценено като лека степен на ЧМТ (отразено като индикация за хоспитализацията). Проведеното КАТ изследване (скенер на глава) не е показало фрактури на черепни кости и увреждане на мозъчните структури. На проведената ехография не са установени данни за увреждания на коремни органи и наличие на свободно подвижна течност в коремната кухина. ВЛ е описало получените травматични увреждания, а именно: охлузване на кожата в окосмената част на главата челно в дясно; охлузване на кожата задно теменно до срединната линия в дясно; охлузване на кожата в окосмената част на главата тилно - до срединната линия в дясно; охлузване на кожата на долната устна в дясно; охлузване на кожата по задната страна на левия лакът; охлузване на кожата по външната страна на дясното рамо. Лекостепенно мозъчно сътресение, едно кръвонасядане по задно-външната страна на десния лакът; Плитко петнисто охлузване на кожата върху и под капачката на лявото коляно външно; Петнисто охлузване на кожата върху капачката на дясното коляно; Петнисто охлузване на кожата по външната страна на дясната подбедрица в горната й трета, съставено от множество точковидни охлузвания. Поради обстоятелството, че не са писмени данни за състоянието на пострадалия след дехоспитализацията, ВЛ дава предполагаеми средни срокове за възстановяване, както следва: За кръвонасядане на десния лакът - до 10-15 дни, за установените кожни охлузвания - до 10-15 дни , за лекостепенното мозъчно сътресение - до 3 - 4 седмици. Посочва, че установени травми са причинно-следствена връзка с ПТП. Въз основа на описаното по-горе съдът приема за доказано по делото, че описаните по-горе физически увреждания са в причинна връзка с ПТП. В исковата молба се твърди, че детето е изпаднало в пълно безсъзнание. Според съда доказателства в тази насока липсват. Действително свидетелят Д.Б., заявява, че детето е „глътнало езика си“, което обаче не води до категоричен извод, че е било в безсъзнание. В медицинската документация по делото, въз основа на която е изготвена и СМЕ липсват доказателства, че пострадалият е бил в безсъзнателно състояние, напротив във т.нар. „Фиш за спешна помощ“ е отразено, че е било в съзнание.
В исковата молба се твърди, че освен физическите травми, пострадалият е преживял силен стрес, страда от нарушение на съня, оплаква се от понижено настроение, постоянна тревожност, нарушения на паметта и вниманието и затруднена концентрация. Непрекъснато сънува инцидента, като се е затворило в себе си, страхува се да пресича и има чувството, че може да му се случи нещо, затова иска да го носят на ръце.
За установяване на психо-емоционалното състояние на пострадалия е назначена СППЕ, изготвена от психиатър и психолог. Според заключението на ВЛ, което съдът приема за обективно и компетентно, при ПТП пострадалият е преживял F 43.0- Остра стресова реакция, като душевно разстройство, по време и в дните непосредственно след психотравмата. Симптомите (установени от медицинската документация и преглед на ищеца) показват смесена и променяща се картина - лабилно настроение, поведенчески отклонения, безпокойство, нарушен сън, страхове и т.н. В зависимост от индивидуалното предразположение, възрастта и степента на зрялост на личността, част от изживяванията на детето са се протрахирали във времето, като състоянието в следващите седмици и месеци преминава в F 43.21 Протрахирана адаптационна (тревожно депресивна) реакция. Общото функциониране на детето в периода след преживения инцидент е значително нарушено - категорични са данните за емоционална и поведенческа симптоматика. Поради ниската възраст на пострадалия, присъщата й незрялост и невъзможност за осмисляне на станалото, детето вероятно няма спомен за инцидента. Въпреки това събитието е довело до преживяване на силен стрес и травматизъм , способствал за регрес в поведението на детето непосредствено след инцидента, феноменологично изразяващ се в бурни емоционални реакции, изблици на плач, уплаха, физическа болка, безпокойство, раздразнителност, нежелание да става от леглото и да ходи, желание да бъде носен "като бебе", намален апетит, нарушения в съня - стряскане, чести събуждания и проплаквания. В дните след инцидента и следващите седмици са продължили да персистират тревожност, безпокойство, емоционални реакции, изолация и принудително ограничаване на контактите, нарушения на съня, лесна раздразнителност. Установява се общ регрес във функционирането на детето, проявяващ се в изразена сепарационна тревожност, постоянна нужда от подкрепа при изпълнението на ежедневни задачи. След възстановяване на регулярните посещения в детската градина е налице и промяна в поведението на детето в детското заведение - в контакта с връстниците, като ги избягвал, не обичал шума, закривал с ръце ушите си, бил лесно отвлекаем, продължавали проблемите със съня за период за няколко месеца до година след случилото се. Всичко това е в подкрепа на хипотезата за адаптационно разстройство вследствие на преживения инцидент. Към момента описаната симптоматика е претърпяла обратно развитие, но все още някои от симптомите персистират (неустойчиво внимание и обучителни проблеми) и водят до затруднения във социалното функциониране. Предвид обстоятелството, че преди ПТП пострадалият е бил дете с нормално за възрастта си психично развитие, т.е. психично здрав, ВЛ приемат, че описаното по-горе психично разстройство на здравето е в причинно-следствена връзка с ПТП, който извод се възприема и от съда.
От
описаното по-горе съдът приема, че ищецът е претърпял физически болки и душевни
страдания, част от които продължават и към настоящият момент. Според съда физическите травми са били с
висок интензитет няколко дни, до седмица, а впоследствие са отшумели и ищецът е
напълно възстановен. Тук следва да се посочи, че в СМЕ, ВЛ посочва, че при
дехоспитализацията на детето са налице медицински указания за извършване на два
контролни прегледа, но по делото не са събрани доказателства, че такива са
извършени. Това обстоятелство дава
основание на съда да приеме, че след изписването му от болницата детето се е чувствало добре и не е имало
нужда от медицинска помощ. Инцидентът
значително е повлиял на психо-емоционалното състояние на детето, съдът подробно
е описал болестните процеси свързани с психическото му развитие –
раздразнителност, дори агресия, тревожност, нарушения на съня и социалното
общуване и др. Част от тези прояви са изчезнали, но все още и към настоящия
момент някои от затрудненията в социалното му общуване са налице.
Обсъдените доказателства според съда
водят до извода, че ищецът е преживял
физически болки и страдания за сравнително кратък период от време, около
седмица, като по-интензивни са били първите няколко дни. След около месец
физическото му здраве е изцяло възстановено. По значителни и продължителни са
негативните последици в емоционалния бит на детето, продължаващи и до настоящия
момент.
При определяне на размера на
справедливото обезщетение, съдът следва да се съобрази с тежестта на
причиненото на ищеца увреждане, вида и продължителността на проведеното
лечение, описани подробно по-горе,
възрастта на ищеца, фактът, че все още не е налице пълно възстановяване
на душевното му състояние, както и да се вземе предвид социално-икономическото състояние в страната
към датата на ПТП. В заключение и съобразно установеното в практиката на
съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени
вреди, търпени по повод подобни по вид травми, съдът намира, че за репариране
на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта подходяща и достатъчна сума е 18 000 лева.
Заявена е претенция и за имуществени
вреди в размер на 35 лева, представляваща стойността на извършен разход за
преглед. По делото е представена Фактура №**********/12.06.2018г. , издадена от
МБАЛ-Шумен, от която се доказва, че на ищеца е извършен преглед във връзка
процесното ПТП, за което заплатена посочената сума.
Ответникът въвежда възражение по
чл.51,ал.2 от ЗЗД, като твърди, че пострадалият, който към момента на ПТП е бил
на 3 години, не е бил под надзора на родител или друг възрастен. В съдебната практика на съдилищата са налице
противоречиви становища по въпроса дали поведението на родителите, може да се
приеме като основание за намаляване на обезщетението дължимо на децата им при
настъпило увреждане. Според едното мнение, поведението на трети лица, макар и
родители на пострадалия, не може да се възприеме като основание за намаляване
на обезщетението. Налице са решения и в обратен смисъл, а именно, че когато
поведението на родителя е в противоречие с чл.
125, ал. 3 СК, според който родителят е длъжен да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и
чл.
8, ал. 8 от Закона за закрила на детето, изискващ родителите или други
лица, които полагат грижи за дете, да не оставят без надзор и грижа децата до 12годишна възраст, ако с това се създава
опасност за тяхното физическо развитие и
това е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, съдът може да намали
обезщетението, което разрешение се възприема и от настоящият съдебен състав. В
обсъжданата хипотеза съдът, съобразно всички доказателства и основно от
показанията на св. Д.Б., непосредствен наблюдател на ПТП, приема доказано, че
пострадалият е вървял по тротоара хванат за ръка от брат си А., който също е бил малолетен. Внезапно се е „отскубнал“
и навлязъл в платното за движение, при което е настъпило ПТП. И двете деца не
са били под надзора на родител, което според съда е способствало за
възможността пострадалият да излезе внезапно на пътното платно – нарушение на
чл.107 и чл. 114, ал.1, т.1 от ЗДвП, съответно да настъпи ПТП. Тук съдът намира за необходимо да посочи, че
ответникът не въвежда възражение за съпричиняване касаещо поведението на детето. Въпреки това,
внезапното излизане на пътното платно се приема от съда като част от причините
за настъпване на ПТП, т.к. поведението на родителите, в частност липсата на
надзор (каквото възражение е надлежно въведено) не се възприема като отделно
основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД . Казано по друг
начин, съпричиняването осъществено от родител „поглъща“ действията на
малолетния, които са допринесли за вредоносния резултат и са следствие на неосъществен надзор (Решение № 3678 от 14.XII.1981 г. по гр. д. № 2995/81 г., I г. о.). При съпоставка между
поведението на водача и пострадалото дете, довели до настъпване на инцидента, и
отчитане тежестта на допуснатите от тях нарушения, настоящият съдебен състав
преценява, че конкретният принос на детето възлиза на 50 %, поради което и
съобразно правилото на чл.
51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение за неимуществени вреди е 9 000 лева, до който размер се явява
основателен искът, като за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лева следва да
бъде отхвърлен. Претенцията за имуществени вреди е основателна за сума от 17,50
лева и подлежи на отхвърляне за разликата до 35 лева
Претендира се законна лихва върху
присъдените обезщетения, като за неимуществените вреди считано от предявяване
на претенцията на пострадалия пред
застрахователя – 02.07.2019г. , а върху имуществените вреди считано от датата
на подаване на исковата молба. В съдебната практика по различен начин е
разрешаван спора относно началния момент, от който застрахователят дължи лихва
върху присъденото обезщетение. В решенията постановени по искове по чл.432,ал.1
от КЗ законна лихва върху присъденото обезщетение е определяно в три варианта – от датата на деликта, от
датата посочена в чл.429, ал.3 от КЗ или след изтичането на сроковете по чл.
497, ал.1 от КЗ. С Решение №128/04.02.2020г. на ВКС по т.д.№2466/2018г. І т.о.,
ТК, е даден категоричен и еднозначен отговор на въпроса от кога застрахователят
дължи лихва върху присъденото по реда на чл.432,ал.1 от КЗ обезщетение. В
решението е посочено, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ ( в сила от 01.01.2016 г. ) се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Предвид горното
разрешение, съдът намира, че в
настоящият случай, доколкото не са
налице данни деликвентът да е уведомил застрахователя за настъпване на ПТП,
законна лихва следва да се присъди от датата на предявяване на претенцията от
пострадалия – 02.07.2019г. Основателно е
и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди,
считано от датата на подаване на исковата молба.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на ищците се
полагат деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като в
случая такива липсват. Предвид обаче направеното искане за присъждане на
възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА и тъй като условията за това са налице, в
полза на адв.Г.Й.Й.- САК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна защита на ищците , чиито размер изчислен по реда чл.7,
ал.2,т.1 и 4 вр. чл.2, ал.5 на НМРАВ и съразмерно на уважената част от исковете е 557,64 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК и съобразно отправеното искане от ответника, в негова
полза следва да се присъдят деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, а именно сума от 1 212,50 лева.
Във връзка с освобождаването на ищеца от
заплащане на държавни такси и разноски, и на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за
производството държавна такса върху уважения размер на исковете или сума
от 360,70 лева, както и 432,25 лева- възнаграждение на ВЛ по СПП, СМЕ
и САТЕ, съразмерно на уважената част от исковете .
На основание чл.
405, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде
осъден да заплати и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.заедно и
поотделно, съдебен адрес:*** да заплати на Н.Р.В., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител А.Н.Г., ЕГН **********, адрес: ***,
адрес на призоваване: гр. София, бул. „....“ № 85, ет. 2, ап. 6, сумата 9 000 (девет хиляди )лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 05.06.2018 г., в гр. Шумен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2019г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 9 000 лева до пълния
предявен размер от 26 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Н.Р.В., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител А.Н.Г., ЕГН **********, сумата 17,50 (седемнадесет лева и петдесет стотинки
)лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разход
за медицински преглед по Фактура №**********/12.06.2018г. , издадена от
МБАЛ-Шумен, вследствие на ПТП, настъпило
на 05.06.2018 г., в гр. Шумен , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба -09.11.2020г., до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 17,50 лева до пълния предявен размер от 34 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Г.Й.Й.- САК адвокатско възнаграждение в размер на 557,64 (
петстотин петдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки ) лева, за
осъществено безплатно процесуално представителство на Н.Р.В., действащ чрез
своята майка и законен представител А.Н.Г..***“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на
Бюджета на СВ, по сметка на ШОС, сумата 797,95( седемстотин деветдесет и седем
лева и деветдесет и пет стотинки ) лева , от която 360,70 лева – държавна такса
за водене на делото , 432,25 лева-
стойността на СППЕ, СМЕ и САТЕ, съразмерно на уважената част от исковете
и 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.Р.В.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А.Н.Г., ЕГН **********,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, деловодни
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1212,50 (хиляда двеста и дванадесет лева и петдесет
стотинки) лева.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: