Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 14.05.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:                                  

 

       Председател:  Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1343 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД, гр.София срещу А.Т. ***, с която се претендира осъждане на ответника за парични вземания по чл.240 ЗЗД във вр.с  чл.79, ал.1 от ЗЗД  във вр.с чл.6 от ЗПФУР, във вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска в общ размер на 436,02 лв., от които 350,00 лв. – незаплатена главница и 86,02 лв.  – наказателна лихва за периода от 02.09.2015г. до 31.01.2018г., което вземане произтича от Договор за кредит №**********/02.08.2015г., сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР между ответника и „4финанс“ ЕООД, действащ под търговска марка „Vivus“ и което парично вземане кредиторът  - „4финанс“ ЕООД е прехвърлил. на ищеца с договор за цесия от 01.02.2018г. по Договор за прехвърляне на вземиния № BGF – 2018-005/01.02.2018г.  за която е изпратено на ответника уведомление, но същото не е връчено, с оглед на което ищецът прилага към исковата молба уведомление по чл.99 от ЗЗД. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, поддържа исковете чрез представител по пълномощие в писмена молба.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения особен представител, с който намира иска за допустим, но неоснователен, като излага съображения за липса на валидни облигационни правоотношения между страните , като заявява, че безспорно е налице финансова услуга по чл.6 , ал.1 от ЗПФУР , но няма доказателства, от които да е видно, че „4финанс“ ЕООД  е доставчик на услугата по смисъла на ЗПФУР, при изпълнение на задълженията си по чл.18 от с.з. Излага съображения, че според Директива 2002/65/ЕО - Д за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние , страни по договора са търговецът, специализиран във финансовите услуги и Потребителят-физическо лице. Сочи, че липсват по делото данни заемодателят „4Финанс“ ЕООД да е вписан като финансова институция в Регистъра по чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции / ЗКИ/ и липсвал регистрационен номер и удостоверение на Българска народна банка. На следващо място сочи, че не са изпълнени условията на чл.18 от ЗПФУР , което било в тежест на ищеца, доставчик на услугата, а  именно установяването на  сключването на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние, неговата действителност, както и изправността на ищеца по него. Прави възражение, че кредитодателят не бил изпълнил специфичните правила в ЗПФУР за действителност на договора за кредит, сключен от разстояние, а именно: да предостави информация на потребителя по чл.8, чл. 9 и чл.10 и за спазване на сроковете по чл.12 ал.1 или ал.2, за получаването на съгласието на ответника -потребител за сключване на договора, евентуално за неговото изпълнение, както и за съставянето на електронни документи във връзка с договора за кредит. На следващо място сочи, че липсват доказателства за даденото от ответника съгласие за сключване на договора, а именно, подадена заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на Вивус, нито доказателства за потвърждаването на сключения договор по електронната поща на кредитоподателя. Сочи, че липсват представени доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на твърдения между страните договор за кредит, нито такива, от които да бъде установено съдържанието на тези електронни документи, ако такива са били съставени. Липсвали доказателства за доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, предоставената информация за кандидата съдържа данни, будещи съмнение относно авторството ѝ. На следващо място се сочи, че ищецът не бил ангажирал доказателства, че била изпълнена процедурата по т. 1-3 от Общите условия на договора за кредит, от което можело да бъде направен извод за липса на действително сключен договор за кредит. Не бил ангажирал доказателства и че представените неподписани документи били изпратени на обичайно ползван от ответника електронен адрес и той принадлежал на него. Прави възражение за нищожност на договора и поради противоречие със ЗПК и ЗЗП - чл. 143 по отношение на периода на наказателната лихва. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Ищецът претендира свое парично вземане по възникнало правоотношение за предоставяне на заем от разстояние между ответника в качеството му на  кредитополучател и „4финанс“ ЕООД с ЕИК ***, гр.София, в качеството му на кредитор по Договор за кредит № **********/02.08.2015г., по който е предоставена в заем сумата от 350,00 лв. със срок на връщане до 30 дни - до 01.09.2015г., при лихвен процент 0 %, годишен лихвен процент на разходите  - 0 % и общодължима сума за връщане  - 350,00 лв. Ищецът сочи,че поради това,че договорът бил първи за страните, лихви и такси не били договаряни. Ответникът е посочил своя банкова сметка, ***. Договорът е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР, като страните са уговорили надбавка за наказателна лихва /т.13.3/, добавена към  договорения лихвен процент в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие, или, наказателната лихва за просрочие възлиза на 10,01 %. С Авизо за нареден кредитен превод кредиторът от 03.08.2015г. е изпълнил задълженията си за реално предоставяне на ответника на паричен ресурс в размер на 350,00 лв.  Вземането по процесния договор кредиторът „4финанс“ ЕООД е прехвърлил на ищеца с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., като е потвърдил цесията и е упълномощил ищецът да я съобщи на длъжника, което не е сторено, тъй като изпратеното съобщение не е „потърсено  от ответника. С връчените на ответника книжа по делото, между които е приложени и уведомление за извършената цесия, което действие ищецът е упълномощен да извърши, се счита,че ответникът е узнал за прехвърляне на вземането му към ищеца, както и че следва да изпълнява задължението си именно на новия кредитор. Ответникът  оспорва валидното възникване на заемното правоотношение за сумата от 350, 00 лв., по отношение на което се установява от назначените по делото съдебно-компютърната експeртиза, чието заключение е неоспорено от страните, че от профила на ответника, създаден в системата „Vivus“ *** е сключен Договор за кредит № **********/02.08.2015г.,а от ССчЕ , също неоспорена от страните, се установява,че до датата на цесията не са извършени плащания по Договор за кредит № **********/02.08.2015г., заявената и отпусната сума по кредита е преведена от „4Финанс“ ЕООД на ответника на 02.08.2015г. по банкова сметка ***тка на кредитополучателя е била заверена на 03.08.2015г.,като вземането на ищеца по главница е 350,00 лв. и наказателна лихва за периода от от 02.09.2015г. до 31.01.2018г. в размер на 433,16 лв. при дневен лихвен процент на наказателната лихва от 0,49 лв.     

Или, установено е по делото, че между страните валидно е възникнало заемно правоотношение, по което кредиторът реално е предоставил на ответника паричната сума в размер на 350,00лв., за която не са представени доказателства за пълно или частично плащане от ответника.          

По отношение на акцесорния иск следва да бъде съобразена специалната разпоредба на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, като посочената разпоредба е императивна, поради което наказателната лихва не може да надвишава законната, т.е., уговорената клауза за обезщетение за забава на главното задължение по договора в размер на договорената възнаградителна лихва с надбавка законната лихва съобразно действащия основен лихвен процент, обявен от БНБ, е валидна в частта ѝ за дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за процесния период от от 02.09.2015г. до 31.01.2018г., изчислена по реда на чл.162 от ГПК и посредствум он-лайн калкулатор възлиза на сума в размер на 86,02 лв., за който размер искът за наказателна лихва следва да се уважи. В тази връзка съдът съобрази и съдебната практика - Решение № 378/18.05.2006г., постановено по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва /за забава/, надвишаваща трикратния размер на законната лихва и възнаградителна лихва по обезпечен с ипотека заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва, като уговорката за последната е нищожна, поради което се дължи само законната лихва, т.е., еднократният ѝ размер. 

На последно място и по повод направено възражение от особения представител съдът констатира, че кредиторът „4финанс“ ЕООД е финансова институция, надлежно вписана в публичния регистър по чл.3а от ЗКИ на БНБ със Заповед № РД22-1236/05.06.2013г. с дейност по закона: Отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и Финансов лизинг.

С оглед крайния изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно, в пълен размер за заплатена държавна такса - 100,00 лв., възнаграждения за вещи лица  - 401,14 лв., адвокатско възнаграждение  - 360,00 и възнаграждение за особен представител – 300,00 лв.,или общо, 1161,14 лв.,които следва да се възложат в тежест на ответника.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И   :

 

ОСЪЖДА А.Т.К., с ЕГН *********,*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 350,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит № **********/02.08.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска  - 30.08.2018г. до окончателното ѝ изплащане и 86,02 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 02.09.2015г. до 31.01.2018г.

ОСЪЖДА А.Т.К., с ЕГН *********,*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** разноски в производството в размер на 1164,14 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: