№ 4447
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110164093 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Изи Финанс“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Триадица“, ж.к. „..“, .., представлявано от Б. Н., в качеството му на управител,
чрез юрк. Г., срещу С. Н. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. .. ул. „..“
№ 1, чрез адв. П., в обстоятелствената част на която се твърди, че ответникът,
в качеството му на кредитополучател, дължи на ищцовото дружество, в
качеството му на кредитодател, сума в размер на 500 /петстотин/ лева,
представляваща дължима главница по непогасени вноски от 14.08.2023 г. до
13.09.2023 г. във връзка със сключен при условията на ЗПФУР Договор №
420528 от 16.01.2023 г. за предоставяне на кредит от разстояние между
страните.
Налице е твърдение, че правният интерес на ищеца от предявяване на
исковата молба като насрещния иск се обуславя с наличието на връзка между
настоящото производство и инициирано по молба на С. Н. И. гр.д.№
20241110133142 от 2024 г., по описа на Софийски районен съд /СРС/, за
установяване на несъществуване на вземане с правно основание чл. 124, ал. 3
от ГПК по повод горепосочения Договор № 420528 от 16.01.2023 г. за
предоставяне на кредит от разстояние.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото с Определение №
43356/24.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 20241110133142 от 2024 г., по
описа на Софийски районен съд /СРС/, съдът не е допуснал за съвместно
1
разглеждане насрещния установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК
и е приел, че не е налице процесуална възможност за извършване на
прихващане на вземания с главен отрицателен установителен иск, насрещната
искова молба е била отделена и по нея е било образувано настоящото
производство по гр.д № 20241110164093 по описа на СРС за 2024 г. Предвид
изложеното и с оглед изпълнението на дадени указания за уточнение на
предявения иск с Разпореждане № 160439/05.11.2024 г., с молба от 14.11.2024
г. ищецът в настоящото производство е заявил, че предявеният от него иск
следва да се счита за осъдителен.
В исковата молба са налице твърдения, че на 16.01.2023 г. ищцовото
дружество, в качеството му на кредитодател, е сключило процесния Договор
№ 420528 от 16.01.2023 г. за предоставяне на кредит от разстояние с
ответника, в качеството му на кредитополучател. Твърди, че принципното
сключване на договори за предоставяне на финансови услуги с ищеца се
извършва чрез електронна платформа, в която са публикувани общите условия
за предоставяне на кредит, чрез регистрация на потребителя в посочения в
исковата молба електронен адрес, последвано от попълване на въпросник и
предоставяне на съгласие след запознаване с публично достъпните общи
условия. Отбелязва, че вследствие на извършване на гореописаните стъпки,
потребителят, посредством своята електронна поща, следва да получи
съобщение, съдържащо преддоговорна информация относно сключвания
договор. В случай, че кандидатурата на клиента бъде одобрена от
кредитодателя, същият следва да получи конкретен договор за предоставяне
на финансови услуги в електронна форма, заедно с общите условия към него,
последвано от подлежащо на запис телефонно обаждане от служител на
ищцовото дружество с цел повторно потвърждение на заявената услуга.
С оглед гореизложеното, ищецът заявява, че в настоящия случай всички
стъпки за сключване на процесния договор са били надлежно изпълнени от
ответника и договорната сума е била преведена по посочена от
кредитополучателя банкова сметка, без да е бил извършван запис на
проведения телефонен разговор.
В подкрепа на наведеното от него твърдение, касаещо изпълнението на
процедурата по кандидатстване от страна на ответника, както и сключването
на процесния договор с ищеца, последният е представил общо 3 бр. дискове,
2
два от които - по един за съда и ответната страна, със записани текстовете на
договора за кредит и общите условия към него, с доказателствена стойност на
оригинален договор за кредит по силата на чл. 184, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК,
ведно с кореспонденция по електронна поща между страните и преписка по
кредита, както и 1 бр. диск за съда, съдържащ аудиозапис на проведения с
ответника разговор, в който последния е потвърдил сключването на процесния
договор.
Ищецът твърди, че в хода на гореописаната процедура за одобрение за
получаване на заявената финансова услуга, ответникът е изпратил на ищеца
своя снимка тип „селфи“, както и снимка на принадлежащия му документ за
самоличност, чиито данни съвпадат с тези на С. Н. И.. В тази връзка, по
делото е представена справка от МВР, удостоверяваща валидността на
предоставените данни от личната карта на ответника. В допълнение към
гореизложеното, ищецът твърди, че е бил проведен видеоразговор чрез
комуникационния канал „Вайбър“ с ответника, вследствие на които действия
е била потвърдена самоличността на лицето.
В тази връзка, с оглед завършването на гореописаната процедура,
ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по сключения договор за
кредит, в резултат на което е предоставил сума в размер на 2 000 /две хиляди/
лева по посочена от ответника банкова сметка, за удостоверяване на което
обстоятелство същият е представил платежни нареждания за извършените
плащания. Твърди, че видно от чл. 4, а. 3, т. 2 от процесния договор, вземането
за главница е било разпределено на общо осем вноски, всяка от които в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лева, дължими в периода 15.02.2023 г. – 13.09.2023 г.
Предвид изложеното заявява, че цялото вземане за главница е падежирало
преди подаване на заявление за издаване на заповед за парично изпълнение.
Твърди, че ответникът е погасил главница в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева, касаеща вноските за 15.02.2023 г., 17.03.2023 г., 16.04.2023
г.,16.05.2023 г., 15.06.2023 г., 15.07.2023 г.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, ищецът по
предявения иск прави искане за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща неизплатена главница по
непогасени вноски от 14.08.2023 г. до 13.09.2023 г. във връзка със сключен
между страните Договор № 420528 от 16.01.2023 г. за предоставяне на кредит
3
от разстояние. Претендира сторените по делото разноски, включително за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
При така изложените факти и след установяване на твърдяната
дължимост на процесното вземане, на основание чл. 104 от ЗЗД, ищецът
формулира искане да бъде извършено прихващане, между претендираната
сума в настоящото производство и сумата по първоначалния иск в размер на
792 /седемстотин деветдесет и два/ лева, като поддържа, че същото цели
извършване на счетоводно прихващане, което да послужи за основание за
закриване на договора с ответника.
Формулирано е искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на изложени в исковата молба въпроси, касаещи
установяването на твърдените от ищеца обстоятелства по отношение на
отпускането и погасяването на процесния кредит.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, които се иска да бъдат приети
като доказателства по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата С. Н. И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. .. ул. „..“ № 1, чрез адв. П. е депозирала писмен отговор, с
който отговор същата счита, че исковата молба следва да бъде оставена без
уважение, поради обстоятелството, че не е налице връзка с първоначално
предявения иск.
Налице е твърдение, че първоначално предявеният отрицателен
установителен иск на основание чл. 124, ал.1 от ГПК по образуваното гр.д.№
20241110133142 от 2024 г., по описа на Софийски районен съд /СРС/, касае
установяване на недължимост на сума в размер на 792 /седемстотин
деветдесет и два/ лева, представляваща неустойка по чл. 3 от процесния
Договор № 420528 от 16.01.2023 г. за предоставяне на кредит от разстояние,
поради нищожност на клаузата, предвиждаща погасяване на вземането, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави и сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1
от ЗЗП. В тази връзка, ответницата счита обективираното в исковата молба
искане за прихващане на посочените суми за невъзможно, поради
обстоятелството, че в настоящия случай не е налице връзка между двете
производства предвид предявените искове, поради което всяка от страните би
4
могла да направи извънсъдебно изявление за прихващане едва след влизане в
сила на съдебното решение, позовавайки се на Тълкувателно решение №
2/2020 г. на ОСГК на ВКС.
В условията на евентуалност, ответницата прави искане за отхвърляне
на ищцовата претенция като неоснователна и недоказана по основание и
размер. Заявява, че съгласно чл. 33 от ЗПК, при забава на потребителя,
последният дължи на кредитора само чистата стойност по кредита, който в
настоящия случай се равнява на сума в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, от
което следва, че ответницата не дължи на ищеца претендираната от него
главница, тъй като общо платената от нея сума възлиза на 2 509,25 /две
хиляди петстотин и девет лева и двадесет и пет стотинки/.
Обективирано е искане от страна на ответницата да не бъде възлагано в
тежест на същата да заплати разноските на ищеца по настоящото
производство, с оглед приетото съгласно Директива 93/13 право на ефективен
съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни
клаузи.
Налице е искане за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв, съобразно Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения по отговора на насрещния иск.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
осъдителен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1, ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване с годни доказателства наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по Договор №
420528 от 16.01.2023 г. за предоставяне на кредит от разстояние, сключен по
реда на чл. 6 ЗПФУР, предаването на договорената сума на
кредитополучателя, нейното усвояване от страна на ответника и настъпилата
изискуемост на вземането, както и размерa на същото. В тежест на
ответника по иска е да докаже фактите, от които произтичат възраженията
му, а именно, че същият е заплатил задължението си към ищеца.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
5
Приложените към исковата молба документи са допустими като
доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Съдът намира за основателно, като относимо към предмета на спора и
допустимо, формулираното от ищеца искане за допускане на изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на изложени в исковата
молба въпроси, касаещи установяването на твърдените от ищеца
обстоятелства по отношение на отпускането и погасяването на процесния
кредит, а по останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание след становище на ответника.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба и отговора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задача
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да отговори на
формулираните въпроси в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И., т. .. от списъка на вещите лица към
СГС за 2024 г., като вещото лице да се уведоми за експертизата и да се призове
за насроченото открито съдебно заседание след представяне на доказателства
за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 400 лв., вносим от
6
ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от
получаване на определението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.04.2025 г. от 09.40 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7