Р е ш е
н и е
№ 694 / 19.11.2018г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен
съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Г. Видев
при секретаря Я. В., като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 378 по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на А.К.Л. против Заповед № 15/09.05.2017 г., издадена от
кмета на община Септември, с която е одобрен проект за изменение на ПУП – ПР на
улица с осови точки 19-38а, 39-38а-38-38б-38в. в кв. 9 по плана на Варварски
минерални бани.
Жалбоподателят
прави искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Счита,
че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, а освен това са
нарушени процесуалните правила и формата при издаването й. Тези съображения се
подържат и в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния представител
на жалбоподателя и в представена писмена защита. Жалбоподателят претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по
оспорването – кметът на община Септември – чрез процесуалния си представител в
проведеното съдебно заседание и в представена писмена защита оспорва жалбата.
Излага съображения за законосъобразността на оспорваната заповед. Претендира
разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция на жалбоподателя.
Заинтересованите
страни – „Ирида 09“ ЕООД и „Енергия“ ООД
оспорват жалбата чрез общ процесуален представител в проведеното съдебно
заседание и в представена писмена защита. Също заявяват претенция за разноски.
Жалбата е
допустима и съответно са неоснователни възраженията за нейната недопустимост.
Жалбоподателят
не е уведомен за издаването на обжалваната заповед, поради което за него не е
текъл срок за оспорването ѝ.
Той е
заинтересован да оспори процесното изменение на плана, на основание чл. 131,
ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Чл. 131, ал. 1 и 2 предвижда следното:
Чл. 131. (Изм.
- ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от
26.11.2012 г., бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Заинтересувани лица в
производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните
изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите
според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от
кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на плана.
(2)
Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план
недвижими имоти са:
1.
имотите - предмет на самия план;
2.
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) съседните имоти, когато се включват в
свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им;
3.
съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени
разстояния;
4.
съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на
плана;
5.
(изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) имотите, които
попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство
или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти,
свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или
със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване
и ползване на поземления имот.
В
случая безспорно се установява, че имотът на жалбоподателя е съседен на имота,
на който се променя предназначението на имота - предмет на плана. Както от самата
обжалвана заповед и графичната ѝ част, така и от заключенията на вещите
лица е видно, че процесният имот – предмет на плана и съседен на имота на
жалбоподателя се променя като съществуващото „място за паркиране“ се стеснява,
създава се улица тупик, а друга част от имота се предвижда за паркинг.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна:
Производството
е започнало със Заповед № 32/17.06.2016 г. на кмета на община Септември, с
което е разрешил изработване на служебно частично изменение на ПР за процесната
улица. С протокол на комисия от 11.11.2016 г., създадена със Заповед №
1089/22.07.2016 г. на кмета на община Септември, служители на общината след
посещение на процесния УПИ са констатирали, че от вход/изход на съществуващия
паркинг ПМС излизат на третокласния път в непосредствена близост до
хоризонталната крива на пътя, поради което има висока опасност от ПТП. В тази
връзка е посочено, че е изработен план за изменение на регулацията, с
който ще се осигури безопасно движение
на всички участници в движението с оглед опазване на здравето, живота,
имуществото на физическите и юридическите лица и опазване на околната среда. С
одобрението изменение на регулацията е затворен южният вход/изход на
досегашното „място за паркиране“. Изработеният проект е съобщен на
заинтересованите по настоящото дело страни, като от тях не са постъпили
възражения, за което е съставен нарочен констативен акт. Изработеният проект е
съгласуван с електоразпределителното дружество ЕВН. Изготвена е и
комуникационно-транспортна схема към ПУП. Приложено е и Становище от директора
на ОПУ Пазарджик, в което е посочено, че при проведен Ескпертен Технически
съвет на 31.01.2017 г. при ОПУ Пазарджик и взето Решение с Протокол №
4/31.01.2017 г. на назначена комисия е приет представения КТП към ПУП за
процесния обект.
При
тази предхождаща процедура ответникът е издал обжалваната заповед.
Мотивите
за издаване на заповедта могат да бъдат извлечени единствено от протокола на
комисията от 11.11.2016 г. и се свеждат до идеята, чрез изменението на плана да
се създаде по-безопасно движение на автомобили и пешеходци по второкласния
републикански път. Именно в тази връзка с обжалваната заповед е затворен южният
вход/изход на досегашното „място за паркиране“.
В
настоящия случай е приложим Законът за пътищата, съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от
същия. Разпоредбата предвижда следното:
Чл. 1. (1)
(Доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) С този закон се уреждат обществените
отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,
стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на
пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в
Република България.
(2) Този закон
не се прилага за:
1.
(доп. - ДВ, бр. 75 от 2009 г.) улиците в населените места и селищните
образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от
републикански или общински пътища;
Тоест
законът е приложим за процесният имот, който граничи с участък от републикански
път, независимо, че този участък е част от населеното място кв. Варварски минерални
бани. В този смисъл несъмнено процесният обект представлява крайпътен обслужващ
комплекс по смисъла на ЗП и наредбите към него, както считат и вещите лица Д.К. и Л.С..
Законът
за пътищата от своя страна препраща към наредби, които поставят изисквания за
ползването на пътищата, както следва:
Чл. 18. (5) Специалното ползване на пътищата се извършва при
условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г., бр. 66 от 2013
г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014
г.) Проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се
извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с наредби на
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Не е спазено изискването на чл. 8, ал. 4, т. 2 от
Наредбата за специалното ползване на пътищата проектът за
комуникационно-транспортния план да бъде одобрен след извършване на оглед от
представители на съответното специализирано звено и органите на Министерството
на вътрешните работи в присъствието на заинтересуваното лице и съставяне на
протокол за извършване на оглед. Това нарушение изрично е посочено в
заключението на вещото лице Б.Г., както и в заключението на вещите лица Д.К. и
Л.С., подписано с особено мнение от вещото лице Б.К..
Не
са спазени и множество други технически изисквания на Закона за пътищата и
наредбите към него, посочени от вещите лица Д.К. и Л.С., а именно:
Липсва
съгласуване (поотделно) в КАТ и в ОПУ на изработения проект, посредством
поставяне на съгласувателен печат върху чертежите и писмено становище.
Наличието само на съгласувателно писмо на ОПУ, без съгласувателен печат върху
чертежа създава неяснота какъв чертеж е предоставен за съгласуване в ОПУ.
Не
са спазени изискванията на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания.
Неправилно
са избрани радиуси на бордюрните криви, с което се създават предпоставки за конфликтни
ситуации (при извършване на десен завой, завиващото МПС да навлезе в лентата за
насрещно движение).
В
проекта не е извършено изследване дали, при какви условия и какви видове МПС ще
могат да направят маневра и да обърнат посоката на движение в края на улиците
без изход (о.т. 38а и о.т. 39).
Не
са спазени изискванията на чл. 5, ал. 4 от ЗП и на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 2
от 29.06.2004 г. за планиране на комуникационно-транспортните системи на
урбанизираните територии, тъй като ограничителната ивица е широка само 1 метър
при стандарт 2 м. без да са налице никакви силно затруднени условия.
Предвид всичко
гореизложено обжалваната заповед е издадена в нарушение, както на относимите
материалноправни разпоредби, така и на административнопроизводствените правила.
Затова като незаконосъобразна тя следва да бъде отменена.
С оглед изхода
на делото е частично основателно искането за разноски на жалбоподателя. Следва
да му бъдат присъдени 10 лв. платена държавна такса и 737,40 лв., платени за
възнаграждения на вещите лица. По отношение на заплатеното адвокатското
възнаграждение – първоначално 1200 лв. и впоследствие още 700 лв. (по 100 лв.
на явяване в 7 съдебни заседания след първите три), т.е. общо 1900 лв. съдът
намира, че е основателно възражението за прекомерност. В случая минималното
предвидено в закона адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лв. Съдът
намира, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, но предвид
съответния брой проведени съдебни заседания, то е справедливо платеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение да бъде намалено до сумата 600 лв., както и по 100
лв. за явяването на адвоката в седемте заседания след първите три, т.е. общо
1300 лв. Следователно на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ
размер на 2 047,40 лв.
Предвид
гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
Отменя Заповед № 15/09.05.2017 г.,
издадена от кмета на община Септември, с която е одобрен проект за изменение на
ПУП – ПР на улица с осови точки 19-38а, 39-38а-38-38б-38в. в кв. 9 по плана на Варварски
минерални бани.
Осъжда община
Септември да заплати на А.К.Л. разноски по делото в размер на 2 047,40 лв. /две
хиляди и четиридесет и седем лева и четиридесет стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд на Република България.
Съдия: /П/
С
решение № 1711 от 03.02.2020 г. по адм. дело № 5274/19 г. на ВАС -ОТМЕНЯ определението за даване на ход по същество
на делото, постановено в съдебно заседание от 21.01.2020 г., по отношение на
„Енергия" ЕООД, ЕИК *********.
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба,
подадена от „Енергия" ЕООД, ЕИК ********* против решение № 694/19.11.2018
г., постановено по адм. д. № 378/2017 г. по описа на Административен съд
Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм.д. № 5274/2019 г. по описа на
Върховния административен съд по отношение на „Енергия" ЕООД, ЕИК
*********.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 694/19.11.2018 г., постановено по адм. д. № 378/2017 г.
по описа на Административен съд Пазарджик в частта, с която е отменена заповед
№ 15/09.05.2017 г., издадена от кмета на община Септември.
ОСЪЖДА община Септември,
"Ирида-09" ЕООД, ЕИК ********* и "Енергия" ЕООД, ЕИК
*********, да заплатят на Ангел Линчев, сторените в касационното производство разноски
за един адвокат в размер на 1800 лв, по 600 лв. за всеки касатор.
ОТМЕНЯ определение № 152/29.01.2019 г.,
постановено по адм. д. № 378/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:ИЗМЕНЯ решение № 694/19.11.2018 г., постановено по
адм. д. № 378/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик в частта за
разноските като ОСЪЖДА община Септември да заплати допълнително още 600
/шестстотин/ лева от претендираното адвокатско възнаграждение или общо разноски
в размер на 2647, 40 лв / две хиляди и шестстотин четиридесет и седем лева и
четиридесет стотинки/ за първата инстанция.
ОСЪЖДА община Септември да заплати на Ангел
Линчев, разноските за един адвокат в производството по частна жалба в размер на
200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи
на обжалване в седемдневен срок с частна жалба пред петчленен състав на
Върховния административен съд, а в останалата част е окончателно.