Решение по дело №1488/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 804
Дата: 8 юли 2021 г.
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20211000501488
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 804
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501488 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 16.03.2021г по гр.д. № 11674/2019г СГС, ГО, І-20 състав е осъдил
ЗД”Бул инс”АД да заплати на М.К. К.- М. сумата от 26 000лв- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , причинени от ПТП , реализирано на 28.03.2019г ,
на осн. чл.432 от КЗ. Съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата в обем на 30%. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗД Бул инс АД в
осъдителната част , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че по
делото не се установява деликт, осъществен от водача на МПС, застрахован до договор
за ГОА при ответника. Поддържа, че по делото се установява случайност на деянието,
при което е пострадала ищцата. Поддържа, че единствено ищцата е виновна за своето
увреждане. Поддържа още, че СГС неправилно е приложил материалния закон и
решението е необосновано. Поддържа, че неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД, че
определеното обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от
ищцата , вреди. Поддържа също, че определеният обем на съпричиняване е намален.
1
Моли решението на СГС да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен,
евентуално претендира намаляване на размера на обезщетението за неимуществени
вреди. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна М.К. е депозирала писмен отговор , с който оспорва
въззивната жалба. Поддържа, че решението на СГС е правилно, постановено при
съвкупна преценка на доказателствата по делото и е законосъобразно.
В о.с.з. страните не се представляват.
Въззиваемата страна М. К.- М. депозира молба , с която заявява оспорване на
жалбата, по съображения, изложени в отговора на ВЖ. Претендира разноски по делото
, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно , по съображения изложени във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
2
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото не е спорно, че на 28.03.2019г ищцата и водачът на л.а. Форд Фокус с
ДК № *** са участвали в ПТП , настъпило в гр. София на ул. Република, като ищцата е
била пресичащ улицата пешеходец. Тези факти, освен безспорни между страните, са
установени и от представените по делото протокол за ПТП от 28.03.2019 г на МВР-
СДВР-София, както и от представения по делото протокол за оглед на
местопроизшествие.
По делото е безспорно и обстоятелството , че ГО на водача на л.а. Форд Фокус е
била застрахована при ответния застраховател към момента на настъпване на ПТП
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата сочи, че ПТП е настъпило
като е пресичала със спокоен ход на движение улицата с посока от ляво на дясно
спрямо движението на л.а. Форд Фокус.
В о.с.з. на 05.10.2020г е изслушан като свидетел водачът на л.а. Форд Фокус С.
П. , който установява , че на 28.03.2019 г., е управлявал лек автомобил „Форд Фокус“
по ул. „Хан Кубрат“, по продължението след пресечката с бул. „Ломско шосе“ и около
търговски център Надежса, до магазин Била ударил ищцата. Според свидетеля тя
пресичала не на пешеходна пътека, появила се отляво, но понеже имало спрели коли
свидетелят не я е видял. Според свидетеля в неговата посока на движение, имало една
лента за движение, а в обратната посока- две. Според свидетеля той не е видял ищцата
преди удара, видял я е в последния момент пред колата като сянка. Свидетелят
установява,че видимостта е била нормална, не било тъмно, било студено, ясно. Според
свидетеля след удара жената паднала отстрани на тротоара. Свидетелят установява
още, че преди процесното ПТП се е движил с ниска скорост, на втора предавка.
Съдът счита,че възприемането на показанията на свид. П. следва да се
осъществи внимателно преценявайки възможността същият да излага факти, като се
самооправдава. Като участник в процесното ПТП е житейски нормално да съхранява
спомен от случилото се, който да е оневиняващ го и да излага спомени за такива факти.
От друга страна в свидетелските показания личи известна непоследователност-
свидетелят не знае накъде е гледал , дали е видял ищцата, което също може да се
дължи на стремежа към оневиняване. Ето защо , с оглед тези предпоставки, съдебният
състав приема,че показанията на свид. П. следва да се ценят при условията на чл.172 от
ГПК.
По делото е прието заключение на основна и допълнителна САТЕ, изготвени от
в.л. А., според който процесното ПТП е настъпило на 28.03.2019 г, около 08.35 ч, в
3
гр. София, по ул. „Хан Кубрат“, в посока към кръстовището с бул. „Ломско шосе“,
където се е движил л.а. Форд Фокус. На кръстовището с бул. Ломско шосе сигналът на
светофара бил червен и водачът спрял пред стоп-линията за движение направо.След
включване на зелен сигнал, водачът потеглил, пресякъл кръстовището, и навлязъл в
отсрещната ул. „Република“, по която продължил към ул. „Екзарх Стефан“. Когато л.а.
Форд Фокус е приближил до сградите на културен център Надежда и магазин Била
пострадалата пешеходка М. К. е предприела пресичане на платното за движение в
посока от ляво на дясно спрямо движението на л.а. Форд Фокус. Автомобилът я е
ударил с предна дясна част. Според вещото лице причина за ПТП е предприетото
пресичане от страна на пешеходката. Вещото лице сочи, че ако пешеходката е вървяла
с бавен, спокоен или бърз ход водачът на л.а. Форд е имал възможност да спре и да
предотврати удара. Изчисленията на вещото лице са правени със скорост за движение
на лекия автомобил от 20км/ч. Ако пешеходката е тичала ударът е бил непредотвратим
за водача на автомобила.
В допълнителното си заключение след като се запознава с видеозапис на
местопроизшествието вещото лице дава заключение, че се установява, че скоростта на
л.а. Форд при удара на М. К. е била 30км/ч.Вещото лице установява,че процесният л.а.
Форд се е движил в колона след като за тях е светнал зелен сигнал на светофара на
кръстовище с бул. Ломско шосе. Установява още, че когато л.а. Форд Фокус пресичал
кръстовището с бул. „Ломско шосе“, на отсрещната страна на ул. „Република“ е имало
две колони от спрени на червен сигнал автомобили. След включване на зелен сигнал
спрелите автомобили на ул. „Република“ също са потеглили и са започнали да
преминават през кръстовището. В това време пешеходката М. К. решава да пресече
като изчакала автомобили, между които има по-голямо отстояние и времеви интервал
за преминаване.На кадрите вещото лице констатира, че пешеходката предприема
пресичане пред автомобил , който се е намирал на около 22.8м от предния в колоната
и на времеви интервал от около 4сек. Движещите се автомобили в насрещната лента са
ограничавали видимостта на водача на л.а. Форд към пешеходката. Вещото лице
установява , че няма видимост дали пешеходката е спряла на разделителната линия
между двете ленти на насрещното движение. Според вещото лице от записа се
установява,че пешеходката от тръгването си да пресича до удара се е движила 3.43сек.
Ако е тръгнала да пресича от левия тротоар е изминала 7.7м и скоростта на движение
е близо до бързо тичане-бягане. Ако се е спряла на разделителната линия се е движила
със скорост от 4.93км/ч, което е бърз ход. Според вещото лице при тръгване от левия
тротоар, пешеходката е била невидима за водача, тя е станала видима, когато се е
намирала на разделителната линия между двете платна за насрещно движение.От този
момент водачът на л.а. Форд Фокус е имал възможност да спре и да предотврати удара.
Пешеходката също е имала възможност след този момент да види приближаващия я от
дясно л.а. Форд Фокус и е могла да се спре преди да навлезе в лентата му за
4
движение.Тъй като нито един от двамата не е реагирал на опасността л.а. Форд Фокус
е ударил пешеходката с предната дясна част на автомобила си, в областта на десния
фар, със скорост около 30 км/ч. След удара пешеходката е била отблъсната и е паднала
на десния тротоар. Според вещото лице причината за създаване на опасността и
настъпване на ПТП е предприетото пресичане на пешеходката на необозначено и
нерегламентирана място за движение на пешеходци, като е пресичала ул. „Република“
между автомобили, движещи се в лентите за насрещното движение, които са
ограничавали видимостта за водача на л.а. „Форд“ спрямо нея.Според вещото лице при
тичане на пешеходката, тръгвайки от левия тротоар и при бързо вървене, тръгвайки от
разделителната линия между двете насрещни пътни ленти, ударът е предотвратим за
водача, в причинна връзка за настъпването на произшествието е закъснялата му
реакция за аварийно спиране. Ако пешеходката е тичала от зоната около
разделителната линия между двете пътни ленти за насрещното движение, ударът за
водача на автомобила е непредотвратим и той не е могъл да предотврати
произшествието. Според вещото лице пешеходката не е пресичала на пешеходна
пътека и е имала възможност да спре, след като види приближаващият се автомобил
Форд Фокус.
В о.с.з. на 22.02.2021г вещото лице дава вероятности за движението на
пешеходката- най-вероятно е спряла на разделителната линия между двете насрещни
пътни ленти и най-вероятно е тичала към момента на удара.
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на л.а. Форд
противоправно е увредил ищцата при ПТП, настъпило на 28.03.2019г. Увреждането,
без да бъде правно оправдано по реда на чл. 12-13 от НК, е противоправно деяние
съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Отделно от това , по делото се установява, че
водачът на л.а. Форд Фокус е управлявал своето МПС в нарушение на чл.20,ал.1 и ал.2
от ЗДвП. От показанията на самия водач може да се направи извод, че същият не е
възприел приближаващата се пешеходка, въпреки че от момента на нейното стъпване
на разделителната линия между платната за насрещно движение същата е била видима
за водача на лекия автомобил според експертизата на вещото лице. От показания на
водача на МПС може да се установи, че той не знае накъде е гледал и съответно не е
имал достатъчно контрол върху своето МПС. Може да се съобрази и обстоятелството,
че движението му е било на място, където се намират посещавани от хората обекти-
банка, големи магазини и може да се очаква на пътното платно да излезе пешеходец,
независимо, че няма пешеходна пътека и наблизо има такава. Водачът на л.а. Форд
Фокус от една страна е управлявал своя автомобил без нужното внимание, от друга – е
избрал за движение скорост, която да не му позволява да спре при възникване на
опасност на пътя. Управляването на лек автомобил в нарушение на разпоредбата на
чл.20 от ЗДвП е противоправно дейние. Вината в гражданското право се презюмира-
5
чл.45,ал.2 от ЗЗД. Оборването на презумпцията за вина е върху застрахователя, който
носи тежестта да докаже твърдяното от него, че процесният деликт всъщност е
случайно деяние и съответно не е извършено виновно. По делото са събрани
доказателства във връзка с предотвратимостта на процесното ПТП, които обаче не
доказват по категоричен начин, че деянието е случайно. Заключението на в.л. А. в този
смисъл е дадено с вероятности- в зависимост от поведението на пешеходеца. Какво
конкретно е било поведението на пешеходеца по делото не се установява- не се
установява дали ищцата е пресичала от тротоара или се е била спряла на
разделителната линия, съответно с каква скорост се е движила, поради което не може
да се приеме за установено, че процесното ПТП е настъпило като случайно деяние- че
е било непредотвратимо за водача на МПС. Такава възможност е обсъдена от вещото
лице, но като една от няколко възможности. Коя от тези възможности се е реализирала
фактически по делото не е ясно. След като няма доказателства достатъчно , за да се
приеме, че е главно и пълно доказано настъпването на случайно деяние, т.е. че ударът
категорично е бил непредотвратим за водача на л.а. Форд Фокус, следва да се
приеме,че презумпцията за вина по чл.45,ал.2 от ЗЗД не е оборена. Установя се по
делото, че поведението на водача на л.а. Форд Фокус е противоправно и виновно- в
нарушение на разпоредбата на чл.20 от ЗДвП и при форма на вина небрежност, тъй
като той съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата, без да цели
настъпилия вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го предвиди , при
което е причинил неоправдани от законова гледна точка увреждания на ищцата.
Поради изложеното следва да се приеме,че е налице състава на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране на неговата деликтна отговорност по отношение на увреденото лице ,
съответно и на отговорността на неговия застраховател, за заплащане на увреденото
лице на обезщетение за причинените му вреди на деликтно основание. Съдът приема,
че по делото е установена причинната връзка между реализираното ПТП и вредите,
претърпени от ищцата. Тази причинна връзка съдът намира за доказана от
представените по делото медицински документи и изслушаната СМЕ.Вследствие на
процесното ПТП ищцата е претърпяла увреждане на здравето, физически травми ,
които се явяват следствие неправомерното поведение на водача на л.а. Форд Фокус.
Описаните вреди настъпили за ищцата, се явяват закономерна и логична последица от
действията на увреждащото лице. Предвид изложеното съдът приема, че са налице
елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който поражда правото на ищеца да претендира
обезщетение за претърпяните от него вреди породени от неправомерното поведение на
водача на МПС, съответно и предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране на
имуществената отговорност на застрахователя по застраховка ГО.
С оглед изложеното съдът приема, че ищцата доказва, че застрахован при
ответника водач на МПС й е причинил виновно и противоправно увреждане на
здравето, което прави предявеният иск е доказан по основание. Дружеството
6
застраховател по застраховка ГО се явява пасивно материалноправно легитимно да
отговаря по иск за обезщетяване на вреди причинени деликтно от застрахован водач по
застраховка ГО.
По отношение на размера на обезщетение
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на
64години.
От изслушаната СМЕ , изготвена от в.л. д-р С., неоспорена от страните, се
установява,че следствие на ПТП ищцата е претърпяла счупване на дясна подбедрица в
горния й край, контузия на гръдния кош, контузия на шията. Според вещото лице по
отношение на дясната подбедрица е било проведено оперативно лечение на
счупването, изразяващо се в открито наместване и фиксиране на фрагментите с плака и
винтове. По отношение на останалите увреди е било проведено консервативно лечение
с обезболяващи медикаменти. Видно от СМЕ, при нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, срокът за възстановяване при такъв вид увреди е около 6-8
месеца, като през този период, ищцата е търпяла болки и страдания, които са били с
интензивен характер през първите три месеца. Вещото лице е извършило преглед на
ищцата на 22.10.2020 г и е констатирало , че тя носи оперативен белег по външната
страна на дясна колянна става и подбедрица с S-образна форма и дължина 18 см, че
има ограничен обем движение в дясна колянна става при свиване от 90 градуса, при
норма 130 градуса. Според вещото лице в бъдеще не се очакват съществени промени в
общото състояние, вследствие на получените увреждания, но ищцата ще има болки в
дясна колянна става, поради увреда на ставния хрущял при счупването.
По делото е разпитана и свид. Т. М.-съпруг на ищцата, който установява,че е
разбрал за ПТП от хора от квартала. Свидетелят се качил заедно с ищцата в линейката.
Свидетелят установява, че съпругата му е била в шок, имала натъртване на лицето,
синина, десният й крак бил счупен. Установява,че ищцата останала в болница близо
месец. Направили й операция с поставяне на имплант и винтове, тъй като й костта й
била раздробена. Имало и парченца, които не можели да се фиксират.Според
свидетеля на ищцата сложили изкуствена кост, за да допълнят липсата. Според
свидетеля след като изписали ищцата , тя не можела да става. Около 4 месеца правела
рехабилитация. Според свидетеля началото на септември започнала да се раздвижва с
канадка, но продължавала да изпитва болка. Според свидетелят и понастоящем при
по-дълго движение кракът й оттичал, продължавала да изпитва болка при натоварване
на крака. Имала проблем и с дясната си ръка, на която се получило натъртване и при
натоварване имало проблем с нея. Свидетелят сочи, че първоначално ищцата е била
7
депресирана.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, в частта, в която
се подкрепят от СМЕ и дават информация за факти , лично възприети от свидетеля.
С оглед изложеното , съдът като съобрази претърпяната от ищцата травма- едно
счупване и травми по цялото тяло, като съобрази,че ищцата е претърпяла една
операция, дълъг възстановителен период с продължителен период на интензивни
болки, че е била наложената промяна в начина на живот - същата е изпитвала
затруднения в ежедневието си, в придвижването си , като съобрази още непълното
възстановяване на ищцата- ограничения обем на движение на дясна колянна става ,
както и установените продължаващи болки съдът приема, че по справедливост
паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 40 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва
да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищцата и
спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите
се по справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на увреждането
– в случая 2019г и спрямо този момент да съобрази стандарта на живот в страната,
доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
По отношение на възраението за съпричиняване
С отговора на исковата молба ответникът прави възражения за съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата, поради това че е пресичала на необозначено за това
място, не се е съборазила с посоката и скоростта на движение на МПС.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Тежестта да докаже главно и пълно фактите, въз основа на които твърди
съпричиняване на деликта или увреждането на ищеца, е върху ответника.
Възражението за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата е изцяло
доказано. Установява се по делото, че ищцата е пресичала на необозначено за това
място, въпреки че наблизо е имало пешеходна пътека и светофар, като е пресичала
между движещи се коли в колони , в част пик за движението и без да се съобразява с
движението на л.а. Форд Фокус. Според изслушаната САТЕ се установява, че ищцата,
8
независимо от къде е тръгнала да пресича, не е спряла , ако е възприела
приблищаващия автомобил Форд Фокус, като е възможно да не му е обърнала
внимание докато се е движила между колите в лентата за насрещно движение, а е
имала обективно видимост върху автомобила от момента на пресичане на
разделителната линия между платната за насрещно движение. Изложеното
представлява грубо нарушение на нормите на чл. 113 от ЗДвП и това противоправно
поведение на ищцата се намира в причина връзка с последвалото ПТП и собствените й
наранявания. Ищцата се е поставила в завишен риск, който се е реализирал и е налице
съпричиняване на увреждането й от нейна страна. Обемът на съпричиняване съдът
приема на 60% , като приема , че нарушението на правилата за движение от страна на
ищцата е драстично и по-голямо от това, извършено от водача на л.а. Форд Фокус.
С оглед така възприетия обем на съпричиняване съдът приема,че върху
застрахователя следва да бъде възложено заплащането на обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата в размер на 16 000лв. До посочената сума предвеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а над тази сума- отхвърлен като
неоснователен.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава- по
отношение на началният момент на дължимост на лихва за забава няма развити
въззивни оплаквания, поради което съдът не дължи служебно проверка на решението
на СГС в посочената част.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е уважена за сумата над 16 000лв до 26 000лв и в тази част предявеният иск
следва да бъде отхвърлен. В останалата си обжалвана част решението на СГС следва
да бъде потвърдено .
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските по делото от СГС не е предмет на оспорване
чрез производство по чл.248 от ГПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция има
правомощие единствено да промени размер на разноските съобразно променения
размер на обезщетението, предмет на спора.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение в
размер на 968лв- адвокатско възнаграждение, от което 161лв е ДДС. Над посочената
сума решението на СГС следва да бъде отменено.Сумата се получава като се съобрази
минималното адв. възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.5 от НМРАВ при интерес от 26
9
000лв- 1310лв, към уважената част от иска и се прибави посоченото ДДС.
На ищцата се дължат разноски в размер от 640лв.
На ответника се дължат разноски от 896 лв, от общо доказани като направени
2330лв. Съдът приема за основателно възражението на ищеца, че претендирания
адвокатски хонорар от 2500лв е прекомерен. При минимално определен размер на
адвокатското възнаграждение по реда на чл.7,ал.2 от НМРАВ от 1310лв съдът приема
,че претендираните 2500лв са перкомерни. Като съобрази броя на проведените о.с.з,
фактическата и правна сложност на делото, събраните доказателства съдът приема,че
по справедливоост на пълномощника на застрахователя се дължи възнаграждение от
2 000лв.По делото са доказани от 330лв- разноски. СПрямо изхода от спора на
ответника се дължат разноски от 896лв.
Ответникът дължи съдебно деловодни разноски по сметка на СГС в размер на
584.62лв, над която сума решението на СГС следва да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция пълномощникът на ищците претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. При обжалваем интерес от 26 000лв размера
на възнаграждението възлиза на 968лв с ДДС , по гореизложените мотиви.
Ответникът е претендирал разноски от 520лв- заплатени за държавна такса. С
оглед изхода от спора на ответника се дължат разноски в размер на 200лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261743 от 16.03. 2021г по гр.д. № 11674/2019г по описа на
Софийски градски съд, I ГО, 20-ти състав в частта, с която е осъдено ЗД Бул инс АД да
заплати на М. К. К. сумата над 16 000лв до 26 000лв - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.03.2019г, както и в частта, с която е
осъдено ЗД Бул инс АД да заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА
за сумата над 968лв с ДДС, в частта, с която е осъдено да заплати съдебно-деловодни
разноски на М.К. за сумата над 640лв, както и да заплати съдебено деловодни разноски
по сметка на СГС за сумата над 584.62лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск против ЗД Бул инс АД с ЕИК ********* от М. К. К.
с ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ПТП настъпило на 28.03.2019г, на осн. чл.432 от КЗ, за сумата над 16 000лв до
26 000лв , като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261743 от 16.03. 2021г по гр.д. № 11674/2019г по
10
описа на Софийски градски съд, I ГО, 20-ти състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат В.О. от САК
възнаграждение за защита пред въззивна инстанция в размер на 968лв с ДДС , на осн.
чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА М. К. К. с ЕГН ********** да заплати на ЗД Бул инс АД с ЕИК
********* сумата от 1096лв- разноски, направени пред двете съдебни инстанции, на
осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11