Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 08.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на дванадесети юли,
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от
съдия Георгиев, гр. д. № 9 677 по описа за 2017 г. и
Р Е
Ш И:
[1] ОСЪЖДА Софийски районен съд да заплати:
1. на Д.С.С.:
а. 3 000,00
лева на основание
чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от не разглеждането в
разумен срок на гр. д. 32 076/2013 г. плюс законната лихва от 31.07.2017
г. до окончателното изплащане;
б. 15,00 лева на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ разноски по делото.
2.
на адвокат Л.С. – 143,00 лева на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ адвокатско
възнаграждение.
[2] ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 2б, ал. 1
от ЗОДОВ на Д.С.С. срещу Софийски районен съд за
заплащането на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000,00
лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.
[3]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от уведомлението.
[4]
Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка
на САС. Ответникът не дължи държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5] Д.С. заявява в искова молба от
31.07.2017 г., че тя е подала искова молба в СРС, по която е било образувано
гр. д. 32 076/2013 г. на 60-ти с-в. Съдията по делото е обявил делото за
решаване на 18.11.2013 г., но до подаването на исковата молба решение не е било
постановено. Така съдията е забавил разглеждането на делото. От това Д.С. е
претърпяла неимуществени вреди за 30 000,00 лева. Ответникът СРС не
ѝ е заплатил обезщетение. Затова Д.С. моли съда да осъди СРС да ѝ
заплати обезщетения в размера на претърпените от нея вреди (исковата молба, л.
2-5).
2. По писмения отговор на ответника
[6] Ответникът СРС е оспорил
предявения иск. Той е заявил, че:
1. ищцата не е претърпяла вреди от забавеното
разглеждане на делото, което пък не се дължи на СРС;
2. СРС е натоварен съд, а ръководството му е
предприело действия, с които да преразпредели делата на 60-ти с-в, за да може
съдията да се произнесе по делата, обявени за решаване;
3. търсеното обезщетение е прекомерно (писмения
отговор, л. 22-23).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[7] Не се спори, че Д.С.
е била родена на *** г. На 29.07.2013 г. тя е подала искова молба в СРС срещу „Б.П.“
ЕАД. С нея тя е предявила искове за отмяна на незаконно уволнение,
възстановяването ѝ на длъжността, заемана до уволнението, и за
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение (исковата
молба, л. 10-11).
[8] Не се спори, че по исковата молба е било образувано гр.
д. 32 076/2013 г., което е било разпределено за разглеждане от 60-ти с-в
на СРС. Не се спори, че в открито съдебно заседанието на 18.11.2013 г.
съдията-докладчик е обявил делото за решаване.
[9] На
01.07.2014 г. Д.С. е подала молба за определяне на срок при бавност чрез СРС до
СГС. С нея тя е поискала от СГС да определи срок на СРС, 60-ти с-в, в който СРС
да постанови решение по делото (молбата, л. 12). На 18.08.2014 г. Д.С. е подала
втора молба за определяне срок при бавност за постановяване на решение, но този
път в СГС (молбата, л. 13). Не се спори, че СГС е постановил определение за незабавно
постановяване на решение по делото от СРС, 60-ти с-в.
[10] На 19.05.2016 г. Председателят на СРС е издал заповед. С
нея той е наредил на съдия Й.В., която е председателствала 60-ти с-в, до
01.07.2016 г. да изготви решения по делата, обявени за решаване до 19.05.2016
г. (заповедта, л. 14). Не се спори, че към датата на приключване на съдебното
дирене по настоящото дело – 12.07.2018 г. – съдия В.не е изготвила решение по
гр. д. 32 076/2013 г.
[11] Д.С. е притеснена от забавянето на разглеждането на
делото за отмяна на незаконното ѝ уволнение. Тя не се чувства добре;
внушава си, че делото се бави с години, за да навърши тя пенсионна възраст и да
не може да бъде възстановена на работа. От много позитивен човек, тя се е
затворила в себе си и е ограничила контактите си (показанията на свидетелите М.и
Л., л. 45-46).
[12] Не се спори, че СРС не е заплащал на Д.С. обезщетение за
вреди от забавеното разглеждане на делото. Д.С. е заплатила 10,00 лева държавна
такса и 5,00 лева такса за превод на държавната такса (л. 19). Тя е била
представлявана безплатно от адвокат (л. 6). СРС не е направил разноски по
делото. Той е бил представляван от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА
ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО
ДЕЛОТО
[13] Д.С. е предявила иск по чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди. Той е частично
основателен.
1. По иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ
[14] Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок. Следователно
предпоставките за уважаването на иска са:
1. ответникът да е
образувал дело по искова молба от ищеца;
2. това дело да е
било разгледано и решено извън разумния за това срок;
3. от забавянето
ищецът да е претърпял имуществени/неимуществени вреди;
4. ответникът да
не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.
[15] Съдът установи, че по искова молба на Д.С. е било
образувано дело пред СРС. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
[16] Съдът следва да установи дали СРС е разгледал и
решил това дело извън разумния за това срок. За
да прецени дали делото е било разгледано и решено извън разумния срок, съдът
взема предвид:
1. общата продължителност и предмета на производството;
2. неговата фактическа и правна
сложност;
3. поведението на страните и
на техните процесуални или законни представители;
4. поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи;
5. други факти, които имат
значение за правилното решаване на спора (чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ.
За това, че съдът следва да отчете тези фактори вж. и
следните решения на ЕСПЧ: Желязков и
други срещу България от 03.04.2008 г.; Тодоров
срещу България от 15.01.2005 г.; Джангозов
срещу България от 08.07.2004г .).
[17] В случая към 12.07.2018 г. разглеждането на делото пред СРС все още не е
било приключило, въпреки, че то е било образувано почти пет години по-рано - на
29.07.2013 г. Съдът установи, че делото е
следвало да бъде разгледано по бързото производство, защото то е било с предмет
отмяна на твърдяно незаконно уволнение, възстановяване на работа и обезщетение
за оставане без работа поради незаконното уволнение. Делото не е представлявало
фактическа и правна сложност, а интересът на ищеца е бил делото да приключи
възможно най-бързо.
[18] Съдът приема, че Д.С. не е
допринесла за забавянето на разглеждането на делото, защото делото е било
обявено за решаване на 18.11.2013 г. – по-малко от четири месеца след
образуването му – но от обявяването му за решаване до 12.07.2018 г. не е било
поставено решение по него. Забавянето на разглеждането на делото се дължи изцяло на действия на
съда.
[19] За
бързото производство законодателят е осигурил съкращаване на сроковете за
разглеждане и решаване на делото чрез няколко способа. Първо, предвиждане на съкратени
срокове за: проверка на исковата молба (един ден); насрочване на делото в
открито съдебно заседание (до три седмици от получаването на отговора от
ответника); решаване на делото (до две седмици от приключването на разглеждането
на делото). Второ, по-сериозна предварителна подготовка на делото чрез:
изготвяне на писмен доклад на делото преди първото открито съдебно заседание и
връчването му на страните; произнасянето по доказателствени искания; изразяване
на становище по доклада и ранна преклузия за посочване на доказателства - преди
първото открито съдебно заседание. Трето, ограничаване възможността за
усложняване на производството чрез недопускане предявяването на насрещни искове
и привличането на трети лица (чл. 311-315 от ГПК).
[20] В
случая съдът приема, че до обявяването на делото за решаване СРС не е допуснал
забавяне на разглеждането на делото. Решението по делото е следвало да бъде
постановено, ако не в двуседмичния срок за това, то в разумния срок до
18.12.2013 г. С не постановяването
на решение от 18.12.2013 г. до 12.07.2018 г. съдът е причинил особено съществено забавяне на
разглеждането на делото. Така се е стигнало до разглеждане на делото от
първостепенния съд в неразумен срок. Налице е и втората предпоставка за
уважаването на иска.
[21] СРС
е възразил, че забавянето се дължи на прекалената му натовареност. Общоизвестен
факт е, че СРС е много по-натоварен от повечето районни съдилища в страната.
Дали обаче, това може да ограничи неговата отговорност за разглеждане и
решаване на делата в разумен срок. Съдът приема, че не може[1].
[22] В
чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ липсва условие при определяне на обезщетението за не
разглеждане на делото в разумен срок съдът да отчита натовареността на
съответния съд, допуснал забавянето. Ако законодателят е искал да уреди
натовареността на съответния орган в съдебната власт, като фактор при преценката
дали определено дело не е било разгледано и решено в разумен срок, той е щял да
го уреди.
[23] Нещо повече, ВКС е
приел в решение 76-2016-III
Г. О. по гр. д. 5 721/2015 г., че в производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани
от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи
или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат.
Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло.
[24] В случая СРС е орган на съдебната власт, съответно
на държавата. Държавата, съдебната власт и самият СРС са тези, които следва да
осигурят разглеждането на делата в разумен срок. Причината за по-високата
натовареност на един орган на съдебната власт е у самата съдебна власт,
съответно държавата. Затова държавата чрез съответния орган следва да отговаря
за вредите, причинени от това забавяне.
[25] Целта на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, е чрез изплащането на обезщетения за
забавено правосъдие държавата да предприеме мерки за осигуряване разглеждането
и решаването на делата в разумен срок. Това може да стане, не само, но и чрез
осигуряването на: нормална и равномерна натовареност на съдиите в един съд и от
различни съдилища от едно и също ниво; обучение на съдиите и съдебните
служители; осигуряване на ефективни процедури за разглеждане на делата;
използване на алтернативни способи за разрешаване на спорове; ресурсна
обезпеченост; контрол.
[26] В случая държавата не е осигурила равномерна и
нормална натовареност на СРС. Затова тя следва да отговаря за забавено
правосъдие, дори то да се дължи на по-високата натовареност на СРС. Тази нейна
отговорност се реализира чрез нейния орган – СРС. Възприемането на обратното –
че отговорността на СРС следва да бъде ограничена поради по-високата му
натовареност – би довело до абсурдния резултат страните да търпят вреди от
забавено правосъдие поради неизпълнение на задължение от държавата и да не
получават обезщетение за това или да получават такова в по-нисък размер.
[27] В настоящия случай обаче, неизготвянето на решение по делото в
продължение на повече от четири години и половина не може да се обясни с
натовареността на СРС или конкретно на 60-ти с-в. Това е така, защото дори и
след облекчаването на натовареността на 60-ти с-в съдията-докладчик не е
изготвил решение през следващите две години. Следователно и мерките, предприети
от ръководството на съда, не са постигнали целения резултат по процесното дело
– изготвяне на решение.
[28] Съдът
установи, че Д.С. е притеснена от забавянето на разглеждането на делото за
отмяна на незаконното ѝ уволнение. Тя не се чувства добре; внушава си, че
делото се бави с години, за да навърши тя пенсионна възраст и да не може да
бъде възстановена на работа. От много позитивен човек, тя се е затворила в себе
си и е ограничила контактите си. Следователно Д.С. е претърпяла неимуществени
вреди от не разглеждането на делото от СРС в разумен срок. Налице е и третата
предпоставка за уважаването на иска.
[29] Съдът отчита периода на забавянето
- повече от четири години и половина. Съдът взема предвид и обезщетенията,
определени от ВКС по други близки случаи. ВКС е определил обезщетение от
4 000,00 лева:
а) по решение 76-2016-III Г. О. по гр. д.
5 721/2015 г. за забавяне разглеждането
на трудово дело от шест години, девет месеца и 29 дни;
б) по решение на ВКС 66-2015-III Г. О. по гр. д. 5813/2014 г.
за забавяне разглеждането на наказателно дело от седем години и четири месеца[2]. Така съдът приема, че 3 000,00 лева
е справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Д.С..
[30] СРС
не е изплатил такова обезщетение на Д.С.. Налице е и последната четвърта
предпоставка за уважаването на иска. Ето защо съдът осъжда СРС да заплати на Д.С.
3 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от не разглеждане на нейно
дело от СРС в разумен срок. Съдът отхвърля иска за разликата над 3 000,00
лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.
2. По разноските
[31] Д.С. търси разноски. Тя е направила такива за 15,00 лева и е била
представлявана безплатно от адвокат.
[32] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Затова съдът осъжда
ответника да заплати на ищцата 15,00 лева разноски по делото, а на адвокат С. 143,00
лева адвокатско възнаграждение (30 000,00-10 000,00х0,03+830,00х3 000,00/30
000,00).
[33] СРС също търси разноски. Той не е направил такива, но
е бил представляван от юрисконсулт. Разноски на ответника се дължат обаче, само
ако съдът отхвърли изцяло иска (чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ). В случая съдът уважава
частично иска и го отхвърля частично. Затова не се дължат разноски на
ответника.
Съдия: