Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 311
гр.Д.
29.11.2016 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д.кият
окръжен съд
гражданско отделение
На
двадесет и четвърти октомври
2016 год.
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
Секретар:С.Д.
Прокурор:……………………
като
разгледа докладваното от председателя
гражданско
дело №574 по описа за 2015 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Предявени са субективно съединени искове на основание
чл.42 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.39 ал.1 от ЗЗД от Р.К.М. *** срещу Р.Г.П. ***,Р.Г.Б.
***,Г.Г. ***,Г.Т.Г. ***,М.Т.Г. ***,Х.Г.П. ***,М.К.М. ***,М.Х.П. ***,Г.Г. ***,Д.
***,С.Г.Б. ***,С.С.П. *** и П.С.Г. *** за прогласяване по отношение на ищцата недействителността
на договор за доброволна делба от 12.11.2009 г.-акт №**,т.*,рег.№**,дело №** на нотариуса Д. Б. с
район на действие ДРС,вписан под №**,т.**,вх.рег.№***/11.03.2010 г. на СВ-гр.Д.,като
сключен от името на съделителката М.Г. П. чрез пълномощник,действал извън обема
на представителната си власт.Претендирани са от ищцата и сторените от нея
разноски по делото.
Ответникът М.К.М. признава исковете.Останалите
ответници намират исковете за неоснователни и настояват за отхвърлянето
им,респ. за присъждане на сторените от същите разноски по делото.
Като обсъди събраните по делото доказателства,Д.кият
окръжен съд установи следното от фактическа и правна страна:
Исковете са установителни и при прецизиране петитума
на исковата молба същите са всъщност за прогласяване относителна недействителност
спрямо ищцата /не абсолютна нищожност/ на посочения договор за доброволна
делба.Петитумът е непрецизен,но е ясно,че се настоява за установяване
недействителност на процесния договор на изложените в исковата молба
обстоятелства,като се акцентира от ищцата на превишаване пределите на
представителна власт от страна на пълномощника Х. Гр. П. спрямо
упълномощителката М. Гр. П..Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства
се касае за искове на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.39 ал.1 от ЗЗД.Посочената от ищцата в исковата молба правна квалификация на исковете по
чл.26 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.39 от ЗЗД е неправилна и съдът не е длъжен да
се съобрази с нея,а следва служебно да квалифицира исковете съобразно изложените
обстоятелства.Ищцата е имала предвид разпоредбата на чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД-нищожност поради липса на съгласие.Същата обаче не е изложила факти в
смисъл,че наследодателката й М.Г. П.,б.ж.на гр.П.,е сключила процесния договор
за делба при съгласие,изтръгнато чрез насилие,или че съгласието й е било
изначално и съзнателно дадено без намерение за обвързване от последиците на
договора,тъй като е дадено на шега напр.-хипотези,приравнявани на липса на
съгласие.Такива обстоятелства биха обусловили правна квалификация на исковете
по чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД.В случая е посочено в исковата молба,че всъщност
съгласие от страна на съделителката М. Гр.П. е налице,но същото е дадено чрез
представител,който е превишил пределите на учредената му представителна
власт.Последното обуславя правна квалификация на исковете по чл.42 ал.2 от ЗЗД
във връзка с чл.39 ал.1 от ЗЗД.
Конкретно е изложено в исковата молба,че ищцата е
наследник по право на заместване на баба си М.Г. П.,б.ж. на гр.П.,починала на
01.09.2013 г.При участието си като съделител в процесния договор от 12.11.2009
г. за доброволна делба на наследствени земеделски земи в землището на с.С.,общ.К.
наследодателката на ищцата била представлявана от лицето Х.Г.П.,упълномощен с
пълномощно рег.№** г. на нотариуса И. К. с район на действие РС-гр.П..По силата
на договора М. П. не получила дял от делбените имоти в натура,а парично
уравнение на дела си от 2 000 лв /по 1 000 лв платени й от
съделителите Х.Г.П. и Г.Г.П./,като заявила чрез пълномощника си,че е
удовлетворена от делбата и няма претенции.При сключване на договора за делба
пълномощникът Х. Гр.П. действал извън обема на учредената му от М. П.
представителна власт.Според цитираното пълномощно той бил упълномощен от
последната да подпише всички документи,вкл. договор за доброволна делба на
наследствени недвижими имоти в землището на с.С.,общ.К.,останали в наследство
от Г.Г. ***,като получи полагащата й се част от имотите,но липсвало
упълномощаване да не се получава дял в натура,а да се получи парично уравнение
на същия.
В отговора на исковата молба ответникът М.К.М.,който
също е наследник по закон на М.Г. П.,изразява становище за допустимост на
предявените искове.Същият признава исковете и настоява за уважаването им като
основателни.Не претендира присъждане на разноски.Този ответник навежда и
допълнителни основания за нищожност на процесния договор за доброволна
делба,респ. и основания за нищожност на упълномощителната сделка-неспазване на
изискуемата форма за упълномощаването по чл.37 от ЗЗД;неспазване на законови изисквания
при нотариалното удостоверяване на подписите върху договора-сключен при
представени декларации по чл.25 ал.8 от ЗННД и чл.264 ал.1 от ДОПК с изтекъл
срок на валидност;противоречие на постигнатото между съделителите съгласие с
нормата на чл.69 ал.2 от ЗН или на законоустановеното правило всеки съделител
да получи дела си в натура или парично уравнение на същия /в случая М. П. била
получила парично уравнение само на част от дела си-нееквивалентност на
престациите/;характеризиране на договора за делба по съдържанието му като
договор за дарение,извършено от съделителката М. П.,което дарение не било в
законоустановената нотариална форма за действителност.Така отговорът на М.М. е
придобил повече характера на искова молба,а не на отговор на подадената от
ищцата искова молба.Ответникът не е активно легитимиран в процеса да въвежда в
предмета на спора нови искове в допълнение на вече предявените /освен насрещни
искове за защита на свои насрещни спрямо ищеца права или инцидентни
установителни искове за установяване съществуването или несъществуването на
правоотношения,които са преюдициални на първоначално предявените искове,но
отново с оглед защита интереси и права на ответника,противни на тези на
ищеца/.В случая не е налице хипотезата на предявен от ответника насрещен или
инцидентен иск.Ако е искал също да предяви искове за прогласяване
недействителност на процесната упълномощителна сделка и на договора за
доброволна делба,ответникът М. е следвало да го стори с искова молба,отговаряща
на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК.Предметът на спора с оглед
диспозитивното начало в процеса се очертава от ищеца с исковата молба и съдът
дължи произнасяне само по предмета на спора,с който е бил сезиран от ищеца по
делото.Произнасянето по други ненадлежно предявени искове е недопустимо.В този
смисъл съдът не дължи разглеждане на наведените от ответника М. допълнителни
доводи за нищожност на основания,които не са надлежно въведени в предмета на
спора от ищцата.
В отговорите на ответниците Х.Г.П.,С.С.П.,Г.Г.Г.,Г.Г.П.,Р.Г.Б.,Р.Г.П.,С.Г.Б.
и Д.Г.Г. са изложени еднотипни становища за допустимост,но за неоснователност
на предявените искове.Излага се,че от подписване на договора за делба до
смъртта на съделителката М. П. били изминали повече от три години,през които тя
приживе не била възразила срещу начина за ликвидиране на съсобствеността,което
означавало,че е била съгласна с този начин на разпределение,респ. не е
считала,че пълномощникът й е действал извън обема на предоставената му
представителна власт.Последващото тълкуване на нейната воля от ищцата водело до
изкривяване на тази воля и било плод на икономически интереси на
страната.Изявлението на съделителите в процесния договор,че всички отношения
във връзка с наследството са уредени,правели сделката коректна дори и да не
включвала уговорки за уравнение дяловете на съделители.Принципът,уреден в чл.9
от ЗЗД за свобода на договарянето,признавал на договарящите свободата да
определят съдържанието на договора помежду си при съблюдаване повелителните
норми на закона и добрите нрави,а сключеният в границите по чл.9 от ЗЗД договор
обвързвал страните по него със силата на закон.Процесният договор за делба бил
израз на тази свободна воля на договарящите и никой нямал право,вкл. ищцата,да
изменя тази воля.Пълномощникът на съделителката М. П. действал при сключване на
договора за делба в пределите на предоставената му представителна власт
/развити са подробни доводи в тази насока по тълкуване на пълномощното от
ответниците Р. Г.П.,Г. Г. П.,Р. Г.Б.,Г. Гр.Г.,С. С.П./.Настоява се за отхвърляне
на исковете и присъждане в полза на ответниците,подали отговори,сторени по
делото разноски.В отговорите на горните ответници се съдържа и възражение за
изтекла в тяхна полза придобивна давност спрямо получените по договора за делба
в дял недвижими имоти.Възраженията за давност не следва да се разглеждат от
съда,тъй като са неотносими в рамките на настоящия спор.Същите по правило са
защитни възражения на ответници срещу вещни искове-установителни за
собственост,ревандикационни,негаторни,владелчески.Предмет на настоящия спор не
са вещни искове за защита претендирано от ищцата нейно право на собственост
върху делбените имоти,поради което и няма връзка между възражението на
ответниците за придобивна давност и облигационните по своя характер искови
претенции.
Отговори на исковата молба не са подадени от
ответниците Г.Т.Г.,М.Т.Г.,М.Х.П. и П.С.Г..В хода на производството по делото
същите изразяват становище за неоснователност на исковете.
Видно от удостоверението за наследници на лист 17 от
делото,ищцата Р.К.М. е наследник по закон на М.Г. П.,б.ж. на гр.П.,починала на
01.09.2013 г.Като наследник на починалата,която е страна по процесния договор
за доброволна делба,М. има правен интерес и е активно легитимирана да предяви
настоящите установителни искове,които са допустими.С пълномощно рег.№** г. на
нотариуса И. К. с район на действие РС-П. наследодателката на ищцата-М.Г. П.
упълномощава Х.Г. *** да я представлява пред ОСЗГ,общинска
администрация,данъчна администрация и нотариус и от нейно име да подпише всички
необходими документи,включително договор за доброволна делба на наследствени
недвижими имоти в землището на с.С.,общ.К.,обл.Д.,останали в наследство на
упълномощителката от Г.Г. ***,като
получи полагащата й се част.
На 12.11.2009 г. е сключен процесният договор за
доброволна делба между наследници на Г.Г. ***,при сключването на който
съделителката М.Г. П. участва чрез пълномощника си Х.Г.П.-също наследник на
посочения наследодател и съответно участник като съделител в делбата.По
договора М. П. не получава дял в натура,а само парично уравнение на дела си в
размер на 2000 лв-по 1000 лв от съделителите Х.Г.П. и Г.Г.П. /поч.след
делбата/,като чрез пълномощника си заявява,че е удовлетворена от начина на
извършване на делбата и няма претенции.
На първо място следва да се подчертае,че наведеното
едва в първото открито заседание по делото,т.е. след изтичане на срока за
отговор на исковата молба,възражение от повечето ответници за погасяване на
исковете по давност не следва да се разглежда от съда,тъй като е несвоевременно
въведено по смисъла на чл.133 от ГПК.Същото е преклудирано и не са налице
процесуални нарушения,допуснати от съда,които да обуславят възможността това
възражение да се наведе извън срока по чл.131 ал.1 от ГПК.При изготвяне на
отговора си ответниците следва да се ръководят от изложените в исковата молба
обстоятелства,а не от неправилната им правна квалификация,дадена от ищеца.Определящи
са обстоятелствата,на които се основават исковете,които в случая са достатъчно
ясно изложени,а не квалификацията на исковете.Неправилната правна квалификация
не е нередовност на исковата молба.В този смисъл погрешната квалификация,дадена
от ищеца,не е пречка ответниците да изградят достатъчно обоснована своя защитна
теза срещу исковете още с отговора на исковата молба.
Константна е задължителната съдебна практика по
въпроса какво по съдържание пълномощно е необходимо за сключване на сделки с
недвижими имоти.Приема се,че генералното пълномощно не е достатъчно за
извършване на сделка с недвижим имот.За такова разпореждане се изисква изрично
упълномощаване,при което в обема на представителната власт следва да са
включени всички съществени признаци на сделката.При договор за доброволна делба
на множество недвижими имоти е нужно да се включи индивидуализация на имотите
поне до степен същите да са определяеми,ако не са детайлно и изрично описани по
площ,местоположение,граници,идентификация по план.На следващо място трябва да
личи дали волята на упълномощителя е да получи своя дял в натура или само
парично уравнение за дела си,доколкото при делбата съществуват посочените два
варианта за овъзмездяване.
В процесното пълномощно е визирано,че се дава за
сключване на договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти в
землището на с.С.,общ.К.,останали в наследство от Г.Г. ***.Имотите-предмет на
делбата са определяеми,доколкото според израза е ясно,че се включват всички
останали в наследство от посочения наследодател имоти в землището на с.С.,т.е.всички
реституирани по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи в посоченото землище.Съдът
намира,че изразът „като получа полагащата ми се част” следва да се тълкува в контекста
на закона и във взаимовръзка с правомощията,дадени в т.2 от
пълномощното.Основен принцип в делбата и по смисъла на чл.69 ал.2 изр.1 от ЗН е
да се получи дял от наследството в натура.Само при невъзможност да се получи
такъв дял се предвижда като второстепенна възможност изравняване на дяловете в
пари.В този смисъл следва да се приеме,че приоритетът на упълномощителката е
бил да получи своя дял от наследствените имоти в натура.За тази нейна воля може
да се съди и от съдържанието на т.2 от процесното пълномощно,според което М. П.
упълномощава Х. Гр.П. да я представлява пред ОСЗ,съд,нотариус,арендатори по
повод сключване на договори за аренда или наем,анекси към
тях,споразумения,както и да прекратява същите,относно земеделските земи в
землището на с.С.,както и да получава полагащите й се ренти,наеми и продукти в
натура от тези земи.От горните предоставени правомощия може да се приеме,че
упълномощителката е имала намерение занапред да получава доходи от полагащите й
се земеделски имоти,да сключва договори за наем или аренда,което влиза в
противоречие с твърдяното от ответниците нейно желание да получи само парична
сума при делбата,тъй като имала към конкретния момент нужда от парични
средства.Последното твърдение не е обосновано,тъй като парични средства могат
да се получават и то за продължителен бъдещ период от време,регулярно всяка
година и дори в по-големи размери чрез отдаване на получените при делбата имоти
под наем или аренда.От посоченото съдържание на пълномощното съдът приема,че
волята на упълномощителката е била да получи своя дял от наследствените
земеделски имоти в натура.Не се съдържа и намек,че тя не желае да получава в
дял земеделски земи,а само и единствено пари като еквивалент на дела си.В този
смисъл съдът намира,че пълномощникът Х. Гр.П. е действал при сключване на
процесния договор за доброволна делба извън пределите на предоставената му
представителна власт,съгласявайки се от името на съделителката М. Гр. П. да не
получава дял в натура,а само парична сума от 2 000 лв.
За действителната воля на упълномощителката П. според
ответниците можело да се съди от поведението й след сключване на договора за
доброволна делба,а именно от липсата на противопоставяне от нейна страна на
този начин на извършване на делбата.От сключване на договора до смъртта й са изминали
около 4 години,през които тя не е изявила никакви претенции.Липсата на
противопоставяне обаче не може да се тълкува еднозначно като съгласие с начина
на извършване на делбата и индиция за воля на упълномощителката по пълномощното
да получи някакъв дял независимо дали в натура или в пари.От показанията на
свидетелите М.Т.П. и Н.Д.Г.,двете без родство със страните,като първата е
служител в Дома за възрастни хора с физически увреждания в гр.П.,където М. П. е
прекарала последните 4 години от живота си,става ясно,че от юли 2009 г. нататък
до смъртта си през 2013 г. М. П. е била в тежко здравословно състояние след
прекаран инсулт.Свидетелката П. сочи,че П. е била с тежък
инсулт,неподвижна,изцяло се обслужвала на легло.Свидетелката Г. твърди,че след
2009 г. не е говорила с П. за земите,защото била на легло-три пъти я
посещавала,двата пъти я познала,а третият път не-не била добре вече.Влошеното
здравословно състояние е обоснована причина П. да не е изявявала претенции за
наследствените земи и изобщо тази тема да не е била приоритет за един болен
човек на легло,поради което от поведението й в такова състояние не може да се
извлекат изводи за позицията й относно сключения договор за доброволна
делба,респ. за това,че бездействието й през последните години от живота й е
равнозначно на съгласие с делбата и индиция за действия на пълномощника й при сключване
на договора в съответствие с волята на упълномощителката.Свидетелят Г.С.Х.,посочен
от ответниците,не депозира никакви показания във връзка със становище на М. П.
относно начина на извършване на делбата.Същият заявява,че не е водил никакви
разговори с П. относно делбата,само знаел от нея,че е дала пълномощно на Х.П.,но
обсъждане между тях относно съдържанието на пълномощното не е
провеждано.Единствено свидетелят Х.Т.П.,първи братовчед на М. П. и на
пълномощника Х.П.,твърди,че многократно посещавал М. П. в Дома за възрастни
хора в гр.П. след 2009 г. до смъртта й и лично присъствал заедно с Х.П. и
участвал в края на 2011 г. в разговор с нея по повод на делбата,при който тя
заявила,че е взела пари вместо земи,защото й били необходими наведнъж,както и
че нямала претенции за земите.Според този свидетел П. била контактна и
разсъждавала нормално.Съдът изразява съмнения в достоверността на горните
показания поради констатирането на противоречия с показанията на другите
свидетели.Показанията на горния свидетел за здравословното състояние на П. в
края на 2011 г. са в противоречие с показанията на свидетелките Г. и П..Свидетелката
П.,която като служител в Дома в гр.П. е имала ежедневен контакт с П.,твърди,че
състоянието на последната е било тежко след инсулт.Ищцата се опита да
разколебае достоверността на твърдението,че свидетелят П. действително е
посещавал М. *** и в частност в края на 2011 г.,но депозираният от нея документ
на лист 334 от делото,подписан от управителя на Дома,не е годно доказателствено
средство,доколкото в него са описани посещения при П. в Дома през периода
23.07.2009 г.-01.09.2013 г.,без да е посочен първоизточникът на тези данни /не
е визирано изрично,че се касае за извлечение от някакъв специален регистър на
Дома/.Отразеното в документа по начина на оформянето му има по-скоро характер
на свидетелски показания на управителя на Дома.Свидетелските показания следва
да се депозират чрез директен разпит пред съда.Представянето им в писмена форма
е недопустимо.В този смисъл цитираният документ не следва да се обсъжда.Дори и при незачитане на
документа,в който посещения на свидетеля П. в Дома не са отразени,показанията
на този свидетел не се отразяват съществено на изхода на спора.Дори и да е
вярно,че такъв тематичен разговор действително е бил проведен в края на 2011 г.
и свидетелят П. е присъствал на него,този разговор отразява становище на
упълномощителката две години след упълномощаването и сключването на договора за
делба.Това последващо становище не дерогира съдържанието на даденото през 2009
г. пълномощно,което е за получаване на дял от земите /„полагащата се част от
земите”/,а не за получаване на пари.Дори и впоследствие П. устно да се е
съгласила с получаването на парична сума вместо имот,това не променя факта,че
при сключване на договора пълномощникът е действал на база пълномощно,в което
упълномощаване за получаване единствено на парична сума липсва.Променената
позиция на съделителката не променя съдържанието на пълномощното и факта,че при
сключване на договора пълномощникът е действал извън обема на предоставената му
представителна власт.За да се валидизира договорът,не е достатъчно устното
изразяване на съгласие от упълномощителката с него,а е необходимо същата
изрично да го е потвърдила,като потвърждаването трябва да е във
формата,визирана в чл.42 ал.2 изр.2 от ЗЗД-за потвърждаването се изисква същата
форма,която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.За
сключване на договор за доброволна делба се изисква писмена форма с нотариална
заверка на подписите /чл.35 ал.1 от ЗС/ и съгласно разпоредбата на чл.37 ал.1
предл.1 от ЗЗД упълномощаването също следва да е в писмена форма с нотариална
заверка на подписа,респ. и потвърждаването на договора от мнимо
представляваното лице също следва да е в писмена форма с нотариална заверка на
подписа.Приживе М. П. не е потвърдила договора в писмена форма,като същият след
нейната смърт не е потвърден и от наследниците й по закон-ищцата Р.К.М. и
ответника М.К.М. /първата е предявила исковете за атакуване на договора,а
вторият е признал исковете/.При липса на потвърждаване по смисъла на чл.42 ал.2
от ЗЗД висящата недействителност на договора за делба се е трансформирала в
окончателна.При липса на потвърждаване договорът за делба следва да се обяви за
относително недействителен спрямо претендиращата недействителността ищца Р.М..Исковете
са основателни и следва да бъдат уважени.
При уважаване на исковете право на разноски за
настоящата инстанция има на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищцата по делото Р.М.,която
изрично е претендирала такива.Отговорността за разноските следва да се понесе
от ответниците по делото с изключение на ответника М. К.М.,спрямо който са
налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаването му от отговорност
спрямо ищцата.Последният не е претендирал присъждане в негова полза на разноски
по делото.
Ищцата е сторила следните разноски:1036,80 лв ДТ за
водене на делото,36 лв ДТ за преписи от документи,45 лв ДТ за издаване на
съд.удостоверения,1 307,59 лв възнаграждение за особен представител на
ответника Д. Гр.Г. и 3 850 лв платено адвокатско възнаграждение съгласно
договора на лист 336 от делото.Сумата от 1 307,59 лв платено от ищцата
възнаграждение за особен представител следва да й бъде присъдена,като
отговорността за тези разноски следва да се поеме от ответника Д.Г.Г.,за чиято
защита по делото са внесени горните средства.Останалите разноски се дължат на
ищцата от всички ответници.
Наведено е възражение от ответниците по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер
на 3 850 лв.При цена на исковете от 25 919,50 лв минималното
възнаграждение за една инстанция съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакция към датата на последното заседание по делото/ е в размер на
1 307,59 лв.Платеното от ищцата възнаграждение е действително прекомерно с
оглед неособената правна и фактическа сложност на делото,поради което съдът
намира,че следва да го намали наполовина и да присъди такова в размер на
1 925 лв.
Ответниците с оглед изхода от спора нямат право на
разноски и такива не следва да им се присъждат.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Р.К.М.
с ЕГН ********** *** договор за доброволна делба от 12.11.2009 г.-акт №**,т.*,рег.№**,дело №** на нотариуса Д. Б. с
район на действие Д.ки районен съд,вписан под №**,т.**,вх.рег.№***/11.03.2010
г. на Служба по вписванията-гр.Д.,по силата на който е извършена делба между
наследниците на Г.Г. *** на недвижими имоти в землището на с.С.,общ.К.,както
следва:нива с площ от 37 дка-имот №** по плана за земеразделяне на землището на
с.С.;нива с площ от 64,300 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на
посоченото землище;нива с площ от 29,104 дка-имот №*** по плана за
земеразделяне на горното землище;нива с площ от 60,014 дка-имот №*** по плана
за земеразделяне и зеленчукова култура с площ от 10 дка-имот №*** по плана за
земеразделяне на землището на с.С.,като сключен от името на съделителката М.Г. П.,б.ж.на
гр.П.,поч.на 01.09.2013 г.-наследодател на ищцата Р.К.М.,чрез пълномощник Х.Г.П.
с ЕГН ********** ***,действал извън пределите на предоставената му с пълномощно
рег.№** г. на нотариуса И. К. с район на действие РС-П. представителна власт.
ОСЪЖДА Р.Г.П. с ЕГН ********** ***,Р.Г.Б. с ЕГН **********
***,Г.Г.П. с ЕГН ********** ***,Г.Т.Г. с ЕГН ********** ***,М.Т.Г. с ЕГН **********
***,Х.Г.П. с ЕГН ********** ***,М.Х.П. с ЕГН ********** ***,Г.Г.Г. с ЕГН **********
***,Д.Г.Г. с ЕГН ********** ***,С.Г.Б. с ЕГН ********** ***,С.С.П. с ЕГН **********
*** и П.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплатят на Р.К.М. с ЕГН ********** ***
сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на
3 042,80 лв /три хиляди четиридесет и два лева и 80 стотинки/,включващи 1
036,80 лв ДТ за водене на делото,36 лв ДТ за преписи от документи,45 лв ДТ за
издаване на съд.удостоверения и 1 925 лв адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.К.М.
с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция разноски под формата на платено
от същата възнаграждение за особен представител на горния ответник в размер на
1 307,59 лв /хиляда триста и седем лева и 59 стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: