№ 446
гр. Варна, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110203296 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на "Охранителна фирма-Варна"ООД против НП № 03
–011049/22.05.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекця по труда”- Варна,
с което за нарушение на чл.142 ал.4 от КТ, на осн. чл.414 ал.1 от КТ, на
"Охранителна фирма-Варна"ООД е наложено наказание “имуществена
санкция” в размер на 4000 лева.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект,
поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата си въззивната страна моли за отмяна на НП поради
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че при проверката не бил поканен и не
присъствал управителят на дружеството. Не било извършено нарушението,
тъй като "Охранителна фирма-Варна"ООД изпълнявала договор по силата на
който се задължавала да осигури нощна охрана.
В съдебно заседание, въззивната страна се представлява от адв.М.,
която поддържа жалбата и по съществото на делото моли за отмяна на НП на
основания, аналогични с изложените в жалбата. Не следвало да се кредитират
показанията на св. Г., който проявил агресия дори и в съдебната зала. Жалбата
му до ИТ била с цел да обслужи гражданските дела, които завел срещу
дружеството.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к Н., който оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Нарушението се доказвало от гласните и писмените доказателства. Жалбата
1
била подадена в петък и било нормално да мине известно време преди да се
организира проверката на място.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В Инспекция по труда -Варна постъпил сигнал за неправомерно
полагане на труд във връзка с който била извършена проверка на Пристанище
със специално предназначение „Марианопол“ в гр. Белослав. Управител на
фирмата, собственик на пристанището, бил св.Г. Г.ев. „Полимекс груп“ЕООД
било наемател. По силата на договорки помежду им, наемателят следвало да
осигури нощна охрана на обекта. За охрана в нощните часове бил сключен
договор между „Полимекс груп“ЕООД и „Охранителна фирма – Варна“ООД.
Проверката на Инспекция по труда – Варна била извършена на
28.03.2019г. Служителите посетили обекта на три пъти – в 08.10, в 15.10 и в
21.10 часа. И трите пъти установявали, че там е лицето Н.Г., който ги
посрещал. Г. попълнил три декларации, според които работи към
„Охранителна фирма – Варна“ООД, с работно време от 07.00ч. до 07.00ч., че
един ден работи и два почива. В обекта имало въведено сумирано
изчисляване на работното време.
На 28.03.20 г. на „Охранителна фирма-Варна“ООД била връчена
призовка, с която ИТ изисквала съответните документи. Призовката била
връчена на охранителя Н.Г..
Св. Н. Г. работил на това работно място като охранител от дълги
години и бил познат на всички. Същият системно употребявал алкохол и
проявявал агресия, което притеснявало както ръководството, така и
работещите в обекта. Това наложило св.Г.ев, управител на пристанището, да
подаде официален сигнал до „Охранителна фирма-Варна“. По този повод
Св.П. разговарял с управителя на „Полимекс груп“ЕООД – Х. Х.в.
Св.Г., обичайно присъствал на обекта не само в работно време. На
територията на пристанището охранителите имали зеленчукови и овощни
градини, които поддържали. Конкретно Н. Г. имал овошки, за които се
грижил. Плодовете използвал за производството на вино и ракия, които
продавал на пристанището. Не само в работно, но и по всяко друго време,
охранителите можели да използват предназначеното за тях помещение. Там
съхранявали инструментите, с които обработвали градините, имали
телевизия, отопление и всички други удобства.
За това, че работната смяна на Н. Г. продължавала повече от 12
часа, срещу „Охранителна фирма – Варна“ бил съставен АУАН, предявен и
връчен на представляващ дружеството срещу подпис. Постъпилите
възражение били прецнени като несъстоятелни и било издадено обжалваното
НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателства :
Като събрани пореда на НПК,съдът кредитира писмените
доказателства -материалите по АНП - АУАН, призовка, констативен
2
протокол, допълнителни споразумения към трудов договор, правилник за
вътрешния ред, заповед за прекратяване на трудов договор, уведомление до
НАП за прекратения трудов договор, Решение по гр. дело № 14364/2019 г. на
ВРС, молба за напускане, договор между „Полимекс груп“ЕООД и
„Охранителна фирма – Варна“ООД, уведомление от „Полимекс груп“ЕООД
,докладна записка, заповед от 27..03.19г., сигнал с вх. № от 22.03.19г. и др.
Показанията на св. Р.П., П.М., Г.Г.ев и П. П. са подробни, конкретни
и логични и съдът ги кредитира изцяло. Показанията на св.Г. са
противоречиви, повърхностни и неконкретни. Така например свидетелят
твърди, че не ходил до Инспекция по труда, че не е подавал там писмен
сигнал, че им е дал написаното при проверката на обекта, а по делото е
приложен сигнал с вх. № от 22.03.2019г. Твърди, че е подал сигнала по
телефона. Твърди, че не употребява алкохол, което противоречи на
показанията на св.Г.ев и П.. Твърденията на последните за агресивно
поведение на св. Г. се потвърждават и от поведението, което този свидетел
демонстрира в съдебната зала. Предвид постъпилия сигнал срещу св. Г. пред
неговия работодател, предвид заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и предвид трудовия спор, развил се пред РС – Варна,по
който св. Г. е ищец, съдът намира, че този свидетел е заинтересован от
изхода на делото и не кредитира показанията му.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи:
При издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон е приложен неправилно.
АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица, но
нарушението не индивидуализирано по начин, че да става ясно за какво е
наказано лицето. От правна страна изпълнителното деяние е описано като
"допуснал лицето .....да полага труд с обща продължителност на работната
смяна повече от 12 ч. ... Нарушението е извършено на 28.03.2019 г." От
фактическа страна е описано : "Лицето е престирало труд в полза на
„Охранителна фирма –Варна“ООД в 08.10ч. в 15.10ч. и в 21.20ч. на
28.03.19г.".
На първо място, при такова правно описание се налага извода, че
работодателят е наказан за допустителство. От фактическа страна се налага
извод за липса на факти, от които да се направи извод в какво се изразява
изпълнителното деяние - в допустителство ли, или не, дали нарушението е
извършено с действие или чрез бездействие и т.н. Не са описани фактите, от
които да е видно как работодателят е извършил това нарушение. Описано е,
че нарушението е извършено на 28.03.19г. , но изобщо не става ясно какво е
извършил или не е извършил работодателя.
От една страна, липсата на факти, относими към съставомерните
признаци на нарушението е съществено процесуално нарушение, т.к.
ограничава правото на защита. От друга страна, налага се по-скоро
3
заключението, че работодателят се наказва за допустителство, а не за
нарушение, извършено от него чрез действие или бездействие.
Допустителството обаче се наказва само в предвидените от закона случаи.
Такава е изричната повеля на чл. 10 от ЗАНН. Чл.414 ал.1 от КТ не
предвижда изрично отговорност за допустителство. Така от една страна, при
такова правно и фактическо описание на нарушението, не става безспорно
ясно за какво изпълнително деяние е наказан работодателя, което е
самостоятелно основание за отмяна на НП. А от друга страна, ако същият е
наказан за допустителство , какъвто извод по-скоро се налага, то
материалният закон е приложен неправилно и това също е основание за
отмяна на НП. Извод за допустителство по-скоро се налага и от анализа на
доказателствата, според които съз заповед № 27/27.12.2018г. е утвърдено
работно време от 19.00 до 06.00 ч. В този смисъл са и показанията на св.Г.еви
на св. Петков. Техните показдания се потвърждават и от показанията на св.П.,
според която когато са отишли на проверка, бариерата е била вдигната.
Такива са и възраженията на въззивната страна, а именно, че работодателят е
имал задължеиние да осигури охрана на обекта само през нощта.
Допуснати са и други съществено процесуални нарушения и
противоречия с материалния закон. Липсва каквото и да било описание от
фактическа страна, дали охранителят е ползвал, или не е ползвал почивки
през въпросния ден. Видно е от приложението към правилника за вътрешния
трудов ред, че за работниците са предвидени почивки. Макар това да е
предвидено за други обекти, то с оглед императивните норми на КТ,
ползването, съответно неползването, на почивки е от значение за преценката
дали е извършено административно нарушение, поради което и това
обстоятелство е относимо към съставомерните признаци на нарушението и
следва да бъде описано в АУАН и НП. Това е така, тъй като почивките, с
изключение на физиологичните, не се включват в работното време. Такива
факти обаче, не се описват в НП. Описаното, че лицето е било на работа по
различно време на три пъти в периода 08.10 до 21.20ч. ", не е достатъчно да
се направи извод, че в деня на проверката – 28.03.19г.. работникът е положил
труд в продължение на повече от 12 часа.
Освен това е описано, че същият е полагал труд, но това е само
извод, за който не са описани факти. От фактическото описание на
нарушението не става ясно какво точно е правило лицето на обекта, за да се
прецени дали е полагал труд, или не.
Липсата на описание на правно релевантни факти е съществено
процесуално нарушение, налагащо отмяна на НП. Но не само липсва
описание на тези факти, липсват и доказателства за това на 28.03.19 г. през
деня Г. да е полагал труд. Видно от писмените и гласните доказателства по
делото, дружеството е имало договор за охрана на обекта само през нощта.
Според показанията на св. Г.ев и на св.П., охранителите са пребивавали в
обекта и през деня, като са обслужвали свои лични интереси - отглеждане на
плодове и зеленчуци, търговия с алкохол и др.
Налагането на наказание за нарушение, което не е безспорно
доказано да е извършено, е нарушение на материалния закон. В тежест на
4
АНО е да докаже нарушението по безспорен начин. Това, че при ангажиране
на наказателна отговорност на юридическо лице не се изследва въпросът за
вината, не променя извода, че административнонакзващия орган носи
тежестта на доказване на обективните признаци на нарушението.
Предвид основанията за отмяна на НП, съдът намира, че не следва
да се произнася по справедливостта на наказанието.
С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на
въззивната страна за присъждане на разноски в тяхна полза. Видно от
приложеното договора за правна помощ и съдействие, списък с разноски и
преводно нареждане, разноските за адвокатско възнаграждение, направени от
„Охранителна фирма-Варна“ООД са в размер на 720 лв. и са платени.
Същите следва да бъдат възложени на учреждението, при което е АНО, а
именно на Дирекция“Инспекция по труда“ - Варна
Предвид отмяната на НП, следва да бъде оставено без уважение
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в полза на
Дирекция“Инспекция по труда“ – Варна.
Водим от горното и но основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 –011049/ 22.05.2019г.
на Директора на Дирекция “Инспекця по труда”- Варна, с което за нарушение
на чл.142 ал.4 от КТ, на осн. чл.414 ал.1 от КТ, на "Охранителна фирма-
Варна"ООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 4000
лева.
ОСЪЖДА Дирекция“Инспекция по труда“ – Варна да заплати
полза на „Охранителна фирма – Варна“ООД направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 720 / седемстотин и двадесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски в полза на Дирекция“Инспекция по труда“ – Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Варненски административен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5