№ 28
гр. Сливен , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мария Я. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500112 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
1/08.01.2021г. по гр.д. № 20202230102945/2020г. на СлРС, с което е
предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетно дете
на майката, при нея е определено местоживеенето му, на бащата е определен
режим на лични контакти с детето и той е осъден да му заплаща чрез неговата
майка и законен представител месечна издръжка до настъпване на
правоизменящи или правопрекратяващи факти, ведно с обезщетение за забава
в размер на законовата лихва, присъдена е държавна такса.
Решението е обжалвано частично от ответницата в
първоинстанционното производство, само по отношение на режима на лични
контакти, като тя счита, че той не е съобразен с ниската възраст на детето, с
дневния му режим и отражението му върху психическото и емоционалното
му развитие. Според въззивницата режимът не следва да е спреспиване до
навършване на 5 годишна възраст на детето и без един месец през лятото на
настоящата година. Твърди, че до настоящия момент бащата се среща с
1
детето единствено в късните часове на денонощието, след като е употребил
алкохол, няма представа какъв е режимът на детето и свързаните с него
отговорности, има и още две деца, за които не полага грижи и те се справят
сами. Заявява още, че бащата е агресивен и е имал прояви на буйство към нея
и своята майка, вследствие прекомерна употреба на алкохол. Въззивницата
твърди още, че на 01.01.2021г. е завела детето при баща му, но той бил пиян и
започнал да говори глупости. В обобщение счита, че следва да се осигури
повече време, за да порасне детето и да се укрепи психиката му преди да
остане да преспива при ответника, тъй като той представлява и опасност за
него. Оплаква се, че съдът не е допуснал никакви свидетели, което
представлява процесуално нарушение.
Моли въззивния съд да отмени в обжалваната част решението на
първоинстанционния и да постанови ново, с което бъде определен режим на
лични отношения на детето с бащата без преспиване и без един месец през
лятото на настоящата година. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Моли да бъдат допуснати при режим на довеждане двама свидетели,
които не били допуснати пред първата инстанция.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен
отговор.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява лично, за нея се
явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.1 от ГПК, който
поддържа въззивната жалба, и иска атакуваното решение да бъде отменено в
обжалваната му част и вместо него се определи поисканият от нея режим –
без приспиване и без един месец през лятото. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В писмено становище процесуалният му представител адв. К. заявява, че
оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от въззивната страна и моли то да се
намали.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
2
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция,
след преценка на събраните пред РС доказателствени средства, намира, че
обжалваното решение е частично неправилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично
неоснователни.
Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства, от
които се установи следното:
На 16.01.2021г. въззиваемият е бил освидетелстван от съдебен лекар във
връзка с негово оплакване за получени травми по ръката от въззивницата.
Окръжна и Районна прокуратура – Сливен отказали да образуват наказателно
производство по случая. На 02.03.2021г. била издадена заповед за незабавна
защита на С.Т. от С.Д..
От разпита на св.Златкова – майка на въззивницата се установи, че
ежедневните грижи за детето Роберто се упражняват от майка му, която е
подпомагана от свидетелката. Бащата не полага грижи за него и не се
интересува от него. Докато са живели заедно е полагал частични грижи. След
употребата на алкохол използвал цинични думи дори в присъствието на
детето. Съдът отчита както обстоятелството, че свидетелката е била пряк
очевидец на отглеждането на детето, така и обстоятелството, че като майка на
въззивницата е заинтересовано лице, поради което кредитира показанията и
доколкото съответстват на останалия доказателствен материал.
С решението си по делото съдът е възложил на майката да осъществява
родителските права спрямо малолетното дете Роберто, което налага на
бащата да се определи режим на виждане и лични контакти с него. Той следва
да е съобразен с местоживеенето, времето и възможностите на двамата
3
родители, с възрастта и общото състояние на детето.
Детето е родено на 13.10.2017г. и понастоящем е на 3 г. и половина,
посещава детска градина. Бащата живее с партноьорката си и с двете им деца.
При това положение, макар и да са установени отношения на взаимна
привързаност между него и Роберто, настоящата инстанция счита, че
действително в интерес на малолетното дете, с оглед крехката възраст,
необходимостта от създаване на трайни ежедневни навици, свързани с
хигиена, хранене, спане и свободни занимания, и с оглед задължението на
бащата да се грижи и за другите си две деца, е по-удачно до навършване след
1г. и половина на 5 годишна възраст на Роберто посещенията през събота и
неделя при баща му да са без преспиване. Това няма да създаде затруднения
на страните, доколкото и двамата родители живеят в гр. Сливен, а ще осигури
по-голям комфорт и сигурност на малкото дете.
По отношение на пребиваването му при бащата през лятото, този
въззивен състав намира, че за настоящата календарна година би било по-
подходящо то да продължи 2 седмици, вместо 1 месец, както по
гореизложените съображения, така и с оглед необичайната обстановка в
страната, свързана с неовладяната още епидемия от ковид-19, за спирането на
чието разпространение през летните месеци не може да се гарантира.
Поради това въззивната жалба се явява основателна и следва да се
уважи, като обжалваната част на първоинстанционното решение бъде
отменена и вместо това бъде постановен режимът, описан по-горе.
В необжалваните части решението е влязло в сила.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция
следва да се възложи на въззиваемия, който следва да понесе своите, както са
направени и заплати тези на въззивницата. Същата е направила разноски в
размер на 600.00лв., за адвокатско възнаграждение. По делото е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от
въззивницата, но същото не следва да се уважава, защото в случая
заплатеното възнаграждение е в минимален размер според чл.7, ал.1, т.4 от
Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
въззивницата и ДТ заплатена за въззивна инстанция в размер на 12.50лв.
4
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 1/08.01.2021г. по гр.д. №
20202230102945/2020г. на СлРС, в частта, с която е определен на бащата С.
Ж. Д. РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ с малолетното дете Р. С. Д., род.
13.10.2017г. всяка първа и трета събота и неделя от всеки месец от 09.00 ч. в
събота до 17.00ч. в неделя и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния
платен отпуск на майката, като НЕПРАВИЛНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОПРЕДЕЛЯ на бащата С. Ж. Д. ЕГН ********** от гр.Сливен, кв. „Д.
** РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ с малолетното дете Р. С. Д., род.
13.10.2017г.:
- всяка първа и трета събота и неделя от всеки месец от 09.00 ч. до
17.00ч. през всеки от дните, до навършване на 5 годишна възраст на детето, а
след тази дата - всяка първа и трета събота и неделя от всеки месец от 09.00
ч. в събота до 17.00ч. в неделя;
- за календарната 2021г. – две седмици през лятото, несъвпадащи с
годишния платен отпуск на майката, а за всички следващи – един месец през
лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА С. Ж. Д. да заплати на С. Т. Т. направените разноски по
делото в размер на 612.50 ( шестстотин и дванадесет лева и петдесет
стотинки)лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
5
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6