О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1021 Година, 2018 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..….…..……… граждански състав …………………………..
На
втори ноември ………..…….…..…………..... Година две хиляди и осемнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни
заседатели: ……………………………………..
Секретар
…………………………..……..………………………………………………..………
Прокурор
………………………………....………………………………………….……………
като
разгледа докладваното от ………....……Р. Калиманова ……………………………
търговско
дело № ……. 223......…. по описа за ………. 2018…………. година.
Производството по делото е образувано по
повод исковите претенции на А.С.А., ЕГН **********,*** чрез процесуалния му
пълномощник със съдебен адрес *** против „А енд Е къмпани“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Шейново“ № 2, вх. 2, ет. 1,
ап. 1, представлявано от Йелена Румянцева за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 73491 евро, представляваща частта от предоставен от същия
на ответника и невърнат от последния заем, ведно със законната лихва върху
претендирания размер главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред Бургаския районен съд - 27.03.2018
година до окончателното изплащане на сумата. Претендира се от ищцовата страна и
присъждането на направените от нея съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, по повод на
която е образувано настоящото производство, че страните по делото сключили два
договора за паричен заем, които били обезпечени с ипотеки и обективирани в нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека №4, том V, рег. № 3847, дело № 792/2010 година на нотариус с район
на действие Районен съд - Несебър, вписан в Служба по вписванията вх. № 2333/10.05.2010
година, акт № 125, том. 1, дело 1267/2010 година и нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека №58, том IX, рег.№ 6885,
дело №1636/2010 година на нотариус с рег. №208 на НК, с район на действие Районен
съд - Несебър, вписан в Служба по вписванията вх. № 4091/28.06.2010 година, акт
№175, том 1, дело 2460/2010 година.
По първия нотариален акт паричното
задължение било в размер на 72600 евро с падеж 05.11.2011 година. Впоследствие
били сключени три анекса за удължаване на срока за издължаване на паричното
задължение, като последният срок за изпълнение бил установен на 31.12.2016 година.
Падежът настъпил, но все още задължението не било погасено. По втория нотариален
акт паричното задължение било в размер на 74400 евро с падеж 05.11.2011 година.
Впоследствие били сключени три анекса за удължаване на срока за издължаване на
паричното задължение, като последният краен срок за изпълнение също бил
установен на датата 31.12.2016 година. На падежа и това задължение не било
изпълнено.
Поради неизпълнение на посочените по-горе
задължения ищецът инициирал производство по издаване в негова полза на заповед
за изпълнение. По искането, което депозирал, било образувано частно гражданско дело
№ 2070/2018 година по описа на Бургаския районен съд, по което бил постановен отказ
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните в
заявлението суми по съображения, че липсвали доказателства парите да са били
предадени на длъжника. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен
интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове.
Ответникът по делото, на който съдът е
изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в указания от
закона и съда срок е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по
така предявените против него искове. Със същия те са оспорени изцяло по
основание и размер. На първо място твърди, че по предоставените два безлихвени
заема той върнал на ищеца на 25.06.2010 година сумата от 7260 евро, като в тази
връзка последният подписал декларация-съгласие за заличаване на учредена от
него ипотека върху един от имотите, описан в нотариален акт №4/2010 година; на
15.09.2010 година му върнал 65340 евро, с плащането на които суми ответникът погасил
своето задължение в размер на 72600 евро. На 03.09.2012 година ответникът изплатил
на ищеца сума в размер на 2500 евро, във връзка което плащане последният
изразил пак съгласие за заличаване на учредената ипотека върху един от
апартаментите по нотариален акт №58/2010 година. На 01.11.2013 година
ответникът заплатил сума в размер на 10000 лева, равняващи се на 5113 евро, след
което плащане ищецът отново дал съгласие за заличаване на учредените ипотеки върху
три апартамента, описани в нотариален акт № 58/2010 година и учредените ипотеки
върху седем апартамента, описани в нотариален акт №4/2010 година. На 02.06.2014
година ответникът изплатил сумата от 3000 лева, равняващи се на 1534 евро, като
в тази връзка се пристъпило след даване на съгласие за това към заличаване на още
една ипотека, а именно върху един апартамент по нотариален акт №58/2010 година.
На 26.04.2018 година на ищеца била заплатена и сума в размер на 68396 евро, с
която било погасено изцяло задължението и по втория заем в размер на 74400 евро.
Въпреки извършеното до 26.04.2018 година
пълно изплащане на дълга, ищецът неоснователно предприел действия по
предявяване на настоящата искова претенция. Той, освен това, неоснователно не
предоставял на ответника съгласие за пълното заличаване на учредените в негова
полза през 2010 година ипотеки върху останалите 12 броя апартаменти, описани в
двата горепосочени нотариални акта. В тази връзка се сочи, че общо платената от
него на ищеца сума по предоставените му от последния два безлихвени заема до
датата на образуване на настоящото производство била в размер на 150143 евро
или ищецът бил получил 3143 евро в повече.
При тези твърдения и в съответствие с
установените за това правила в приложимия процесуален закон ответникът с
нарочна искова молба е предявил против ищеца насрещен иск за осъждането на
последния да му заплати сумата от 3143 евро, с която неоснователно се е
обогатил поради липса на основание при него за нейното получаване, ведно със
законната лихва върху същата от деня на завеждане на насрещния иск до
окончателното и изплащане и направените по делото разноски.
Изтъкнатите доводи са, че търсената сума
била недължимо платена такава и по-специално надвишала предоставената му от
първоначалния ищец по двата сключени договора за безлихвени парични заеми, обективирани
в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №4, том V, рег. № 3847, дело № 792/2010 година на нотариус с район
на действие Районен съд - Несебър и нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №58, том IX, рег. №6885, дело №1636/2010 година
на нотариус с район на действие Районен със - Несебър, за връщането на която
той се бил задължил.
Ищцовата по делото страна, на която
съдът е изпратил препис от отговора, от насрещния иск и доказателствата към тях,
в указания от съда и закона срок е депозирала допълнителна искова молба и
отговор по насрещния иск. Със същата на първо място се признава фактът, че на
01.11.2013 година ответното дружество е извършило плащане по банков път на сума
в размер на 5113 евро и на 26.04.2018 година на 68396 евро, поради което и е
предприела изменение на претенцията чрез нейното намаляване, като искът за
главница следва да се счита предявен за сума в размер на 73491 евро. Заявява,
че била подписала единствено декларация-съгласие № 15731 от 01.11.2013 година,
отнасяща се до договорната ипотека по нотариален № 4/05.05.2010 година, в която
декларация било записано, че предоставеният кредит бил частично погасен със
сумата от 6000 лева и декларация-съгласие №15730/01.11.2013 година, отнасяща се
до договорна ипотека по нотариален акт №58/28.06.2010 година, в която било
посочено, че предоставеният кредит бил частично погасен със сумата от 4000 лева.
Оспорва получаването на всички други
суми, посочени от ответника в отговора на исковата му молба и в този смисъл
твърдението за пълно погасяване на задължението на ответника по двата договора
за заем. Пояснява се от него в тази връзка, че фигуриращите в декларациите-съгласия
за частично заличаване на ипотеки суми били посочени на тези места абсолютно
произволно и единствено поради законовото изискване за посочване в този тип
декларации на материалния интерес, с който се заличава частична ипотека. Това
негово твърдение се подкрепяло и от резкия дисонанс в стойността на
самостоятелните обекти, за които се давало съгласие за заличаване и
фигуриращите в декларациите суми, които не покривали и 10% от стойността на
самостоятелните обекти.
Оспорено е и твърдението, че разписката
от 15.09.2010 година удостоверявала погасяване на задълженията по двата процесни
договора за паричен заем в размера, посочен в нея. Дори и да се приемело, че
сумата по същата била получена от него, то тя се отнасяла до трети договор за
заем в размер на 96800 евро, обективиран в нотариален акт №129, том VI, рег. №4968, дело № 1113/31.05.2010 година на нотариус с
район на действие Районен съд -Несебър, вписан в Служба по вписванията вх. рег.
№3025/01.06.2010 година, акт № 146, том 1, дело 1725/2010 година, ипотеката по
който била изцяло заличена. Твърди се, че тази разписка нямала достоверна дата;
не ставало ясно за кое точно договорно отношение се отнася при съобразяване, че
между тях имало и други, част от които не били предмет на настоящия спор; по
нея имало зачерквания, поправки и добавяни текстове. Текстът на същата бил
вътрешно противоречив, а и не ставало ясно начина на получаване на сумата по
нея - в брой или по банков път.
Изтъква на следващо място, че
претенцията му се подкрепяла и от други обстоятелства. По-специално сочи, че срещу
ответното дружество било водено търговско дело № 436/2014 година по описа на Бургаския
окръжен съд. В кориците на това дело се съдържало писмено извънсъдебно
признание на управителя на ответника, инкорпорирано в писмо, озаглавено
„Пояснителна информация“ и изпратено до временния синдик на дружеството
Вячеслав Чанков. Това писмо било с дата 22.01.2016 година. Към тази дата
управителят на дружеството признавал и декларирал пред синдика, че дружеството
имало непогасен кредит към ищеца в размер на 287507 лева, която сума била била
левовата равностойност на 147000 евро, която именно била и търсената от него
сума в настоящото дело.
Твърденията за плащане се опровергавали
и от приетото в съдебното решение, постановено по образуваното против ответника
и посочено по-горе дело за несъстоятелност, в което като задължения на същия към
31.12.2014 година били приети и двата процесни парични заема в размер на 72600 евро
и 74400 евро.
Друго извънсъдебно признание се
съдържало и в собственоръчно написания от съдружника в ответното дружество
Артиш Крумниш „план за погасяване на задължението“ от 30.08.2017 година, от
който също било видно, че задължението на ответното дружество не било погасено.
На ответника е било съобщено, че ищецът
е депозирал допълнителна искова молба, с включен в нея отговор по насрещния иск.
Препис от същата му е бил изпратен, като същевременно му е било указано, че в
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК може да предприеме действията, посочени в
същата. Ответникът е депозирал допълнителен отговор. Оспорено е с него
твърдението, че плащането в размер на 65340 евро, направено на 15.09.2010 година
се отнасяло до трети сключен между страните договор. Същото се опровергавало от
съдържанието на подписаната от ищеца нотариално заверена декларация-съгласие от
05.08.2010 година, в която се съдържало негово заявление за пълно и предсрочно погасяване
от страна на ответника на задължението му по този заем в размер на 96800 евро,
поради което първият изразил своето съгласие да бъде заличена изцяло учредената
в негова полза ипотека. Този писмено удостоверен факт изключвал напълно
относимостта на предадените по-късно, на 15.09.2010 година от ответника на
ищеца 65340 евро към тази договорна ипотека. Все в тази насока било и съдържанието
на разписката за получена сума в брой от 01.07.2010 година и на разписка за
получена сума в брой от 05.08.2010 година, и двете лично подписани от ищеца. Те
удостоверявали, че той бил получил от ответника на посочените две дати сумата
от 2400 евро и сумата от 94400 евро или общо 96800 евро до датата на нотариално
подписаната от него заверена декларация-съгласие с вх. №5611/05.08.2010 година.
При съобразяване на така изложеното,
съдът намира, че предявените от ищеца искови претенции с правно основание чл.
240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими и не съществува пречка да бъдат
разгледани по същество. Ответникът е предявил насрещен иск с правно основание в
чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Спорът по първоначалната
искова молба е подсъден на настоящия съд в съответствие с установените в тази
насока правила в ГПК. Действително, този по насрещната искова молба не му е
родово подсъден, но съдът намира, че поради наличната връзка между тях и в
съответствие с нормата на чл. 211 от ГПК и тази на чл. 270 ал. 4 от ГПК същият
следва да се приеме за съвместно разглеждане с първоначалния в настоящото
производство.
Към исковата молба, отговора на исковата
молба и допълнителната искова молба са представени от ищеца, съответно от ответника
писмени доказателства, които съдът намира за допустими и относими към настоящия
спор, поради което и като такива същите следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото. Съдът намира, че като доказателство следва
да бъде прието и изисканото и постъпило по делото частно гражданско дело
№2070/2018 година по описа на Бургаския районен съд. По приемане на представените
с допълнителния отговор на допълнителната искова молба писмени доказателства, както
и по направените с него доказателствени искания съдът ще се произнесе в рамките
на насроченото открито съдебно заседание, след като предостави възможност на
ищеца да се запознае с тях и съответно изрази становище по същите.
С допълнителната искова молба са
направени от ищеца други две доказателствени искания, а именно да бъде
задължена ответната страна да представи в оригинал разписката от 15.09.2010
година, както и да бъде допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза,
вещото лице по която да даде отговор на поставените от него със същата въпроси.
Съдът намира същите за основателни, поради което и като такива те следва да
бъдат уважени.
С настоящото си определение, освен това,
съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на страните, че всяка от тях
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от
приложимата правна норма, както и от изразените от страните защитни тези в
настоящото производство. При предявен главен иск с посоченото по-горе правно
основание ищцовата страна е тази, която следва да установи предаването на
заемната сума по сключения с ответника договор за заем, което установяване
следва да бъде направено от нея при условията на пълно и главно доказване. Същата
следва да установи също така и въведените от нея твърдения досежно съдържанието
на декларациите-разписки с изключение на двете от 01.11.2013 година и
разписката от 15.09.2010 година. Ответникът по делото - търговското дружество е
този, който следва да установи въведените от него в процеса с отговора на
исковата молба твърдения по съществото на спора, включително тези за изпълнение
от негова страна на задължението да върне заетата му от ищеца сума. Това също
следва да бъде сторено от него при условията на пълно и главно доказване.
По предявения насрещен иск ищецът по
същия и ответник по първоначалния такъв следва да установи заплащане от него на
ответника на сумата от 3143 евро, а последният е длъжен да докаже наличие на
основание да я получи. За двете страни установяването на тези обстоятелства
следва да бъде сторено при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, по горните съображения и на
основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от А.С.А.,
ЕГН **********,*** чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес ***
против „А енд Е къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес
на управление ул. „Шейново“ № 2, вх. 2, ет. 1, ап. 1, представлявано от Йелена
Румянцева искови претенции за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 73491 евро, представляваща частта от предоставен от същия на
ответника и невърнат от последния заем, ведно със законната лихва върху
претендирания размер главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред Бургаския районен съд -
27.03.2018 година до окончателното изплащане на сумата, както направените
съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА за разглеждане в настоящото
производство предявените от „А енд Е къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Бургас и адрес на управление ул. „Шейново“ № 2, вх. 2, ет. 1, ап. 1,
представлявано от Йелена Румянцева против А.С.А., ЕГН **********,*** чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** насрещни искови претенции за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 3143 евро, с която неоснователно
се е обогатил поради липса на основание при него за нейното получаване, ведно
със законната лихва върху същата от деня на завеждане на насрещния иск -
08.08.2018 година до окончателното и изплащане и направените по делото
разноски.
ПРИЕМА приложените към исковата молба,
по повод на която е образувано настоящото производство, към отговора на същата,
както и към допълнителната искова молба писмени доказателства.
ПРИЕМА като доказателство частно
гражданско дело № 2070/2018 година по описа на Бургаски районен съд.
ОБЯВЯВА, че по приемането на
представените с допълнителния отговор на допълнителната искова молба от
ответната страна писмени доказателства и по направените със същия от нея
доказателствени искания ще се произнесе в рамките на откритото съдебно
заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ответната по делото страна да
представи на насроченото открито съдебно заседание оригинала на приложената от
нея към отговора на исковата молба разписка от 15.09.2010 година.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от ищеца с допълнителната му искова молба въпроси след депозит от
300 лева, вносим в едноседмичен срок от получаването на съобщението за това по
сметка на Бургаския окръжен съд от същия.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза Тонка Жекова Джалева, на която да бъде съобщено
за възложената и задача, както и за датата и часа на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 28.11.2018 година - 15.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните в настоящото производство.
Препис от настоящото определение, както
и от допълнителния отговор на допълнителната искова молба и приложенията към
него да се връчат на ищеца по делото на посочения от него в исковата му молба
съдебен адрес, съответно чрез процесуалния му пълномощник на посочения за същия
адрес на кантората за ответника по делото.
Настоящото определение е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: