РЕШЕНИЕ
№…………
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2
състав, в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Габриела
Владова, като разгледа докладваното от
съдия МАДЖЕВ т. д. № 321/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 281639/19.02.2021 г., подадена от Д.Ю.Л., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу „Г.П.ЗА П.М.П.– В.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***7, р-н „Подуяне“, ж.к. „*******“, ул. „********поликлиника.
Предявени за разглеждане при условията на кумулативно обективно
съединяване са следните осъдителни искове:
1/ иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за заплащане на сумата в
размер от 25 250,00 лева, представляваща непогасен остатък от вземане за
стойността на 65 дружествени дяла от капитала на ответното дружество, всеки от
които с номинална стойност от 10 лева, възникнало с прекратяване на членството
на наследодателя на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2021 г.
– датата на депозиране на исковата молба в съда – до окончателното погасяване
на главния дълг, и
2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
764,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата от 25 250 лева за периода
от 31.10.2020 г. до 18.02.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е единствен законен наследник на д-р Ю.В., починал
на 27.10.2020 г. Приживе д-р В.практикувал лекарска професия, като през
последните 15 години правел това в ответното дружество. Сочи се, че към момента
на смъртта му д-р В.притежавал 65 дружествени дяла от капитала на „Г.П.ЗА П.М.П.–
В.” ООД, всеки от които с номинална стойност от 10 лева, като общият
регистриран капитал на дружеството възлизал на 5000 лв. разпределени в 500
дружествени дяла. Със смъртта на д-р В.членството му в ответното дружество било
прекратено, като предвид обстоятелството, че неговият наследник, ищецът Д.Л.,
не разполага с лекарска правоспособност, същият не бил приет като съдружник. С
това в полза на ищеца възниквало имущественото право да получи изплащане на
паричната равностойност на притежаваните от наследодателят му дружествени
дялове, която следвало да се определи, като се вземат предвид данните за
имуществото на дружеството от междинния счетоводен баланс, към края на месеца
през който е настъпило прекратяването на членството, а именно към 31.10.2020 г.
Вместо следващото му се вземане за стойността на наследените дружествени
дялове, определена по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, на ищецът било предложено
същите да му бъдат изплатени по номинална стойност, като му бъде заплатена
сумата от 650 лева. Ищецът изтъква, че при определяне на размера на вземането
за стойността на дружествените дялове, при съблюдаване на правилото за чистия
актив, при съобразяване на данните от междинен счетоводен баланс към 31.10.2020
г. му се следва остатък, възлизащ в размер на сумата от 25 250 лв., изискуема
считано от 31.10.2020 г., закъснението в чието плащане водело до пораждането на
обезщетение за забава в размера, установен в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като същия за
периода от 31.10.2020 г. до 19.02.2021 г. възлизал на сумата от 757,50 лв.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски от ищеца.
В срока по чл. 367 ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си
представител – адвокат К. – е подало писмен отговор, с който оспорва
предявените искове, както по тяхното основание, така и относно претендирания размер. Потвърждава, че към момента на
неговата смърт наследодателят на ищеца действително е бил съдружник в „Г.П.ЗА П.М.П.–
В.” ООД, притежавал 65 дружествени дяла от капитала и всеки от тези дялове имал
номинална стойност от 10 лева. Посочва се, че дружеството е изпълнител на
първична медицинска помощ, като всеки съдружник, в това число и д-р В.,
разполагал с медицинска правоспособност и имал сключен индивидуален договор с
НЗОК. С оглед отчетност на дейността по индивидуалните договори ежемесечно
всеки лекар съставял отчет за извършваната от него дейност – предоставената извънболнична медицинска помощ – като отчетите се
обобщавали от дружеството и представяли пред НЗОК, а от своя страна касата
ежемесечно превеждала суми на груповата практика – дружеството. Уточнява се, че
в предходен период била установена практика дружеството да разпределя
преведените му от НЗОК суми между съдружниците под
формата на „аванс за консумативи и други“ или т.нар. служебен аванс, с които
лекарите покривали разходите си за осигурителни вноски, наем, възнаграждение на
обслужваща сестра, за счетоводно обслужване и пр. Впоследствие обаче, считано
от началото на 2018 г., се наложила практиката при постъпване на тези плащания
от НЗОК от тях да се удържат заплата за съответния доктор, осигуровки, общи
разходи за наем, за възнаграждение на сестра, за счетоводно обслужване и др.,
като остатъкът се превеждал по банкова сметка *** „аванс за консумативи и
други“, като тези суми се осчетоводявали в сметка 4221. Допълва се, че в
периода от 01.01.2010 г. до 03.11.2020 г. получените
от съдружника В.и ищеца суми, които не били отчетени пред дружеството,
съответно не били предмет на съставен протокол за разпределение на печалба
възлизали на сумата от 45 999,72 лв. С тази сума ответното дружество прави
възражение за съдебно прихващане при условие, че предявеният за разглеждане
осъдителен иск бъде уважен. В отговорът се сочи, че още през м. 11.2020 г.
представител на дружеството-ответник е осведомил ищецът, че всички суми, касаещи
претенцията му по делото, по същество били изплатени приживе на неговия
наследодател, с изключение на остатъчна стойност, която щяла да му бъде
изплатена веднага след направата на точни изчисления за нейния размер.
Паралелно с това на ищеца било предложено да прехвърли притежаваните
дружествени дялове от капитала на ответника в полза на нов съдружник при цена
от 650 лв., като същевременно му се преведе и остатъкът от „ликвидационния
дял“. Ищецът се позовал на това, че ще направи консултация с адвокат и тогава
ще уведоми дружеството за своето решение. Сочи се, че при съпоставянето на
равностойността на дружествените дялове на наследодателя към края на месеца,
през който е прекратено членството, и неотчетените суми, изплатени на
наследодателя на ищеца като служебен аванс, се формирала незначителна разлика в
полза на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ, която била заделена за изплащане на
ищеца, като ответника имал готовност да предприеме такова погашение. В таблична
форма е направена подробна разбивка на начина на формиране на вземането на
дружеството към д-р В.за възстановяване на предоставения му, но неусвоен,
съответно неотчетен служебен аванс в общ размер на сумата от 43 303,63
лева. В допълнение се твърди, че на 03.11.2020 г. в качеството му на наследник
на починалия съдружник, в полза на ищеца било извършено плащане на сума в
размер от 2 696,09 лв., за която се твърди да представлява част от вземането за
стойността на дружествените дялове. Ответникът настоява, че ако цитираната сума
не се приеме да има характеристиката на ликвидационен дял, то тя подлежи на
връщане, като получена без основание, предвид което се прави възражение за
нейното прихващане. Освен това на 03.11.2020 г. ищецът получил, като наследник
на починалия съдружник и сумата от 224,64 лв., като тя представляваща
следващото се на доктор В.трудово възнаграждение. При тези съображения се иска
от съда да разгледа предявения иск, като при условие, че приеме същия за
доказан за даден размер да разгледа и уважи направеното възражение за съдебно
прихващане с насрещно вземане на ответника очертано по вид и основание в
отговора на исковата молба. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът, чрез упълномощеният по делото адвокат Д.,
е подал допълнителна искова молба, в която поддържа изложеното в първоначалната
такава и взема отношение по доводите и възраженията на ответното дружество,
развити в отговора. Относно предявената за разглеждане главна претенция по чл.
125, ал. 3 ТЗ ищецът изтъква, че пораждащото се с прекратяване на членството
вземане за стойността на освободените дружествени дялове не се повлиява от
обстоятелствата свързани с това, дали съдружникът е нает на съпътстващ членственото правоотношение трудов договор в дружеството и
е представял или не отчети за превежданите му от дружеството служебни аванси.
Възразява се относно начина на формиране на сумата по неотчетените служебни
аванси направени от ответника към наследодателя на ищеца в периода от началото
на 2010 г. до м.11.2020 г., наред с което се отрича сочените от ответника суми
изобщо да имат характера на служебен аванс за консумативи и други разходи.
Акцентира се и върху това, че няма издавани фактури от ответника към НЗОК по
отношение на изплатените по сметка на дружеството суми по договорите, сключени
с касата, съответно за прехвърлянето им в съответния размер по сметката на
наследодателя на ищеца. В този контекст се оспорва направеното с отговора
възражение за съдебно прихващане със сума в размер от 45 999,72 лева, като се
излага, че възникването на предявеното за прихващане вземане не се установява.
Обръща се внимание на обстоятелството, че значителни по размер суми са били
получавани от ответника от трети лица, различни от НЗОК, което разколебава
твърдението на ответника, че основният източник на приходи на дружеството са
постъпленията от НЗОК. Посочва се, че по отношение на тези суми не се изяснява
на какъв принцип и в какво съотношение същите са били разпределяни между
отделните съдружници. На следващо място ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност по отношение на вземанията предмет на
заявеното за разглеждане по делото възражение за прихващане възникнали преди
датата – 17.03.2016 г.
На 31.07.2021 г. от „Г.П.ЗА П.М.П.– В.“ ООД, чрез упълномощения по делото
адвокат К., е депозиран допълнителен отговор, в чието съдържание се уточнява,
че нито един от съдружниците, в т. ч. и
наследодателят на ищеца, нямал сключен индивидуален договор с НЗОК, съответно,
че още от самото започване на дейността на ответното дружество страна по
договорите за оказване на първична извънболнична
медицинска помощ с НЗОК било именно то, като последният такъв датира от 2020 г.
и е със срок от две години. Пояснява се, че неразделна част от тези договори е
Приложение 1, където били вписани имената на лекарите, регистрирали груповата
практика за първична извънболнична медицинска помощ,
както и имената и квалификацията на наетия персонал. Подчертава се, че от
началото на 2010 г. във връзка със сключения от дружеството договор с НЗОК в
задължение на всеки общопрактикуващ лекар било
поставено да изготвя индивидуални отчети за извършената от него медицинска
дейност, като тези отчети се изпращат от лекаря директно в НЗОК чрез електронна
платформа, като следва обобщаване на отчетите и издаване на фактура от НЗОК към
дружеството за признатите извършени дейности от дружеството. Следва изплащане
на дължимите суми по фактурата по сметка на дружеството явяващо се страна по
договора. Излагат се твърдения, че на всеки съдружник и практикуващ лекар в
практиката периодично се предоставял служебен аванс за да може да се обслужват
нуждите на всеки един кабинет, стопанисван от съответния лекар, като преценката
за вида на нуждите на лекарския кабинет, както и за размера на предоставения
аванс, се правила самостоятелно от всеки лекар. Признатите и приети разходи от
предоставените служебни аванси били отразявани в счетоводните книги на
дружеството, като по отношение на предявената за прихващане по делото сума от
починалия съдружник не били подавани отчети, фактури, бележки и пр.,
респективно разходването на предоставените авансови суми не било прието.
Уточнява се, че в определен времеви период обхващащ 2010 и 2011 г. авансите към
съдружника В.били превеждани не по негова лична сметка, а по такава на посочено
от него трето лице, открита в „ОББ“ АД, като за този период било налице
приемане на разходите и отразяването им в счетоводните записи на ответника.
Твърди се, че в качеството му на действащ съдружник през годините – д-р В.не
бил изразявал несъгласие с приемането на съставяните годишни отчети на
дружеството, където нямало приемане на направените от него разходи по
изплатените му аванси. Относно предоставените аванси ответника поддържа да е
ангажирал съответните банкови документи, от които било видно какъв е техния
размер и основание, като всички те били превеждани по банков път. Относно
изчисляването на размера на вземането за стойността на дружествените дялове,
полагаща се на ищеца, се твърди да е съставен междинен счетоводен баланс към 31.10.2020
г., където били отразени всички приходи и разходи на дружеството, както и
реализирания финансов резултат към 31.10.2020 г. Приходите получени от трети
лица участвали във формираният финансовия резултат, като средствата получавани
от трети лица нямали връзка с предоставените аванси, както и с определянето
стойността на дружествения дял. Служебните аванси на съдружника д-р В.били
осигурявани от наличните парични средства на ответника, като били надлежно
осчетоводени съобразно счетоводните стандарти и практики. Като неоснователно се
оспорва наведеното от ищеца възражение за погасяване на вземането за
възстановяване на неотчетени аванси по давност, тъй като нямало отнапред
фиксиран срок, в чиито предели получаващия аванса да следва да го отчете,
съответно да го върне. Ответникът продължава да поддържа, че е осъществил една
част от погашението на задължението си за ликвидационен дял в полза на ищеца,
като остатъка ако има такъв следва да се прихване с насрещните вземания за
неотчетени аванси. Посочен е и начинът според които следва да се определи
стойността на дружествените дялове, полагаща се на ищеца, като следва да се
вземат предвид единствено данните, поместени в нарочно изготвения за целта
междинен счетоводен баланс.
Софийски градски съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, като на основание чл. 146, ал. 1, ал. 3 ГПК
по делото е отделено за безспорно, че приживе Ю.В. е бил съдружник в „Г.П.ЗА П.М.П.–
В.” ООД, притежаващ 65 дружествени дяла от неговия капитал, всеки от които с
номинална стойност от 10 лева, като след смъртта му, настъпила на 27.10.2020
г., в резултат на реализирало се универсално правоприемство
същите са преминали в правната сфера на неговия единствен наследник по закон –
ищецът Д.Ю.Л. – който, предвид обстоятелството, че не разполага с лекарска
правоспособност, не бил приет като съдружник.
По делото е представен междинен счетоводен баланс на „Г.П.ЗА П.М.П.– В.”
ООД към 31.10.2020 г., изготвен по повод прекратяване на членството на
съдружника Ю.В., съгласно който общата счетоводна стойност на активите на дружеството
възлиза на сумата от 411 138 лева, формирана както следва: сумата от
12 244 лева – дълготрайни материални активи, сумата от 398 138 лева –
текущи (краткотрайни) активи, от която 7 лева – материални запаси, 13 975
лева – вземания от клиенти и доставчици, в т.ч. над една година, 350 064
лева – други вземания, в т.ч. над една година, 34 092 лева – парични
средства, както и сумата от 756 лева – разходи за бъдещи периоди. Съгласно
представения счетоводен баланс пасивът на дружеството възлиза в общ размер на
сумата от 411 138 лева, формиран от две части, а именно собствен капитал
на дружеството, възлизащ на 381 583 лева, от които 5 000 лева –
записан капитал, 372 376 лева – неразпределена печалба – и 4 207 лева
– текуща печалба, както и от задълженията на дружеството, възлизащи в общ
размер на сумата от 29 555 лева, от които 326 лева – задължения към
доставчици, 2 721 лева – задължения към персонала, 14 111 лева –
осигурителни задължения – и 11 793 лева – данъчни задължения. Предвид пълното
съвпадане на размера на счетоводния актив на дружеството с този на неговия
пасив, съгласно ангажирания по делото счетоводен баланс на ответното дружество
към 31.10.2020 г. собственият му капитал възлиза на 0 лева.
Представени са още годишни отчети за приходите и разходите на ответното
дружество за периода от 2010 г. до 2020 г., счетоводни баланси на дружеството
към края на годината за периода от 2010 г. до 2020 г., справки за разходите за
придобиване на дълготрайни материални активи по година за периода от 2010 г. до
2020 г., годишни справки за вземанията и задълженията, разпределени по
институционални сектори за периода от 2010 г. до 2020 г., както и годишни
отчети за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд
за периода от 2010 г. до 2020 г. Ангажирани по делото са още и протоколи от
редовните общи събрания на ответното дружество за периода от 2010 г. до 2020
г., с които са приемани решения за одобряване на годишният финансов отчет на
дружеството за съответната година, както и такива да не се разпределя печалба.
Ангажирано по делото е платежно нареждане от 05.10.2021 г., с което „Г.П.ЗА
П.М.П.– В.” ООД е наредило превод за сумата от 3 606,07 лева, която да
бъде платена на Д.Ю.Л., с посочено в платежния документ основание „оконч. плащане на дружествен дял на починал съдружник Ю.В.“.
Като писмено доказателство по делото е представен договор №
222040/04.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична
медицинска помощ, сключен на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното
осигуряване между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, от една страна,
и „Г.П.ЗА П.М.П.– В.“ ООД, от друга, по силата на който дружеството-изпълнител
се е задължило да оказва първична извънболнична
медицинска помощ в полза на здравноосигурените лица съгласно приложение № 1 към
чл. 1 на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК, а възложителят се задължава да закупува и
заплаща оказаната помощ съгласно НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. в
подробно дефинирания в чл. 1 от договора обхват. Съгласно чл. 35 от договора
лекарите, работещи в лечебното заведение-изпълнител, отчитат месечно по
електронен път в утвърдени от НЗОК формати оказаната през месеца извънболнична медицинска помощ, включена в предмета на
договора през интернет портала на НЗОК или чрез WEB услуга, като отчетът
съдържа информацията за извършената медицинска дейност, отразена в
амбулаторните листове в определен от НЗОК формат. В чл. 37 от договора е
предвидено, че възложителят заплаща договорената и извършената медицинска
дейност на изпълнителя след представяне на финансово-отчетни документи (фактури
или дебитни/кредитни известия към тях) в електронен вид, в утвърден от НЗОК
формат през интернет портала на НЗОК или чрез WEB услуга и документите по чл.
36 от договора.
Представен като писмено доказателство по делото е трудов договор № 106 от
30.01.2013 г., сключен между „Г.П.ЗА П.М.П.– В.” ООД, от една страна, и Ю.Л. В.,
от друга, по силата на който наследодателят на ищеца е нает на работа в
ответното дружество на длъжност „лекар – общопрактикуващ“,
КИД 8621, НКПД 22117003, в отдел (място на работа) „Извънболнична
помощ“ със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика,
представляваща неразделна част от договора, при условията на осем часа работно
време с основно трудово възнаграждение в размер на 800 лева и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както следва: 0,6%
за всяка година трудов стаж. Ангажирани като писмени доказателства по делото са
още допълнително споразумение към трудов договор № 106 от 30.01.2013 г.,
сключено на 01.03.2016 г., с което страните по трудовото правоотношение се
споразумяват, че считано от 01.03.2016 г. размерът на трудовото възнаграждение
на д-р В.се променя на 1 200 лева, както и допълнително споразумение от
01.06.2017 г., с което трудовото възнаграждение се увеличава до размер равен на сумата от
1 400 лева.
По делото са ангажирани извлечения от сметка ********** в „Б. ДСК“ АД с
титуляр „Г.П.ЗА П.М.П.– В.” ООД за периода от 01.01.2010
г. до 30.09.2020 г.
Представени са извлечения с движението по три на брой сметки в „Обединена
българска Б.“ АД с титуляр Ю.Л. В.за периода от 01.01.2010
г. до 27.10.2020 г., а именно: с IBAN ***, открита на 22.01.2014 г. и
закрита на 06.08.2013 г., с IBAN ***, открита на 01.03.2011 г., и
с IBAN ***, открита на 02.11.2011 г., съдържащи детайлна информация за операциите –
счетоводна дата, вид на операцията, референция, сума, основание, Б. на наредителя и получателя и вальор
Представена е изготвена от ответното дружество справка за сумите,
получени от д-р Ю.В. като служебен аванс за периода от 01.01.2010
г. до 27.10.2020 г., съгласно която общият размер на получените и неотчетени от
д-р В.суми възлиза на сумата от 43 303,63 лв., от които 4 997,65 лв.
– за 2015 г., 15 211,99 лв. – за 2016 г., 11 754,06 лв. – за 2017 г.,
2 788,60 лв. – за 2018 г., и 6 173,55 лв. – за 2019 г. В същата
справка е отразено извършено на 03.11.2020 г. спрямо ищеца, в качеството му на
наследник на д-р В., плащане в размер на сумата от 2 696,09 лв.
Представени по делото са дневно извлечение № 96 от 03.11.2020 г. от
банкова сметка *** „Б. ДКС“ АД за извършено на същата дата в полза на ищеца
плащане за сумата от 2 696,09 лв. с пояснение „наследник на Ю.Л.“, както и
дневно извлечение № 167 от 03.11.2020 г. от същата банкова сметка ***,64 лв. в
полза на ищеца със същото пояснение: „наследник на Ю.Л.“.
Като писмени доказателства по делото са представени протоколи от
заседания на редовните общи събрания на ответното дружество за периода от 2011
г. до 2019 г., видно от които на всяко от събранията е приемано решение за
одобряване на годишния финансов отчет на дружеството за съответната година,
както и решение да не се разпределя печалба.
Ангажирани като писмени доказателства по делото от ищеца са шестдесет и
четири на брой неподписани справки, в които са описани заработените от д-р В.и
изплатени от РЗОК – София в полза на ответното дружество суми за периода от м.
12.2014 г. до м. 08.2020 г., удържаните суми за осигуровки за лекар и сестра,
за заплата на сестра, за членски внос, за наем на кабинет, за данъци, за
режийни сметки на кабинета, както и нетният остатък, превеждан по банковата
смета на д-р В..
По делото са изслушани заключения на основна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице М.А., които съдът
кредитира като пълни и компетентни, и от които се установява, че за периода от
2010 г. до 2020 г. по сключените между „Г.П.ЗА П.М.П.– В.” ООД и НЗОК договори
за оказване на първична извънболнична медицинска
помощ, последният от които с дата от 14.02.2020 г., общата стойност на
издадените от ответното дружество по повод осъществяването на възложената му
дейност фактури възлиза на сумата от 6 106 285,22 лв. Установява се,
че общият размер на фактурираната към НЗОК и заплатена в полза на ответното
дружеството извънболнична медицинска помощ въз основа
на месечните отчети, подавани от д-р Ю.Л. В., за същия период възлиза на сумата
от 427 297,39 лв., от които за 2010 г. – сумата от 28 697,77 лв., за 2011
г. – сумата от 29 872,99 лв., за 2012 г. – сумата от 36 303,98 лв.,
за 2013 г. – сумата от 37 320,49 лв., за 2014 г. – сумата от
38 415,49 лв., за 2015 г. – сумата от 39 113,34 лв., за 2016 г. –
сумата от 40 475,69 лв., за 2017 г. – сумата от 43 438 лв., за 2018
г. – сумата от 44 922,40 лв., за 2019 г. – сумата от 49 488,24 лв. и
за 2020 г. – сумата от 39 249 лв. Аналогични изчисления досежно извършените за посочения период плащания от НЗОК
въз основа на месечните отчети, подавани от общопрактикуващите
лекари, са направени за всеки от останалите десет съдружника.
Относно размера на заплатените от дружеството на д-р В.за периода от 01.01.2010 г. до 17.03.2016 г. суми, отразени като „служебни
аванси“, заключенията установяват, че същият възлиза на сумата от 121 414,77
лв., от която отчетена пред дружеството и призната от него като служебни
разходи е сумата от 112 433,09 лв. Неотчетените, съответно непризнати от
дружеството служебни аванси за този период, предоставени на д-р В., възлизат в
размер на сумата от 8 981,68 лв. За периода след 17.03.2016 г., т.е. от
18.03.2016 г. до 17.03.2018 .г на д-р В.са предоставени служебни аванси в общ
размер на 22 962,02 лв. За този период от д-р В.не са представяни отчети по
служебни аванси, поради което цялата предоставена му сума е неотчетена,
съответно непризната от дружеството, като с отчетените и признати от
дружеството служебни аванси през 2016 г. в периода след 17.03.2016 г. в размер
на сумата от 5 405,83 лв. и през 2017 г. в размер на сумата от 7 300 лв. е
намален размерът на служебно получените от д-р В.аванси преди 17.03.2016 г. За
периода след 17.03.2018 г., т.е. от 18.03.2016 г. до 31.10.2020 г. на д-р В.са
предоставени суми, отразени като служебни аванси, в общ размер на 11 359,93
лв., като отново същите са изцяло неотчетени от лекаря, съответно непризнати от
дружеството като служебни разходи. Така общият размер на получените от д-р Ю.Л.
В.за периода от 01.01.2010 г. до 27.10.2020 г. суми
за служебни аванси възлиза на 155 736,72 лв., като размерът на отчетените и
признати от дружеството авансово получени суми възлиза на 112 433,09 лв.,
осчетоводени по кредита на сметка 4221 – одобрени извършени разходи от
подотчетните лица срещу дебита на съответни сметки: 501 – получени парични
средства, 4011 – платени задължения, 421 – изплатени възнаграждения на персонал
или сметка 602 – разходи за външни услуги, съответно размерът на неотчетените
авансово получени от д-р Ю.Л. В.суми, представляващ дебитно салдо по сметка
4221 – подотчетни лица, възлиза на сумата от 43 303,63 лв.
Установява се, че общият размер на сумите, предоставени на съдружниците в ответното дружество за периода от 2010 г. до
30.10.2020 г., отразени като служебен аванс, възлиза на 2 898 421,39
лв., като общият размер на неотчетената от съдружниците
сума възлиза на 316 603,59 лв. При анализ на резултатите за общия размер
на получените служебни аванси, отчетените и неотчетените авансово получени суми
от съдружниците по години, осчетоводени по сметка
4221 – Подотчетни лица, от една страна, и отразените дебитни и кредитни обороти
и дебитни салда в съответните оборотни ведомости за всяка година за периода от
2010 г. до 31.10.2020 г., от друга, заключенията установяват пълно съвпадение,
което показва, че плащанията, отразени като предоставени служебни аванси на съдружниците, отчетените и неотчетените от тях суми са
намерили отражение в оборотните ведомости за съответната година, респективно в
балансите на дружеството за всяка година на разглеждания период, като „други
вземания“ или „парични еквиваленти“ от съдружниците в
размера на дебитното салдо по сметка 4221 – Подотчетни лица, представляващо
неотчетени служебни аванси. Като елемент от състава на актива на баланса, тези
балансови позиции намират отражение в размера на собствения капитал на дружеството
за всеки от отчетните периоди, включително и към 30.10.2020 г.
От заключенията се установява, че върху изплащаните на д-р Ю.В. брутни
трудови възнаграждения са начислявани осигуровки и данък върху доходите на
физическите лица. До м. март 2016 г., включително, нетното трудово
възнаграждение е било изплащано на д-р В.от получените служебни аванси за
покриване на разходи за дейността, като впоследствие, считано от м. април 2016
г., заплатата му е била превеждана персонално по банков път. Що се отнася до
приходите от потребителски такси, отчитани с касов апарат, представляващи
приходи (оборот) за дружеството, заключенията установяват, че същите са
осчетоводявани като такива по кредита на сметка 703 „Приходи от продажба на
услуги“ срещу дебита на сметка 4221 „Подотчетни лица“ – неотчетени получени
суми, тъй като тези приходи са оставали на разположение на лекаря, а не са били
внасяни в дружеството, съответно не са били отчитани от д-р В..
Съобразно приетите заключения балансовата стойност на активите на
ответника към 31.10.2020 г. възлиза в общ размер на сумата от 411 138 лв.,
като се формира по следния начин: сумата от 12 244 лева – в раздел Б „Нетекущи
активи“, група II. „Дълготрайни материални активи“, от която 3 761 лв. – в статия 2
„Машини, производствено оборудване и апаратура“ и 8 483 лв. – в статия 4
„Съоръжения и други“, сумата от 398 138 лева – в раздел В „Текущи активи“, от
които сумата от 7 лв. в група I „Материални запаси“, сумата от 13 975 лв. в група II „Вземания“, статия 1
„Вземания от клиенти и доставчици“, сумата от 1 667 лв. в група II
„Вземания“, статия 4 „Други вземания“, сумата от 2 422 лв. в група IV „Парични средства“,
статия „в брой“, сумата от 348 457 лв. в група IV „Парични средства“,
статия „други парични средства/парични еквиваленти“, сумата от 31 610 лв.
в група IV „Парични средства“, статия „в безсрочни депозити“, и сумата от 756
лв. в група „Разходи за бъдещи периоди“. В сумата от 348 457 лв., отразена
в група IV „Парични средства“, статия „други парични средства/парични
еквиваленти“ е включена сумата от 316 603,59 лв., представляваща сбора от
вземанията на дружеството за възстановяване на предоставени и неотчетени от съдружниците служебни аванси. Структурата на пасивите на
ответника е отразена в таблица към отговора на шестия въпрос от първоначалното
заключение, съгласно което същите възлизат в общ размер на сумата от
29 555 лв., формирана както следва: сумата от 326 лв. – в раздел В
„Задължения“, статия 4 „Задължения към доставчици“ – и сумата от 29 229 лв.
– в раздел В „Задължения“, статия 8 „Други задължения“. Определената от
заключението балансова стойност на чистия актив на дружеството по метода на
чистата стойност на активите, като резултат от стойността на активите и размера
на задълженията, дава стойност на притежавано от ответното дружество имущество,
която към 31.10.2020 г. възлиза в размер на сумата от 381 583 лв., като
наследените от ищеца 65 дружествени дяла от капитала на ответното дружество се
остойностяват на сумата от 49 605,79 лв. Размерът на законната лихва за
забава върху сумата от 49 605,79 лв., начислена за периода от 01.11.2020 г. до
19.02.2021 г., се изчислява на сумата от 1 529,51 лв.
Други доказателства от значение за спорното право, което е предмет на
преценка в настоящото производство, не са ангажирани от страните.
При така установените
факти следва да се формират изводите за основателността на предявените искове.
По иска с правно
основание чл. 125, ал. 3 ТЗ
Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 125,
ал. 3 ТЗ за заплащане на неизплатеният в полза на ищеца остатък от стойността
на притежаваните от неговия наследодател дружествени дялове от капитала на
ответното дружество, поради прекратяване на членството на съдружника.
Основателността на предявената за разглеждане претенция на първо място се
обуславя от наличието на членствено правоотношение
между д-р Ю.В. и „Г.П.ЗА П.М.П.– В.” ООД, произтичащо от притежанието на 65
дружествени дяла от капитала на ответното дружество, всеки от които с номинална
стойност от 10 лева, прекратено с настъпването на смъртта на съдружника. На
следващо място за основателността на предявения иск e необходимо да бъде
установено придобиването на притежаваните от д-р В.дялове от капитала на
ответното дружество от ищеца в качеството му на единствен законен наследник на
починалия съдружник, неприемането му като съдружник, както и наличието на
непогасен остатък, надхвърлящ изплатената му от дружеството сума за погасяване
равностойността на дружествените дялове, възлизащ в размер на заявената за
присъждане от ищеца сума.
Между страните не спорно, а и от наличните по делото доказателства се
установява, че приживе д-р Ю.В. е бил съдружник в ответното дружество – „Г.П.ЗА
П.М.П.– В.” ООД, притежаващ 65 дружествени дяла от неговия капитал, всеки от
които с номинална стойност от 10 лева, като след смъртта му, настъпила на 27.10.2022
г., по силата на настъпило универсално правоприемство
същите са придобити от неговия единствен наследник по закон – ищецът Д.Ю.Л., като последният предвид
това, че не разполага с лекарска правоспособност, не бил приет за съдружник в
ответното ООД.
Последица от прекратяването на членственото
правоотношение на съдружника, което в случая е настъпило на основание чл. 125,
ал. 1, т. 1, предл. първо ТЗ с неговата смърт на
27.10.2022 г., е пораждането на вземане на неговите правоприемници, при условие,
че същите на свой ред не бъдат приети за съдружници,
за паричната равностойност на освободените дружествени дялове. Съгласно чл.
125, ал. 3 ТЗ размерът на вземането за равностойността на дружествения дял се
определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването. Изплащане на равностойността на дружествения дял,
представлява отражение на припадащата се на съдружника част от капитала на
дружеството, към момента на прекратяване на членственото
правоотношение, съразмерно на дела му по чл. 127 ТЗ и се извършва тогава,
когато сумата на активите превишава онази част от пасива, която се включва при
формиране на капитала към момента на прекратяване на участието на съдружника.
Така в случай, че размерът на активите на дружеството е по-нисък от този на
неговия пасив, за прекратилия участието си съдружник, респ. за неговите
правоприемници не възниква вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Относно момента на определяне на стойността на дружествения дял на
прекратилия членството си съдружник, нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ императивно
определя времето, към което трябва да се изготви счетоводен баланс на
дружеството, служещ като основа за уреждане на имуществените отношения със
съдружника при прекратяване на членството. Въз основа на изготвен от ответното
дружество междинен счетоводен баланс към 31.10.2020 г., представен за
доказателство по делото и анализиран от назначеното вещото лице по делото е
изготвено заключение, в което след анализ и прилагане на специални знания из
областта на счетоводството на предприятията е даден отговор, че при ответника
не се наблюдава хипотеза на превишаване на пасива над актива.
При определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник,
прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния
счетоводен баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена,
която е цената на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена
според приложимите счетоводни стандарти – така решение № 64 от 09.06.2009 г. по
т. д. № 504/08 г. на по описа на ВКС, ІІ т. о. и решение № 87 от 06.06.2012 г. по т. д. № 468/11 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. –
като при формиране на равностойността на дела не се включват записванията в
пасива на баланса относно собствения капитал и резервите, т.е. изчислението се
извършва въз основа на т. нар. чист актив (без собствения капитал, резерви и
финансов резултат), в който смисъл решение № 224 от 10.09.2010 г. по т. д. №
765/2008 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. Пазарната цена на активите, съответно събираемостта
на вземанията, в случай че дружеството разполага с такива, са неотносими при изчисляването на размера на дружествения дял
на прекратилия членството си съдружник, като биха имали значение в случай на
ликвидация на дружеството, при което наличните активи ще бъдат осребрени по
тяхната пазарна стойност, съответно несъбираемите вземания ще останат
неудовлетворени, и на всеки съдружник ще се изплати припадащият му се
ликвидационен дял.
Спорните моменти при определяне на следващата се на ищеца парична равностойност
на наследените от него дружествени дялове от капитала на ответното дружество са
два, като първият от тях се отнася до частта от сумите, осчетоводени в пасива
на изготвения от ответника междинен счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването на членственото
правоотношение – 31.1.2020 г. Така пасива на съставения от ответното дружество
и ангажиран като писмено доказателство по делото междинен счетоводен баланс към
31.10.2020 г. възлиза на сумата от 411 138 лв., като същият е формиран
както следва: раздел А „Собствен капитал“, включващ сумата от 5 000 лв. –
в група I „Записан капитал“, сумата от 372 376 лв. – в група V „Натрупана печалба,
загуба от минали години“, статия единствена „неразпределена печалба“ – и сумата
от 4 207 лв. – в група VI „Текуща печалба (загуба)“, и раздел Б
„Задължения“, включващ сумата от 326 лв. – статия 4 „Задължения към доставчици“
– и сумата от 29 229 лв. – статия 8 „Други задължения“. Както беше посочено
обаче при определяне на равностойността на дела в междинния счетоводен баланс
не се включват записванията в пасива на баланса относно собствения капитал и
резервите на дружеството, т.е. изчисленията се извършват въз основа на т. нар.
чист актив (без собствения капитал, резерви и финансов резултат). От
изслушаните по делото заключения по допуснатите основна и допълнителна съдебно
счетоводни експертизи се разбира, че за целите на локализиране размера на
чистия актив на дружеството, пасивът на междинния счетоводен баланс към
31.10.2020 г. възлиза в общ размер на сумата от 29 555 лв., формирана както
следва: сумата от 326 лв. – в раздел В „Задължения“, статия 4 „Задължения към
доставчици“ – и сумата от 29 229 лв. – в раздел В „Задължения“, статия 8 „Други
задължения“. Вторият спорен сегмент при определяне на паричната равностойност
на подлежащите на изплащане дружествени дялове е свързан с компонентите
сформиращи актива представен в междинния счетоводен баланс, който е изготвен от
ответното дружество и възлиза в общ размер на сумата от 411 138 лв., съответно
е формиран както следва: сумата от 12 244 лева – в раздел Б „Нетекущи активи“,
група II. „Дълготрайни материални активи“, от която 3 761 лв. – в статия 2
„Машини, производствено оборудване и апаратура“ и 8 483 лв. – в статия 4
„Съоръжения и други“, сумата от 398 138 лева – в раздел В „Текущи активи“, от
които сумата от 7 лв. в група I „Материални запаси“, сумата от 13 975 лв. в
група II „Вземания“, статия 1 „Вземания от клиенти и доставчици“, сумата от 1
667 лв. в група II „Вземания“, статия 4 „Други вземания“, сумата от 2 422 лв. в
група IV „Парични средства“, статия „в брой“, сумата от 348 457 лв. в група IV
„Парични средства“, статия „други парични средства/парични еквиваленти“, сумата
от 31 610 лв. в група IV „Парични средства“, статия „в безсрочни депозити“, и
сумата от 756 лв. в група „Разходи за бъдещи периоди“. Тук специално внимание
следва да се отдели на осчетоводяването извършено в група IV „Парични
средства“, статия „други парични средства/парични еквиваленти“, като въпросът е
за разликата над сумата от 31 853,41 лв. до пълния размер на
осчетоводената в тази статия сума от 348 457 лв. (която разлика възлиза на
316 603,59 лв.) и дали същата представлява действителен актив на
дружеството. От заключенията дадено по съдебно-счетоводната експертиза, се
установява, че за периода от 01.01.2010 г. до
30.10.2020 г. ответното дружество е извършвало ежемесечни плащания към съдружниците, възлизащи в общ размер на сумата от 2 898
421,39 лв., отразявани под основанието - предоставени „служебни аванси“. С
предоставянето им на съдружниците тези суми са
осчетоводявани по сметка 4221 – Подотчетни лица, като след даването на отчет за
разходването им от съответния получил ги съдружник, отчетените и признати от
дружеството суми са били осчетоводявани като разходи на дружеството.
Заключенията установяват, че от общия размер на така предоставената на съдружниците сума от 2 898 421,39 лв., отчетени от тях,
респ. признати като разходи на дружеството са 2 581 817,80 лв., а за
получената разликата възлизаща на 316 603,59 лв. не са подадени отчети,
съответно същата не е призната като разход. В счетоводството на дружеството
тази разлика продължава да намира отражение в сметка 4221 – Подотчетни лица,
където същата фигурира като вземания на дружеството за възстановяване на
неотчетени „служебни аванси“ към отделните съдружници.
По отношение на включването на именно тази сума в актива на изготвения от
ответника междинен счетоводен баланс към 31.10.2020 г. се спори дали
ежемесечните плащания извършвани от дружеството към всеки съдружник, отразявани
в платежните нареждания и в неговото счетоводство като „служебни аванси“, имат
такъв характер, респ. дали при неотчитането им същите подлежат на
възстановяване от съответния съдружник като неотчетени средства, предоставени на
подотчетно лице.
Подотчетните лица са лица от персонала на предприятието – работници и
служители – на които в определени случаи се предоставят авансови суми, т.нар.
„служебен аванс“, за осъществяването на задачи, чието изпълнение предполага
извършването на определени разходи за сметка на предприятието – за
командировки, покупка на материали, изплащане на разходи за наем, телефон,
пощенски услуги и др. – като след изпълнението на поставената задача авансово
предоставената сума подлежи на отчитане. При невъзстановяване на неразходван по
предназначение и съответно неотчетен служебен аванс отговорността на
подотчетното лице се урежда съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, където се
предвижда, че работник или служител, на когото е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, отговаря спрямо работодателя за липса – в пълен размер, заедно със
законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се
установи – от деня на откриването на липсата. В случая твърденията на ответника
за периодично предоставяне на служебни аванси на съдружниците
за посрещане на разходите, свързани с дейността на техните кабинети, касае
периода след 01.01.2010 г., но по собствените му
твърдения, които се потвърждават от наличните по делото доказателства,
трудовото правоотношение с наследодателя на ищеца датира едва от началото на
2013 г., като не са налице данни за трудовите правоотношения с останалите съдружници в дружеството. При все това отношения аналогични
с тези, възникващи по повод осъществяването на отчетническа дейност по трудово
правоотношение, могат да възникнат и при отсъствието на такова, когато се касае
за отношения на дружеството със съдружниците в
персонални търговски дружества или търговски дружества на капитала, съдържащи
персонален елемент, каквото е дружеството с ограничена отговорност. В този
случай отношенията между дружеството и съдружника по повод на предоставените на
последния средства за посрещане на разходи на дружеството се уреждат по правилата
на договора за поръчка съгласно чл. 280 и сл. ЗЗД, като предоставените на
съдружника за изпълнение на поръчката, но неразходвани по предназначение и
неотчетени пред дружеството средства подлежат на възстановяване. В този
контекст съвсем логично възниква въпросът, дали включените в актива на
изготвения от ответното дружество междинен счетоводен баланс към 31.10.2020 г.
вземания на обща стойност равна на 316 603,59 лв. подлежащи на възстановяване
като предоставен, но неразходван, съответно неотчетен служебен аванс,
действително са били предоставени на съдружниците под
формата на служебен аванс. От данните по заключенията на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че размерът на ежемесечните плащания към съдружниците с основание „служебен аванс“ е пряко обвързани
от размера на сумите, изплащани от НЗОК в полза на дружеството по повод на
предоставяните, отчитани и признати от касата дейности, извършвани от
съответния лекар-съдружник в съответствие със сключените между дружеството и
касата договори за предоставяне на извънболнична
медицинска помощ, като в отделните периоди от дейността на дружеството крайният
размер на извършваното спрямо отделните съдружници
глобално плащане, отразявано като „служебен аванс“, са се включвали отделни
компоненти. Така по собствени твърдения на ответника, съдържащи се в отговора
на исковата молба, и потвърждаващи се от данните изнесени в заключенията, първоначално практиката била
постъпленията от НЗОК, получавани от дружеството по повод медицинската помощ,
осъществявана от всеки от отделните лекари, да бъдат изплащани от дружеството
на съответния лекар като „аванс за консумативи и др.“, с който лекарите
заплащали осигуровки, наем, заплата на сестра и др. разходи във връзка с
дейността им. Впоследствие обаче – след сключването на трудови договори със съдружниците в тези плащания били включвани и трудовите им
възнаграждения. На още по- късен етап, считано от м. март 2016 г. при ответното
ООД се възприела друга практика, а именно трудовите възнаграждения на лекарите да бъдат
изплащани отделно от сумата, плащана с основание „служебен аванс“. Плащаните с
основание „служебен аванс“ суми са осчетоводявани по сметка 4221 – Подотчетни
лица, като ежемесечно по партидата на всеки съдружник е оставала неотчетена
разлика, при все което на следващия месец по отношение на него е извършван нов
превод с основание „служебен аванс“. Считано от началото на 2018 г. в
счетоводната практика на предприятието била наложена нова промяна, а именно след
постъпване на плащането от НЗОК дружеството-изпълнител на медицински услуги
правело съответни „удръжки“ за осигуровки, за наем на кабинет, за
възнаграждение за сестра и др., като на лекаря била превеждана като „служебен
аванс“ единствено разликата над тази сума до пълния размер на постъпилите по повод
на отчетената от него и призната от касата извънболнична
медицинска помощ, предоставяна по договорите с дружеството. За този последен
период, предвид извършването на „удръжки“ за съответните разходи, свързани с
практиката на отделните лекари, те са преустановили представянето на отчети за
разходване на изплащаните им с основание „служебен аванс“ суми, пълният размер
на изплащаните суми е оставал осчетоводен по сметка 4221 – Подотчетни лица. По
делото няма локализирани данни, а и не се твърди, дружеството да е търсело
възстановяване на неотчетените суми от лекарите, нито последните сами да са
предприемали такова възстановяване.
Предвид така установената по делото зависимост между постъпленията от
НЗОК по повод отчетената и призната от касата дейност на всеки от общопрактикуващите лекари-съдружници
в ответното дружество, от една страна, и извършваните от дружеството спрямо
всеки от тях плащания с основание „служебен аванс“, от друга, твърдението на
ответника, че всеки съдружник сам и свободно определял размера на предоставяния
му служебен аванс, е несъстоятелно. Напротив, констатира се, че през времето по
партидата на всеки един съдружник се е натрупала значителна сума,
осчетоводявана като невъзстановен „служебен аванс“, който обаче явно е
третирана като неподлежащ на реално възстановяване, както от дружеството, така
и от съдружниците. Отсъствието на подлежаща на реално
възстановяване част от извършеното плащане с основание „служебен аванс“ е явно
за периода след 2018 г., когато подлежащата на плащане на отделния лекар сума е
формирана след удържането на средства от дружеството за всички онези разходи
свързани с неговия кабинет и др., които биха наложили предоставянето на
„служебен аванс“. В същото време
неотчетената сума за „служебен аванс“ по партидата на отделните съдружници съответства на разликата над заплащаните им
трудови възнаграждения, и разходи по повод упражняваната от тях медицинска
практика, от една страна, и постъпилите по повод на отчитаната от тях и
призната от касата извънболнична медицинска помощ,
предоставяна по договорите с дружеството. Изложените съображения изключват
натрупалата се за периода от 01.01.2010 г. до
31.10.2020 г. сума в общ размер на 316 603,59 лв., осчетоводена по сметка 4221
– Подотчетни лица, като вземания на дружеството към съдружниците
за неотчетени и подлежащи на възстановяване „служебни аванси“, действително да
има такъв характер, което поставя въпросът за действителното основание на
извършените спрямо съдружниците плащания на тези суми
през годините.
Установяващата се по делото зависимост между размера на ежемесечно
изплащаните от НЗОК в полза на дружеството суми въз основа на отчетите на
лекарите за предоставената от тях извънболнична
медицинска помощ, размера на ежемесечно извършваните от дружеството към съдружниците плащания с основание „служебен аванс“, и
размера на заплащаните им трудови възнаграждения и други разноски на
дружеството по повод на тяхната медицинска практика, като осигуровки, разходи
за наем на кабинет и персонал и др., разкрива, че осчетоводената по сметка 4221
– Подотчетни лица, като вземания на дружеството към съдружниците
за неотчетени и подлежащи на възстановяване „служебни аванси“ сума в размер на
316 603,59 лв. представлява разликата над сбора на следващото се на всеки от съдружниците трудово възнаграждение и разходите във връзка
с медицинската им практика, възлагани за сметка на дружеството до пълния размер
на ежемесечно изплащаните от НЗОК в полза на дружеството суми въз основа на
отчетите на лекарите за предоставената от тях извънболнична
медицинска помощ. Така макар и през отделните периоди в ежемесечните плащания
към съдружниците с основание „служебен аванс“ да е
било включвано трудовото им възнаграждение (до м. март 2016 г.) и
предоставянето на средства за покриване на различни разходи по кабинета (до 01.01.2018 г.), функцията на това плащане винаги е била на
съдружника да бъде изплатена разликата между разходите на дружеството във
връзка с неговата медицинска практика, включваща трудово възнаграждение,
дължими осигуровки, данъци и разходи за функционирането на кабинета, от една
страна, и общият размер на получената от дружеството сума във връзка с
предоставените, отчетени и признати от касата дейности, извършени от съответния
лекар в съответствие със сключените между дружеството и касата договори за
предоставяне на извънболнична медицинска помощ.
Съобразявайки тези факти и зависимости между тях настоящият съдебен
състав намира, че коментираните плащания към съдружниците,
надхвърлящи следващото им се трудовото възнаграждение и останалите разходи на
дружеството във връзка с медицинската им практика, не позволяват да се
определят като скрито разпределяне на печалба по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
ЗКПО, доколкото плащанията към отделните съдружници
са извършвани не пропорционално на дяловото им участие в капитала, както
повелява чл. 18, б. „в“ от дружествения договор, а в зависимост от заплатената
от НЗОК в полза на дружеството сума във връзка с предоставените, отчетени и
признати от касата дейности, извършени от съответния лекар в съответствие със
сключените между дружеството и касата договори за предоставяне на извънболнична медицинска помощ. От друга страна изключено е
да се касае и за някакъв вид допълнително трудово възнаграждение, доколкото
съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е
форма за действителност, като изменението на същия относно който и да е
съществен елемент, какъвто е размерът на трудовото възнаграждение /в т.ч.
уговарянето на форми на допълнително трудово възнаграждение/, следва да бъде извършено
също в писмена форма. При това положение, като се отчита предназначението на
извършените плащания, съдът намира, че същите разкриват постигната между
дружеството и всеки от съдружниците неформална
уговорка съдружниците да осъществяват възложената на
ответното дружество медицинска помощ, по сключените от последното на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗО с НЗОК договори за оказване на първична извънболнична
медицинска помощ, като дружеството им заплаща възнаграждение, възлизащо в
размер на разликата над разходите на дружеството във връзка с предоставяната
помощ, включващи заплащаното им трудово възнаграждение и останалите разноски по
тази дейност като осигуровки, данъци, разходи за кабинета, възнаграждение за
ангажирания персонал и др., която уговорка разкрива характеристиките на постигнато
съглашение по договор за изработка/услуга/, по който съдружникът осъществяващ
лекарска практика се явява подизпълнител на дружеството.
По изложените съображения, доколкото по делото се установява, че
осчетоводената по сметка 4221 – Подотчетни лица и включена в група IV „Парични
средства“, статия „други парични средства/парични еквиваленти“ на изготвения от
дружеството междинен счетоводен баланс към 31.10.2020 г. сума от 316 603,59 лв.
не би могла да се квалифицира като вземане на дружеството за предоставен, но
неотчетен и поради това подлежащ на възстановяване от съдружниците
служебен аванс, а заплатено в полза на последните възнаграждение по неформален и
възмезден договор за изработка с предмет оказване на първична извънболнична медицинска помощ, а като последица от този
извод упоменатата сума неправилно е включена в актива на изготвения от
ответника междинен баланс към 31.10.2020 г. Същата следва да бъде приспадната
от общия размер на вземанията, отразени в група IV „Парични средства“, статия
„други парични средства/парични еквиваленти“ на междинния счетоводен баланс,
възлизащи на стойност от 348 457 лв., като общият размер на сумата,
включена в тази статия трябва да бъде равен на 31 853,41 лв.
При изчисляване на дружествения дял на ищеца съдът съобразява стойността
на действителните счетоводните активи на ответното дружество към 31.10.2020 г.,
възлизащи на сумата от 94 534,41 лв., от който следва да се приспадне
размерът на неговите задължения, възлизащи на сумата от 29 555 лв., и
получената сума (64 979,41 лв.) да се умножи по дяловото участие на ищеца
в капитала на ответника, равняващо се на 65/500 (13%). Така вземането на ищеца
за паричната равностойност на наследените от него шестдесет и пет дружествени
дяла от капитала на ответното дружество се установява в размер на сумата от
8 447,32 лв. От така формираната сума е необходимо да бъдат приспаднати извършени
от ответното дружество в полза на ищеца плащания, както следва : в размер на
сумата от 2 696,09 лв. сторено на 05.10.2021 г. и в размер на сумата от
3 606,07 лв. сторено на 03.11.2021 г., като подлежащият на заплащане в
полза на ищеца остатък от вземането съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ за
равностойността на дружествените дялове възлиза на сумата от 2 145,16 лв.
и именно в рамките на този паричен еквивалент искът следва да бъде уважен,
респективно за разликата над него до пълния му предявен размер от 25 250
лв., като неоснователен да бъде отхвърлен.
По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед паричния характер на задължението по чл. 125, ал. 3 ТЗ за
заплащане на стойността на освободените с прекратяване на членството на
съдружника в дружество с ограничена отговорност дялове, при допусната от
дружеството забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в негова тежест възниква
задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ за стойността на дружествения дял е такова
без определен срок, като на основание чл. 69, ал. 1 ЗЗД същото става изискуемо
от момента на неговото възникване. Настъпването на смъртта на съдружника води
до автоматично прекратяване на членственото
правоотношение, но с оглед безсрочният характер на вземането за паричната
равностойност на освободените дружествени дялове за поставянето на дружеството
в забава е необходимо същото да бъде поканено да плати – арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая обаче от ищеца не се твърди, съответно и по
делото не се установява след прекратяване на членството на д-р В.в ответното
дружество и възникване на задължение за дружеството да заплати на неговия
наследник равностойността на освободените дружествени дялове до дружеството да
е била отправена нарочна покана за плащане на вземане за равностойност на
ликвидационен дял. Непоставянето на длъжника в забава към дата, предхождаща
съдебното предявяване на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ, води до извод за
неоснователност на претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва за исковия период, което налага предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло.
По приетото за
съвместно разглеждане възражение за съдебно прихващане :
С оглед достигнатия от съда извод за частична основателност на предявения
осъдителен иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ, то трябва да се счита за сбъдната
вътрешно-процесуалната предпоставка за разглеждане и произнасяне по предявеното
от ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане с насрещно
парично вземане за изплатен, неотчетен и невъзстановен служебен аванс.
Ответното дружество поддържа да има качеството на кредитор спрямо ищеца
на насрещно парично вземане, което възлиза в общ размер на сумата от 43 303,63
лв., представляваща служебни аванси, предоставени на починалия съдружник и
наследодател на ищеца – д-р В.– в периода от 01.01.2010
г. до 31.10.2020 г., подлежащи на възстановяване поради неотчитането им от
съдружника, в качеството му на подотчетно лице.
В случая обаче, както беше изяснено в мотивите по иска с правно основание
чл. 125, ал. 3 ТЗ при обсъждане на въпроса за компонентите от актива на
ответното дружество към 31.10.2020 г., участващи при формиране на чистия му
актив, въз основа на който се определя размера на следващата се на съдружника
стойност на освободените дружествени дялове, съдът намира, че осчетоводената по
сметка 4221 – Подотчетни лица и включена в група IV „Парични средства“, статия
„други парични средства/парични еквиваленти“ на изготвения от дружеството
междинен счетоводен баланс към 31.10.2020 г. сума в общ размер на 316 603,59
лв., не представлява вземане на дружеството за предоставен, но неотчетен и
поради това подлежащ на възстановяване от съдружниците
служебен аванс, по какъвто начин тази сума е осчетоводена, а заплатено в полза
на последните възнаграждение, следващо им се по неформален договор за изработка
с предмет оказване на първична извънболнична
медицинска помощ. Част от осчетоводената по този начин сума е и предявената за съдебно
прихващане от ответника сума от 43 303,63 лв., за която се твърди да
представлява вземане за възстановяване на неотчетени служебни аванси,
предоставени на починалия съдружник и наследодател на ищеца – д-р В.– в периода
от 01.01.2010 г. до 31.10.2020 г., но за която
всъщност се установява, че представлява заплатено му възнаграждение по
неформален и възмезден договор за изработка /услуга/ с дружеството.
По изложените съображения, предвид достигнатия от съда извод за
несъществуване на активното вземане, възражението на ответника за прихващане на
предявените в производството вземания на ищеца с насрещно негово вземане за
сумата от 43 303,63 лв., представляваща служебни аванси, предоставени на
починалия съдружник и наследодател на ищеца – д-р В.– в периода от 01.01.2010 г. до 31.10.2020 г., подлежащи на възстановяване
поради неотчитането им от съдружника, в качеството му на подотчетно лице, се
явява неоснователно и като такова трябва да бъде отхвърлено. При съобразяване
на мотивите изложени по т. 2 от тълкувателно решение № 2 от 18.03.2020 г. по тълк. дело № 2/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, зачитайки
характеристиката на възражението за прихващане като защитно средство срещу
предявения иск, съдът не се произнася по неоснователното възражение за
прихващане в диспозитива на решението.
По отговорността за
разноски:
С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда
за всяка от страните, които своевременно са въвели процесуално искане за присъждане
на сторените от тях такива за водене на делото, придружено от доказателства за
реалното им извършване. Когато завършекът на спора пред съответната инстанция е
благоприятен в една част за ищеца, а в друга за ответника, то право на разноски
се поражда за всяка от страните, но при съобразяване на позитивния за тях
резултат. В случаят обаче, когато се разпределя отговорността за разноски
трябва да се отчете и поведението на ответника, който е предприел погашения на
една част от паричното си задължение към ищеца след иницииране на исковия
процес /сумата от 6 212,16 лв. платени след 19.02.2021 г. – момента на
подаване на ИМ в съда/, следователно е дал повод на ищеца да инициира исков
процес и за защита на тези му права, което означава, че трябва да носи
отговорност за разноски и при съобразяване на този размер. Тоест разноските на
ищеца следва да се изчислят при благоприятен резултат за него равен на сумата
от 8 447,32 лв., а за ответника при благоприятен резултат съответстващ на
сумата от 17 567,19 лв. Общият размер на установените като извършени от
ищеца разноски възлиза на сумата от 4 160 лв., от които 1 060 лв. – държавна
такса, 1 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 1 500 лв. – депозит за
вещо лице. При отчитане на посочения по горе благоприятен резултат от завършека
на спора по делото за ищеца в полза на същия съразмерно на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски възлизащи в размер на сумата от 1 350,82
лв. От ответника се доказват извършени разноски в размер на сумата от 2 500
лв., от които 2 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, и 500 лв. –
депозит за вещо лице, като съразмерно на упоменатата по-горе част от размера на
предявените искове следва да му бъде присъдени разноски в размер на
1 688,25 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г.П.ЗА П.М.П.– В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***7, р-н „Подуяне“, ж.к. „*******“, ул. „********поликлиника да
заплати на Д.Ю.Л., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ сума в
размер на 2 145,16 лв., ведно със законната лихва, считано от
19.02.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща непогасен
остатък от вземане за стойността на 65 дружествени дяла от капитала на
ответното дружество, всеки от които с номинална стойност от 10 лева, възникнало
с прекратяване на членството на наследодателя на ищеца, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 2 145,16 лв. до пълния му предявен размер
от 25 250,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Ю.Л., ЕГН **********, адрес: ***, срещу „Г.П.ЗА П.М.П.– В.”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***7, р-н „Подуяне“, ж.к.
„*******“, ул. „********поликлиника, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 764,51 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главното вземане /25 250,00 лв./ начислена за
периода от 31.10.2020 г. до 18.02.2021 г.
ОСЪЖДА „Г.П.ЗА П.М.П.– В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***7, р-н „Подуяне“, ж.к. „*******“, ул. „********поликлиника да
заплати на Д.Ю.Л., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1 350,82 лв. – разноски по делото съразмерно на уважената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА Д.Ю.Л., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Г.П.ЗА П.М.П.– В.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***7, р-н „Подуяне“, ж.к.
„*******“, ул. „********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 688,25
лв. – разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: