Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /08.06.2018
година, гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Пазарджик, 27 граждански
състав
На осми май две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Десислава Тодорова
секретар: Иванка Панчева
прокурор:
като разгледа гражданско дело номер 3621 по описа на съда за
2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД
от К.И.В. срещу ЕТ „Гарсон -Г. –А.Г.” за заплащане на сумата общо от 80,15
лева, представляваща обезщетение за ползване на притежаваните от нея ½
ид. ч от земеделски имот Нива, находяща се в местността „Ю.” в землището на с.
Величково, общ Пазарджик, VII категория, с площ от 3,206 дка, съставляващ имот
№ 093011 по плана за земеразделяне на землището, за периода на стопанската
година от 20.09.2014 г. до 20.09.2015 г. и за периода на стопанската година от
20.09.2015 г. до 20.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното заплащане, както и сторените
съдебни разноски.
Ищцата твърди, че е наследник на С.А.И., собственик на
посочения земеделски имот. Поради това притежавала ½ ид. ч. от правото
на собственост, а останалата ½ ид. ч. е собственост на Т.А.И., съгласно съдебна спогодба,
обективирана в протокол от 31.3.2009г. по гр. д 1433/ 2007 г. на РС Пазарджик,
когато имотът е поставен в техен общ дял. Пояснява се, че на 12.06.2017 г. е
извършена замяна с имота, поради което за периода 31.03.2009 до 12.06.2017 г.
ищцата претендира да е собственик на нивата. Твърди се, че след като през м.
12.2016 г. направила справка в сайта на ДФ „Земеделие“, установила, че за
кампания 2014, 2015 и 2016 г. процесния имот е обработван от ответника, за
което са му изплащани субсидии. Твърди се, че имотът е ползван без знание и
съгласие на ищцата, както и че не е получила дължимата й рента. Посочва се, че
за нивата е сключен договор от 28.07.2014 г. между третото лице А.И.Г., като
наемодател, и ответника за ползването й за срок от 20.09.2014 г. до 20.09.2015
г., като пояснява, че в договора не бил посочен размера на дължимата рента. В
тази връзка се поддържа, че съглашението е сключено от несобственик и в
нарушение на закона, доколкото не е с нотариално удостоверени подписи и липсва уговорена
наемна цена. Посочва се, че изискала информация от другите съсобственици и наследници на Трендафил
Илков- С.А.И.и М.Н.И.дали те са сключвали договор за наем с третото лице, като
получила отрицателен отговор, както и че не са получавали доходи от имота.
Предвид това се поддържа, че имотът е ползван без правно основание. Посочва се,
че по отношение на нивата е сключен и договор за наем от 20.07.2015 г. със
страни С.А.И., като наемодател, и ответника, за срок от 20.09.2015 г до
20.09.2016 г. Твърди се, че договорът е неподписан от С.И.. Твърди се , че като
собственик на ½ ид. ч. от правото на собственост на нивата, на
06.06.2017 г. ищцата е поканила
ответника да и заплати полагащите й се ренти за всички стопански години през
които е ползвал имота, което той не сторил. Поддържа се, че размерът на
средното годишно рентно плащане, съобразно начина на ползване на землища в обл.
Пазарджик, за стопанската година 2014/2015 г. , както и за стопанската година
2015/2016г е 25,00 лв., годишното обезщетение за имота възлиза на 80,15
лев, а за ищцата следователно 40,07 лв.
Постъпил е отговор на исковата молба, в който ответникът поначало
не оспорва изложените от ищцата факти, но уточнява, че договор за наем от 2014
г. е сключен с третото лице Г., който обяснил, че договаря със съгласието и
одобрението на съсобственика на ищцата С.И., който по-късно получил полагащата
се рента. Посочва, че договорът от 2015 г. е сключен конкретно с наследника С.И..
В тази връзка се поддържа, че претенциите ищцата следва да насочи към него, тъй
като той е получил рентата за целия имот. Твърди се, че с пощенски запис от
21.07.2017 г. С.И.изпратил половината от наема на ищцата, която отказала да
получи.
Съдът, като
обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства
и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да е основателна претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
необходимо да се установи, че ищецът е собственик на процесната нива;
ответникът е ползвал имота без валидно правно основание (вкл. договорна
връзка); собственикът е обеднял, защото е бил лишен от гражданския плод, който
би получил - наемната цена за вещта; последното е довело до неоснователно
обогатяване на ответника в резултат на ползването на процесните идеални части
от земеделската земя през процесните периоди, за които не е изплащана рента или
наем, както и че за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдени права. Предвид
това в тежест на ищцата е докаже, че е собственик на имота, стойността на
ползите, от които е лишена, съобразно делът й от съсобствеността, причинна
връзка между обедняването и обогатяването, както и че липсва друг ред за защита
на твърдените права, доколкото искът е субсидиарен. Ответникът следва да
установи наличието на правно основание, с оглед което е ползвал земеделската
земя, в случая - наличието на действително договорно правоотношение между него
и съсобствениците на ищцата за процесния период, като с оглед наведените
твърдения следва да докаже, че действията на третото лице, договаряло с
ответника са одобрени от съсобствениците на ищцата. С оглед на твърденията на
ответника, негова е тежестта да установи и твърдението си, че е заплатил
наемното възнаграждение за ползването на имота през процесните стопански
години.
От решение №2Б097/14.05.1998 г. на
ПК-гр. Пазарджик се установява, че в полза на С.А.И. е възстановено по реда на
ЗСПЗЗ правото на собственост на земеделски имот Нива, находяща се в местността
„Ю.” в землището на с. Величково, общ Пазарджик, с площ от 3,206 дка,
съставляващ имот № 093011 по плана за земеразделяне на землището.
От представените удостоверения за
наследници на С.А.И. се изяснява, че ищцата е законен наследник на същия и като
такъв по силата на съдебна спогодба за делба от 31.03.2009г. по гр. д. №
1433/2007 г. на РС – Пазарджик притежава
в общ дял с Т.А.И. Нива, съставляващ имот № 093011 в землището на с. Величково.
Т.А.И. се установява, че е починал през 2010 г. и е оставил за свои законни
наследници съпруга- М.Н.И., дъщеря и син С.А.И..
Ответникът не оспорва фактите, че за
периода на стопанската година от
20.09.2014 г. до 20.09.2015 г. и за периода на стопанската година от 20.09.2015
г. до 20.09.2016 г. е обработвал процесната нива.
Обявено за безспорно между страните, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК, е размерът на претендираното наемно възнаграждение за двете
стопански години от 80,15лв.
Ответникът признава, че на 28.07.2014 г. е сключен
договор за наем на процесната земеделска земя с третото лице-А.И.Г., последният
като наемодател, за ползването й от ЕТ „Гарсон-Г.-А.Г.“ за претендирания период
от 20.09.2014 г. до 20.09.2015 г. Това се потвърждава и представения договор за
наем на земеделска земя от 28.07.2014г., подписан от двете страни, видно от
който е предоставено от третото лице за
посочения срок за временно и възмездно ползване Нива, находяща се в местността
„Ю.” в землището на с. Величково, имот № 093011и с площ от 3,206 дка. Според чл.
7 от договора, ответникът придобива правото на собственост върху добивите от
земята и полагащите се за тях субсидии. В р. III „Цена и начин на плащане“ от Договора се установява,
че в тази част бланката на договора не е попълнена за това колко килограма
зърно следва да получи наемодателя от един дка. Същевременно е уговорено, че
ако наемодателят не желае да получи пшеница, то получава паричната й равностойност,
изчислима от стойността на уговореното
количество за дка.
Ответникът признава, че е сключил втори договор за
наем с предмет процесната нива на 20.07.2015 г.
От договора се установява, че страни са ответникът и наследникът на Т.А.И.
-С.А.И.. Уговорено е ползване на земята за
периода на стопанската година от 20.09.2015 г. до 20.09.2016 г., както и че
наемодателят да получи рента от 40 кг. при условията на 25,00 лв./кг. за 1дка,
или ако не желае да получи пшеница, то
получава паричната равностойност на 40 кг. зърно. Договорът е подписан от
ответника, като за наемодател са изписани трите имена на наемодателя без
подпис.
От писмо на ЕТ
„Гарсон-Г.-А.Г.“ без дата се изяснява, че е адресирано до ищцата в отговор на
поканата й за доброволно плащане от 29.05.2017г. Със същото ответникът е
предложил на ищцата до 25.07.2017 г. да посети седалището на дружеството, за да
обсъдят претенциите й за имот № 093011, за който имал сключен договор с М.Н.И.и
С.А.И..
Ищцата представя писмена кореспонденция между нея и
ответника, както и с наследниците на Т.А.И., явяващи се нейни съсобственици в
имуществената общност. От представеното писмо от 09.08.2017 г., без подпис, се
установява, че съпругата на С.И.пише от негово име и от това на Мария Илкова.
Според същото на останалите съсобственици на процесната нива не им е известно
сключване на договор от 28.07.2014 г. с третото лице-А.И.Г. и за това не са получавали
никакви пари за имота. По отношение на втория процесен договор от 20.07.2015
г., изрично е написано, че за имот № 093011 и за стопанската година 2015-2016
г. са преведени полагащите се на ищцата пари. Посоченото писмо по своята правна
природа се явява частен свидетелстващ документ. Обстоятелството, че не е
подписан не може априори да изключи доказателствената му стойност, а напротив-
следва твърденията обективирани в него да се ценят с оглед всички обстоятелства
по делото. С оглед признанието на ответника, че на 28.07.2014 г. е сключен
договор за наем на процесната земеделска земя с третото лице-А.И.Г. следва да се
приеме, че по същество той признава, че за претендирания период от 20.09.2014
г. до 20.09.2015 г. е ползвал земеделската земя и получил добив от нея. По
правилата на чл. 154 от ГПК и така
разпределената доказателствена тежест, ответникът не установи при условията на
пълно и главно доказване твърдението си, че съглашението с третото лице е с
одобрението на съсобствениците на ищцата или с някой от тях, съгласно чл. 42 от ЗЗД.
Необходимо съдържание на договора за наем са уговорките за вещта,
която се предоставя за временно ползване, и дължимата за това цена, за да може
да се приеме, че се касае за този вид договор, по арг. от чл. 228 от ЗЗД. Наемната
цена трябва да определена или определяема. Изрично в чл. 1 от договор за наем
от 28.07.2014 г. е посочено, че третото лице предоставя за възмездно ползване
земята. Следователно при липса на посочено наемно възнаграждение и при
условията на чл. 20 от ЗЗД, съдът намира, че ползването не е предоставено при
условията на заем за послужване –безвъзмездно. Волята на страните е категорична
– да се заплаща наемна цена, по арг. от чл. 1 и чл. 3 от договора, поради
което непосочването й в чл. 9 води до
извод, че между страните не е налице действителна облигационна връзка, тъй като
липсва обективирано съгласие за този съществен елемент от съдържанието на
договора. При това положение съглашението не поражда целените правни последици.
Следователно не е възникнал годен юридически факт, с оглед на който ответникът
да обработва нивата за стопанската година 2014-2015 г. и да получава добивите
от нея.
Съдът намира, че при съвкупната преценка на
доказателствата по делото се изяснява, че на 20.07.2015 г. е сключен договор за
наем на имот № № 093011 със съсобствениците на ищцата. Това се подкрепя от
писменото признание на ответника в отговора на поканата за изпълнение на
ищцата, както и от писмото от 09.08.2017 г., на което ищцата се позовава и
според което съсобствениците са получили пари за стопанската година 2015-2016г. В тази връзка, въпреки, че договор от
20.07.2015 г. не е подписан от съсобственика Илков, фактът, че е изявил воля за
сключването му еднопосочно се установява от доказателствата по делото, прецени
по вътрешно убеждение от съда и с оглед доводите на страните и писмените
доказателства.
Сключването на договор за наем на съсобствен имот е действие на управление и може
да бъде извършено от всеки от съсобствениците. В този случай, на
съсобствениците, които не са договаряли с наемателя им се полага, съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС,
част от получения наем, съобразно правата им в съсобствеността. Ето защо, когато съсобственик претендира
получаване на граждански плодове от
общия имот, следва да насочи искането си към останалите съсобственици, които го
ползват, включително и чрез сключването на договор за наем. Предвид това
ответникът не се явява материално легитимиран да отговаря за сумата от 40,07 лв. за стопанската година от 20.09.2015 г. до
20.09.2016 г., тъй като е имал годно правно основание да ползва възмездно
имота. Сключеният
договор от 20.07.2015 г. не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно
ползване на земеделска земя /нотариална заверка на подписите на страните/.
Сделката обаче не е недействителна, тъй като съдържа всички съществените
признаци на договор за наем, който обвързва
страните по него /в този смисъл ТР №
2/2015 г. на ВКС, ОСГТК/.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявения иск
следва да се уважи по отношение на сумата от 40,07 лева, представляваща обезщетение
за ползване на притежаваните от ищцата ½ ид. ч от земеделски имот Нива,
находяща се в местността „Ю.” в землището на с. Величково, общ Пазарджик, VII
категория, с площ от 3,206 дка, съставляващ имот № 093011 по плана за
земеразделяне на землището, за периода на стопанската година от 20.09.2014 г.
до 20.09.2015 г., за който ответникът е ползвал имота на недействително правно
основание- договор за наем на земеделска земя от 28.07.2014 г. Искът за
разликата до пълния предявен размер и за периода за стопанската година от 20.09.2015 г. до 20.09.2016 г. следва да се отхвърли с
оглед установената липса на материална легитимация на ответника по спора. При
условията на чл. 154 от ГПК ответникът не доказа, че е заплатил исковата сума
от 40.07 лева- наем за стопанската година 2014-2015 г., като от представената
пощенски запис от 21.07.2017 г. в полза на ищцата, не може да се направи
недвусмислен извод, че касае спорните
факти.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ЕТ „Гарсон-Г. – А.Г.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Величково, ул. „Пета“ №
7, да заплати на К.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 40,07 лева, представляваща обезщетение
за ползване на притежаваните от нея ½ ид. ч от земеделски имот Нива, находяща
се в местността „Ю.” в землището на с. Величково, общ Пазарджик, VII категория,
с площ от 3,206 дка, съставляващ имот № 093011 по плана за земеразделяне с.
Величково, за периода на стопанската година от 20.09.2014 г. до 20.09.2015 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -14.09.2017г.
до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част над уважения
размер от 40,07лева до пълния предявен размер от 80,15 лева, както и за периода на стопанската година от 20.09.2015 г.
до 20.09.2016 г. – ОТХВЪРЛЯ.
Решението може
да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Д. Тодорова