Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III въззивен брачен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 11462 по описа за 2020г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на С.И.Ч. –
ответник по гр. дело № 41463/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО,
139 състав срещу съдебно решение № 154053/20.07.2020 г. Решението се обжалва в
частите, с които е предоставено на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете И.С.Ч. на майката В.А.К.;
определено е местоживеенето на детето при майката в Република Португалия;
определен е режим на лични отношения на бащата с детето; заместено е на
основание чл. 127а, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД съгласието на
бащата за пътувания на детето в конкретно посочени държави само със съгласието
на майката и придружавано от майката за срок от пет години, считано от влизане
на решението в сила, както и за издаването на паспорт или друг документ по реда
на ЗБЛД, само със съгласието на майката. Със същото решение са отхвърлени
предявените от жалбоподателя насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2
от СК - за предоставяне на родителските права и определяне на местоживеене на
детето при него; както и е отхвърлен предявения срещу В.А.К. иск на основание
чл. 127а, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за издаването на паспорт
или друг документ по реда на ЗБЛД, само със съгласието на бащата.
В жалбата се твърди, че в обжалваните части съдебното решение е неправилно
и необосновано. Поддържа се, че изводите на съда противоречат на законовото
определение за интерес на детето, дадено в §. 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Въззивникът
счита, че съдът не е отчел липсата на доказателства ищцата трайно да се е
установила на остров Мадейра, да е намерила сигурна работа, наличието на
достатъчно доходи и осигурено жилище. Липсвал и доклад от социалните служби на
острова за условията при които би живяло детето. Счита, че при крайната си
преценка съдът не е взел предвид и вече изградената социална среда на детето в
България, състояща се от приятели, бабите и дядовците по майчина и бащина
линия, започнал училищен етап на обучение, при който смяната на средата изцяло
би довела до стресова ситуация. Сочи липсата на доказателства за твърдяното в
исковата молба насилие над майката на детето. Въз основа на изложеното иска
отмяна на процесното решение в обжалваната част и предоставяне на родителските
права върху малолетното дете на бащата, евентуално ако бъде отхвърлено това
искане да бъде поставено местоживеенето на детето да бъде в Република България.
Въззиваемата В.А.К. редовно уведомена, не взема становище в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК.
По делото е постъпила и въззивна жалба от ищцата В.А.К., с която обжалва
същото решение № 154053/20.07.2020г., постановено по гр. дело № 41463/2019г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 139 с-в, в частта, с която е определен режим на лични
отношения на бащата с детето И.С.Ч., както следва: всяка година за Страстната
седмица на католическия Великден; всяка година от 09.00 часа на 31.03. до 19.00
часа на 12.04; два пъти за по пет последователни дни в периода от 15.09 до
20.12 година. Не обжалва определения от първата съдебна инстанция режим на
лични отношения в останалата му част.
В тази въззивна жалба се твърди, че пролетната ваканция на учениците
съвпада с католическия Великден и не може да бъде определена точна дата, а
посоченият от съда период от 31.03. до 12.04. е съобразен само с пролетната
ваканция в Република България. Поддържа се, че за периода 15.09. – 20.12. не
може да бъдат осъществени контакти на бащата с детето с посочената в
обжалваното решение продължителност, тъй като това би го откъснало от учебния
процес, което не можело да бъде оправдано пред училищното ръководство.
Въз основа на изложеното иска отмяна на решението в обжалваната част и
съобразяване на режима на лични отношения с плаващата ваканция по повод
католическия Великден.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемия ответник е подал отговор, с
който я оспорва като неоснователна.
В открито
съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и чрез
пълномощниците си поддържат въззивните си жалби и оспорват жалбата на другата
страна.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството
по гр. дело № 41463/2019 г., по описа на Софийския районен съд, III ГО, 139
състав е образувано по искова молба на В.А.К., в която се твърди, че от
съвместното ѝ съжителство без брак с ответника С.И.Ч. имат малолетен син И.С.Ч.,
който след раздялата им е отглеждан и живее при нея. Твърди, че през 2019 г.
сключила граждански брак с австрийски гражданин, който живее на остров Мадейра,
където ищцата би искала да заведе сина си за постоянно. Въз основа на
изложеното е поискала присъждането на нея на родителските права над малолетното
ѝ с ответника дете, определяне на издръжката му и режим на лични контакти
на бащата с детето, както и издаване на международен паспорт за пътуване в
чужбина и разрешение за неограничен брой пътувания извън страната.
Ответникът С.И.Ч.
оспорил исковете и предявил насрещни такива, с искане за присъждане на
родителски права, определяне местоживеенето на детето им при него в Република
България, режим на лични контакти с майката и заместване на съгласието ѝ
за пътуване на детето в чужбина през периода, в който тя няма лични контакти с
него.
Пред
първоинстанционния съд са приети като неоспорени писмени доказателства: удостоверение
за раждане № 100859/26.05.2010 г. на детето И.С.Ч., издадено от СО, район
Студентски, въз основа на Акт за раждане № 0218/24.07.2014 г., в който е
отразено, че родителите на роденото на *** г. дете са В.А.К. и С.И.Ч.; удостоверение
№ ********** за сключен граждански брак на 20.09.2019 г. между В.А.К. и Р.Б.; декларация
от 28.06.2019 г., че детето И.С.Ч. е записано в детска училищна група за
учебната 2019 г. – 2020 г.; писмо от 22.05.2019 г. от хотелски комплекс на
остров Мадейра, в което ищцата е уведомена, че е одобрена да започне работа;
списък и размер на таксите заплащани от ответника за детската градина на детето
И.С.Ч. за периода 12.12.2016 г. – 13.09.2019 г.; нотариален акт № 151, том 39,
дело № 9707/1998 г. за покупко-продажба на апартамент в гр. София, кв. Младост;
служебна бележка от 01.11.2019 г. в уверение, че В.А.К. работи във фирма „А. –
98“ ООД. Настоящият състав не кредитира писмо от ОДЗ № 16, „Приказен свят“, в
което е посочено, че бащата на детето рядко се включвал във воденето и
взимането му, тъй като същото има характер на свидетелски показания, дадени не по
установения в ГПК ред.
По делото
пред СРС е представен социален доклад от 16.01.2020 г., изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“ (ДСП) – Младост, в който е посочено, че детето И.С.Ч.
живее в апартамента на майката, в който живеят също и брат ѝ с
приятелката му. Родителите били отдавна разделени, като посочват различни
причини. Детето предпочитало да се занимава с учебна дейност, отколкото със
спорт. В разговор със социалния работник е споделило, че се чувствало добре в
компанията и на двамата си родители, но когато е насаме с баща си последният
използвал обидни квалификации по адрес на майката и новия ѝ съпруг. Отразено
е, че по данни на майката тя е обект на физическо и психическо насилие от
страна на бащата на детето.
Първоинстанционният
съд е събрал свидетелските показания на св. А.В.К. – майка на ищцата. От
показанията ѝ се установява, че винаги ищцата водила детето на детска
градина, а бащата почти не се интересувал от ищцата и детето си, дори нощувал
при майка си. Детето учело английски език и се разбирало отлично с новия съпруг
на майка си, но напоследък не искало да се вижда с родния си баща, тъй като той
говорел против майка му. По-дългите отсъствия на майката били по работа
свързана състезанията на спортния клуб, в който била треньорка.
Показания
пред съда е дала и св. Т.Ф.А.-С. – собственик на школата по танци, в която
работи ищцата. От показанията ѝ се установява, че пътуванията на школата в
чужбина не били толкова чести, тъй като нямало много състезания. Разказва за
конкретен случай, когато детето е трябвало да пътува с ищцата по време на изява
в Хърватска, но бащата не го пуснал, което разочаровало детето И.. Веднъж в
седмицата – в сряда, детето било при баща си.
От свидетелските
показания на св. Н.И.М.– живуща в апартамента на майката, се установява, че за
детето се грижи приоритетно майка му, а бащата не давал издръжка. След престой на
детето при ответника то се връщало изнервено, тъй като бащата използвал пред
него негативни думи по отношение на майка му и новия ѝ съпруг. Бил му
необходим ден, за да се успокои.
Като свидетел
е разпитана и майката на бащата на детето Р.С. Ч., която е заявила пред съда,
че разривът във взаимоотношенията между майката и бащата настъпил когато детето
било на шест месеца. То било гледано и от двамата родители, но живеело при
майката, с чийто родители имали добри взаимоотношения по повод подпомагането в
грижите за детето И. до времето преди да бъде заведено делото. Дрехите купували
тя и съпруга ѝ, тъй като имали търговия с този продукт. Детето било с тях
на море. При пътувания в колата на баща си имало специално столче. Синът ѝ
бил за 24 часа в ареста по повод на „грешка“ допусната от него, но конкретния
повод не ѝ е известен. Ищцата невинаги пускала детето при баща му въпреки
желанията и на двамата да са заедно.
Пред първата
инстанция е разпитан и свидетеля И. А. К. – приятел на ответника. От
показанията му се установява, че познава ответника като добър баща, тъй като
двамата постоянно били заедно през уикендите, когато събирали децата си.
Свидетелят разказва за конкретен случай, в който видял много купени играчки от
бащата за детето И.. Нямал преки наблюдения за извършвано от ответника насилие
над жена му, но го е чувал как я обижда. Чувал е и тя да го обижда. Знае за
проблемите на ответника по повод наркотици и задържането му в РПУ Младост за 24
часа.
По реда на
чл. 59, ал. 6 от СК пред първата инстанция е изслушана ищцата и майка на детето
В.А.К.. Заявила е, че се разделили с бащата на детето шест месеца след
раждането на И.. Имало периоди, в които бащата въобще не се интересувал от сина
си като за пример посочила 2018 г. След престой на детето при баща си, пред нея
детето повтаряло обидни изрази използвани по неин адрес.
По същия ред е
изслушан и ответникът С.И.Ч.. Отрича да е отказвал помощ за майката и детето.
Оспорил е твърдението, че престоят ѝ в Китай бил само месец, а подържа,
че периодът е три месеца. Отношенията им са изострени, тъй като имало заплахи
от нейна страна. Вземал детето от детската градина по 3-4 пъти седмично и го е
връщал на майката едва към 21.00 ч., тъй като самата тя тогава се е прибирала в
дома си. Изразил е съмнение, че новият съпруг на бащата би дал необходимото
внимание на детето И., тъй като по време на бременността на съпругата му я
виждал само няколко пъти.
От СРС е
прието като доказателство заключението на съдебно психологична експертиза
(СПЕ), в което експертът сочи, че детето И. няма проблем в общуването с други
хора и има способностите да се адаптира в нова среда, каквато е тази на о.
Мадейра. Според заключението детето приема спокойно и естествено плановете за
преместване, а спрямо родителите си има дистанцирано отношение поради
изразявано пред него негативно отношение спрямо другия родител. От заключението
на експерта се установява, че детето имало положително отношение към съпруга на
майка си и го приемало като такъв, а не като нов баща. Експертът е изложил в
заключението си, че пред детето майката е казвала, вероятно от емоционални
подбуди, отрицателни констатации за баща му, но все още не се наблюдавало
родителско отчуждение при детето. Необходимо било детето да контактува с бащата
и неговите родители, към които имало изградена емоционална връзка. Липсвали
данни за тикове или нощно напикаване при детето.
При така
събраните доказателства първостепенният съд е постановил процесното решение, в
което е приел, че въпреки силната емоционална връзка с двамата родители,
майката е тази, която се е грижела за детето и следва да ѝ бъдат възложени
родителските права. Съобразно променената подкрепяща среда, поради
преместването на живота ѝ на друго място, това не е дало отражение върху
родителския ѝ капацитет. Съдът е приел, че майката има достатъчно добро
образование и може да си намери работа, като по делото е представено
доказателство, че вече си била намерила по мястото на което ще бъде с детето И..
Във въззивното производство по реда
на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушан С.И.Ч., който заявява, че е с висше
образование - бакалавърска степен по маркетинг и има собствен бизнес. Живее с
родителите си в собствен апартамент от 100 кв.м., но детето няма собствена стая
в жилището. Има желание и финансовите възможности да се грижи за детето.
Предвижда да закупи друго жилище за да живее с детето. От две години има
приятелка, с която не живеят заедно.
По същия ред от
въззивния състав е изслушана и майката В.А.К.. Заявила е, че има висше образование
– магистърска степен. Родила е второ дете от мъж, който има собствен бизнес на
о. Мадейра и би искала да живее при него, заедно с детето И.. Поддържа, че не
отказвала контакти на бащата със сина им и изразява готовност да му съдейства
при пътуването му до португалската територия. От своя страна съпругът ѝ
приемал много добре детето И..
Съобразявайки предмета на спора, нормата на
чл. 195, ал. 1 от ГПК и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е
допуснала съдебно психологична експертиза (лист 129-147 от делото). Според
приетото във въззивното производство заключение на СПЕ, изготвено от вещото
лице Д.С. З.-С., кредитирано от съда, като обективно и безпристрастно дадено, детето
има емоционална привързаност и към двамата си родители, но осъзнава, че се
намират в конфликтна ситуация. Има силна привързаност към майката, с която
живее от самото си раждане. Липсват създадени доверителни отношения с
родителите. Привързано е и към бащата, но е в конфликт на лоялност, чийто израз
е негативното говорене в определени случаи. Вещото лице приема в заключението
си, че детето копнее за близост със своята майка, но и за присъствието и
приятелството на баща си. Конфликтната ситуация с двамата му родители е повод
за негативни чувства в него, които му пречат да изживее своето детство
пълноценно. В изследването детето е заело позицията на майката, тъй като има
развито чувство на лоялност към нея. От заключението се установява, че и
двамата родители полагат сериозни грижи за детето. Майката е представила
бъдещето му в приказна светлина, без да е наясно с изхода на спора им относно
правата върху него. Експертът е изложил заключение, че са установени моменти на
емоционално и нетактично поведение на бащата спрямо детето, когато то му
обрисува бъдещия си живот на о. Мадейра. Разменяни са помежду им обидни изрази,
като: „мухльо“ (от бащата) и „задник“ (от детето). От заключението на вещото
лице се установява, че липсва констатация за родителско отчуждение, но има
индикации за предстоящо такова предвид опита да бъде подменена в съзнанието на
детето фигурата на бащата с тази на новия съпруг. Според заключението на
експерта, ако детето замине за чужбина съществува риск да бъде прекъсната
връзката баща-син. Вещото лице е приело в заключение, че ако отиде да живее на
о. Мадейра за детето има риск поради ограничена социална среда, лимитирани
условия за образование и формиране на разностранни интереси. Според
заключението детето следва да има максимално широк контакт с непряко отглеждащия
го родител.
В открито
съдебно заседание от 04.10.2022г. вещото лице е конкретизирало заключението си,
че с оглед интереса на детето за него е по-добре да живее в страната, в която е
родено и отглеждано до момента. В България то има подкрепата и на разширените
семейства на двамата си родители. От психологична гледна точка е добре за
детето да живее в България, където са неговите корени, където се чувства
по-спокойно и сигурно. Вещото лице конкретизира също, че на о. Мадейра
единствената опорна точка за детето се очертава да е неговата майка, като
допълва, че такива ще са и сестричката към която детето И. е силно привързано,
както и допуска съпруга да бъде също опорна точка за детето. Експертът
заключава, че липсата на контакт с баща, или при срещи три пъти в годината ще
се отрази неблагоприятно като отношение към бащата. Ако детето замине за о.
Мадейра, може и изобщо да се прекъсне контакта му с бащата. В никакъв случай не
е в интерес на детето да отсъства от училище, което не бива да бъде допуснато, а
всичко трябва да бъде съобразено с неговите училищни ангажименти, които са
приоритетни и не следва да отсъства за да се вижда с неотглеждащия го родител
(лист 150-151 от делото).
Пред
въззивната инстанция е постъпила социална информация с изх. № 16-05-37/21 от
07.03.2022г. по описа на Министерството на правосъдието на Република България,
която е изготвена от Отдела за подкрепа на семействата, детето и подрастващите
към регионален секретариат за социално приобщаване и гражданство на автономна
област Мадейра, Република Португалия. В тази информация се сочи, че архипелагът
Мадейра развива спортни и културни дейности и нивото на престъпност е ниско.
Общината има здравен център с лекари и медицински сестри, а съседната община
има три болници и различни клиники. Община Санта Круш, в която майка твърди, че
ще живее с детето И., разполага с държавни училища в близост до местоживеенето
на детето. Според информацията съседната община Фуншал разполага с широк
спектър от държавни и частни училища, едно от който е избрано от майката на
детето. Къщата на В. и Р.Б. се състои от три спални, две бани, кухня, дневна,
басейн и градина. Разполага с арт ателие, в което детето И. може да се посвети
на изобразителното изкуство. Стаята на детето е широка, удобна и изложена на
слънчева светлина. Жилищните условия са добри. Семейството на майката се
издържа от печалбите от хотелиерския бизнес и звукозаписната компания, а родителите
на съпруга ѝ Р. са пенсионери, но са активни в ежедневието си и могат да
подпомогнат В. в грижите за семейството, още повече че те приемат положително
присъствието на В. в него. Самите те са били в подобна ситуация, тъй като
големият син на К.Б.(майката на съпруга на В.К.) е от първия ѝ брак.
Поради изложеното португалските служители са дали заключение, че семейството на
В. и Р. имат не само икономически, битови и социални условия да приеме и отгледа
детето И., но и организацията да осигури стабилна семейна среда за него.
По делото е
постъпил и социален доклад с изх. № ПР/Д-С-М/138-001/13.06.2022 г. на Агенция
за социално подпомагане, ДСП – Младост, в който е отразено, че след проведена
на 01.06.2022 г. среща е установено, че В.А.К. живее със сина си И.С.Ч. и
дъщеря ѝ Е.Р.Б., родена на ***г. в гр. София. През последните няколко
месеца комуникацията между родителите на детето била подобрена, но все още
смятала, че арогантното поведение на ответника в някои ситуации не давало добър
пример на сина им. От своя страна бащата С.И.Ч. също е изявил желание да живее
със сина си, тъй като бил силно привързан към него. Комуникацията с майката на
детето била по повод на детето. Противопоставя се на заминаването на сина си за
о. Мадейра поради липсата на възможност за добро образование там. Грижите за
детето се полагат непосредствено от неговата майка, която живее в жилище,
състоящо се от дневна с трапезария, две спални и санитарни помещения. В жилището
живеят майката и бащата на В.А.К., които ѝ помагат в непосредствените
грижи за детето. Бащата С.И.Ч. живее самостоятелно в апартамент, който е
собственост на неговите родители, които живеят при него през есенно-зимния
сезон. Отразено е също, че и двамата родители на детето И.С.Ч. са трудово
ангажирани. Детето приема новият партньор на майка си, който се отнася към него
като със свое дете. И. Ч. е ученик в първи клас в столично училище. Ходи на
уроци по португалски и тренира лека атлетика. Детето споделя, че е привързан и
към двамата си родители, както и към сестричката си Е..
Видно от
писмо на СРП от 08.07.2021г. срещу С.И.Ч. е водено наказателно производство за
престъпление по чл. 354А, ал. 3, т. 1 от НК; по чл. 354В, ал. 1, предл. 2 от НК
и по чл. 354А, ал. 3, т. 1 от НК, а производството е внесено в СРС с
обвинителен акт на 03.11.2020г., като е образувано НОХД № 14810/2020 г. по
описа на СРС, НО, 18 с-в.
В открито
съдебно заседание от 27.06.2022г., с нарочно определение въззивният състав е приел
за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, че С.И.Ч.
е бил в качеството си на подсъдим по НОХД № 14810/2020 г. по описа на СРС, НО,
18 с-в, което производство е приключило с определение, с което е одобрено постигнато
между страните споразумение, с което С.И.Ч. се е признал за виновен, за
престъплението за което е бил обвинен.
Други
относими към спора доказателства не са събрани от въззивната инстанция.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен
интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По
изложените съображения съдът приема, че въззивните жалби са редовни и
допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
I. По
въззивната жалба с вх. № 5110565/10.08.2020 г. по описа на СРС, срещу решение №
154053/20.07.2020г.,
постановено по гр. дело № 41463/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139 състав.
Въззивникът С.И.Ч.
обжалва първоинстанционното решение в частите, с които е предоставено на
основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете И.С.Ч. на майката В.А.К.; определено е местоживеенето на
детето при майката в Република Португалия; определен е режим на лични отношения
на бащата с детето; заместено е на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, във вр. с
чл. 76, т. 9 от ЗБЛД съгласието на бащата за пътувания на детето в конкретно
посочени държави само със съгласието на майката и придружавано от майката за
срок от пет години, считано от влизане на решението в сила, както и за
издаването на паспорт или друг документ по реда на ЗБЛД, само със съгласието на
майката.
Разпоредбата на
чл. 127, ал. 2 от СК дава възможност на родителите, в случаите на раздяла,
когато не могат сами да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
да се обърнат към съда за решаването на тези въпроси. Производството е по
спорна съдебна администрация и то се развива тогава, когато между родителите не
може да бъде постигнато съгласие по посочените въпроси. Именно наличието на
спор изключва възможността за съвместно упражняване на родителските права.
Съдът е призован да прецени кой от двамата родители има качествата, отговарящи
в максимална степен на интереса на детето, за да бъде носител на родителските
права спрямо него. Законодателната уредба акцентира върху интереса на детето. Създадената
от родителите конфликтна среда на неразбирателство и противопоставяне не
позволява детето да остане и при двамата родители едновременно, т.е.
родителските права да се упражняват съвместно и реално от двамата родители. От
приетите заключения на СПЕ се установи, че детето е привързано и към двамата си
родители, но изпитва противоречиви чувства към тях поради конфликта в който го
поставят и ситуация на тежък избор, който очакват от него.
В изложения
смисъл и с оглед на установената невъзможност, поради неразбирателството на
родителите, родителските права не следва да се упражняват съвместното, в
каквато насока е и задължителното указание по т. 2 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по т. дело № 1/2016 г. на
ОСГК на ВКС. С тълкуването по прилагането на закона ВКС приема
изрично, че разпоредбата на чл.
59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права да бъдат
предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се
постигне споразумение по упражняването им.
В случай, че не се постигне споразумение
съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от
тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и
родителите и издръжката на децата (чл. 59, ал. 2 от СК), а чл. 59, ал. 4 от СК
постановява, че съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите
на децата като: възпитателските качества
на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на
децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от
трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности.
Съгласно
приетото в ПП № 1 по гр. дело № 3/1974 г. на ВС, което не е загубило своята
актуалност и към настоящия момент при действието на приложимия СК, определянето
на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще става,
като се държи сметка за интересите на детето. В понятието „интереси на детето“
се включват необходимостта от възпитателски качества на родителите, като се
взема предвид образованието, културата, мирогледът и другите качества на
личността на отделния родител, като същественото е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се
определя авторитетът на родителя в обществото и пред детето. Поради изложеното
от значение е умението на родителя добре да направлява детето в живота, да дава
положителен пример, да внушава правилни постъпки и т. н.
Законът предвижда едновременното действие на
диспозитивното и на служебното начало, по преценка на съда, воден от интереса
на детето. Интересът на детето е установен като главен критерий при решаването
на спор между родителите относно упражняването на родителските права и мерките
на лични отношения между тях и детето. Като неразделна част от интереса на
детето следва да се приеме и скрепеното в чл.8 от Европейската конвенция за
защита правата на човека (Конвенцията), право на личен и на семеен живот, вкл.
общуването му и с двамата родители. Европейският съд по правата на човека
многократно е отбелязвал в решенията си, че възможността на родител и дете да
бъдат заедно представлява основен елемент от семейния живот и е защитен по
силата на чл. 8 от Конвенцията.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за
правата на детето (ратифицирана от Република България през 1991 г.): „Висшите
интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи
се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции
за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи.”
В чл. 24 от Хартата на основаните права на
Европейския съюз е постановено: „При всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни
институции по отношение на децата,
висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.”.
Понятието за висшите интереси на детето произтича от втория принцип на Декларацията
за правата на детето от 20 ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН, който
гласи: „Детето ще се ползва от специална защита и на него ще му бъдат предоставени
възможности и улеснения, чрез закона или чрез други средства, които да му
позволят да се развива физически, умствено, морално, духовно и социално по
здравословен и нормален начин и в условия на свобода и достойнство. При
приемането на законите за тази цел най-доброто осигуряване на интересите на
детето трябва да бъде най-висше съображение.“
Съдът, съобразявайки събраните доказателства от първата и въззивната инстанция, приложимото наднационално законодателство относно
висшият интерес на детето формира извод, че родителските права върху малолетното
дете И.С.Ч. следва да бъдат възложени на майката В.А.К.. Съдът приема, че с
оглед на полаганите от раждането до момента грижи за детето, майката е
родителят, който следва да упражнява родителските права, а и счита за неприемливо
от гледна точка на морала и доброто възпитание, между баща и син да се разменят
обидни изрази като „задник“ и „мухльо“, което е извод за по-нисък родителски
капацитет на бащата. Въззивният състав съобрази чл. 300 от ГПК и счита, че с
оглед установеното противоправно поведение на бащата – с влязла в сила
осъдителна присъда (в случая споразумение) по НОХД № 14810/2020 г. по описа на СРС, НО, 18 с-в, бащата
С.И.Ч. е признат за виновен в извършване на престъпленията, за които е бил
обвинен, поради което предоставянето на родителските права на бащата не би било
в интерес на детето. То би се повлияло негативно от установената склонност на
бащата виновно да нарушава закона.
На следващо място, за да възложи на майката В.А.К.
упражняването на родителските права, въззивният състав съобрази, че детето И. е
силно привързано към своята по-малка едноутробна сестра Е., с която живеят
заедно от нейното раждане (***г.) и е в интерес и на двете деца да продължат да
живеят заедно. Последното кореспондира със заключението по приетата във въззивното
производство СПЕ, в което вещото лице е отразило, че освен майката опора за
детето И. ще е и сестричката
към която детето И. е силно привързано, както и допуска вторият съпруг на
майката да бъде също опорна точка за детето.
Не на
последно място съдът съобрази и условията, в които майката ще отглежда детето
на страните. От социалното проучване, извършено от португалските власти се
установи, че детето ще бъде отглеждано при добри жилищните условия, а новото
разширено семейство на майката е добре финансово обезпечено и могат да я подпомогнат
в грижите за семейството, както и че приемат положително присъствието ѝ в
него.
Настоящият въззивен
състав не кредитира заключението на вещото лице З., в частта, с която е прието,
че ако детето замине за чужбина съществува риск да бъде прекъсната връзката
баща-син. След като майката осъзнава евентуалния негативен риск за детето да
бъде отделено от неговия баща, то съдът приема, че следва да бъде определен съответен
режим на лични отношения, които да изключат такава възможност.
Предоставянето
упражняването на родителските права на майката определя и местоживеенето на
детето И., което също следва да е при майката. Въззивната инстанция намира, че
не дължи да конкретизира нито държавата, нито населеното място, нито
административният адрес, нито географското местоположение, където детето ще
живее с майката. Последното би ограничило правото на родителя, който упражнява
родителските права, да избира най-доброто място за живот за себе си и детето на
страните, още повече, че не е спорно, че майката и детето са пълноправни граждани
на Европейския съюз, респ. имат право на свободно движение във всяка от държавите-членки.
Неоснователно е възражението на
въззивника С.И.Ч., че първостепенният съд не е везел предвид вече изградената
социална среда на детето в България. И от двете заключения на СПЕ се установи,
че детето И.С.Ч. е комуникативно дете, което умее да създава контакти, както с
възрастни, така и с връстниците си. Независимо къде ще живее детето с майка си
и нейното семейство, развитието на неговата личност предполага, че то тепърва
ще създава нови контакти и ще обогатява своята комуникация в обкръжаващата го
среда. Всяка нова среда на живот безспорно създава за детето първоначален стрес,
но същевременно формира у него социален и житейски опит, който ще му бъде
неизменно необходим в предстоящия му живот на самостоятелна и хармонична личност.
Липсата на разнообразие на учебни
заведения на о. Мадейра не следва да се възприема негативно предвид факта, че усвояването
на чужди езици от малолетното дете (към момента английски и португалски), е
достатъчна предпоставка за добра образованост, независимо дали детето ще
посещава учебно заведение на о. Мадейра, в друга част на Република Португалия
или някъде другаде по света.
Неоснователна е въззивната жалба на С.И.Ч.
и в частта, с която е заместено на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, във вр. с
чл. 76, т. 9 от ЗБЛД съгласието на бащата.
Нормата на чл. 127а, ал. 2 от СК
постановява, че когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани
с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие
дете от територията на страната без съгласието на единия от родителите може да
бъде дадено от съда само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем (в този смисъл е т.
1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС).
Въззивният съд, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да
преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272
от ГПК).
Производството по чл. 127а от СК е такова по спорна администрация
на гражданските правоотношения, в рамките
на което съдът дължи преценка по целесъобразност. Т.е. за да се произнесе
по искането в молбата по чл. 127а от СК, съдът дължи да изследва дали искането
е в интерес на детето, а не какви са целите на родителя, който иска заместване
съгласието на другия родител. В цитираното ТР е прието, че интересът на детето
за пътуване в чужбина се преценява
конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото
обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен анализ на
конкретните факти, установени в хода на производството.
Интересите на детето И.С.Ч. следва да се обсъдят и
от гледна точка на въздействието на евентуалната промяна в неговата жизнена и
социална среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с
оглед възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на
детето. Преценката интересите на детето обосновават извода на настоящия
въззивен състав, че исканото разрешение, за което се е произнесъл
първостепенния съд в производството по чл. 127а от СК, е изцяло в интерес на
малолетния И.С.Ч..
Въззивният състав приема, че следва да бъде уважен
иска на В.А.К. по чл. 127а, ал. 2 от СК. В интерес на детето И.С.Ч. е да пътува
извън територията на нашата страна до посочените в молбата дестинации, още
повече след като по делото се установи, че е в интерес на детето да живее със
семейството на майка си извън пределите на Република България. Въззивният
съдебен състав приема, че дори и да възникне някаква колизия между интересите
на детето и неговия баща, то следва да се даде приоритет на детето, а на бащата
се определи адекватен режим на лични отношения с детето, за да не се прекъсне
връзката баща-дете.
II. По въззивната жалба с вх. № 5111447/11.08.2020
г. по описа на СРС, срещу решение № 154053/20.07.2020г., постановено по гр.
дело № 41463/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139 състав.
Въззивницата В.А.К. обжалва първоинстанционното
решение само в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата с
детето И.С.Ч., както следва: всяка година за Страстната седмица на католическия
Великден; всяка година от 09.00 часа на 31.03. до 19.00 часа на 12.04; два пъти
за по пет последователни дни в периода от 15.09 до 20.12 година. Не обжалва
определения от първата съдебна инстанция режим на лични отношения в останалата
част.
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово право,
закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така
и в международните актове, по които Република България е страна – чл. 9, §. 1 от Конвенцията за правата на детето,
(КПД) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), където правото на детето за
общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен живот. В този
смисъл е последователната практика както на ВКС (Решение № 480/06.07.2010 г. по
гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. №
4092/2017 г., IV г. о.), така и на Европейския съд по правата на човека (M. a R.A.v.
SWE; Nv. F.; S.v. Germany; K. v. Greece и S. v. A.). Връзката дете–родител,
която е призната като право от двете конвенции цели да способства за правилното
физико-психологично и социално развитие на детето като личност и да го предпази
от развитие на синдром на родителско отчуждение в случай, че се приоритизира
контакта само с единия родител. Поради изложеното и бидейки задължен да следи
служебно за интереса на детето, съдът следва да установи такъв режим на детето
с родителя, на когото не са възложени родителските права, че да му даде
възможност за пълноценно общуване с него.
Едно от
проявленията на това пълноценно общуване е другият родител да контактува с
детето си в контекста на неговите ежедневни нужди, т.е. той да участва и в
делниците му, но само в случаите, когато това не се използва за негативно
въздействие чрез детето срещу другия родител, при драстично влошените отношения
между страните. Поради установените трайно влошени отношения между родителите,
настоящият съдебен състав приема, че в интерес на детето И.С.Ч. е да отпадне определеният с решението на първата инстанция
режим за всяка година за Страстната седмица на католическия Великден; всяка
година от 09.00 часа на 31.03. до 19.00 часа на 12.04; два пъти за по пет
последователни дни в периода от 15.09 до 20.12 година. Този извод на съда кореспондира
със заключението на СПЕ, приета във въззивното производство, от което се
установи, че не е в интерес на детето да отсъства от училище, което не бива да
бъде допуснато, а всичко трябва да бъде съобразено с неговите училищни
ангажименти, които са приоритетни и не следва да отсъства за да се вижда с
неотглеждащия го родител. Т.е. личните отношения на бащата с детето не трябва
да лишават последното от нормален учебен процес, но и същевременно следва да се
определи режим при който няма да се наруши връзката баща-дете. В този смисъл
въззивният състав приема, че освен определеният от първата инстанция режим, без
частта която се обжалва от майката, следва да се добави и правото на бащата С.И.Ч.
на лични отношения с детето И., всяка година в двуседмичен срок през определената
от властите ваканция за католическия Великден.
Доколкото
решението по настоящото дело не формира сила на присъдено нещо, то при промяна
на обстоятелствата и подобряване комуникацията на родителите, всяка от страните
би могла да инициира промяна в определения режим на отношенията между бащата и детето.
В този смисъл настоящият въззивен състав приема, че със съдебното решение майката
следва да бъде задължена в двуседмичния срок през определената от властите
ваканция за католическия Великден, да предава детето на бащата (като за
улеснение на страните не следва да се определя мястото на което ще става
предаването на детето) или да поема пътните му разходи от и до България.
Поради
несъвпадането изцяло на приетото от двете инстанции следва да се отмени
първоинстанционното решение в частта, с която е определено местоживеенето на детето при майката в Република Португалия,
както и в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата С.И.Ч. с детето И.С.Ч. за времето, както следва: всяка година за Страстната седмица на
католическия Великден (от Велики понеделник до Великден включително); всяка
година от 09.00 часа на 31.03. до 19.00 часа на 12.04 и два пъти за по пет
последователни дни в периода от 15.09 до 20.12 година, а вместо това се определи местоживеенето на детето
при майката, както и се
добави правото на бащата С.И.Ч. на лични отношения с детето И., всяка година в
двуседмичен срок през определената от властите ваканция за католическия
Великден, а майката В.А.К. следва да бъде задължена в
двуседмичния срок през определената от властите ваканция за католическия
Великден, да предава детето на бащата или да поема пътните му разходи от и до
България.
ІІІ. По
разноските в производството съдът приема следното:
При този изход на спора на въззивника
С.И.Ч. не се дължат разноски и съдът оставя без уважение искането му, като
неоснователно. Въззивницата В.А.К. не
претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 154053/20.07.2020 г., постановено по гр. дело № 41463/2019г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139 състав, в частта, с която е определено на основание чл. 127, ал. 2 от СК местоживеенето на детето И.С.Ч., ЕГН **********, да живее при майката В.А.К., ЕГН **********, в Република Португалия, както и в частите, с които на основание чл. 127, ал. 2 от СК е определен режим на лични отношения на бащата С.И.Ч., ЕГН **********, с детето И.С.Ч., ЕГН **********, както следва: всяка година за Страстната седмица на католическия Великден (от Велики понеделник до Великден включително); всяка година от 09.00 часа на 31.03. до 19.00 часа на 12.04 и два пъти за по пет последователни дни в периода от 15.09 до 20.12 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл. 127, ал. 2 от СК местоживеенето на детето И.С.Ч., ЕГН ********** да бъде при майката В.А.К., ЕГН **********;
На основание чл. 127, ал. 2 от СК добавя режим на лични отношения на бащата С.И.Ч., ЕГН **********, с детето И.С.Ч., ЕГН **********, както следва: всяка година в двуседмичен срок през определената от властите ваканция за католическия Великден.
Задължава майката В.А.К., ЕГН ********** в двуседмичния срок през определената от властите ваканция за католическия Великден, да предава детето И.С.Ч., ЕГН ********** на бащата С.И.Ч., ЕГН ********** или да поема пътните му разходи от и до Република България.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 154053/20.07.2020 г., постановено по гр. дело № 41463/2019г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139 състав, в останалите обжалвани части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.И.Ч., ЕГН ********** за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 11462/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователно.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.