О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 2-ри
състав, в закрито съдебно заседание, проведено на дванадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА НИКОЛА
ДОЙЧЕВ – мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Н.Неделчева,
ч. гр. дело № 310 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е реда на чл.15, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Строй - Спед" АД, ЕИК,
представлявано от изпълнителния директор И.Г.П., ЕГН **********, чрез адв. С.С.
срещу определение №885 от 17.01.2019г., постановено по гр.дело №18055 по
описа на ВРС за 2018г., с което
производството по образуваното дело е прекратено, след като ВРС е
съобразил, че не е компетентен да го разгледа, тъй като същото не му е
подведомствено, на основание чл.7 ал.2 ЗМТА, вр. осн. чл. 8, ал.1 ЗМТА във вр.
с чл.19, ал.1 ГПК. Според жалбоподателя, обжалваното определение е неправилно и е постановено в нарушение на съдопроизводствено
правило. Представляващият дружеството твърди, че до представянето на договора с
отговора на исковата молба, не бил
запознат с неговото съдържание. Заявява, че оспорва действителността на
чл.5 от договора да е породил действие като валидна клауза за избор на
арбитраж. Твърди, че не е упълномощавал Мирослав Евгениев Илиев да договаря
арбитруемост на спорове между представляваното дружество и ответника, с
предходно наименование „Енерго Про мрежи" АД. На следващо място твърди, че
клаузата за арбитража е предварително
изготвена от ответника и не е била предмет на договаряне, а е наложена от
него. Излага, че вписания в чл. 5 от
договора за арбитър, няма правосубектност по смисъла на чл.4 от ЗМТА. Твърди,
че към датата на възникване на настоящия спор, Общите условия, при които е
съставен договора за пренос и достъп, са отменени. Счита, че текстът на
чл.5 от договора е недействителна клауза за избор на съд и на основание чл.
117, ал.З от ГПК, тъй като в договора е вписано, че го сключва като потребител.
Твърди, че арбитражната клауза е съставена и наложена от ответника в негов
интерес и във вреда на жалбоподателя. Моли да бъде допуснат до разпит един
свидетел относно условията при които е подписан договора
за пренос и достъп. По изложените съображения, и след установяване
основателността частната жалба, жалбоподателят моли да бъде отменено
Определение №885 от 17.01.2019г. и след като се приеме, че спорът е
подведомствен на Съда, делото да се върне на ВРС за продължаване на
процесуалните действия
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от ответника по
частната жалба Електроразпределение Север АД, в който се излагат съображения,
че определението е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което се моли
да бъде потвърдено. Оспорва твърдението на жалбоподателя за липса на надлежно
упълномощаване, като счита, че е налице валидно сключено и действащо писмено
съглашение, в което страните са договорили арбитражна клауза. Не оспорва, че
дружеството-ищец има качеството потребител, но като краен „небитов клиент“,
осъществяващ стопанска дейност като търговец, поради което не би могъл да се
позовава на чл. 19, ал.1 ГПК, а и арбитражът е допустим. По изложените
съображения моли частната жалба да бъде оставен без уважение, а обжалваното
определение –потвърдено.
Жалбата
е депозирана от легитимирано лице, в срока по чл.275 ГПК и срещу акт, подлежащ
на обжалване, предвид което е допустима, а по същество неоснователна, поради
следното:
Производството по гр. дело №18055/18г. е образувано по предявен от Строй Спед
ЕАД срещу „Електроразпределение Север“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 4900.12 лева като получена при първоначална липса на
основание, представляваща разликата между сумата от 7 741.86 лева,
представляваща сбора на платени от ищеца суми за услугата „Пренос ниско
напрежение“ в периода 01.10.2015г. до 30.09.2018г. и сумата от 2 841.74
лева, представляваща сбор от платени услуги „Пренос средно напрежение“ за същия
период за Търговски обект, находящ се в гр.Девня, Промишлена зона –юг, ПИ 181,
както и законната лихва върху сумата от 4900.12 лева за периода от датата на
исковата молба до окончателното изплащане АД.
Чрез депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответното дружество
„Електроразпределение Север“ АД е направило възражение, че спорът не е
подведомствен на съда поради постигната между страните арбитражна
уговорка.
С атакуваното определение, ВРС е прекратил производството по делото след
като е счел, че не е компетентен да разгледа спора, тъй като същият не му е
подведомствен. За да се произнесе в този смисъл, първоинстанционният съд е
съобразил, че в чл.5 от сключения
договор №СвП15-1527/20.08.2015г., страните са изразили съгласие всички спорове,
възникнали в отношенията им да се отнасят за решаване пред Арбитражен
съд-гр.Варна съобразно неговия правилник. Счел е, че ищецът е търговец, предвид
което няма качеството на потребител, а от друга страна-че спорът е имуществен,
поради което е допустимо уговарянето на арбитраж.
Варненският
окръжен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и доводите на
жалбоподателя, за да се произнесе, съобрази следното:
В разпоредбата на чл.19
ал.1 ГПК е уредена възможност за страните по имуществен спор да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или
владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или
е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите. Цитираният §13 т.1 от
ДР към ЗЗП предвижда, че "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. От тълкуването на цитираната правна норма се налага извода, че
определящо в случая е не качеството „физическо лице“, а целта, за която се
придобива стоката или услугата. Така цитираната тълкувателна разпоредба
предвижда, че са налице две хипотези, в които едно лице има качеството
потребител- в единият случай визира само физическо лице, което придобива стоки
и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Във втория случай се предвижда, че това може да е
търговец, макар и по смисъла на чл.56 и сл. ТЗ, който макар и да е страна по
договор, действа извън рамките на своята търговска дейност. По аргумент на противното следва да се
направи извода, че нямат качеството потребител лицата, независимо от
обстоятелството дали същите са физически или юридически, ако те придобиват
стоката или ползват услугата именно с оглед реализиране на търговска или
професионална дейност.
Във връзка с изложеното
в частната жалба, настоящият състав съобрази следното:
На първо място счита,
че между страните е налице валидно сключен и действащ Договор за достъп и
пренос на ел. енергия, в чл. 5 на който
страните са договорили, че всички спорове, възникнали помежду им се отнасят за решаване
пред Арбитражен съд Варна, сдружение ППМ, съобразно неговия правилник. От името
на „Строй Спед“ ЕАД, договорът е подписан от пълномощник Мирослав Евгениев
Илиев, с пълномощно №4027/07.08.2015г., нотариално заверено. Доколкото
пълномощното е във връзка с възможността пълномощникът да сключи договор за
достъп и пренос на ел. енергия, съдът намира, че не е имало пречка
пълномощникът да подпише договора и да изрази правно валидна воля от името на
упълномощилото го лице, като следва да се отбележи, че във връзка с
възможността спорът да бъде разрешение от арбитраж не е необходимо някакво
изрично или специално упълномощаване. Документът е подписан и от двете страни в
писмена форма е, респективно отговаря на изискванията на чл.7 ал.2 ЗМТА, който
предвижда, че „арбитражното споразумение трябва да бъде писмено, като се смята,
че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните,
или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения“.
Затова и съставът приема, че приложеното писмено споразумение, подписано и от
двете страни, има характера на арбитражно такова по смисъла на чл.7 ал.1 ЗМТА.
На второ място следва
да се име предвид, че като страна по договора, Строй Спед ЕАД разполага с копие
от същия, и съдът не споделя възражението му, че за първи път се е запознал с
неговото съдържание при представянето му с писмения отговор на ответната
страна. Следва да се отбележи също, че обичайно този вид типови договори /при
Общи условия/ се подписва след като
клиентът сам е изявил желание за това. В тази връзка, съдът съобрази, че в
самия договор е записано, че той се сключва във връзка с постъпило заявление
вх. № 3904134/14.08.015г.
Действително, с Решение
№595 от 17.01.2017 г. ВАС
отменя Решение №ОУ-05 от 21.07.2014г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /сега КЕВР/, с което са
одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО Мрежи АД, действащи от 07.09
2014г. Следователно, приложими при отношенията с клиентите си предходните Общи
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на ЕНЕРГО-ПРО Мрежи АД, одобрени от ДКЕВР през
2007 и допълнени през 2009 година, което не прави договора за достъп и пренос
недействителен, а само променя Общите условия, приложими към него
От представени договор
№ СвП15-1527/20.08.2015г., се установява, че
жалбоподателят, в качеството си на търговец, е сключил договора за
достъп и пренос на ел. енергия по отношение на стопански обект, находящ се на
адрес: гр. Девня, автобаза, с преназначение: стопанска дейност, с технически параметри: ниско напрежение и
трифазно захранване. Предвид което съдът приема, че
ползваната услуга и за осъществяване на търговска дейност, което води до извод,
че ищецът няма качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 ЗЗП и не попада
под забраната на чл.19 ал.1 ГПК за сключване на арбитражна клауза.
По изложените съображения съставът приема, че
приложение намира разпоредбата на чл.8 ал.1 ЗМТА, която предвижда, че съдът,
пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен
да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на
исковата молба. Възражението за наличие на арбитражно споразумение е направено
в срока за отговор от ответника и доколкото същото е основателно, ВРС правилно е прекратил
производството по предявения от жалбоподателя осъдителен иск.
Предвид изложеното,
жалбата се явява неоснователна, а първоинстанционният акт следва да бъде
потвърден като законосъобразен, тъй като са на лице всички предпоставки спорът
да бъде разрешен от арбитраж, на осн.чл. 19 ГПК и съобразно договореното между
страните.
При този изход на
спора, въззиваемата страна има право да ѝ бъдат присъдени разноски за
въззивното производство, но предвид липсата на подобно искане, както и на
доказателства за направени такива и техния размер, съдът не присъжда разноски
на „Електроразпределение север“ АД.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №885/17.01.2019г. постановено гр. дело №18055/18г. по описа на ВРС, 25-ти състав, с
което производството по делото е прекратено поради неподведомственост на осн.
чл.14 вр. чл. 19 ГПК.
Не присъжда разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.