Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 98 29.11.2019г.
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На първи
октомври 2019
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора
Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1336 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1844 от 17.07.2019г., постановено по
гр. дело № 810/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Областна
дирекция на МВР – град Бургас да плати на К.К.Б. *** сума в размер от
1 841, 11 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 282, 85 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2018г. на 1978 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019г. до окончателното
плащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, представлявана от Директора Калоян
Калоянов, с която се претендира да бъде отменено постановеното решение в
частта, с която предявеният иск е уважен и вместо него да бъде постановено
друго решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и
недоказан. В жалбата се посочва, че претенцията на ищеца да бъде преизчислен
положеният от него нощен труд по правилата на КТ и на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се
преизчислява по коефициент 1, 143 е неоснователна. Посочва се, че по отношение
организацията на работната заплата и полагане на нощния труд приложение следва
да намерят правилата на действалите към процесния период Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Посочва се, че в тези наредби
липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефицент,
за разлика от действала до преди тях Наредба № 8121з – 407/19.08.2014г., която
е предвиждала приложение на въпросния коефицент. В жалбата се посочва, че
неправилно районният съд не е споделил тези съображения и е приложил
субсидиарно общата, а не изричната регламентация и по този начин е постановил неправилно
първоинстанционно решение, което противоречи на материалния закон и е
необосновано.
Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната страна по въззивната жалба – К.К.Б. Т.
В. А.чрез своя процесуален представител адвокат Станко Кралев депозира по делото
писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че съдът правилно е приел,
че следва да се приложат правилата на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. В отговора на въззивната жалба детайлно се проследяват
действалите за различните периоди нормативни актове, които касаят спорния
предмет. Посочва се в отговора, че въпреки, че не се съдържа изрична законова
регламентация, приложение субсидиарно следва да намери Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова празнота.
Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са няколко обективно кумулативно
съединени иска от К.К.Б. *** против Областна Дирекция на
МВР – гр. Бургас, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да
заплати на ищеца сума в размер от 1 764 лева, дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 279 часа за целия процесен период от 01.01.2016г.
до 31.12.2018г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху
главницата от 1 674 лева от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
По делото не се спори, че ищецът в производството
– К.К.Б. е държавен служител към ОД МВР – Бургас и от 01.01.2016г. до
31.12.2008г. е полагал труд на длъжността
„младши инспектор“ в ОД на МВР – Бургас при Районно управление –
Созопол. Не се спори по делото, че за периода от 01.01.2016г. до 01.12.2018г. е
полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, а в същия период от
време е полагал извънреден труд, като 70 часа извънреден труд за тримесечен
период от време са му изплатени. Не се спори по делото и относно
обстоятелството, че за този период от време ищецът е полагал и нощен труд.
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, от неоспореното заключение на която се установява, че конкретната
норма работни часове за ищеца е в общ размер 5 240 часа, посочени по
месеци на база информацията, съдържаща се в представените по делото протоколи
за отчетна работа. Вещото лице посочва, че съгласно данните от представените по
делото протоколи за отчитане на работното време между 22.00 и 06.00 часа, както
и платежни бележки, ищецът е положил общо 1 978 часа нощен труд, а
преизчислен в дневен труд с коефициент 1, 143, нощният труд от 1 978 часа
става 2 260, 85 часа. Вещото лице посочва, че по платежни бележки на ищеца
е начислен и изплатен нощен труд за 1 978 часа, толкова колкото са и
отчетените часове по протоколи, като нощният труд е начислен 0, 25 лена на час
или за 1 978 часа са начислени и изплатени 494, 50 лева. Вещото лице
посочва, че разликата между преизчисления и отчетен по протоколи положен нощен
труд възлиза на 282, 85 часа и общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд за 282, 85 часа възлиза на 1 841, 11 лева.
В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален
представител е направил изменение на претенцията като я е увеличил от сума в
размер на 1 674 лева на сума в размер от 1 841, 11 лева.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил
мотиви, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата следва
да намери субсидиарно приложени, предвид наличието на законова празнота.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от тази наредба, издадена по приложението на КТ, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневното отчитане на работното време
за при сумирано отчитане на работното
време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Съдът е посочил в своето решение, че неприлагане субсидиарно на правилата на КТ
и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите в МВР
в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта на
духа на закона.
На основание чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, по
останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от
въззивника за неправилност на решението съдът намира следното:
На основание чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно
месечно възнаграждение, допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумарно на тримесечие – чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 във връзка с ал. 6 от ЗМВР.
Единственото възражение в
жалбата на ОД на МВР е, че по отношение на служителите на МВР следва да се
прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно принципните
разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл
и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би
поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а
също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон
за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ,
бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67,
ал. 3 от ЗДСл, минималните
и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както
и редът за получаването им се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.
В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това
съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
Тъй като в жалбата липсват
други оплаквания във връзка с
възприетата фактическа обстановка от районния съд, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено
с горните мотиви.
По разноските:
С оглед на изхода от
въззивното обжалване на въззиваемия се дължат разноски в размер на 347 лева с
ДДС, за които има доказателства, че са реално направени - Договор за правна
защита и съдействие на лист 24 от делото, имащ характер на разписка. В
становището на ОД на МВР от 11.11.2019г. е направено възражение за прекомерност
на уговореното възнаграждение, което съдът намира за неоснователно,тъй като уговореният и заплатен хонорар е в рамките на
минималния по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно правилото на §
2а от Наредба № 1/09.07.2004г.,
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в цитираната
наредба, под които не може да се договоря адвокатското възнаграждение, при облагаема
по ЗДДС услуга се явяват данъчна основа, върху която се
начислява ДДС.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
1844 от 17.07.2019г., постановено по гр. дело № 810/2019г. по описа на Районен
съд – Бургас.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на К.К.Б., ЕГН **********,***
– адвокат Кралев сумата 347 (триста четиридесет и седем) лева, представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.