№ 48
гр. Велико Търново, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000336 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260034 от 16.04.2021 г. по т.д. № 26/2020 г. Окръжен
съд Плевен е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве" АД да заплати сумата
от 100000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесена
съчетана механична медицинска травма, при пътно – транспортно
произшествие, настъпило на 27.06.2019 г. около 13 ч. на главен път ІІ-13, с
посока на движение от гр. Искър към гр. Кнежа, от удар на лек автомобил
Ауди А6 Куатро, с рег. № ЕН39****, управляван от Г. Т. Х., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 23.10.2019 г., като за разликата до
120000 лв. за главницата и за периода от 27.06.2019 г. до 22.10.2019 г. за
законната лихва отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е осъден ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве" АД
да заплати сумата от 3617,92 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със
1
законна лихва върху тази сума, считано от 23.10.2019 г., като за периода от
27.06.2019 г. до 22.10.2019 г. за законната лихва отхвърля иска като
неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.
С Решение № 260073/01.09.2021 г. по т.д. № 26/2021 г. на Окръжен
съд Плевен е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на Решение № 260034/16.04.2021 г., като е посочен титуляра на
вземането за присъдените суми по решението А. М. М..
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБог:
Живот и здраве" АД, като то се обжалва в осъдителната част на
обезщетението за неимуществени вреди. Излагат се съображения, че при
определяне справедливия размер на обезщетението, съдът не е взел предвид,
че общото здравословно състояние на ищцата към момента на приключване
на делото е стабилно, движението и походката й са възстановени, като
твърдяното ограничение на движенията на дясната тазобедрена става не е
установено по категоричен начин. Наведен е довод за допуснато процесуално
нарушение при събирането на доказателства, като се поддържа възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е
пресичала на необозначено място, без да се съобрази с приближаващия се
автомобил. Неправилно според жалбоподателя е отхвърлено и възражението
за принос, поради неправилно проведено лечение. Непроведената
рехабилитация е довела до по-бавното и непълно възстановяване на ищцата.
Излагат се съображения, че присъденото обезщетение е необосновано
завишено, тъй като определеният размер не съответства на трайната съдебна
практика относно аналогични случаи, както и не е съобразен с реално
понесените от ищцата болки и страдания в резултат на причинените телесни
увреждания от ПТП.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и
вместо него се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск, а в
условията на евентуалност – да се намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди и съответните размери на присъдените
разноски, като се отчете наличието на принос в размер на поне 50 %.
В срока за отговор по тази жалба насрещната страна е депозирала
отговор, в което заема становище за нейната неоснователност.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
2
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба А.М. твърди, че на 27.06.2019 г. в района на
кръстовището между главен път ІІ-13 с път ІІІ-1306, като пресичала пътното
платно на главен път ІІ-13, била блъсната от лек автомобил Ауди А6 Куатро,
управляван от Г. Т. Х.. Водачът управлявал автомобила с превишена и
несъобразена скорост, не възприел своевременно пресичащата пътното
платно отляво надясно по посоката му на движение пешеходка, като направил
опит да я заобиколи отдясно. Към датата на ПТП по отношение на
увреждащия лек автомобил е била валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” при ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. От
настъпилото ПТП ищцата получила увреждане на здравето, установено при
болничното й лечение в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД, както следва: средна
телесна повреда, представляваща фрактура на дясна раменна кост –
разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и
ограничение на движенията за период, по-дълъг от 30 дни; средна телесна
повреда, представляваща фрактура на дясна пубисна кост – разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания за период, по-дълъг от 30
дни; средна телесна повреда, представляваща фрактура на седалищни кости
вдясно – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания
за период, по – дълъг от 30 дни; средна телесна повреда, представляваща
фрактура на ацетабулума вдясно – разстройство на здравето, причинило
физически болки, страдания и ограничение на движенията за период, по-
3
дълъг от 30 дни; средна телесна повреда, представляваща многофрагментна
фрактура на дясна тазобедрена кост – разстройство на здравето, причинило
физически болки, страдания и ограничение на движенията за период, по-
дълъг от 30 дни; листеза на шийни прешлени на гръбначния стълб,
представляваща разместване на С1-С2 – разстройство на здравето, причинило
физически болки, страдания и ограничение на движенията за период, по-
дълъг от 30 дни; мозъчно сътресение – разстройство на здравето, причинило
физически болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни; множество
охлузвания и кръвонасядания по корем, гръден кош и десен горен крайник –
разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период,
по-дълъг от 30 дни; множество охлузвания и кръвонасядания по десен долен
крайник, придружен с термични изгаряния – разстройство на здравето,
причинило физически болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни;
разкъсно-контузна рана в областта на дясно рамо – разстройство на здравето,
причинило физически болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни.
Първоначално била настанена в КАИЛ за стабилизиране на състоянието,
впоследствие поради наличната фрактура на раменна кост й е извършена
оперативна интервенция за поставяне на метална остеосинтеза, с цел
фиксиране на фрактурираната кост. По отношение на фрактурата на
ацетабулума, медиците констатирали, че се налага извършване на оперативна
интервенция и по отношение на нея, но поради наличните охлузвания в
зоната на таза и коремната област, същата не е извършена, а е приложено
консервативно лечение. Ищцата изпитвала силни и нетърпими болки в
областта на десен горен и долен крайник, на таза и главата. С цел овладяване
на болковия синдром, тя и към момента приема обезболяващи медикаменти.
От описаните травматични увреждания се влошило драстично качеството й на
живот. Освен острите болки във фрактурираните зони, тя изпитва постоянна
замаяност, светлочувствителност и силно главоболие. На легло е месеци
наред, не може да се придвижва самостоятелно, не може да обслужва дори
най-елементарните си нужди, като това създава у нея чувство на
безполезност. Нуждае се от постоянната подкрепа и съдействие на своите
близки за осъществяването на обичайните си ежедневни нужди. Чувства
непрекъсната тревожност, събужда се през нощта, сънува кошмари. Освен
това, по странично-външната част на десния крайник от хълбока до
подбедрицата има големи, надигнати цикатрикси от термични изгаряния,
4
които са оставили дефект по повърхността на тялото й, като ищцата се
срамува от тези белези и те й напомнят за инцидента. Освен физическите и
емоционални травми и страдания, които се явяват неимуществени вреди,
причинени вследствие на описаното ПТП, ищцата претърпяла и имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на метална остеосинтеза и медикаменти.
Предявила застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователното дружество, но въпреки представените допълнително
доказателства, ответникът отказал плащане на застрахователно обезщетение.
С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 120000 лв., в какъвто
размер е предявила иск, обективно съединен с иск за заплащане на
имуществени вреди в размер на 3617,92 лв., ведно със законна лихва върху
двете суми, считано от 18.12.2019 г. – датата на постановения отказ от
застрахователното дружество до окончателното изплащане на обезщетенията.
С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко
основни възражения: оспорва се наличието на противоправно поведение на
водача на МПС; оспорва се предявеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди, като се излага, че той е силно завишен; навеждат се
доводи за значителен принос на ищцата, която е пресичала на необозначено
за това място, навлязла е внезапно на пътното платно, като не се е съобразила
с отстоянието и скоростта на приближаващите се автомобили, ненужно е
удължила времето си за пресичане, била облечена с тъмни дрехи, не се е
огледала; направено е възражение за съпричиняване и поради непроведено
адекватно лечение на претърпените травми вследствие на ПТП, като се сочи,
че ищцата не е спазвала предписанията на лекарите и не е провела
необходимата при такива травми рехабилитация, която да спомогне за по-
бързото и пълно възстановяване от счупването; оспорват се имуществените
вреди, тъй като същите не са сторени в причинно следствена връзка с
травмите, неоснователно е претендирането на разходи за медицински
транспорт; оспорва се началния момент на претендираната лихва за забава.
С обжалваното решение съдът е приел, че са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на застрахователя, приел е за справедлив размер
на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 100000 лв., за доказани
имуществени вреди в размер на 3617,92 лв. и тъй като възражението за
5
съпричиняване е отречено, тези суми са присъдени в пълен размер, ведно със
законна лихва от уведомяването на застрахователя до окончателното
изплащане на сумите.
От събраните по делото доказателства настоящият състав приема за
установено следното от фактическа страна: От приложения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 27.06.2019 г., Решение № 14 от
30.01.2020 г. по АНД № 6/2020 г. на РС Кнежа и заключението на съдебно
автотехническата експертиза, включително и при преразпита на вещото лице
във въззивната инстанция, се установява, че на 27.06.2019 г. около 13 ч. на
път ІІ-13 Кнежа-Искър, км. 84+300 лек автомобил Ауди А6, с рег. №
ЕН39**** се движил със скорост от 116,14 км/ч в посока гр. Кнежа. Към
момента, в който челната част на ПТП е на разстояние 145,15 м преди
мястото на удара, пострадалата А. М. М. е започнала пресичане на
асфалтовата настилка отляво надясно за посоката на движение на МПС. Към
момента на реализираното пресичане водачът на лекия автомобил е
предприел действия за спиране без отлагане на следи върху настилката. Така,
движейки се един към друг, е последвал удар между предна дясна част от
автомобила и дясна част от тялото на пострадалата. Мястото на удара е в
северната пътна лента, на 7,1 м. северно от левия край на асфалтовата
настилка на път ІІ-13, Кнежа-Искър. От началото на удара върху пешеходката
е възникнал ударен импулс, действащ по посока на движение на автомобила,
от което е настъпило телесно увреждане, но и изместване на тялото по посока
на движение на автомобила. След контакта на тялото с облицовка предна
броня, преден десен калник и челно стъкло, следствие на реализираното
закъснително движение на МПС, то се е отделило от автомобила и след
съответно преобръщане и плъзгане се е установило в покой в затревения
участък. Произшествието е реализирано на път ІІ-13, Кнежа-Искър, в района
на кръстовището с път с. Глава-с. Д. Луковит, в светлата част на
денонощието, при слънчево и сухо време, като мястото на ПТП представлява
прав и хоризонтален пътен участък, двупосочно движение. Широчината на
асфалтовата настилка на път ІІ-13 е 7,80 м. Вещото лице е изчислило, че
скоростта на лекия автомобил към момента на първоначалния контакт при
удара с пешеходката е 63,5 км/ч. От техническа гледна точка, причина за
настъпване на ПТП е движение на автомобила със скорост, по-висока от
максимално разрешената /90 км/ч, тъй като липсва знак за ограничение на
6
скоростта/, и предприети действия за спиране от водача на МПС с малко
спирачно закъснение, непосредствено преди удара, към момента на удара и
след удара на пострадалата. Автомобилът се е намирал на 145,15 м от мястото
на удара, като при скорост от 116,14 км/ч, дължината на опасната зона за
спиране е 127,36 м, а при скорост на движение с 90 км/ч – 85,49 м. От тези
изчисления вещото лице прави извода, че водача на лекия автомобил е
реализирал закъснително движение /намаляване скоростта на МПС/ с по-
малко спирачно закъснение от максималното и се е движил със скорост, по-
голяма от максимално разрешената, поради което сам се е поставил в
невъзможност да предотврати ПТП. Съобразно наличните данни по делото,
пешеходката е реализирала пресичане на пътното платно към момент, в който
други МПС не са ограничавали видимостта за водача на процесния
автомобил, поради което както водачът е имал техническата възможност да
възприеме пешеходката, така и пешеходката е имала техническа възможност
към момента, в който е била в южната пътна лента, преди осевата линия, да
възприеме местоположението и посоката на движение на автомобила в
северната пътна лента, да преустанови движението си в северната пътна
лента, като изчака преминаването на МПС /да го пропусне/ и след това да
реализира движение в избраната от нея посока, с което да предотврати ПТП.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че мястото на удара дава
основание да се определи, че водачът на автомобила е реализирал промяна на
направлението на управляваното от него МПС, като е възприел пешеходката,
надясно в полагащата му се пътна лента. Очевидец на произшествието е св. Д.
В., която в този момент е била в лек автомобил, излизащ от пътя, който идва
от с. Глава. Същата възприела, че на разклона на кръстовището спрял бус, от
който слязла жена. След като микробусът тръгнал, тя си ровела нещо в
чантата, може би минута след това тръгнала да пресича пътното платно.
Няколко минути се опитвала да пресече, като тръгвала и се връщала. В един
момент тръгнала, вървейки бързо, на осевата линия се спряла, за да премине
една кола, след осевата линия се затичала. Свидетелката възприела, че жената
преминала шосето, но след това видяла как хвръкнала във въздуха и паднала
отстрани в тревата до банкета. Колата, която я блъснала, била сива и се
движела перпендикулярно на автомобила, в който била свидетелката. В този
участък няма пешеходна пътека. Когато колата минала до жената, тя била с
гръб към колата.
7
За допуснатите нарушения на ЗДвП и причиняването на телесни
увреждания на пострадалата А.М. водачът на лекия автомобил Ауди А6 Г. Т.
Х. е санкциониран по реда на чл. 78а НК.
От приложените по делото медицински документи и епикриза се
установява, че на 27.06.2019 г. ищцата е постъпила на лечение в УМБАЛ „Д-р
Георги Странски” АД, изписана е на 26.07.2019 г. След извършените
консултативни прегледи, инструментални и лабораторни изследвания, тя е
настанена в Клиника за анестезия и интензивно лечение /КАИЛ/ до
стабилизиране на общото здравословно състояние и овладяване на шоковата
симптоматика, като е лекувана медикаментозно /антибиотици, антикоагулант,
вливания на водно-солиеви разтвори, кръвопреливане/ и оперативно – на
29.06.2019 г. обработка на охлузванията и раните, проникване в дясна
плеврална кухина, на 07.07.2019 г. – евакуация на насъбралите се въздух и
течност, дренаж до разгъване на десния бял дроб, херметизация на
плевралната кухина. След отстраняване на гръдния дрен, ищцата е преведена
в Клиника по ортопедия и травматология за оперативно лечение на
счупването на дясната раменна кост. Операцията е извършена на 20.07.2019
г., когато е направено открито наместване и фиксиране с метална планка.
Счупването на таза е лекувано консервативно – директна скелетна екстензия
за срок от 45 дни, като консервативното лечение е по решение на лекарите,
поради лош мекотъканен статус и наличие на множество наранявания в
зоната на таза и коремната област, непозволяващи оперативна интервенция.
В заключението на съдебно медицинската експертиза се обсъждат
данните от медицинската документация и се установяват следните
травматични увреждания: генерализирана контузия на тялото; гръден кош,
корем – охлузвания и охлузни рани, контузия на десен бял дроб, набиране на
въздух и течност в дясната плеврална кухина /парциален пневмоторакс,
кръвенист хидроторакс около 300 мл/; таз - счупване на десните хълбочна
/ставната ямка и крилото с разместване на фрагментите/ и седалищна кост;
крайници – охлузвания и охлузни рани по десния долен крайник, разкъсно-
контузна рана в областта на десния лакът, счупване на дясната раменна кост
/в средна трета, с разместване на фрагментите/; травматично-хеморагичен
шок. Травматично-хеморагичния шок представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Счупването на дясната раменна кост – трайно
8
затрудняване на движението на горния десен крайник за срок около 4 – 5
месеца, при нормално протичане на оздравителния процес. Счупването на
десните хълбочна и седалищна кост – трайно затрудняване на движението на
десен долен крайник за срок от 12 месеца, при нормално протичане на
оздравителния процес. Останалите увреждания – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Получената съчетана механична травма и
реализираното ПТП са в пряка причинно – следствена връзка. При прегледа,
извършен от вещото лице, същото е констатирало, че М. се придвижва
самостоятелно, без помощни средства, със затруднение – накуцвайки, с
ограничени по обем и болезнени движения в дясната тазобедрена става.
Установени белези. При консултация с ортопед е установен скъсен по
дължина десен долен крайник с 1 см, силно ограничени и болезнени активни
и пасивни движения в дясна тазобедрена става, придвижване с накуцване.
Оперативен цикатрикс, зараснал първично. В изготвеното допълнително
заключение вещото лице пояснява, че скъсяването на долния десен крайник,
болезнените и ограничени движения в дясната тазобедрена става и
затруднената походка са резултат от счупването на таза при ПТП и
остатъчните морфологични промени на дясната тазобедрена става. При
извършения преглед от вещото лице на 16.10.2020 г. не е правена ъглометрия
на движенията на травмираната става, тъй като вещото лице не е имало за
задача да конкретизира обема на движение в градуси. Липсата на пълно
възстановяване се дължи на естеството на травмата – тежко счупване на таза
вдясно /многофрагментно счупване с разместване на фрагментите на
хълбочна кост, седалищна кост и ставната ямка/ и увреждането на меките
тъкани, възпрепятствало оперативна интервенция в областта на таза.
Счупването на таза обуславя обездвижване за срок около 50-60 дни и трайно
затрудняване на движението на десен долен крайник за срок от около 12
месеца, като по данни на М. тя се е придвижвала с патерици до м. юни 2020 г.
Според вещото лице съобразно характера на увреждането и наложилото се
лечение, по-вероятно е оздравителния процес да приключи с остатъчна
симптоматика, включително при специализирана физиотерапия и
рехабилитация.
По делото е изготвено заключение и от вещо лице пластичен хирург,
който констатира следните белези /цикатрикси/ - по предната повърхност на
дясна мишница има вертикален оперативен белег с дължина около 18 см, по
9
десния лакът – белег от зашита рана около 5 см, в тазова област –
нехомогенно де-пигментирана зона с размери 5/5 см, в проксималната зона на
бедрото – де-пигментирана зона с размери 2,5/2,5 см, в дисталната зона на
дясно бедро – де-пигментирана зона с размери 13/5 см. Възможно е де-
пигментираните зони на десен долен крайник да са в следствие на термична
травма или механично увреждане на повърхностния епител. Наличните
белези могат да бъдат заличени с прийомите на пластичната хирургия, в
резултат на което да останат минимални цикатрикси в следствие на
оперативните интервенции, но отстраняването е продължително и ще нанесе
нови травми на пострадалата.
За изясняване на фактическата обстановка е разпитан св. Г. М., като
А. живее на семейни начала с брат му. След инцидента се обадили на
свидетеля, той отишъл в Спешна помощ в гр. Плевен и видял А. цялата в
кръв, кракът й бил наобратно. А. не била контактна, свидетелят помислил, че
е умряла, като почнал да разпитва докторите, му казали, че не могат да я
приемат, тъй като няма лична карта. Обадили се на полицията, която била на
мястото на инцидента и помолили да видят къде е паднала чантата на
пострадалата, след като я намерили, трето лице я донесло в болницата.
Повече от месец ищцата била в болница, правили й операция. Свидетелят
знае, че 6-7 дни А. е била в интензивното, след това претърпяла операцията.
След като я изписали до Нова година й било трудно ходенето. Имало някакво
раздвижване, но тя не можела да се справя сама по никакъв начин, трябвало
все някой да й помага. Имала много външни рани, охлузвания, в един момент
били нетърпими болките. Раните били по ръката и крака, кракът й бил съдран
до кокал. Мъжът й и двете й деца се грижили за нея. В момента ходи, кракът
й е по-къс, накуцва сериозно. Свидетелят знае, че няколко пъти ходила на
контролни прегледи, на раздвижвания, ходил е с нея по доктори, но знае, че
със сигурност няма да може да възстанови нормалното си ходене. В момента
има някакъв страх у А..
Ищцата е отправила застрахователна претенция към ответника, при
който към момента на ПТП лекият автомобил Ауди А6 има активна
застраховка „Гражданска отговорност“. Образувана е щета № 0801-
004544/2019-01 и 02, по която е постановен отказ за изплащане, видно от
писмо изх. № 4843/18.12.2018 г.
10
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на Г. Х., в
резултат на което на ищцата са причинени вреди. Противоправността на
поведението му следва от нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП /съгласно който
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства
и при избиране скоростта на движение да се съобразяват с пътните условия,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие/ и чл.
21, ал. 1 ЗДвП /вменяващ задължение на водачите да превишават скоростта на
движение, в случаите от 90 км/ч/. От събраните доказателства, изготвена
автотехническа експертиза и постановеното решение по АНД № 6/2020 г. на
РС Кнежа, имащо последиците на влязла в сила присъда /ТР 6/06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС/ се установява, че Х. с управлявания от него автомобил със
скорост 116,14 км/ч, движейки се на прав участък в светлата част на
денонощието, в метеорологични условия, осигуряващи практически
неограничена видимост, в нарушение на посочените по-горе правила за
движение по пътищата, при бездействие с органите на управление на
автомобила, и при движение с превишена скорост, не възприел визуално
пешеходката, намираща се на пътното платно и не преустановил движението
на автомобила преди мястото на удара, за да пропусне започналата пресичане
на платното за движение М., с което противоправно поведение реализирал по
непредпазливост съприкосновение – удар с пресичащата А.М..
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищцата е получила телесни увреждания – генерализирана
контузия на тялото; гръден кош, корем – охлузвания и охлузни рани,
контузия на десен бял дроб, набиране на въздух и течност в дясната
плеврална кухина /парциален пневмоторакс, кръвенист хидроторакс около
300 мл/; таз - счупване на десните хълбочна /ставната ямка и крилото с
разместване на фрагментите/ и седалищна кост; крайници – охлузвания и
охлузни рани по десния долен крайник, разкъсно-контузна рана в областта на
десния лакът, счупване на дясната раменна кост /в средна трета, с разместване
на фрагментите/; травматично-хеморагичен шок. Тези увреждания
11
представляват нарушаване на основно конституционно закрепено абсолютно
субективно право, и в субективен план предизвикват претърпяване на болки и
страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача Х.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
Деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са установени с
влязло в сила решение, постановено по реда на чл. 78а НК, имащо
последиците на влязла в сила присъда на наказателния съд, задължителна по
силата на чл. 300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ последиците от
деянието.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача Х. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Х. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Х. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увредената е упражнила правото си на пряк иск
от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същата е
изпълнила задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят е отказал плащането на
обезщетение, което обуславя възможността на ищцата да предяви
претенцията за заплащане пред съда.
Спорен в настоящия случай е размера на дължимото и определено от
първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
12
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./,
а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ, както и от постепенното
нарастване на минималната работна заплата за страната, като към момента на
ПТП същата възлиза на 560 лв., за предходната година – на 510 лв., а за 2017 г
– 460 лв.
В конкретния случай, предвид това обстоятелство, следва да се
вземат предвид още следните обстоятелства: естеството на травмата –
множество увреждания, в различни части на тялото, от които травматично-
хеморагичен шок, състояние опасно за живота, както и две счупвания с
разместване на фрагментите на горен и долен десни крайници; проведени три
оперативни интервенции /на 29.06.2019 г., на 07.07.2019 г. и на 20.07.2019 г./;
невъзможността за провеждане на оперативно лечение на счупването в таза,
поради множеството наранявания на меките тъкани в зоната на таза и
коремната област, което съчетано с тежкото счупване е довело до липса на
пълно възстановяване; престой в лечебно заведение един месец; оздравителен
период – 4 – 5 месеца за счупването на дясна раменна кост и 12 месеца за
счупването на дясна хълбочна и седалищна кост; наложилото се
обездвижване за срок от 50 – 60 дни, през който период ищцата е била
зависима изцяло от помощта на близките си за елементарни хигиенно –
битови нужди; липсата на пълно физическо възстановяване – нарушения в
походката, остатъчни белези на различни места по тялото, в немалки размери,
наличие на остатъчни морфологични промени на дясната тазобедрена става –
скъсяване на десен долен крайник, причиняващо затруднена, накуцваща
походка, болезнени и ограничени по обем движения; интензивността на
болката, нетърпима особено в началото според показанията на разпитания
свидетел; възрастта на пострадалата – 34 години към датата на ПТП;
изпитаната уплаха и продължително усещане за страх. С оглед на тези данни
и предвид съдебната практика по аналогични казуси, служеща също за
ориентир относно критерия за справедливост, настоящият състав счита, че
13
размер на обезщетението от 100 000 лв. би могъл адекватно да компенсира
/доколкото изобщо могат да бъдат съпоставени душевните състояния с
материалните блага/ причинените болки, страдания, неудобства.
Възражението във въззивната жалба на застрахователното дружество, че
здравословното състояние на ищцата към приключване на делото е стабилно,
както и че движенията и походката й са възстановени, не може да бъде
споделено. Това не кореспондира със събраните по делото доказателства и по
–конкретно с констатацията на вещото лице при извършения непосредствено
от него преглед, както и с оглед тенденцията оздравителния процес да
приключи с остатъчна симптоматика.
По делото е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, каквото възражение застрахователят има право
да релевира, съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ в настоящото производство. За да се
приеме наличие на съпричиняване следва да се докаже по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно
поведение на съпричинителя /действие или бездействие/, с което пострадалия
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване на вредоносните последици, с оглед на това, че в наказателното
производство поведението на пострадалия не е предмет на присъдата /освен
когато съпричиняването не е елемент от състава на престъплението, какъвто
настоящия случай не е/. В конкретния случай са наведени две групи факти,
сочещи на съпричиняване – нарушение на правилата за движение по
пътищата от страна на ищцата в качеството й на пешеходец, и непроведено
адекватно лечение, каквото представлява рехабилитацията, необходима за
навременното и пълно възстановяване на М.. Вещото лице по изслушаната
допълнителна съдебно медицинска експертиза е констатирало, че по
наличните данни лечението е проведено правилно, а съобразно характера на
увреждането и наложилото се лечение, по-вероятно е оздравителния процес
да приключи с остатъчна симптоматика, включително при специализирана
физиотерапия и рехабилитация. С оглед на този извод настоящият състав
приема възражението за съпричиняване, изразяващо се в неправилно лечение,
за недоказано.
По отношение на възражението за съпричиняване, изразяващо се в
нарушаване правилата за движение по пътищата, се установява следното: От
изяснения механизъм на ПТП е видно, че М. е предприела пресичане извън
14
населено място, при липса на пешеходна пътека, на двулентов, двупосочен
път. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП извън населените места и
по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за
движение и извън определените за това места, като спазват правилата по ал. 1,
т. 1, 2 и 4, а именно преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение, да не преминават през ограждения от парапети или
вериги. Както се сочи в ТР № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС законът
предоставя право на пешеходците да пресичат платното за движение и извън
определените за целта места, като на това право не съответства задължение на
водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат. При упражняване на
правото на пешеходеца да пресече платното за движение, той е длъжен да се
съобрази с ограниченията и забраните на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗДвП. При
предприемане на пресичането М. не е положила необходимата грижа, за да
възприеме адекватно и да се съобрази с приближаващия автомобил Ауди А6,
което нейно поведение е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
От заключението на вещото лице се установява, че произшествието е станало
на прав участък, видимостта е била отлична, поради което както водачът на
МПС, така и М. са могли да се възприемат един друг, и пешеходката е била
длъжна да съобрази присъствието и приближаването на автомобила като
потенциална опасност, и определи поведението си спрямо това, което е
нарушение на чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗДвП. По тези съображения
настоящият състав не споделя извода на първостепенния съд, че не е налице
съпричиняване, в каквато насока доводите във въззивната жалба се явяват
основателни. С оглед установеното съпричиняване, това следва да окаже
влияние върху дължимото обезщетение, като същото бъде намалено според
степента на приноса на ищцата. С оглед на това, че отговорността на водачите
на МПС за осигуряване на безопасност на движението е завишена спрямо
тази на пешеходците /чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДвП/, включително чрез
вмененото им задължение да избират подходяща скорост на движение, при
която при поява на препятствие на пътя да могат безпроблемно да реагират,
както и предвид установената превишена скорост на водача, настоящият
състав счита, че приемлив процент на степента на съпричиняването от страна
15
на ищцата е в размер на 10 %, като се отчете и обстоятелството, че водачът
като е бил длъжен да съобрази наличието препятствие на пътя и е имал
обективната възможност да го възприеме и да спре, не е сторил това.
Размерът на съпричиняването е съобразен с това, че нарушенията на водача
на МПС са няколко и превишават по тежест това на пешеходеца.
При този извод на решаващия състав за справедлив размер на
обезщетението и след редуцирането му съобразно на степента на
съпричиняване, крайният размер на дължимото обезщетение от страна на
ответника възлиза на 90 000 лв., който извод не съвпада с този на
първостепенния съд, последица от което е частична отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново, с което искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 90000 лв. бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора, постановеното решение следва да се отмени
и в частта, в която ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати
държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК за сумата над 3744,72 лв. до
присъдените 4144,72 лв., в частта, в която застрахователното дружество е
осъдено да заплати разноски за сумата над 789 лв. до присъдените 950 лв.,
съобразно уважената част от претенциите, като съдът съобразява общия
размер на средствата от бюджета на съда от 1041,25 лв. /341,25 лв. за вещо
лице по САТЕ, 400 лв. за вещо лице по СМЕ и 300 лв. за вещо лице по СМЕ/.
При този изход на спора, ответникът по жалба А.М. следва да бъде
осъдена да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 220 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство, съразмерно с
уважената част от жалбата /изчислени на база дължима държавна такса от
2000 лв., заплатен депозит за вещо лице от 100 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв./. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адв. М.Д. адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 3177 лв.
Разноските за хотелско настаняване не следва да бъдат присъждани, тъй като
това не са разноски по смисъла на чл. 75 и чл. 78 ГПК за събиране на
доказателства, които да подлежат на възлагане на насрещната страна.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
16
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260034 от 16.04.2021 г., постановено по т.д. №
26/2020 г. на Окръжен съд Плевен в частта, в която ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД е осъдено да заплати на А. М. М. обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 90000 лв. до 100000 лв. , ведно със законната лихва
върху тази разлика, считано от 23.10.2019 г. до окончателното изплащане; в
частта, в която ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати
държавна такса съобразно уважения размер за разликата над 3744,72 лв. до
4144,72 лв., в частта, в която ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено
да заплати разноски за вещи лица от бюджетните суми за разликата над 789
лв. до присъдените 950 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от А. М. М., ЕГН ********** против
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
27.06.2019 г. за разликата над 90000 лв. до 100000 лв., ведно със законната
лихва върху тази разлика, считано от 23.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260034 от 16.04.2021 г., постановено по
т.д. № 26/2020 г. на Окръжен съд Плевен в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, от с. Долни Луковит, *******,
съдебен адрес гр. София, ********, адв. Й.Д. и адв. М.Д. да заплати на ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Г.М.Димитров, 1 сумата 220 /двеста и
двадесет/ лева, представляваща разноски за въззивното производство,
съразмерно с уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Г.М.Димитров, 1 да заплати на адв. М.Д. от САК сумата от 3177 /три хиляди
сто седемдесет и седем/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
17
Членове:
1._______________________
2._______________________
18