Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Normal;За да се произнесе, съобрази: С Определение от 12.06.2012г. , постановено по гр. Д. № 1913/2012г. Великотърновският Районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на РС С.. Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от ищеца по делото Д. Д. П. . В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че по предявения иск с правно основание чл. 226 от КЗ ищецът в качеството си на потребител на застрахователна услуга , разполага с избора , предоставен му от чл. 113 от ГПК. Предвид това, че е предпочела да предяви иска си пред съда по постоянния си адрес, жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на ВТРС . Ответникът по жалбата- „ИНТЕРАМЕРИКЪН Б.”З. С. заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че не са налице предпоставките на чл. 113 от ГПК , тъй като не се касае за иск на потребител по смисъла на този текст. Твърди, че исковете, по които ищецът- топребител може да упражнява правото си на избор на подсъдност по чл.113 от ГПК , може да са само тези, произтичащи директно от ЗЗП , а именно- за установяване и преустановяване на нарушение на права по този закон. Развиват се подробни съображения . Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени данните по делото, приема за установено следното: Жалбата е допустима, доколкото е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт. По същество жалбата е основателна. С исковата си молба Д. Д. П. чрез своя процесуален представител твърди, че на 13.01.2012г. е претърпяла инцидент, при който е била блъсната от автобус и е получила физически увреждания в следствие на удара. Направила и разходи по престоя си в болница и последвалото лечение. Тъй като ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на автобуса, предизвикал инцидента, при който ищцата е пострадала, тя претендира той да й заплати сума от 7000лв. обезщетение за неимуществени вреди, законна лихва върху главницата, считано от датата на увредата до окончателното й изплащане, както и сумата от 153,99лв. обезщетение за имуществени вреди, също ведно със законната лихва върху главницата от датата на увредата до окончателното й изплащане. С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че след като претенцията на ищеца е с правно основание чл.226 КЗ, той не може да се ползва от изборната местна подсъдност по чл113 ГПК и следва да се приложат общите разпоредби за местна подсъдност, като в този случай местно компетентен да разгледа делото е СРС. Първоинстанционният съд е възприел тази теза и е приел, че не е местно компетентен да разгледа делото. Според настоящата инстанция определението на РС Велико Търново е неправилно. Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ и основанието, на което се претендира исковата сума е договорът между ответника и прекия причинител на вредите. Правилно първоинстанционният съд в случая е съобразил В случая намира приложение разпоредбата на чл. 113 от ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Безспорно ищецът се явява потребител на застрахователна услуга, с оглед разпоредбата на пар. 1 от ДР на КЗ. Предявен е иск на потребител – увредено физическо лице против застраховател по застраховка”гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП. Ищецът по този иск се ползва от привилегията да прецени пред кой от възможните местно компетентни съдилища да предяви претенцията си. Настоящата инстанция споделя становището, че изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК не се отнася само до исковете на потребители, уредени в ЗЗП, а и до всички останали искове, с които разполага потребителят на дадена услуга. Конкретно относно приложимостта на чл.113 от ГПК към исковете по чл. 226,ал.1 от КЗ е налице константна съдебна практика, че тя е приложима и в посочения случай. Несъобразявайки обстоятелството, че е сезиран с иск на потребител, по отношение на който е налице изборна местна подсъдност, РС Велико Търново неправилно е прекратил производството по гр.д. № 1913/2012г. пред себе си и го е изпратил по подсъдност на СРС. Макар и да е било налице възражение за местна подсъдност от страна на ответника, в случая са спазени правилата на изборната местна подсъдност- ищецът е избрал местно компетентен съд, който да разгледа претенцията му. Обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на РС Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение от 12.06.2012г., постановено по гр.д. № 1913/2012г. на Районен съд Велико Търново ВРЪЩА делото на Районен съд Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |