РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Благоевград, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20231200500370 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Л. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Бл.,
ул. ** № *, чрез адв. П. Н., против Решение № 69 от 14.02.2023 г.,
постановено по гр. дело № 453/2022 г., по описа на Районен съд -
Благоевград.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност,
необоснованост на първоинстанционното решение, както и че решението е
постановено в нарушение на процесуалните правила и в нарушение на закона,
за което се излагат следните доводи:
Твърди се, че Решението е постановено и в нарушение на закона, тъй като
предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че за да прогласи
нищожността на договора за дарение на недвижим имот,
първоинстанционният съд, описвайки твърденията в исковата молба и
отговора на ответника, съвсем лаконично и без анализ на доказателствата по
делото е приел, че ищецът се е разпоредил с процесиите недвижими имоти в
1
полза на ответника поради заплаха за сина и снаха им, че ще връщат в
петкратен размер предоставената безвъзмездна финансова помощ от
Държавен фонд „Земеделие“. Тези изводи на съда не почиват на събрани
доказателства по делото, нито пък на реална възможност синът на ответника
да може да осъществи прекратяване на договора между снахата на ищците и
ДФ“Земеделие“ и заплащане на петкратен размер на предоставената
безвъзмездно финансова помощ.
Твърди, че договорът между И. Б. и ДФ“Земеделие“ на първо място не
предвижда заплащане на петкратен размер на получената безвъзмездна
помощ и което е най-важно- синът на ответника по никакъв начин не може да
повлияе както на сключването на такъв договор, така и на неговото
прекратяване и заплащане на сума, каквато в договора с ДФ“Земеделие“
въобще не се предвижда.
Излагат се доводи, че свидетелските показания на свидетеля К. Б. не са
обсъдени от първоинстанционния съда, като не са обсъдени и останалите
гласни доказателства. Твърденията на свидетелите, доведени от ищеца не
могат да бъдат възприети безкритично.
Посочва се, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството,
че е напълно изключено и невъзможно при евентуално прекратяване на
договора между ДФ“Земеделие“ и И. Б., да се предвижда връщане в
петкратен размер на получената от бенефициента сума, както и
невъзможността по какъвто и да е начин К.Б. да инициира или да вземе
решение за прекратяване на договора.
Заявява, че отговори на тези въпроси в атакуваното решение липсват.
По делото се е установило, че по времето, по което се твърди, че е имало
заплахи за прекратяване на сключения договор с ДФ“Земеделие“, а и след
това, както ответникът, така и неговият син /свидетелят К. Б./ са присъствали
на рожден ден на сина на ищците- Т. Б. на 29.06.2021г., а освен това К. Б.
заедно със съпругата, и Т. Б. заедно с И. Б. са ходили на семейни почивки на
мори и планина, за което са представени снимков материал и диск със
снимки, на които са отбелязани и датите на заснемането, всичко това не е
обсъдено в атакуваното решение.
Посочва, че поради напълно голословното приемане, че договорът за дарение
бил сключен с мотиви противни на закона и добрите нрави, както и при липса
на дарствено намерение, съдът е приел, че следва да бъде прогласена и
2
нищожността на Договор за дарение, предмет на делото.
Счита, че нито изпълнението, нито неизпълнението на договора между
ДФ“Земеделие“ и снахата на ищецът, нито пък неговото евентуално
прекратяване зависят от сина на ответника- К. Б.. По никакъв начин нито в
договора, нито по силата на друг закон или подзаконов нормативен акт, дори
опри неизпълнение на договора, няма как И. Б. да бъде задължена да върне
на ДФ“Земеделие“ сума в размер на 250 000лв.
Твръди, че доказателствата по делото и житейската логика сочат на извод, че
дарствения акт от страна на ищецът към ответника е напълно валиден,
осъществен поради причини на признателност и благодарност за всичко,
което е направил ответника Л. Б. за сина и снахата на ищците и по никакъв
начин този дарствен акт не е опорочен.
Предвид гореизложеното, моли въззивният съд да постанови решение, с
което да отмени изцяло Решение №69/14.02.2023г., постановено по гр.дело
№453/2022г., по описа на Районен съд гр.Благоевград.
Претендират се разноски както пред въззивния, така и пред
първоинстанционния съд.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е
постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната
страна по жалбата - Ц. Н. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ** № *, ет. *,
ап. *, чрез адв. О. В., в който се посочва, че процесното съдебно решение на
Районен съд Благоевград е правилно и законосъобразно и оспорва изцяло
доводите и твърденията, наведени във въззивната жалба, поради следните
съображения:
В отговора на въззивната жалба се посочва, че процесното съдебно
решение е мотивирано в достатъчна степен, базира се на събрания по делото
доказателствен материал и не са допуснати твърдените от процесуалния
представител на ответника нарушения на съдопроизводствените правила.
Посочва, че с оглед на събраните гласни доказателства по делото
безспорно е установено, че Ц. Б. е дарил имотите без да е налице дарствено
намерение, поради натиск от дарения Л. Г. Б. и на неговия син К. Л. Б., оказан
върху сина - Т. Ц. Б., състоящ се в искане за заплащане на парични суми с
аргумента, че К. Л. Б. ще използва служебното си положение като служител в
Държавен фонд Земеделие, гр. Б. и ще предизвика проверка, при която ще се
докаже неизпълнение на задълженията на И. С. Б., съпруга на Т. Б., като
3
бенефициент по цитирания договор с Държавен фонд „Земеделие".
Излага, че в резултат на оказвания многократен и разнопосочен натиск и при
липсата на парични средства, които да бъдат заплатени, както от страна на Т.
Ц. Б., така и от ищеца, К. Л. Б. и дарения Л. Г. Б. са поискали от Т. Ц. Б. да
им бъдат прехвърлени недвижими имоти, които са собственост на
семейството. В крайна сметка ищецът се е съгласил да прехвърли на дарения
Л. Г. Б. част от собствените си недвижими имоти. Следователно счита, че
нотариалният акт за дарение е сключен при липса на воля и дарствено
намерение у дарителя, поради което е нищожен, тъй като е в противоречие с
добрите нрави.
От друга страна се сочи, че показанията на свидетелите на ответника са
косвени и се отнасят до различни обстоятелства, които нямат отношение към
предмета на спора, поради което и не са кредитирани.
С оглед на събраните доказателства по делото счита за доказано, че ищецът е
извършил процесното дарение без да е налице дарствено намерение, поради
оказания натиск върху неговия син Т. Б. от дарения Л. Б. и неговия син К. Б..
Позовава се на разпоредбата на чл.226, ал.З от ЗЗД, съгласно която ако
мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на
закона или добрите нрави, дарението е нищожно. Основанието е обичайната
цел на сделката като при дарение това е да се прехвърли собствеността върху
някаква ценност върху някой без насрещна престация като мотивът и в този
случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и
морала.
Отправено е искане до въззивният съд да постанови съдебно решение, с което
да потвърди изцяло съдебно решение № 69/14.02.2023г. по гражданско дело
№ 20221210100453/2022г., по описа на Районен съд гр. Благоевград като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата по съображения изложени
в нея. Твърди, че доказателствата събрани в хода на делото не са изследвани,
което прави съдебния акт необоснован.
В хода на устните състезания по делото жалбоподателят заявява, че
дарението е в знак на благодарност към него, за да може да продаде имота и
да вземе 10% за това, че е помогнал на снахата на жалбоподателя да получи
финансиране по проект от ДФ „Земеделие“.
4
Процесуалните представители на въззиваемия поддържат доводите в
отговора по въззивната жалба. Твърдят, че в случая се касае до предявяване
на специален иск, свързан с обявяване нищожност на сделка, касаеща
намерение, поради които същата е осъществена. Изразяват становище, че от
доказателствата по делото не са установени намерения за осъществяване на
дарствено разпореждане, а точно обратно – извършване на акт на
разпореждане, безвъзмездно такова, без да е налице намерение свързано с
такова безвъзмездно прехвърляне на имущество.
При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е
достигнал до обосновани и законосъобразни правни и фактически изводи. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че сина на
надарения К. Л. Б., с ЕГН **********, е с месторабота: Държавен фонд
Земеделие, гр. Б., пл. „***“ № *, както и съпругата на Т.Ц Б. - И. С. Б., ЕГН
**, е регистрирана като земеделски стопанин и на 15.01.2021 г. е сключила
договор № BG06RPNP001-6.001-1463-С01 за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по програма за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г. с Държавен фонд „Земеделие“ със срок за изпълнение от
15.01.2021 г. до 15.01.2026 г. - 60 месеца, по силата на който е получила две
плащания - всяко от които в размер на левовата равностойност на 12 500 евро
за безвъзмездна финансова помощ по мярка 6.1. Стартова помощ за млади
земеделски стопани.
По делото не е спорно и обстоятелството, което се установява и от
писмените доказателства, че Ка. Б., като служител на Държавен фонд
Земеделие, гр. Б. пл. „**“ № *, е взел участие в одобрението на проектното
предложение по административен договор № BG06RPNP001-6.001-1463-C01
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за развитие
на селските райони за периода 2014-2020 г. с Държавен фонд „Земеделие“ със
срок за изпълнение от 15.01.2021 г. до 15.01.2026 г. - 60 месеца.
От свидетелските показания на свидетеля Су. се установява, че Л. Б. е
оказвал натиск срещу Т. Б., син на дарителя Ц. Б. и Б. Б.. Натискът е свързан
именно с искане за прехвърляне на имоти в полза на Л. Б. от страна на Т. Б.,
които са собственост на баща му, в противен случай съпругата му, която е
земеделски производител, ще връща в многократен размер предоставената
безвъзмездна финансова помощ по програма за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 г. с Държавен фонд „Земеделие“. Тези показания на
свидетелите са логични, последователни, кореспондиращи на другите
доказателства по делото.
По делото е разпитан като свидетел и К. Б., който е син на ответника.
Същия обаче не дава показания за релевантни по спора факти, а свидетелства
за обстоятелства, които са извън спорните по делото. Ето защо и, предвид
родствената му връзка със страната, тези показания не следва да се
кредитират.
5
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 3 от ЗЗД - обявяване
нищожност на дарение при условията на специалните текстове на закона.
Както трайно е установено в съдебната практика, дарението е сделка, чрез
която едно лице се разпорежда за обогатяване на друго, т.е. за увеличаване на
неговото имущество. Обогатяването на дарения и обедняването на дарителя
настъпват веднага, тъй като основанието на договора за дарение е да се даде
нещо безвъзмездно /в този смисъл решение № 385 от 11.08.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 59/2009 г., I г. о., ГК/ и тази цел е елемент от договора за дарение и
представлява неговото основание. Дарението е единственият договор, при
който мотивите имат правно значение /Р № 288 от 29.12.2015 г. по гр. д. №
2293 / 2015 г. на 3 ГО на ВКС и др./. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3
ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е направено дарението, е
противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно. Основанието е
обичайната цел на сделката, като при дарението основанието се свързва с
прехвърляне на собствеността върху някаква ценност в полза на друго лице
без насрещна престария. Договорът за дарение на недвижим имот е
едностранен, безвъзмезден и консенсуален договор. Мотивът в този случай не
е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В
този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на
тази сделка, но при твърдение, че тя е сключена с мотиви, противни на закона
и добрите нрави, този мотив подлежи на изследване и установяване. Приема
се в доктрината, че мотивът - подбудите, поради които се прави дарение, е
принципно различен от основанието /каузата/ на договора, макар при
дарението тази разлика да не е толкова отчетлива. Именно поради това - при
оспорване мотивът подлежи на изследване по договора за дарение.
В настоящия случай ищецът е навел като порок на процесния договор за
дарение, водещ до неговата нищожност, обстоятелството, че мотивът поради
който единствено е направено това дарение, е противен на добрите нрави.
Този който твърди, че сделката е сключена с мотиви, противни на закона и
морала, следва да докаже тези мотиви. Това означава да се разкрие такова
поведение от страна на ответника, което да е станало причина за сключване
на сделката и да е несъвместимо с основните човешки ценности и морални
категории. Съгласно принципните разрешения, дадени в мотивите към т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми
на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са
принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо
6
облагодетелстване. Преценката за противоречието с добрите нрави се прави
към момента на сключване на договора. В практиката на ВКС, намерила израз
в решения № 834 от 26. 10. 2009 г. по гр. д. № 136/2009 г., I г. о., решение №
615 от 15. 10. 2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о., решение № 24 от 09. 02.
2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., решение № 62 от 4. 07. 2018 г. по т. д.
№ 1490/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 128 от 17. 01.2019 г. по гр. д. №
3170/2017 г., I г. о., решение № 241 от 15. 01.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г.,
IV г. о., решение № 50062 от 01.12.2022 г. по т. д. № 278 / 2021 г. на 1 ТО на
ВКС и др., последователно се застъпва становище, че накърняване на добрите
нрави е налице при прекрачване на разумната граница на свободата на
договаряне и когато сделката противоречи на общо установените нравствено
етични правила на морала. Вложеният в това понятие смисъл, следва да се
тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила
и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи
за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените
отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни.
Целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на
справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава
всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси
максимално съчетаване на интересите на отделните субекти.
Изхождайки от изложеното по-горе становище, което е трайно
застъпено в съдебната практика и преценявайки спецификата на настоящия
казус и позициите на двете страни, следва да се приеме, че аргументи в полза
на ищцовата теза, че дарствения мотив е противен на добрите нрави, които да
са подкрепени с убедителни доказателства, са налице. От събраните по
делото доказателства безспорно се налага извод, че между ищците и
ответника никога и по никакъв повод не са съществували нито близки, нито
бизнес, нито други отношения. Ето защо между страните в настоящото
производство се опроверга на първо място наличието на личностни
отношения, които по някакъв начин да са провокирали безвъзмездното
прехвърляне на имоти от ищците на ответника по спора. Установява се също
така от гласните доказателства, че ищците не са имали никога нито
намерение, нито желание за безвъзмездно разпореждане с имотите си и то в
полза на трети лица /какъвто е ответника по иска/, които нито са роднини,
нито са близки и дори не са им познати. Нещо повече - всички свидетели
установяват, че прехвърлянето на собствеността върху спорните недвижими
имоти е извършено по повод отношения между ответника и третото за спора
лице - Т. Б., което на самостоятелно основание опровергава наличието на
дарствено намерение за ищците, както и основание изобщо за извършване на
процесната сделка. Това прави сделката осъществена без каквото и да било
правно основание, а от там и същата противоречи на закона и изискването за
наличие на основание на всяка една сделка.
Както във връзка с горното, така и на самостоятелно основание следва
да се имат предвид ангажираните по делото доказателства, които установяват
7
съществуващи отношения между Б. и трето за спора лице - Т. Б., които стоят
в основата на прехвърлителната сделка дарение. Т.е. не дарствено намерение
стои в основата на процесния договор, а уреждане на отношения, които не са
свързани с намерение и желание за обогатяване на ответника Б. от страна на
ищците чрез безвъзмездно прехвърляне на имущество, а разрешаване на
чужди спорове. По делото са събрани гласни доказателства от ищците, че
същите са се разпоредили с процесиите недвижими имоти в полза на трето
лице, поради заплаха за съпругата на сина му и за самият него, че ще връщат
в неколкократен размер предоставената безвъзмездна финансова помощ по
програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с Държавен
фонд „Земеделие“. В тази връзка свидетелските показания на Т. Б. и К. С. са
последователни, безпротиворечиви и съответстват на всички събрани
писмени доказателства по спора /договори за финансиране, доказателства за
участие на К.Б. в процедурите по одобряване на проекта от ДФЗ и др./, което
налага същите да бъдат кредитирани. Показанията на свидетелите са в
следствие на личните им впечатления и са за обстоятелства, които са се
случили пред самите тях и които те лично са възприели като факти от
обективната действителност. В тази връзка свидетелите на ищците са
категорични, че от страна на Б.и в продължителен период от време са
отправяни заплахи. Същите са били свързани с твърдения, че при липса на
предоставяне на пари или имоти в негова полза, чрез своят син той ще доведе
до задължение на съпругата на Т. Б. /снаха на ищеца/ да възстановява
средства, предоставени и по проект от ДФЗ. Противно на твърденията на св.
К. Б., от писмените доказателства се установява, че той лично е участвал в
комисии, имащи отношение към одобряване на проекта и финансиране на И.
Б. от ДФЗ. Дали същия е имал правомощия да участва в последващи
проверки или не, в каквато насока са показанията му, за спора е без значение.
Достатъчно затова е обстоятелството, че в Т. и И. Б. /син и снаха на ищеца/ е
възникнал достатъчен страх и притеснения в тази насока, които са повлияли
на решението на Ц. Б. за безвъзмездно прехвърляне на имуществото си.
Прехвърлянето на имоти с цел защита на близки и роднини обаче не е след
законоустановените мотиви и основания за разпореждане с имущество. Ето
защо и на това основание единственият мотив, поради който е направено
прехвърлянето по спорната сделка, е противен на закона и добрите нрави,
което е основание за обявяването на дарението за нищожно. Събраните от
страна на Б. гласни доказателства не следва да се кредитират като
опровергаващи направените изводи. Една част от показанията са дадени от
синът на ответника по иска - К. Б., поради което и с оглед близката родствена
връзка, същите следва да се приемат за заинтересовани и целенасочено
обслужващи единствено тезата на ответника по исковата претенция.
Показанията на св. К. Б. не се подкрепят от други доказателства по спора,
поради което и същите не установяват обстоятелства, които да опровергават
тезата на ищеца в производството. От своя страна св.К.не установява
обстоятелства, които да са се осъществили лично пред нея, а представляват
8
преразказ на твърдения на страната Л. Б. или свидетеля влага предположения
относно събития, свързани с моменти и обстоятелства, които нямат връзка с
предмета на спора.
С оглед на изложеното по-горе и предвид установеното, че именно
заплахата за връщане на суми към ДФЗ в завишен размер от страна на
семейството на Т. Б., е единственият мотив, поради който е извършено
дарението от страна на Ц. Б., то същия безспорно противоречи на добрите
нрави. Не е налице пречка или ограничение в закона дарителя да дари част от
имуществото си, но това не следва да става под натиск за неблагоприятна
последица за семейството на дарителя и в този смисъл противоречи на
добрите нрави и принципа за справедливостта в гражданските
взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване. С оглед на това налице са основания да се приеме, че
процесното дарение и нищожно, тъй като доказателствата установяват липса
на дарствен мотив и наличие на друг мотив — дарителят да защити от
неблагоприятни последици сина си и снаха си, срещу което дарява имоти.
Този мотив и цел на сделката изключват дарственото намерение на
прехвърлителя, тъй като с нея не се цели да се даде нещо безвъзмездно, а да
се защити семейството от реализиран натиск. Липсата на основание – на
дарствено намерение, от страна на дарителя Ц. Б. , както и установеното, че
дарението и мотивът, поради който то е направено /осуетяване на натиск/, са
противни на закона и на добрите нрави, то това обосновава нищожност на
договора за дарение.
Предвид горното процесната сделка не покрива критериите нито
за добросъвестност в отношенията, нито за тяхната справедливост. Точно
обратното - с нея е осъществено несправедливо облагодетелстване на
ответника за сметка на ищцовата страна, което е последица от конфликтни
отношения между ответника и третите за спора лица, а не касае реални
договорни отношения между страните в настоящото производство. Като
последица от това сделката не покрива критериите на добрите нрави, а от там
и дарението се явява нищожно.
С отговора на исковата молба, както и в хода на производството,
от страна на ответника е поддържано като основание за сключване на
процесното дарение, наличие на предоставени заемни средства в полза на Т.
Б., които според Б. не са били удовлетворени. В тази връзка от ответника по
иска са ангажирани гласни доказателства на св.Ковачева, които в своята
съвкупност също целят да установят предоставени от Б. на Т. Б. заемни суми,
които са погасени или обезпечени чрез прехвърляне на процесиите
недвижими имоти.
Следователно гласните доказателства, събрани по искане на ответника,
установяват осъществяване на процесната сделка като обезпечение или за
погасяване на заемни суми и отношения между ответника и Т. Б.. Доколкото
обаче обезпечаването на такива отношения чрез безвъзмездно прехвърляне на
имоти е извън предвидените в ЗЗД обезпечения - залог и ипотека, то и на това
9
основание сделката дарение се явява противна на закона като основание и
мотив за извършването и, а от там и същата е нищожна но см. на чл. 226 ал. 3
от ЗЗД.
Във връзка с всичко изложено по-горе следва да се има предвид,
че какви са действителните отношения между Л. Б. и Т. Б., за спора е без
значение. Дали те са се основавали на страх и натиск, или в основата им са
били заемни отношения, или бизнес дела и др., за основанието и мотивите за
извършване на сделката, те са ирелевантни. Същественото е, че тези
отношения по никакъв начин не са били свързани с ищеца по делото, който
именно е прехвърлител на имотите. Нито едно доказателство по спора не
установява между ищеца Б. и ответника Б. да е имало заемни отношения, не
се установи да са си близки с него, да са имали бизнес или други отношения
помежду си. Точно обратното — същите са прехвърлили имотите си и то
безвъзмездно с единствената цел да защитят синът си и без да са желаели
настъпването на последиците на дарственото разпореждане в полза на
ответника. С оглед на това установени са предпоставките по см. на чл. 226 ал.
3 от ЗЗД за обявяване нищожност на процесната сделка. Същата е
осъществена не с намерение за едностранно прехвърляне на имоти за
безвъзмездно обогатяване на ответника, а с цел уреждане на отношенията му
с трето за спора лице. Според ангажираните по делото гласни доказателства
/на св. К. и К.Б./ от Б., дарението цели и погасяване или обезпечаване на
чужди задължения, което също е в противоречие както на закона, така и на
добрите нрави. Сделката не покрива нито един от критериите за
добросъвестност в гражданските правоотношения и същата противоречи на
общо установените нравствено етични правила и морала. Ето защо дарението
е нищожно, поради сключването му с мотив и основание, които са противни
на закона и добрите нрави, което прави искът основателен и доказан. Като е
достигнал до този извод, БРС е постановил съдебен акт, който кореспондира с
доказателствата по спора и съответства на материалният закон.
С оглед изхода на делото на въззиваемите следва да се присъдят
разноските за въззивното производство – 240 лв., съобразно приложените
доказателства за действителното им заплащане.
Мотивиран от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69 от 14.02.2023 г., постановено по гр. дело №
453/2022 г., по описа на Районен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА Л. Г. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „***“ № *,
да заплати на Ц. Н. Б., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „**“ № *, ет. *, ап. * , на
основание чл. 78 ГПК разноски в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет
10
лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11