Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
гр. Русе, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас Спасов
при участието на
секретаря Галина Кунчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 490 по
описа за 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП).
Образувано е по жалба на П.М.Й., чрез пълномощника адв. Я.Т., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2021 г. изх. № 02-180-6500/105#11 от 28.07.2023 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” с което не е
оторизирано финансово подпомагане в размер на 13 609,87 лв. и са наложени
санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в общ размер 12 439,17
лв.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен,
немотивиран,
липсвали изложени фактически и правни основания за издаването му. Липсвали
мотиви относно определяне на размера на наложените санкции. Административният
акт бил издаден в противоречие с дадени задължителни указания, поради което бил
нищожен. Иска се обявяване на нищожност на административния акт, алтернативно
отмяната му като незаконосъобразен без
връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган.
Претендират се разноски.
Ответникът в производството - заместник-изпълнителен директор на ДФ “Земеделие”, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност досежно
претендираните от жалбоподателя разноски.
Жалбата, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна -
адресат на оспорения акт, с правен интерес от обжалването, се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане. Макар по преписката да липсва изрично
подадено искане за изплащане на подпомагане до РА в жалбата се сочи, че такова
се претендира, съобр. декларираните площи по умножените ставки (сумите като претендирани
фигурират в таблица 14 на АА), респ. същите биха се явили дължими, а в
останалата си част с административния акт се пораждат задължения за адресата.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят П.Й. е регистриран като земеделски производител с Уникален
регистрационен номер (УРН) 461395 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК).
На 21.04.2021 г. подава заявление
за подпомагане за кампания 2021 г. с УИН 18/140621/97943 по няколко схеми, в
т.ч. Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително
плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които
са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преходна
национална помощ за земеделска земя (ПНДП), Схема за обвързано подпомагане за
плодове (основна група) – СП (основна), Схема за обвързано подпомагане за
плодове (сливи и десертно грозде) – СП (други) - л. 55
и 57 от преписката. В заявлението са посочени общо 6 земеделски парцела в землището на с. Волово, с обща декларирана площ от 6, 19 ха и конкретно заявени култури за всеки един от тях,
като по СЕПП,
ПНДП (тази схема не е предмет на възникнали задължения) и ЗДП е заявена цялата
площ, респ. за СП (основна) – 5,74 ха и за СП (други) – 0,45 ха.
При извършване на
автоматична проверка на въведените данни по ЗДП в заявлението системата е
отчела, че то отговаря на изискванията за диверсификация и на изискванията за
екологично насочени площи.
При извършване на
автоматична проверка на въведените данни в заявлението (втора проверка на
същата дата – 21.04.2021 г.) системата е отчела 1 грешка: заявената площ по СП
(други) е под допустимата.
На 13.09.2021 г. е
издадена заповед № 450115/13.09.2021 г. за извършване на проверка на място с
начална и крайна дата на проверката 13.09.-22.10.2021 г., удължена със заповед
№ 450115/22.10.2021 г. – до 28.10.2021 г.
От констатациите в
изготвения доклад за проверка на площи е видно, че към момента на проверката 6-те
парцела са приети за недопустими, тъй като не са поддържани. Декларираните
овощни култури са приети за недопустими, тъй като реално не се стопанисват/не
отговарят на условията за допустимост. От земеделския производител е вписана
забележка, че към момента на проверката установеното състояние се дължи на
усложнената епидемиологична обстановка (Ковид – 19). Поради липса на работна
ръка не са извършени обичайните селско-стопански практики като косене, подрязване
и окопаване на дръвчетата. Извършени били само пръскане и беритба.
На 01.11.2021 г. до Й.
било адресирано уведомително писмо с копие от доклада за проверка. Дадена е
възможност на адресата да изрази възражения и забележки по него в 14-дневен
срок. Няма данни такива са отправени. В жалбата също се сочи, че възражения не
са били отправяни.
Настоящото обжалвано
уведомително писмо е издадено във връзка с влязло в сила като необжалвано решение
№ 126/03.05.2023 г. по адм. д. № 108/2023 г. на Административен съд – Русе, с което е отменено Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-180-6500/105 от
13.01.2023 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” и преписката е върната за ново произнасяне от страна на административния орган, ДФ
„Земеделие“, при дадени
указания административният акт да се мотивира.
Обжалваното в
настоящото производство Уведомително писмо
съдържа относимите и приложими таблици (информация) по заявените схеми/мерки за
подпомагане, базирани на площ в подаденото от Й. заявление за подпомагане.
Посочено е, че средствата за подпомагане са осигурени от Европейския
фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ), Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и националния бюджет на Република
България.
Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни проверки и проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП)
на данните в подаденото заявление за подпомагане. Тези данни са посочени като сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от
ЗПЗП.
Съгласно декларираните от заявителя данни и след извършване на проверки в Таблица 1 са посочени площите, за
които са констатирани несъответствия в изискванията за
подпомагане. За тези площи Разплащателна агенция — отказва финансово
подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП.
Таблицата съдържа общо 8 колони с подробни
пояснения към всяка една от тях:
Колона № 1 –
идентификатор на парцела; колона № 2 – площ; колона № 3 – площ след разрешаване
на двойно заявени площи; колона № 4 – площ на парцела след извършване на ПнМ;
колона № 5 – площ на парцела след извършване на административни проверки;
колона № 6 – установена площ; колона № 7 – разлика с наддекларираната площ;
колона № 8 – причина за наддекларирането.
Под таблицата ( а и
под другите таблици – общо 9 бр. очертани таблици) е направено подробно
обяснение как е формирана допустимостта на парцелите и въз основа на какво
правно основание, респ. как и въз основа на какво са извършвани изчисленията.
Въз основа на
установените площи по съответните схеми/мерки, базирани на площ и допълнителните
условия за допустимост по тях са оторизирани суми по СЕПП, СПП, ЗДП и СП – 0,00
лева.
Оторизираните (няма)
и съотв. неоторизираните суми като основа са посочени в таблица 13, видно от
която при декларирана площ 6,19 ха по СЕПП и СПП АО санкционира цялата площ и
прилага санкция за наддеклариране, съотв. – по СЕПП – 1197,39 лв.; по СПП –
852,61 лв.; по ЗДП – 752,89 лв.
Ставките по мерките
за кампания 2021 са посочени под таблица 13 на стр. 17. За СЕПП тя е 193,44/хектар;
за СПП – 137,74 лв./ха и ЗДП – 121,63 лв./ха, за СП ставките са посочени на
стр. 13 – СП – основна – 1 809,96 лв. и СП – други 928,47 лв.
Таблица 13 и поясненията към нея съдържа подробна информация за това как
е изчислен размерът на финансово подпомагане по Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни
плащания (ЗДП): посочена е оторизираната площ – 0,00 ха (Ред 10) като разлика между установената площ – 0,00 ха (Ред 2) и санкционираната площ – 6,19 ха (Ред 9)
По схемите, базирани
на площ, администрирани по реда на чл. 19 и чл. 19а от Делегиран регламент №
640/2014 г. на Комисията, са наложени санкции, подлежащи на прихващане от
бъдещи плащания – СП (основна) – 10 389,17 лв.; СЕПП – 1197,39 лв. и СПП –
852,61 лв.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът намира жалбата за неоснователна.
Обжалваният акт е
издаден от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ
е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като организира, ръководи
нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му, изброени в чл. 10
от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или
отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска
политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника).
Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
В случая, видно от представената Заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023 г. (л. 13-14 от преписката), на заместник-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” на Петя Димитрова
Славчева са делегирани правомощия да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с
подадени заявления за подпомагане.
Следователно административният акт е издаден от компетентен орган,
действал в кръга на предоставените му правомощия. Компетентността на автора на
волеизявлението се преценява към момента на издаване на административния акт,
поради което същият е бил надлежно овластен (във връзка с твърдения в тази
насока – в жалбата), респ. УП се явява валиден административен акт.
Макар мотивите да не
са изложени в типичната разказна форма от съдържанието на обжалвания акт могат
да се изведат както фактическите и правни констатации, така и съображенията,
довели до постановения резултат.
Административният орган е установил недопустими за
подпомагане площи в подаденото заявление, ясно посочено е кои са тези площи и кои са техните идентификатори (с култури, визирани в
таблица 4: сливи; праскови/нектарини; кайсии/зарзали; череши), какъв е техният размер и поради какви причини са
приети като недопустими – те са неподдържана площ към момента на
проверката (колона 8 на таблица № 1). В обяснение към колона № 8 е посочена
причината за наддеклариране: недопустимостта на працелите по заявените схеми е
резултат от констатирано несъответствие при извършената проверка на място от
техническия инспекторат към РА. Установено е, че парцелите са неподдържани,
което е мотивирало тяхната недопустимост на осн. чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП а
именно, че РА намалява размера или отказва плащане, ако кандидатът е заявил
площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията
за допустимост за подпомагане. Доколкото по преписката няма данни да е искано
плащане, което да бъде намалено, то се налага извод, че се касае за
единствената възможна хипотеза за отказ на плащане при пълна недопустимост на подпомагането.
Обстоятелствата за
неподдържане на площите, довели до постигнатия правен резултат и няколко пъти
изрично посочени в административния акт, на практика не се оспорват от
жалбоподателя, видно е от вписаните саморъчни обяснения след констатациите в
доклада за проверка на площи. Този доклад представлява официален свидетелстващ
документ, чиято материална доказателствена сила не е била оборена.
От своя страна
проверките на място са допустим способ, видно от разпоредбата на чл. 37, ал. 4,
вр. ал. 3 ЗПЗП - Разплащателната агенция всяка година проверява на място
контролна извадка от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ
на риска.
УП съдържа подробно разяснение кои са отчетените от административния
орган факти и на какво основание е постановен отказ за плащане по схемата и как е изчислен той.
Съдът не установи при издаването на УП да са допуснати съществени
процесуални нарушения.
След изготвяне на доклада за проверка на адресата му е дадена възможност да
изрази становище по него. Той не се е възползвал от тази възможност, което е
изрично посочено и в жалбата.
УП е издадено при правилно прилагане на материалния закон.
Административният
орган се е позовал на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, както и на чл.
13, чл. 19 и чл. 19а и дял IV от Делегиран
регламент ЕС) № 640/2014 на Комисията за допълнение на Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на
плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания,
подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие
Чл. 19 Административни санкции при свръхдеклариране (в
относимата редакция)
1. Ако
във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за
целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава
установената по реда на член 18 площ, размерът на помощта се изчислява въз
основа на установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика,
ако тази разлика превишава 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от
установената площ.
Ако разликата превишава 20 % от установената площ, за
съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане на площ.
2. Ако
разликата превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или
подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция,
равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между
декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18.
3. Ако
сумата, изчислена съгласно параграфи 1 и 2, не може да бъде изцяло прихваната в
съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията
( 14 ) през следващите три календарни години след календарната година на
констатацията, неиздължената сума се анулира.
Чл. 19а Административни санкции при свръхдеклариране на
площи по схемата за основно плащане, схемата за единно плащане на площ,
преразпределителното плащане, схемата за млади земеделски стопани, плащането за
районите с природни ограничения, схемата за дребни земеделски стопани,
плащанията по „Натура 2000“ и по Рамковата директива за водите и плащанията за
районите с природни или други специфични ограничения
1. Ако
по отношение на група култури, посочена в член 17, параграф 1, декларираната
площ по схемите за помощ, предвидени в дял III, глави 1, 2, 4 и 5 и дял V от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, и по мерките за подпомагане, посочени в членове 30
и 31 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, надвишава установената площ в съответствие
с член 18 от настоящия регламент, помощта или подпомагането се изчисляват въз
основа на установената площ, намалена с 1,5-кратния размер на установената
разлика, ако тази разлика е по-голяма от 3 % от установената площ или по-голяма
от 2 хектара.
Административната санкция не превишава 100 % от сумите,
основаващи се на декларираната площ.
2. Когато
на бенефициера все още не е наложена административна санкция по параграф 1 за
свръхдеклариране на площи по съответната схема за помощ или мярка за
подпомагане, посочената в същия параграф административна санкция се намалява с
50 %, ако разликата между декларираната и установената площ не надвишава 10 %
от установената площ.
3. Когато
административната санкция на даден бенефициер е била намалена в съответствие с
параграф 2 и на същия бенефициер следва да се наложи друга административна
санкция, посочена в настоящия член и в член 21, по съответната схема за помощ
или мярка за подпомагане за следващата референтна година, бенефициерът плаща
пълния размер на административната санкция за съответната следваща референтна
година, плюс сумата, с която изчислената съгласно параграф 1 административна
санкция е била намалена в съответствие с параграф 2.
4. Ако
сумата, изчислена съгласно параграфи 1, 2 и 3, не може да бъде изцяло
прихваната в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014
през следващите три календарни години след календарната година на
констатацията, неиздължената сума се анулира.
Административният
орган е установил предметните парцели (6 парцела) със съответните
идентификатори, тяхната площ (според информацията, посочена в заявлението за
подпомагане), липсата на двойно заявени площи, както и липса на несъответствие
по извършените административни проверки, но е приел, че площта не се
стопанисва/не отговаря на условията за допустимост, поради което е посочил, че
площта на допустмите парцели след извършените бързи проверки на място следва да
е 0,00 ха (таблица № 1, колона 4 и обясненията към нея) за СЕПП, СПП и ЗДП.
В жалбата се твърди,
че по преписката нямало индикации за негативно становище по оторизацията, тъй
като административните проверки не били констатирали грешки. Тук следва да се
посочи, че с административния акт не са констатирани грешки, свързани с изключване
на парцелите от одобрения специализиран слой, допустим за подпомагане за съответната
година въз основа на ЦОФК, а се касае за неподдържани такива, установени въз
основа на проверки на място.
Видно от подаденото
заявление за подпомагане за 2021 г. в част „Декларации“ земеделският стопанин,
в т. 6 декларира, че към датата на подаване на кандидатстване заявените площи
отговарят на условията за допустимост по смисъла на Наредба № 2 от 26.03.2018 г.
за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и
мерки за плащане на площ (цитирана като правно основание и в съдържанието на
АА) и е запознат със задължението да ги
поддържа в такова състояние, съгласно изискванията, заложени в
законодателството.
Съобр. чл. 9, т. 2
от тази наредба трайните насаждения са
допустими за подпомагане, когато почвената повърхност в междуредията се
поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите схеми. Във
възраженията си Й. сам посочва, че не е успял да извърши стопанските
мероприятия – косене, подрязване, окопаване. За твърденията,
че не е успял да намери работници поради епидемичната обстановка в преписката
липсват доказателства (такива доводи няма и в жалбата), като съдът отчита и
обстоятелството, че все пак са ангажирани работници за пръскане и беритба.
С оглед определената
недопустимост на заявените площи са изложени отделни съображения на какво
основания не се отиризират суми. По отношение на СЕПП АО коректно е приложил
разпоредбата на чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 г. на Комисията, в
чийто § 1 се указва, че ако по отношение на група култури, посочена в член 17, §
1 (в случая б. „а“), декларираната площ по схемите за помощ, предвидени в дял
III, глави 1, 2, 4 и 5 и дял V от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и по мерките за
подпомагане, посочени в членове 30 и 31 от Регламент (ЕС) № 1305/2013,
надвишава установената площ в съответствие с член 18 от регламента (§ 6),
помощта или подпомагането се изчисляват въз основа на установената площ,
намалена с 1,5-кратния размер на установената разлика, ако тази разлика е
по-голяма от 3 % от установената площ или по-голяма от 2 хектара. В случая след
като установената площ е 0 хектара, то такъв е числовият измерител на
оторизираната сума като по същия начин е мотивирана и оторизацията по СПП –
конкретното приложимо правило е посочено в обяснението към колона 9 на таблица
13.
По отношение на
отказа за оторизиране на суми по ЗДП АО се е мотивирал с обстоятелството, че не
е установено допустимо плащане по СЕПП, посочвайки относимата разпоредба на чл.
2 от от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на
схемите за директни плащания. Съобразно цитираната разпоредба право на зелено
директно плащане имат земеделски стопани с
право на плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), които спазват на допустимите си хектари,
доколкото са приложими за тях, селскостопанските
практики, благоприятни за климата и за околната среда по чл. 43 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани
по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за
отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на
Съвета (ОВ L 347/608 от 20.12.2013 г.) (Регламент (ЕС) № 1307/2013).
По отношение на СП –
основна и други, в таблица 4 са изложени същите констатации за недопустимост на
площите – поради резултатите от извършената проверка на място (разяснения към
колона 12), независимо от обстоятелството, че е реализиран и доказан добив (фактурите
са приложени по делото). В разясненията към колона 4 на
таблица 5, в която не са установени площи за подпомагане, е посочено, че площта
за всяка култура, установена след прилагане на разпоредбите на чл. 37 от ЗПЗП и
чл. 2, § 1, т. 23, б. „а“ от Регламент 640/2014 г. на Комисията, след
съпоставяне на заявените в заявлението за подпомагане култури по парцели с
декларираните в декларацията, подавана съгласно чл. 32 от Наредба № 3/2015 г.,
след съпоставяне на вида култура с начина на трайно ползване на физическия
блок, в който попада културата, съгласно чл. 31а от Наредба № 3/2015 г., а в
случай на извършена проверка на място и с реално установените култури на декларираните
парцели. Допустимите за подпомагане площи, визирани в чл. 31а на Наредбата
включват в обхвата си и овощни насаждения като процесните (ал. 1). Съобр. ал. 2
и 3 при извършване на теренни проверки на физическите блокове за актуализация
на СИЗП Министерството на земеделието осъществява контрол на площите по ал. 1,
заявени за подпомагане с култура, несъответстваща на актуалния начин на трайно
ползване на физическия блок, в който попада културата, а при извършване на
проверките по ал. 2, както и при извършване на проверките на място от ДФЗ - РА,
по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, Министерството на земеделието и ДФЗ - РА,
осъществяват контрол на площите по ал. 1 и по отношение на наличието на
заявената култура, както и за спазването
на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив
от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. Както
вече се посочи, не са извършвани минималните такива мероприятия, а
недопустимостта на площите определя и процента на оторизараната за подпомагане
площ – таблица 6 – колона 11.
По отношение на наложените санкции за бъдещ
период в размер на исканите за оторизиране суми – СЕПП 6,19 ха х 193,44 лв. =
1197,39 лв.; ДПП – 6,19 ха х 137,74 лв. = 852,61 лв.; СП – основна 5,74 ха
(посочена в заявлението) х 1 809,96 лв. (ставка – стр. 13 от АА) =
10 389, 17 лв. АО е посочил, че СП санкцията се налага с правно основание
чл. 19 от Регламент 640/2014 г., чиито § 2 предвижда, че ако разликата
превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или
подпомагане за площ. Освен това на
бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или
подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта,
установена в съответствие с член 18. Не е приложена санкция по ЗДП.
Респ. по отношение на СЕПП и СПП е посочил
като правно основание чл. 19а от същия регламент, чийто § 1 предвижда, че Административната санкция не превишава 100 % от
сумите, основаващи се на декларираната площ (в случая тя е 100 % или санкциите
са в размер на исканите за оторизация суми).
Административният орган не
е прецизирал посочването на правните основания, тъй като при изписване на
основна разпоредба не е вписана изричната относима хипотеза. Доколкото обаче
конкретните приложени хипотези са цитирани в приложенията към таблиците съдът
намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя само на това
основание. На следващо място непосочването на конкретно правно основание по чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК не е нарушение от категорията на съществените, защото за
разлика от фактическото основание не обвързва съда, като в процесния случай от
разпоредителната част на УП се установява волята на АО и разпоредените с акта
задължения (вж мотивите на решение № 10817/08.11.2023 г. по адм. д. № 766/2023
г. на ВАС, V отд.).
По отношение на приложените от
административния орган разпоредби на Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 г. и с
оглед датата на издаването на административния акт – 28.07.2023 г. съдът следва
да съобрази, че към датата на издаването на АА регламентът не е бил действащ
правен акт, доколкото е отменен с Делегиран регламент (ЕС) 2022/1172 на
Комисията от 4 май 2022 г., считано от 01.01.2023 г. Следва да се съобрази
обаче разпоредбата на чл. 13, § 1 от последния, предвиждаща че делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014 продължава да
се прилага за заявленията за подпомагане за директни плащания, подадени преди 1
януари 2023 г. относно исканията за плащане, подадени във връзка с мерки за
подпомагане, които се прилагат съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013; системата
за контрол и административните санкции по отношение на правилата за кръстосано
съответствие. В тази връзка е относимо и решение на СЕС от 25.07.2018 г. по
дело С-239/17 Gert Teglgaard, в което съдът посочва, че относимото
материално право е релевантното към момента на установеното нарушение (т. 61 и
сл.) Респ. чл. 142, ал. 1 на АПК следва да остане неприложен по арг. на чл. 15,
ал. 2 ЗНА.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК административният орган издава
или отказва издаване на акта с мотивирано решение като волеизявлението следва
да съдържа и фактически и правни основания за издаването му (ал. 2, т. 4,
предл. първо). Мотивите на административния акт представляват единство от
фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата
да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и
интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния
контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.
От съвкупната преценка на изложените факти и
релевантните на тях, според настоящата инстанция, посочени относими
материалноправни разпоредби, съдът намира, че правопораждащи факти са
установени от административния орган – касае се за недопустими за подпомагане
площи, приети за такива с изложено правно валидно основание. Респ. в
административния акт е точно посочено въз основа на какво се приема наличието
на тези факти – извършена проверка на място със заявка № 450115 от Техническия
инспекторат към РА. В обясненията към таблиците е изложено и какво е установила
проверката – неподдържани (недопустими за подпомагане) площи. Установени са
релевантните парцели със съответните идентификатори, декларираните площи за подпомагане,
посочени са надлежно отглежданите овощни култури, възприетият добив.
Административният орган е изложил отделни съображения защо не оторизира
исканите суми съотв. по СЕПП, СПП, ЗДП и СП - основна и други. Поотделно е
изложил, защо не приема площите за допустими за подпомагане по съответните
схеми, респ. поотделно е изложил начина на формиране на математическите
изчисления въз основа на цитираните в административния акт ставки за всяка една
схема, респ. отделно, в обясненията към таблиците, както и в отделни пасажи към
таблиците е посочил съответните правни основания въз основа на които не е
оторизирал сумите за всяка една схема, както и защо налага нови санкции,
подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. Последните се различават по размер
на неоторизираните суми поради невключване на санкции за СП – други и ЗДП.
В административния акт липсва произнасяне
относно заявеното подпомагане по Схемата за преходна национална помощ за
земеделска земя, а и такъв петитум липсва в жалбата, поради което съдът намира,
че тези факти не са относими спора, тъй като за жалбоподателя не се налагат
допълнителни задължения.
В този смисъл съдът приема акта за
мотивиран, противно на твърдяното от жалбоподателя, респ. наличието на мотиви
се явява в изпълнение на указанията на съда и не е налице основание за
обявяване на акта за нищожен на осн. чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК.
Административният
акт е съобразен с целта на закона, доколкото не се допуска оторизация на
недължими плащания.
Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора по настоящото производство и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 24, изр. второ от НЗПП претенцията на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева следва
да се уважи.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 АПК in fine,
Административен съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба П.М.Й. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2021 г. изх. № 02-180-6500/105#11 от 28.07.2023 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” с което не е
оторизирано финансово подпомагане в размер на 13 609,87 лв. и са наложени
санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в общ размер 12 439,17
лв.
ОСЪЖДА П.М.Й. с адрес *** да заплати на Държавен фонд “Земеделие”, гр. София
бул. “Цар Борис III” № 136 сумата от 100 лева - за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му с
касационна жалба, подадена до Върховен административен съд чрез Административен
съд - Русе.
СЪДИЯ: