МОТИВИ към присъда № 11/ 16.01.2013 г.
по НОХД №
1417/2012 г по описа на
Окръжен съд - гр. Бургас
Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт на Окръжна
прокуратура - гр. Бургас против Б.А.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, начално образование, ЕГН **********,***, с обвинение
по чл. 115 от НК.
В хода на
съдебното производство, в съответствие с разпоредбите на чл. 76 и сл. от НПК, на основание депозирани молби от
пострадалите А.Р.Ш., лично за себе си
и в качеството й на законен представител на малолетното й дете Е. Е. Ш.,
двете наследници на починалия Е. Х. Ш.,
съдът конституира същите в качеството на частни обвинители и граждански ищци. Предявените искове срещу
подсъдимия Б.А.Б. са за сумите от 100 000 лева в полза на А.Р.Ш. и от 200 000
лева в полза на Е. Е. Ш. за понесени неимуществени вреди, произхождащи от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 26.08.2012 г. до
окончателното им изплащане.
Прокурорът поддържа внесеното обвинение за извършеното от подсъдимия Б.
престъпление, доказано по безспорен начин от събраните по проведеното
разследване и възведени в обвинителния акт доказателства. Пледира за постановяването на осъдителна присъда,
съобразена с високата обществена опасност на деянието и на дееца. В подкрепа на
искането си за налагане на наказание
от осемнадесет години „лишаване от свобода", редуцирано по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК в
размер до дванадесет години, подлежащо на изтърпяване при „строг"
режим в затвор, прокурорът акцентира на
отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства - състоянието на алкохолно опиянение, в което се е намирал по
времеизвършване на престъплението, проявената немотивирана агресивност,
посягането на живота на неговия племенник,
които определят подсъдимия Б. като личност с ниски прагове на задръжки и
елементарна ценностна система.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци се присъединява към изложеното становище на прокурора. Обосновава гражданскоправните
искания на наследниците с доказателствата по делото, от които безспорно е установено извършителството от страна на подсъдимия и
неговата вина в стореното престъпление. Споделя изразеното от държавния обвинител за следващото се на подсъдимия наказание
при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства. Намира за
справедливо да се отмери наказание към
максималния размер, предвиден в чл. 115 от НК, тъй като спрямо личността на подсъдимия, причинил
умишлено смъртта на собствения си
племенник, следва да се приложи цялата тежест на закона. По тази причина и поради неизмеримата загуба на баща
за малолетното дете на починалия, на което предстои да осъзнае и да
търпи последиците от смъртта на своя родител, повереникът настоява
гражданскоправните претенции на ищците да
бъдат уважени в пълния им размер, както и да се присъдят в тежест на подсъдимия
разноските по делото.
Защитникът /упълномощен/ на подсъдимия Б. по същество не оспорва
фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, признанието на които от
подсъдимия и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти, предпостави съкратената съдопроизводствена
процедура в настоящия процес. Счита за
нужно обаче да отбележи, че разстоянието, от което подсъдимият е стрелял, според изготвената
експертиза е над 150 см, а не както обвинителят
е посочил - разстояние от 150 см. По негово мнение подзащитният му не е замислял убийството на своя
племенник. Заема позиция за налагането
на по-ниско по размер наказание, обусловено от направеното пред съдебния състав самопризнание на вината, критичното
отношение и изразеното съжаление за
стореното, както и чистото му съдебно минало и липсата на каквито и да е било противообществени прояви, оказаното от страна на подсъдимия съдействие на органите на
разследването в досъдебното производство. По този смисъл моли съда да определи
наказание при превес на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства по-близък
до минимума. По отношение на
предявените граждански искове е на мнението, че съдът следва да прецени
по справедливост.
Подсъдимият Б. в съдебно заседание лично заявява, че разбира смисъла и
характера на повдигнатото срещу него обвинение в убийство, за което твърди, че не искал да го извършва и за което съжалява. Предвид заявеното от него желание делото да се гледа по реда на съкратеното
съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, същият признава изцяло фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да
не се събират доказателства за тези факти.
С оглед исканията на страните за протичане на процеса по правилата на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК и предвид липсата на процесуални пречки, като на подсъдимия е разяснено, че направеното от него признание на фактите и обстоятелствата от обстоятелствената част на обвинителния акт ще се ползва при постановяване на присъдата, съдът
обяви разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК.
I. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА И ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът, като взе предвид чл. 373, ал. 2 от НПК, приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
в съдебно заседание самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят и с оглед на които се касае за следната
фактическа обстановка:
Установено е, че на 26.08.2012 г. свидетелката Н.Б. - съпруга на подсъдимия правела зимнина на двора на семейната им къща, находяща се на процесния
адрес и обитавана, освен от семейството на подсъдимия, още и от майка му - св. Х.Б. и брат му - св. И. Б..
Пострадалият Е. Ш. често посещавал
дома на роднините си, тъй като бил син на сестрата на подсъдимия – Н. Ш.. Около 11,30 часа в същия ден подсъдимият
Б. казал, че отива да пие кафе и излязъл от дома им. Когато се прибрал около 17
часа, след като употребил през деня алкохол, в двора на къщата се намирал и племенникът му Е. Ш.. Същият бил дошъл да вземе пчелен мед, но между него и вуйчо му -
подсъдимия Б. избухнало скарване по
повод употребата на алкохол от страна на подсъдимия, което и друг път провокирало у пострадалия Ш. правенето на
забележки. След това поредно
спречкване между двамата пострадалият Ш. влязъл на първия етаж, на който живеела баба му св. Х.Б. и
другият му вуйчо - св. И. Б..
Подсъдимият се качил на втория етаж, на който той живеел със съпругата си и с дъщеря си Х.Б..
Влязъл в стаята, в която държал
законно притежаванато от него ловно оръжие пушка „ИЖ - **" калибър ** с *****. Съпругата му го последвала и
започнала да го увещава да не направи някоя беля с пушката. Подсъдимият обаче
заредил пушката с два патрона,
изблъскал жена си, взел пушката в ръце и застанал на стълбите да причака пострадалия Е. Ш..
Св. Н.Б. през прозореца на стаята на втория етаж помолила пострадалия Ш., който в това време се намирал в двора да излезе през задния вход, защото вуйчо му го причаквал с пушката и щял да го убие,
но той не се вслушал в думите й. Св. Н.Б. чула два
изстрела и поискала да излезе навън на двора, но била възпряна от подсъдимия Б..
След първия
изстрел навън на двора излязъл и св. И. Б., който също по това време се намирал в дома си. Видял, че племенникът му е прострелян в ръката. Произведен бил и втория
изстрел, при който пострадалият
направил две - три крачки и паднал на земята. Св. И. Б. видял брат си - подсъдимия Б., че стои на
площадката на втория етаж на къщата
с пушката в ръка.
По това
време майката на подсъдимия и баба на пострадалия св. Х.Б. почивала под сянката на едно дърво в градината зад къщата. Чула първия изстрел, жената тръгнала към къщата, като
тогава чула и втория изстрел.
Приближавайки до ъгъла видяла да лежи на земята прострелян внука си Е. Ш., а сина си - подсъдимия Б. видяла да стои
на стълбището на втория етаж, държейки
в ръцете си законно притежаваната ловна
пушка.
Междувременно бил подаден сигнал до ОДМВР - гр. Б. чрез тел. 112 за простреляно лице в с.***. На мястото пристигнали служители от РУП - гр. С., които обезопасили района. Пристигнали и Началник-група „Криминална" - св. Е. У. и полицейски
инспектор при РУП - гр. С. И. Д.. Установили, че въоръженият подсъдим се намирал в стая на втория етаж на къщата, като с него била и съпругата му. Св. У. провел разговор с подсъдимия, след което влязъл при него на втория етаж в дома му. Подсъдимият не оказал съпротива,
оставил законно притежаваната ловна пушка, след което св. У. и поде. Б. излезли
от къщата и се качили в полицейския автомобил.
Пристигналият на мястото екип на „Спешна помощ" констатирал смъртта на Е.
Ш..
На местопроизшествието разследващите органи извършили статичен и динамичен
оглед с фиксирани и описани в протокола факти и обстоятелства от значение за
разследването и иззели веществени доказателства, приложени към протокола и
надлежно фотографирани.
От проведените на следващия ден оглед и аутопсия /л. 44-49 от ДП/на трупа на пострадалия Е. Ш., резултатати от които вещото лице е отразило в съдебно-медицинска експертиза на труп № 296/2012 г. /л. 59-62
от ДП/, е констатирана проникваща в лявата половина на гръдния кош рана, през залавното място на четвърто ребро, пронизала предната и задна стена на дясната камера на сърцето, преминала косо през диафрагмата, пробила
черния дроб, след което не можела да се проследи.
Втората установена рана преминавала през пето-шесто междуребрие, без
да засяга белия дроб, но която преминавайки през десен
диафрагмален купол навлязла в черния дроб. В меките тъкани била установена
трета рана с ход отгоре надолу и латерално без изходно отверстие. Последната описано травматично увреждане било рана само в меките тъкани с ход отгоре надолу и
медиално зад гръдната стена. Непосредствената причина за смъртта се оказало
несъвместимото с живота нараняване на
сърцето. Спирането на сърцето, вследствие на нараняването, е довело до бързо настъпилата смърт. Уврежданията по
вид и характер съответстват на
причинени от ловно оръжие, съоръжено с патрон и сачми от сравнително
близко разстояние лице в лице.
Посредством извършена съдебно-психиатрична експертиза е установено, че подсъдимият Б. към датата на инкриминираното деяние не се е водил на отчет и не е бил лекуван в ЦЗП - гр. Б.. Същият е разбирал свойството
и значението на стореното и е можел да ръководи
постъпките си. Психичното състояние на подсъдимия
преди и по време на стрелбата с пушка не е било такова,
че да се определи като силно раздразнение, приравнено на физиологичен афект, но е описано от вещото лице като тежка степен на обикновено
алкохолно опиване.
По иззетата при огледа на местопроизшествието марлена оттривка с течност от
мястото, където е лежал пострадалия, е доказано наличие на кръв от кръвна група
А /бета/ по системата АВО, от която е и починалият Ш..
От назначената комплексна съдебно-балистична и физико-химична експертиза № 88/2012 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - гр. Б. е изяснено, че процесната ловна пушка е технически изправна и е годна за произвеждане на изстрели и с двете цеви и представлява огнестрелно оръжие
по
смисъла на ЗКВВООБ.
От проведената съдебно-трасологична експертиза № ОХ 12-118/2012 г. по описа на на БНТЛ при ОДМВР - гр. Б. е изведено заключението, че установените множество механични повреждания по тъмносинята памучна блуза, иззета при аутопсията на пострадалия, са получени от огнестрелно оръжие /ловна пушка/, като са използвани два размера сачми - 2,5 мм и 5
мм. Механичните повреждания по предната част на
блузата представляват входни отверстия и изстрелите са възпроизведени от
разстояние от над 150 см /л. 88 от ДП/.
От заключението по назначената химична експертиза /л. 120-121 от ДП/ е изяснено, че в пробата от обтривката на дясната страна на лицето на подсъдимия Б. е регистрирана една капсулна микрочастица от изстрел със състав: Ва, 8Ъ, РЬ, съответстващ на капсулните следи по гилзите „****" и „*****".
Съгласно химическа експертиза № 772/2012 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - гр.
Б. в кръвта на пострадалия Ш. не се съдържа алкохол.
В кръвта на подсъдимия Б. е установено чрез извършената химическа експертиза № 771/2012 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - гр. Б. наличие
на алкохол в промилно количество 2,14.
Горните фактически обстоятелства съдът счита за установени въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства - от показанията
на свидетелите Н.Б., И. Д., Е. У., Х.Б., И. Б., от
заключенията по извършените съдебно-медицинска, съдебно-психиатрична,
съдебно-биологическа, комплексна съдебно-балистична и физико-химична
експертизи, съдебно-трасологична, съдебна физико-химична експертиза, съдебно-химически експертизи, другите
писмените доказателствени материали - протоколи за оглед на местопроизшествието,
за оглед на труп и съпътстващите ги
фотоалбуми, свидетелство за съдимост, разпитни
протоколи, протокол за изземване на сравнителни образци, както и от веществените доказателствени материали по
съдебното дело - обтривка от подсъдимия
и 2 броя гилзи от патрони, 2 броя пластмасови тапи, фрагменти от сачми,
кожен патрондаш, синя фланелка с къс ръкав, иззета при аутопсията на Е. Ш., разрешително за носене на ловно оръжие
пушка „ИЖ - 25" калибър ** с № **, тениска и син панталон и др.
Изразеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия Б. на фактическите положения в обстоятелствената
част на обвинителния акт потвърждава взаимно допълващия се и непротиворечив характер на доказателствената
съвкупност, поради и което съдът
прецени за категорично и несъмнено формиран фактическия състав на обвинителната теза за извършеното
убийство.
II. ПРАВНИ ИЗВОДИ.
С гореописаното деяние съдът прие, че подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението
„убийство" по чл. 115 от НК за това, че на 26.08.2012 г., около 19 часа, в с.***,
чрез прострелване с ловна пушка умишлено умъртвил своя племенник Е. Х. Ш.,
роден на *** г.
С процесното престъпление подсъдимият е засегнал обществените отношения, осигуряващи целостта на човешката личност от началото на жизнения цикъл до настъпването на смъртта. Осъществил изпълнителното деяние чрез употребеното законно притежавано от него оръжие, произвеждайки на два
пъти изстрели в
тялото на пострадалия
Ш., подсъдимият Б. е действал съзнателно, целейки
смъртта на последния. Дори близката роднинска връзка между тях на вуйчо и племенник не
повлияла възпиращо на подсъдимия, у когото
натрупалата се неприязън вследствие на често
оправяните му забележки от сина на сестра му по повод злоупотребяването с алкохол добила размерите на
мотив за извършването на най-тежкото по рода си престъпление - отнемането на
човешкия живот.
Високата обществена опасност на извършеното, предвид защитения обект на посегателството - човешкия живот като най-висше благо, обективирана в причинно-следствения вредоносен резултат - настъпилата смърт на пострадалия Ш., е съизмерима със степента на личната обществена
опасност на дееца. Подсъдимият, бидейки пълнолетно и вменяемо физическо лице,
без отклонения в психичното здраве, е извършил убийството в състояние на тежка степен на обикновено алкохолно
опиване, служейки си с годно да
произведе изстрели огнестрелно оръжие, поразяващи смъртоносно целта от
достатъчно близко за това разстояние.
Възприетата правна квалификация е съответна на обективните и субективни признаци на деянието, причините за извършването на което
съдът намира в немотивирана агресивност и озлобление
на подсъдимия Б., ниски прагове на задръжки, елементарна
ценностна система, незачитането на неприкосновеността
на човешкия живот и установения в държавата правов ред.
III. ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО.
При определяне на следващото се на подсъдимия Б. наказание съдът се
води от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието -от една страна, и от предвиденото в специалната
норма и законоустановената граница на
чл. 373, ал. 2 от НПК - от друга. Съгласно императивно разпореденото в процесуалната норма в случаите по
чл. 372, ал. 4 от НПК, какъвто е
настоящият, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. В този смисъл съдът съобрази предвиденото в закона наказание „лишаване от
свобода" от десет до двадесет години с личната обществена опасност
на подсъдимия и на стореното от него
престъпление, както и с всички обстоятелства по делото досежно виновността на
същия. Като смекчаващи обстоятелства следва да се вземат предвид чистото му
съдебно минало, липсата на данни за противообществени прояви, оказаното
съдействие при воденето на разследването, изразеното пред съда съжаление за извършеното от него убийство.
Изброените обаче не намаляват
наказателната отговорност на подсъдимия в казания от защитника му смисъл и съдът намира за справедливо
индивидуализацията на следващото му се наказание към максималния предвиден в
закона размер, а именно - 18 /осемнадесет/ години „лишаване от свобода",
от които да следва да изтърпи намаленото с 1/3 наказание в размер на 12
/дванадесет/ години „лишаване от свобода"
при „строг" режим в затвор на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. С така отмереното наказание съдът счита, че са
постижими целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
IV. ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ.
Безспорно е, че от извършеното престъпление силно са засегнати в душевен план както преките наследници на убития Е. Ш. - съпруга и новородено дете, на възраст по-малко от месец към деня на
престъплението, но и на неговите възходящи и близки родственици, които същевременно
са и родственици на подсъдимия Б.. Съдът е
убеден, че за фамилията на починалия и
на подсъдимия случилото се е лична семейна трагедия. Пострадалият Ш. е бил в разцвета на своите сили,
работещ млад мъж само на 29 г., създал
семейство, в което съвсем скоро се е появило и дете -момиченце. Същият е изпитвал обич и привързаност
към своите ближни, както установява в
показанията си разпитания в съдебното следствие свидетел Ш. Д.. Роденото от брака на пострадалия с ищцата А.Ш. дете несъмнено е обречено да научи за загубата
на своя баща в съзнателна възраст и да носи последствията от липсата на
бащината обич и закрила. С опазването на емоционалното здраве следва да се
справи неговата майка и законен представител,
чиято роля на родител се удвоява след смъртта на бащата не само във физически, но и във финансов план. Ето защо, нарастналата необходимост от грижи по
отглеждането на детето Е. Ш. и претърпените неимуществени вреди,
изразими в болка и страдание от загубата на скъп, любим човек, следва да се
обезщетят по справедливост. Съдът намери за
основателни претенциите на ищите до размери от 80 000 лева за съпругата на починалия и майка на неговото дете Е. Ш. и от
150 000 лева - за самото дете, като
в останалата част до предявените размери съдът ги намира за неоснователни.
Посочените обезщетения следва да се понесат от подсъдимия ведно със законната лихва от датата на настъпилото
непозволено увреждане -в случая
причинената смърт на Е. Ш. на 26.08.2012 г., до окончателното й изплащане.
В полза на
Държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а" от НК подлежи на отнемане
послужилата за извършване на престъплението и принадлежаща на дееца вещ - ловна
оръжие пушка „ИЖ" калибър ** с № ***. Останалите веществени доказателства подлежат на унищожаване след влизане на присъдата в законна сила.
С оглед
изхода на процеса на основание чл. 189, ал. 3, вр. ал. 1 от НПК подсъдимият Б. следва да заплати
съдебно-деловодните разноски в размер на 781,01 лева, както и сумата от
9 200 лева, представляваща държавна такса
върху уважената част от гражданските искове.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: