Р Е Ш Е Н И Е
№ 260075 10.03.2021г. гр.Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II-ри състав
на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Златев
въззивно гражданско дело №
1014 по описа за 2021 година,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на
основание чл.269-273 от ГПК във връзка с чл.45-49 и чл.82-86 от ЗЗД.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба
от ответника Община- гр.Стара Загора против негативно за нея първоинстанционно Решение № 260293/11.11.2020г. по гр.д.№1062/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което тя е била осъдена
да заплати на ищеца В.Д. сумата от 11 000 лв. парично обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от 24.01.2020г.
до окончателното плащане както й сумата от 2321 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата от 2172 лв.,
считано от 28.01.2020г. до окончателното плащане, и законна лихва върху сумите,
считано от 31.01.2020г. до окончателното плащане, както и сумата 2332, 76 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за вещи лица и държавна такса.
Сумите представляват парични обезщетения за нанесени имуществени
и неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане, получено на
24.01.2020г. при падане на ищцата на пътно платно при слизане от тротоар в
гр.Стара Загора. Жалбоподателят счита, че в обжалваната му част решението е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като излага подробни съображения
в подкрепа на твърдението си и не споделя приетото от първоинстанционния
съд, че е налице възражение само относно наличието на противоречие между
показанията на свидетелите. Твърди, че не е ясно къде точно се намира процесната вдлъбнатина/дупка/, как изглежда и
какви са размерите й
както, и че е налице противоречие в показанията на свидетелката. Също така не
са коментирани наведените твърдения за разминаване между показанията на личния
лекар на ищцата и представената и приета като доказателство епикриза,
и счита, че счупването на раменната кост на дясната ръка не е станало по
начина, твърдян от ищцата. Моли настоящия въззивен
състав да отмени обжалваното Решение в атакуваната му част и да отхвърли изцяло
предявения иск срещу нея. Претендира за направените разноски в настоящото
съдебно производство за платена държавна такса в размер на 307 лв. и юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл е й
пледоарията на процесуалния й представител- юрисконсулт.
В законния 2- седмичен
срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от другата страна-ищеца/физическо лице/ В.С.Д. ***, която не е съгласна с изложените във в.жалба
твърдения и искания, поради което моли ОС да я остави изцяло без уважение и счита,
че постановеното Решение в атакуваната му част е обосновано, правилно и
законосъобразно. Излага обстойни доводи и счита, че РС правилно е установил
фактическата обстановка по случая чрез събраните доказателства, както и въз
основа на приетото без оспорване от страните заключение на съдебномедицинска
експертиза. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното
Решение в обжалваната му част, както и да й се присъдят направените разноски
пред въззивната инстанция в размер на 990 лв. за
адвокатски хонорар. Няма свои нови доказателствени
искания пред настоящата въззивна инстанция. В този
смисъл е личната й пледоария, както и пледоарията на процесуалния й
представител- адвокат по делото.
Въззивният ОС- Ст.Загора в
настоящия си състав счита, че въззивната жалба е
процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен съд, поради което следва да се произнесе по
същността на направените в нея искания.
По същността на
направените въззивни оплаквания- въззивният
съд констатира, че първоинстанционният РС е изложил
достатъчно подробно мотиви, обсъждайки всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, както и заключението на съдебномедицинска експертиза, която
не е оспорена от никоя от страните, които са обективно и безпристрастно
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Напълно мотивирано,
обосновано и правилно първоинстанционният съд е
кредитирал изцяло показанията на разпитаните 3 бр. свидетели/макар че последният е зет на ищцата/, тъй като по делото
очевидно липсват каквито и да са данни те по някакъв начин да са пряко или
косвено заинтересовани от изхода на делото. Освен това техните показания се
потвърждават от събраните по делото многобройни писмени доказателства, както и
от приетото без оспорване от никоя от страните заключение на СМЕ по делото.
Пред РС не са били установени и доказани оплакванията във въззивната
жалба на ответника/публичен собственик на тротоара/, че не било ясно къде точно се намира въпросната вдлъбнатина/дупка/, какви били размерите й и съответно как изглеждала тя.
Видно от подадената молба от ищцата е конкретизирано къде точно се намира и как
изглежда дупката, както й свидетелката
по делото също е дала точни показания в този смисъл, като не може да се приеме
защитната теза на въззивника/ответник/, че е било
налице противоречие в показанията на свидетелите. Твърдението, че има
разминаване между показанията на личния лекар и приетата като доказателство по
делото СМЕ, че пострадалата страдала от захарен диабет, това би могло да доведе
до прилошаване в определени моменти и загубване на равновесие може би е причина
за счупването на раменната кост на дясната й ръка, не се споделя от настоящия
състав. Изрично в показанията на втория свидетел по делото/личен лекар на
ищцата/ е посочено, че повишението на кръвната й захар е било моментно
състояние и не се е налагало каквото и да е лечение. Освен това, като
доказателство по делото е била приета СМЕ, чието заключение не е било по никакъв
начин оспорено в първоинстанионното производство от
Община- Ст.Загора. Следователно изрично от доказателствата по делото се е
установило, че травматичното увреждане при пострадалата е настъпило по начина, описан
в исковата й молба- при падане на земята вследствие стъпване в дупка на бордюра
от непоставено колче. Следователно в тези части въззивната
жалба се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да се остави без
уважение, със законните последици от това.
По отношение на въззивното оплакване, че според д- р Д. ищцата не е имала
сериозни проблеми с опорно- двигателния апарат, а според свидетеля тя е ходила
с бастун, което също можело да бъде причина за счупването на раменната кост,
същото не се споделя от настоящата въззивна
инстанция, тъй като видно от доказателствата по делото на РС, преди
настъпването на травмата, ищцата е била в добро здравословно състояние и е
имала динамичен живот, като същата е работила като нотариус в *** и се е
грижила сама за себе си. Освен това от приетата по делото СМЕ се вижда, че счупването
при пострадалата е причинено от падане от собствен ръст с подпиране върху
крайника, което напълно отговаря на описаното в исковата молба- именно при
спъване и падане върху терен от собствен ръст, което се потвърждава и от
свидетелката- очевидка М.К..
Поради което въззивният съд счита, че не е установена и доказана
твърдяната от въззивника- ответник липса на причинно-
следствена връзка между настъпилото травматично увреждане и вредоносния
резултат по описания начин. Следователно първоинстанционният
съд е постановил атакувания му съдебен акт при условията на пълна обоснованост,
доказаност и при правилно приложение на материалния
закон, като се е съобразил с всички събрани по делото доказателства.
При извършената от ОС-
Ст.Загора въззивна проверка се установи,че видно от
заключението на приетата от РС- Ст.Загора СМЕ, нейното категорично заключение РС
е възприел, като добросъвестно изготвено и което не е било по какъвто и да е
начин оспорено от никоя от страните по делото, травматичното увреждане у
пострадалата е било в резултат на падане- т.е. спъване и падане върху терен от
собствен ръст. Безспорно са били установени от РС денят, мястото и начинът на
настъпилият инцидент, който е отразен в допълнителната и основната СМЕ. Прието
е, че ищцата категоричцно е пострадала при стъпване в
дупка на бордюра на тротоара, и именно поради падането е получила фрактура на
раменната кост на дясната ръка, като безспорно е налице причинно- следствена
връзка между отговорността на лицата, които отговарят от името на Общината за
поддържането на тротоарите, и претърпяната травма от пострадалата.
Следователно при
настъпването на вреди на пострадало лице, тези вреди следва да бъдат
обезщетени, като действително правното основание на тази отговорност произтича
от разпоредбата на чл.7 от Конституцията на РБ, тъй като държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като е необходимо само да се докаже настъпването
на вредите и техният размер. В настоящия случая Община- Ст.Загора отговаря за
опазването и поддържането на уличните, пътните и тротоарните настилки, мостове
и други съоръжения за общо ползване, и наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на тротоара представлява неизпълнение от страна на общината
на законово регламентираните й задължения и предпоставка за репариране на
вредите,настъпили за трети лица. В конкретния случай безспорно е било
установено, че пострадалата е претърпяла травматично увреждане, че падането й е
довело до посоченото увреждане, което е в причинна връзка с неподръжката
на общинските пътища и пътни съоръжения, което да осигурява безопасното им
ползване.
Въззивният съд счита, че въз основа на така надлежната установена
фактическа обстановка със събраните по първоинстанционното
дело доказателства, че първоинстанционният РС е
направил единствено възможен и обоснован фактически и правен извод за частична
основателна по размера на ищцовата претенция и е
постановил съдебния си акт, като е уважил иска в рамките на безспорно
доказаните общо 13 321 лв., представляващи имуществени и неимуществени вреди,
и е присъдил пропорционално разноски пред първата инстанция в полза на ищцата.
Предвид изхода на
делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата всички нейни разноски пред ОС в размер на общо
990 лв. за заплатено от нея адвокатско възнаграждение на един пълномощник- адвокат
съгласно Договора за правна защита и съдействие от 15.12.2020г.
/л.16 от делото но
ОС/.
Съгласно
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК и цената на иска за
неимуществени вреди над 5 000 лв., настоящото въззивно
съдебно решение може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от
връчването му на всяка от страните, чрез въззивния
ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание
чл.271,ал.1,пр.1 от ГПК във връзка с чл.45- 49 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС-Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260293/11.11.2020г. по гр.д.№1062/2020г. по описа на РС- Ст.Загора.
ОСЪЖДА Община- Стара Загора, ЕИК *********, п.к. 6000- гр.Стара
Загора, бул.“Цар
Симеон Велики” № 107
да заплати на
В.С.Д., ЕГН ********** *** сумата 990
лв./деветстотин и
деветдесет лева/ разноски по въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на всяка от
страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :