Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Кюстендил
11.02.2021 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
При секретаря Виолета Здравкова и с участието на прокурора от КнОП ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ЧНД № 26 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.
30 и сл. във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по представено от МП на РБ
в превод на български език Удостоверение по чл.4 от РР 2005/214 на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за
признаване и изпълнение на Решение № SV 3330-EV 1880/18 – F 111103 , постановено
на 16.01.2019 г., влязло в сила на 18.03.2019 г. на несъдебен орган на ФР Германия – Hauptzollamt Bielefeld, за наложена финансова санкция на ************, с адрес:
гр.Кюстендил, ул. “Търговска“ № 2, с
размер на финансовата санкция от общо **** евро, от които ****евро за административно нарушение поради
умишлено неспазване на §21 ал.1 т.4 и ал.3 от Закона за минималното
възнаграждение и § 16 ал.1 т.1 от закона за адм. нарушения – за това, че в
качеството му на работодател със седалище в чужбина, който дава работа на
работници в рамките на Закона за минималното възнаграждение, не е представил
пред компетентната митническа служба задължителен
график за работника М.
Ц., работил в
дружеството от 5.04.2018 г. до 25.04.2018 г. и ****евро разходи.
КнОП изрази становище за уважаване на искането.
Засегнатото ЮЛ е призовано нередовно чрез управителя си Т.У. и беше представлявано от служебен защитник – адв.Анита Пешева. Адв. Пешева изрази становище за неоснователност на искането по съображения за липса на данни за своевременно уведомяване на дружеството за постановеното решение и че дружеството подлежи на данъчно облагане в Р България и моли съда за постановяване на отхвърлително решение.
КнОС, след запознаване с удостоверението и преценяване доводите и условията на посочения закон, в частност разп.на чл. 30 и 35 от него, последната визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл.32 във вр. с чл.16 ал.1-8 от ЗПИИРКОРНФС, прие от фактическа и правна страна следното:
Кюстендилският окръжен съд като компетентен съд по силата на посочения закон е сезиран с искане за признаване и изпълнение на Решение № SV 3330-EV 1880/18 – F 111103 , постановено на 16.01.2019 г., влязло в сила на 18.03.2019 г. на несъдебен орган на ФР Германия – Hauptzollamt Bielefeld, за наложена финансова санкция на ************, с адрес: гр.*******, ул. “*********“ № **, с размер на финансовата санкция от общо ***** евро, от които ***** евро за административно нарушение поради умишлено неспазване на §21 ал.1 т.4 и ал.3 от Закона за минималното възнаграждение и § 16 ал.1 т.1 от Закона за адм. нарушения на ФРГермания – за това, че в качеството му на работодател със седалище в чужбина, който дава работа на работници в рамките на Закона за минималното възнаграждение, не е представил пред компетентната митническа служба задължителен график за работника М. Ц., работил в дружеството от 5.04.2018 г. до 25.04.2018 г. и 125 евро разходи. Посочено е също, че в качеството си на работодател със седалище в чужбина, който дава работа на работници в рамките на този закон, фирмата е длъжна да предостави преди започването на каквато и да било трудова дейност писмена декларация на немски език пред компетентната за целта митническа служба,съдържаща съществени данни, подлежащи на проверка.По изключение се представя план за мобилните дейности, когато работниците са ангажирани изключително за мобилни дейности, какъвто график за работника Ц. липсва.
В удостоверението е посочено и се потвърждава, че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела. Потвърждава се, че съответното лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен представител според националния закон относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване и че лицето не се е явило на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението. Лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок, е посочено още в удостоверението. По информация на органа, издаващ удостоверението, е посочено, че в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което да е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава. Посочено е още, че решаващата държава не допуска в изпълняващата държава да бъде издавано решение за алтернативни санкции, в случай на невъзможност от изпълнение на посоченото решение.посочено е още, че установеното нарушение попада в наказуемия състав на чл.5 в съчетание с чл.3 и чл.1п на директива 96/71/ЕО.
От така установеното и предвид описанието на нарушението, за което е наложена финансовата санкция, настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно, по съображения:
„Засегнато лице“ съгласно § 1 т.3 от ЗПИИРКОРНФС е физическо или юридическо лице, срещу което е постановено решение за конфискация или отнемане или решение за налагане на финансови санкции. Следователно процесното търговско дружество „********* има качеството на засегнато лице по см. на този закон и може да бъде обект на наложена финансова санкция..
За процесното нарушение обаче липсва състав на административно нарушение по българското законодателство - както съобразно уредбата в КТ и КСО, така и в относимите към казуса нормативни актове. За разлика от предвиденото в германското законодателство задължение на работодателя при изпращане на работници в чужбина да подава декларация или график пред компетентната митническа служба по Закона за минималното възнаграждение на ФРГермания, в относимото трудово и социално законодателство на Р България не е визирано такова задължение. Процесното адм. нарушение не е идентично нито със задължението на работодателя по чл.62 ал.3 КТ, нито по чл.403 а КТ, нито по чл.6 КСО. А чл.10 ал.2 КТ регламентира, че разпоредбите на този кодекс се прилагат и за трудови правоотношения на български граждани, изпратени от българския работодател на работа в друга държава. В тези случаи изпращащото предприятие има качеството на работодател по см.на §1 т.1 от ДР на КТ спрямо командированите работници и има задължението по чл.62 ал.3 КТ.
В този смисъл са и разпоредбите на чл.12 от РЕГЛАМЕНТ/ЕО/ № 883/2004 Г. НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Съгласно тази разпоредба лице, което осъществява дейност като заето лице в друга държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга-държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата-държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. В настоящия случай работникът Митре Цветков е работил от 5.04.2018 г. до 25.04.2018 г., т.е време, по-малко от 24 месеца и няма данни да е замествал друго командировано лице Следователно неговото трудово, респ.осигурително отношение се подчинява на законодателството“на първата държава-членка“ – т. е на Р България, на чиято територия е регистрирано дружеството-работодател.
Липсва следователно материалноправна предпоставка за признаване и изпълнение акта на издаващата държава. Наложената на търговското дружество имуществена санкция няма как да бъде събрана в Р България предвид липса на изрично предвидено във вътрешното българско законодателство условие, визирано в чл.30 ал.1 ЗПИИРКОРНФС.
По тези съображения за липсва на еквивалент в българското законодателство на извършеното във ФР Германия нарушение и предвид императивната норма на чл.30 ал.1 ЗПИИРКОРНФС, въпреки наличието на останалите предпоставки по този закон, с настоящото решение следва да бъде отказано признаване и изпълнение на изпратеното решение на основание забраната за това по чл.35 ал.1 т.7 от ЗПИИРКОРНФС .
Съобразно изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТКАЗВА
признаване и изпълнение на Решение №
SV 3330-EV 1880/18 – F 111103 , постановено
на 16.01.2019 г., влязло в сила на 18.03.2019 г. на несъдебен орган на ФР Германия – Hauptzollamt Bielefeld, за наложена финансова санкция на ************, с адрес: гр.*********, ул. “************, с размер на финансовата санкция от общо ******** евро, от
които ********* евро за административно
нарушение поради умишлено неспазване на §21 ал.1 т.4 и ал.3 от Закона за
минималното възнаграждение и § 16 ал.1 т.1 от закона за адм. нарушения – за това,
че в качеството му на работодател със седалище в чужбина, който дава работа на
работници в рамките на Закона за минималното възнаграждение, не е представил
пред компетентната митническа служба задължителен
график за работника М.
Ц., работил в дружеството
от 5.04.2018 г. до 25.04.2018 г. и 125
евро разходи.
Решението може да се обжалва и протестира пред САС в 7-дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира изпълнението.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми незабавно органа, постановил решението, с изпращане на съответния формуляр за постановеното решение.
На осн.чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от горното уведомление да се изпрати незабавно и на Министерство на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: