№ 16952
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110108650 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от А. Я. О., ЕГН: ********** срещу Г. Д.
И., ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 700 лв.,
представляваща главница по три броя договори за заем, сключени между
страните. Твърди се, че сумите по заема са престирани на части. Сумата в
размер на 400 лева ищецът сочи, че е предал на ответника на 14.06.2023 г.,
като ответникът се е задължил да върне заема до 20.08.2023 г. Излага доводи,
че по късно същия ден предоставил на ответника сумата в размер на 200 лева
при същите условия. Обосновава, че в последствие на 05.08.2023 г. дал в заем
на ответника и сумата в размер на 100 лева, като се уговорили на 20.08.2023 г.
ответникът да върне цялата сума в размер на 700 лева.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, чрез назначения от съда особен представител, с който оспорва искът
като неоснователен. Аргументира, че представената към исковата молба
разписка е неясна и не установява предаването на сумата от ищеца на
ответника, нито уговореният падеж за връщане на заема.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
1
За основателността на иска ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че страните са сключили договор за заем, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем процесната сума.
Към исковата молба ищецът е представил писмен документ, написан на
ръка, чието авторство не е оспорено по делото. Документът е наречен
разписка и от него се установява, че ответникът е получил от ищеца на
14.06.2023 г. сумата в размер на 400 лв., която се е задължил да върне до дата,
която не се чете. След този текст има подпис на ответника. След подписа има
изписани още договорки между страните, след което отново е положен подпис
от ответника, а именно „допълнение 200 лв.“ и днес 05.08.2023 г. +100 лв.“
След подписа на ответника е изписано „до 20.08.2023 г. да се върне сумата от
200 лв.“, след това изявление обаче липсва подпис, поради което съдът
намира, че не може да приеме същото като изявление от ответника, доколкото
текста е след подписа и липсва нов подпис. Действително процесният
документ не е прецизен и не може да се установи на коя дата ответникът се е
задължил да върне заетите суми, но съдът намира, че от писменото
доказателство еднозначно се достига до извод, че ответникът е получил от
ищеца сумата в общ размер на 700 лв., която се е задължил да върне.
Договорът за заем е реална сделка. За да е действителна сделката не е
необходима специална форма. Поради което съдът намира, че от
представената „разписка“ се установява сключването на договора –
предаването на сумата. Не се установява страните да са се уговорили сумата
да бъде върната на точно определена дата – има дата, която е поправяна и е
нечетлива за връщане на сумата в размер на 400 лв. и дата за връщане, която е
изписана след подписа на ответника, поради което няма автор на това
изявление и то не поражда действие. Авторството на останалата част от
волеизявленията за получаване на сумата в размер на 400 лв., 200 лв. и 100 лв.
не е оспорено в законоустановения срок, поради което съдът достига до извод,
че то принадлежи на лицето, което е посочено в разписката, а именно –
ответникът. Поради изложеното съдът намира, че ответникът дължи връщане
на заетите суми с получаване на покана. В случая ответникът е поканен от
ищеца да върне процесните суми с исковата молба.
Поради изложеното съдът намира искът за изцяло основателен и следва
да го уважи.
2
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, но доколкото той
не е сторил такива, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, вр. чл. 240 ЗЗД Г. Д. И., ЕГН **********
да заплати на А. Я. О., ЕГН: ********** сумата в размер на 700 лв.,
представляваща главница по три броя договори за заем на 14.06.2023 г. и
05.08.2023 г., сключени между страните.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3