Р Е Ш Е Н И Е
№ 180
гр.
Хасково, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на седми юли, през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева
от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД /К/ № 535 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от И.П.Б.
***, с посочен адрес за призоваване: гр.Хасково, ул.“Преслав“ №35, офис 2, чрез
адв. Н.Т., срещу Решение № 260064/12.04.2021г., постановено по АНД №575/2021г. по
описа на Районен съд Димитровград, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 993/28.09.2020г. на директора на РДГ- гр. Кърджали.
В касационната жалба се сочи, че
оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Касаторът цитира разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, съгласно която, образуваното
административно производство се прекратявало, ако не е издадено наказателно
постановление в шест месечен срок от съставянето на акта. В тази връзка посочва,
че в РП- Димитровград не било образувано наказателно производство, а било
възложено само извършването на проверка за евентуално извършено престъпление.
Проверката приключила с постановление за отказ от образуване на наказателно
производство, издадено на 09.09.2020г.. Сочи, че съгласно Тълкувателно решение
№112/16.12.1982г. по н.д. №96/1982г. на ОСНК на ВС, възбуждането на наказателно
преследване за деяние, което в последствие се окажело, че не е престъпление, а
административно нарушение, прекъсвало давността по чл.34 от ЗАНН. Докато
продължавало предварителното и съдебното производство за това деяние, давността
по чл.34 от ЗАНН се спирала. В подкрепа на това тълкуване била и разпоредбата
на чл.33 от ЗАНН, която забранявала на административнонаказващите органи да
образуват административнонаказателно производство, когато за същото деяние било
възбудено наказателно преследване. Това означавало, че започването или
продължаването на административнонаказателното производство зависело от
завършването на предварителното или съдебното производство. Счита, че срокът по
чл.34, ал.3 от ЗАНН би спрял единствено, ако РП-Димитровград е образувала
наказателно производство по подадения сигнал. Доколкото обаче, това не било
сторено, а било възложено само извършването на проверка, наказващият орган бил
длъжен да следи служебно за изтичането на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, за да
издаде НП при съблюдаване на тази норма. По изложените в жалбата съображения се
моли за отмяна на решението на Районен съд Димитровград, като се постанови ново
решение от настоящата инстанция, с което да се отмени Наказателно постановление
№ 993/28.09.2020г. на директора на РДГ- гр. Кърджали.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща представител. В приложен по делото отговор на касационната жалба излага
съображения за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без
уважение, а решението на Районен съд Димитровград, като постановено при спазване
на материалния закон и съдопроизводствените правила, оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.
Касационната инстанция, като се
съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора
касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и
служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението
с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е Решение № 260064/12.04.2021г., постановено по АНД № 575/2021г.
по описа на Районен съд Димитровград, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 993/28.09.2020г. на директора на РДГ – гр. Кърджали С
посоченото наказателно постановление на И.П.Б., за това, че на 13.01.2020г. в
гр. Димитровград, ул***,
транспортира с лекотоварен микробус марка „Мерцедес“ с рег. № ***, 1.60 пр. м3 дърва за огрев от цер и
благун със средна дължина на секциите 0.30 метра, непридружени с превозен билет
доказващ законния произход, представляващо нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от
Закона за горите, на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева.
За да потвърди процесното наказателно
постановление, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по
безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение,
поради което правилно била ангажирана административнонаказателната му
отговорност. По отношение на наведените от жалбоподателя доводи за това, че не
е спазен срока по чл.34 от ЗАНН при издаване на АУАН и НП районният съд приел,
че видно от съдържащите се по делото доказателства за периода от 05.05.2020г.
до 09.09.2020г. се е извършвала проверка по образувана прокурорска преписка №
651/2020г., доколкото с писмо изх. № **********/05.05.2020г., с изпратения Акт
за установяване на административно нарушение Серия ИАГ №051603/13.01.2020г. е
била сезирана Районна прокуратура Димитровград. До произнасянето на прокурора с
Постановление от 09.09.2020г. материалите по преписката не са били в пространството
за произнасяне от административнонаказващия орган. В това пространство
административнонаказателната преписка се върнала след 09.09.2020г., когато с
описаното прокурорско постановление е било отказано образуване на досъдебно
производство. Районният съд приел, че времето, през което административнонаказателната
преписка не е била на разположение на дминистративнонаказващия орган, а при
прокурора, се изключвало от давностните срокове по чл.34 от ЗАНН В този смисъл,
съдът се е позовал на Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. по
тълкувателно дело №1/2014г. но ОСК на НК на ВКС І и ІІ колегия на ВАС. Поради
което е приел, че не са налице процесуални нарушения, свързани с пропускането
на давностните срокове за издаване на АУАН и съответно на НП. По отношение
размера на наложеното наказание „глоба“, районния съд приел, че същият е
определен към минималния предвиден размер, като при определянето му
административнонакзващият орган е съобразил степента на обществена опасност на
нарушението и на нарушителя, обстоятелството, че нарушението е за първи път,
както и че количеството на транспортираната дървесина не е голямо. Поради което
е приел, че не са налице причини за намаляване размера на така наложеното
наказание „глоба“ от 150 лева.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо, но неправилно по следните съображения:
Основните възражения на
жалбоподателя, както пред въззивния съд, така и пред настоящата инстанция се
свеждат до приложението на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
От данните по делото по безспорен начин
се установява, че с оглед констатираното на 13.01.2020г. от служители на
Югоизточно държавно предприятие - Сливен, обхващащо структурно и територията на
подразделение РДГ-Кърджали, нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите,
извършено от И.П.Б., по отношение на същия е съставен АУАН серия ИАГ
№051603/13.01.2020г. С писмо изх. № **********/05.05.2020г. директора на
Регионална дирекция по горите гр. Кърджали е изпратил на основание чл.33, ал.2
от ЗАНН посочения по-горе АУАН на Районна Прокуратура - Димитровград, с молба
посочения в акта нарушител да бъде подведен под наказателна отговорност. В
писмото е посочено, че с описаното в АУАН деяние Б. е нанесъл вреда на
държавата в размер на 65.04 лева, поради което се моли заедно с обвинителния
акт да бъде предявен и иск в размер на 65.04 лева в полза на държавата. На
09.09.2020г. от Районна Прокуратура-Димитровград е издадено Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство, прекратена е преписка вх. №
651/2020г. и препис от постановлението е изпратено на директора на РДГ –
Кърджали по компетентност, относно преценката за търсене на
административнонаказателна отговорност от нарушителя И.П.Б..*** е заведено в
РДГ – Кърджали с вх. № 4655/17.09.2020г., като на 28.09.2020г. от директора на
РДГ – гр. Кърджали е издадено и процесното наказателно постановление №
993/28.09.2020г., с което за извършеното от И.Б. на 13.01.2020г. нарушение на
разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, на основание чл.266,
ал.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 150 лева.
Анализът на така описаната по-горе
фактическа обстановка показва, че административнонаказателното производство
против И.Б. е започнало със съставянето на АУАН на 13.01.2020г., като в
последствие преписката е била изпратена на РП - Димитровград, но без
образуваното административнонаказателно производство да бъде прекратено /
липсва мотивирана резолюция на административнонаказващия орган за прекратяване
на административнонаказателната преписка/. С оглед на това и поради липсата на нарочен акт за
прекратяване на административно наказателното производство, за
административнонаказващият орган не е отпаднало задължението за съставяне на
наказателно постановление в 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Настоящият
състав на съда намира, че наказателното постановление би било законосъобразно,
само ако административнонаказващият орган бе изпълнил императивното си
задължение да прекрати административнонаказателоното производство по реда на
чл.33, ал.2 от ЗАНН, а в последствие въз основа на прокурорското постановление
за отказ да се образува досъдебно производство и прекратяване на пр.
№651/2020г. по описа на Районна прокуратура - Димитровград, да състави
наказателно постановление по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Наказателното
производство би било законосъобразно и дори, ако административно наказателното
производство не бе прекратено / какъвто е настоящия случай /, но НП е издадено
в 6 – месечния срок от съставянето на АУАН, който в случая е изтекъл на
13.07.2020г. В тази хипотеза и при наличие на евентуално влязла в сила
осъдителна присъда по наказателното производство, двойното наказване би било
преодолимо по реда на чл.70, б.“г“ от ЗАНН, съгласно Тълкувателно решение №3 от
22.12.2015г. на ВКС по т.д. № 3/2015г., ОСНК. Неспазването на разпоредбата на
чл.34, ал.3 от ЗАНН, която е императивна представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна
на издаденото НП, като незаконосъобразно. При тези съображения районният съд
като не е съобразил посочените по-горе в решението правни норми от ЗАНН, а за
да обоснове правилното приложение на чл.34, ал.3 от ЗАНН се е позовал на
Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. по тълкувателно дело №1/2014г. но
ОСК на НК на ВКС І и ІІ колегия на ВАС, позоваването на което по мнение на
настоящия състав на съда е некоректно, тъй като в случая не се спори за
характера на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, е постановил решението си в
нарушение на материалния закон, което съставлява основание за неговата отмяна.
С отмяната на решението, следва да се отмени и потвърденото с него наказателно
постановление.
В заключение и само
за прецизност, настоящия състав на съда намира за необходимо да посочи, че в
случая е без значение за законосъобразността на процесното наказателно
постановление, че в същото е отразено, че се издава въз основа на АУАН и
постановление на РП- Димитровград, тъй като АУАН и
Постановление на прокурора за отказ за образуване на наказателно производство
са различни и самостоятелни основания за издаване на НП, по аргумент от чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай, за да е налице издаване на НП в хипотезата
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е необходимо или да няма образувано
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН или ако е
образувано, то да е било прекратено, за да не текат посочените давностни и
преклузивни срокове, тъй като санкционните правомощия на наказващия орган не
могат да бъдат упражнени безкрайно във времето.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260064/12.04.2021г.,
постановено по АНД №575 по описа на Районен съд Димитровград за 2020 година,
вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№993/28.09.2020г. на директора на РДГ- гр.Кърджали, с което на И.П.Б., ЕГН **********,
за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, на основание чл.53, ал.1
и ал.2 от ЗАНН и на чл.266, ал.1 от Закона за горите му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 150 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.