Р Е Ш Е Н И
Е
№..............от 08.12.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №588/20г по описа на съда за
2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Московска“
19 против Р.Б.В., с ЕГН **********, с адрес *** искове.Предявени са искове по
чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК,
връчено на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Ответникът е депозирала отговор на исковата молба,
чрез назначен от съда осоибен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, в който
са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№29/2019г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.417 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на
14 138.86 лв., от които главинца в размер на 9 348.16 лв., дължими
договор за кредит за текущо потребление от 23.03.2011г.,договорна лихва в
размер на 4006.04 лв. за периода 01.01.2016г. до 12.02.2019г., санкционна лихва
в размер на 664.66 лв. за периода 01.02.2016г. до 12.02.2019г., дължими такси и
разноски в размер на 120 лв., ведно със законна лихва върху главницата ,
считано от 13.02.2019г. до окончателното изплащане.Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца в настоящето
производство е указано да предяви искове по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземането си.
Твърди се по исковата молба, че с между ответника в
производството и ищеца е сключен договор за кредит за текущо потребление, по
който ищецът предоставил на ответника сума в размер на 15 000
лв.Договорено било кредита да се издължи за 120 месеца, считано от датата на
усвояване, чрез месечна вноска, вкбючваща главица и лихва, с падеж на първо
число на месеца, съгласно изготвен погасителен план.Договорено било, че кредита
се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване бил 9.45
% годишно.Съгласно общите условияза предоставяне на кредити, кредитът се
олихвявал с променлив лихвен процент, зависим от базовия лихвен
процент.Годишния процент на разходите бил 10.40, като можгел да се променя при
предпоставките на общите условия.Договорено било, че при забава в плащанията,
частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва,
увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.Договорено било
и заплащане на такса, съгласно тарифата на банката.
Към 14.01.2019г. , ответникът не бил заптил 36 бр.
весечни вноски, считансо от 01.02.2016г. до 14.01.2019г.До ответника била
изпратена покана-уведомление от
09.07.2018г., връчена чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПк е депозиран отговор от
назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който
са оспорени предявените искове.Твърди се, че исковете не са доказани, вземането
не е обявено за предсрочно изискуемо, оспорени са претенциите за лихви по
основание и размер.
По делото са представени и приети като доказателства:
договор за кредит, покана-уведомление и разписка за връчване.Като доказателство
по делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й..
От описаните доказателства, за съда се налагат
следните изводи:
Между страните
в производството, на 23.03.2011г., е
сключен договор за кредит за текущо потребление, по който ищецът предоставил на
ответника сума в размер на 15 000 лв.Договорено било кредита да се издължи
за 120 месеца, считано от датата на усвояване, чрез месечна вноска, вкбючваща
главица и лихва, с падеж на първо число на месеца, съгласно изготвен
погасителен план.Договорено било, че кредита се олихвява с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване бил 9.45 % годишно.Съгласно общите
условияза предоставяне на кредити, кредитът се олихвявал с променлив лихвен
процент, зависим от базовия лихвен процент.Годишния процент на разходите бил
10.40, като можгел да се променя при предпоставките на общите условия.Договорено
било, че при забава в плащанията, частта от вноската, представляваща главница
се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта.Договорено било и заплащане на такса, съгласно тарифата на
банката.крайния падеж на кредита бил договорен на 23.03.2021.
Към 14.01.2019г. били налице 36 неизплатени месечни
вноски, поради което бил обявен за предсрочно изискуем.
Ищецът в производството, изпратил чрез ЧСИ С ре.№742
до ответника покана, с която го уведомил, че вземанията са обявени за
предсрочно изискуеми.В разписката за връчване на тази покана са отразени три
посещения на адреса на ответника, като на 10.09.2018г. е залепено уведомление
по чл.47, ал.1 ГПК.На 28.09.2018г. е направена отметка върху разписката от ЧСИ,
че „ в срока на уведомлениетоникой не се е явил в канцеларията ми да получи
уведомлението“.
В решение № № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г.,
I т. о., ТК е посочено, че законодателят не предписва
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения. В т. 3 на ТР №
1/28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС е прието, че
в случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването
му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с
нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото
разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо
на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване
на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване,
биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението
на правилата на ГПК за
връчване на съобщения и препращането в чл. 50 ЗННД
към тези правила. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение
способ за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по
правилата на ГПК и
при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл. 43 ЗЧСИ.
В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на
съобщения.
Начинът на удостоверяване на връчването на
документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.
При липса на уговорка в договора относно
връчването на кореспонденция, връчен редовно от външна страна и съответно
достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов
пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД)
или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ).
При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК,
като отказът за получаване по чл. 44 ГПК
или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
В светлината на горните доводи, то настоящия съд
счита, че уведомлението за обявения за предсрочно изискуем кредит е връчено на
адресата-ответник в производството, поради което цялото вземане на ищеца е
предсрочно изискуемо, преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
От заключението на вещото лице Й., по делото се
установи, че към 23.03.2021 г.- датата на последната падежирала вноска,
вземанията на ищеца са в размер на 9 336.58 лв.-главница, 3792.36
лв.-договорна лихва, начислена санкционна лихва-1882.87 лв., начислена лихва за
забава-1748.02 лв.В съответствие с тарифата
на банката, била начислена и такса в размер на 120 лв. при изискуемост
на кредита.
При горните изводи на експертиза, приета като
доказателство без възражения на страните, съдът намира, че претенциите на ищеца
са основателни до посочените от вещото лице размери по главница в размер на
9 336.58 лв. и договорна лихва в размер на 3792.36 лв., като до пълните
предявени от 9348.16 лв. за главница и 4006.04 лв. за договорна лихва, исковете
следва да се отхвърлят.Основателни са исковете относно „санкционна лихва“ в
размер на 664.66 лв. и 120 лв.-такси по изискуемостта.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 1943.69 лв., от които
332.78 лв. по ч.гр.д.№329/2019г. на КРС и 1610.91 лв. по настоящето
гр.д.588/20г.. на КРС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение
на Р.Б.В., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на „Банка ДСК“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Московска“ 19 по заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ №199 от 14.02.2019г., издадена оп
ч.гр.д.№329/2019г. на КРС съществува в следните размери: главница-9 336.58
лв., договорна лихва в размер на 3792.36 лв., санкционна лихва в размер на
664.66 лв., такси и разноски в размер на 120 лв., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 13.02.2019г. до окончателното изплащане, като до пълните
предявени размери за главница в размер на 9 348.16 лв. и договорна лихва
от 4006.04 лв., отхвърля исковете като неоснователни.
Осъжда Р.Б.В. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД деловодни
разноски в размер на на 1943.69 лв., от които 332.78 лв. по ч.гр.д.№329/2019г.
на КРС и 1610.91 лв. по настоящето гр.д.588/20г.. на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: