Решение по дело №162/2019 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 56
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 27 юни 2019 г.)
Съдия: Мария Джанкова
Дело: 20192110200162
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

№ 56

гр. А., 03.06.2019 година

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                 Председател :  Мария Джанкова 

                                                                    Съдебни заседатели : .…….....…………

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 162  по описа  за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е oбразувано по жалба на „***“ - ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.А., ***, представлявано от управителя на дружеството Р.Ш.Х., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 356973-F381286/07.08.2018 г., издадено от Д.Т.В. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., на Изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството - жалбоподател на основание  чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция“ в размер на 500,00 (петстотин) лева. С жалбата се моли за отмяна на санкцията, наложена на дружеството с обжалваното наказателно постановление като се твърди, че АНО е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. Излагат се аргументи в насока, че нарушението е извършен еднократно, първо за обекта, поради което и имущественото санкциониране е излишно.

В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. Не ангажира доказателства.

За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юрисконсулт А., който оспорва основателността на жалбата. Счита атакуваното НП за законосъобразно, включително досежно определената санкция, поради което и моли за неговото потвърждаване.

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

 

На 13.04.2018 г., в 12:50 ч., е била извършена проверка в търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС – дюнер, находящ се в гр.А., ул. ***, стопанисван от дружеството – жалбоподател „***“  ЕООД. Проверката била извършена от актосъставителя А.А.А. и св.Д.И.У., двамата инспектори в ТД на НАП – Бургас. Преди да се легитимират на представител на Дружеството, инспектор А. направил контролна покупка в обекта, а именно закупил парче пица на стойност 1,00лев. Плащането било извършено в брой, след което проверяващите се представили на присъстващите лица – Ахмед Смаил Пюскюлю – снабдител и на управителя Р.Ш.Х. Фискалното устройство в обекта било техническо изправно, но за плащането не била издадена фискална касова бележка. Свидетелят А., счел, че с поведението си Дружеството – жалбоподател е извършило нарушение и че следва да се състави акт за установяване на адм.нарушение (АУАН). В протокола изискали управителя или упълномощено лице да се яви на 18.04.2018г. (датата, посочена като дата на издаване на акта) в ПТ на НАП. На датата се явила управителката Р.Х., представляваща дружеството и  бил съставен в нейно присъствие АУАН. Р.Х. била запозната със съдържанието на акта, като лично вписала, че няма възражения по направените констатации.

В акта, чието съдържание, впоследствие е било дословно възпроизведено и в издаденото НП, е описано гореизложената фактическа обстановка, във връзка с извършената проверка на 13.04.2018 г. От гореописаното безусловно актосъставителят е заключил, че „***“ ЕООД, не е изпълнил задължението си при извършена продажба да издаде фискална касова бележка. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл. 50, ал.1 от ДОПК, ПИП cep. АА № 0268655 /13.04.2018 г., АУАН е съставен на Дружеството за нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС, вр. АУАН бил връчен на представителя на Дружеството, който не е вписал възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация, и на основание  чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Констатираната с акта фактическа обстановка не се оспорва, като кореспондира по безспорен начин със събраните по делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка и показанията на актосъставителя А.А. и на свидетеля по акта Д.У., които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл.185, ал.1 от ЗДДС.

 

По повод направеното с жалбата възражение за маловажност на нарушението, съдът намира следното:

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е извършено за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.

 

Дружеството правилно е наказано с имуществена санкция в размер, съобразен с границите по чл.185, ал.1 от ЗДДС – от 500,00 до 2000,00 лева. По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по ред, при отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Изложените обстоятелства, преценени в контекста на разпоредбите на чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, обосновават решението на съда да потвърди наказателното постановление както по отношение на приложената санкционна разпоредба – чл.185, ал.1 от ЗДДС, така и досежно определения минималния законов размер, а именно от 500,00 лева. Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание, поради което и правилно определен от административнонаказващия орган.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 356973-F381286/07.08.2018 г., издадено от Д.Т.В. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., на Изпълнителния директор на НАП, с което на „***“ - ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.А., ***, представлявано от управителя на дружеството Р.Ш.Х., ЕГН **********, на основание  чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

          

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: