Разпореждане по дело №141/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

21.5.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.22

Година

2010

Председател:

Секретар:

С Присъда № /02.2010 г. по НОХД /2009 г. по описа на СРС подсъдимият Д. С. Д. е признат за невинен за това, че на 06.2008 г. в Г. С., пред нотариус Н.Г. с рег. № в Регистъра на нотариалната камара, като свидетел по Нотариално дело № /2008 г. съзнателно устно е потвърдил неистина, а именно, че ПК „У.” с. Г. с. владее непрекъснато, явно и спокойно 36-37 години търговски обект от 100 кв. м. в търговска сграда с площ 197 кв. м. в УПИ Х, в квартал 25 по ПУП на с. А., общ. С., като на осн. чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 290, ал. 1 НК.

Подаден е протест от Районна прокуратура Г. С. против присъдата. Направено е оплакване за неправилност на същата. Според представителя на СРП е установено, че подсъдимият е баща на Слави Д. С. и свекър на съпругата му Р.С. Посочените три лица, заедно със съпругата на първия са учредители на СД „С.” със седалище с. А., общ. С.. На 07.2001 г. събирателното дружество сключва договор за наем на търговски обект от 1 000 кв. м. находящ се в търговска сграда с площ кв. м. в УПИ Х, в квартал по ПУП на с. А., с наемодател ППОК „З.” от същото село за срок от 5 години. След изтичане срокът на договора бил сключен нов такъв между същите страни за срок от още 3 години. През посочените години събирателното дружество е плащало наем за ползването на обекта. Подсъдимият заедно със съпругата му, синът му и снаха му живеят в общо домакинство в с. └..

Подсъдимият е член-кооператор на ПК „У.” с. Г.с., общ. С. до 2000 г. На 08.07.2000 г. било проведено годишно-отчетно събрание на член-кооператорите на същата кооперация, като било взето решение тези с местожителство в с. А. да се отделят с всички пасиви и активи посочени в разделителен протокол подписан и от двете страни. За целта бил изготвен списък с член кооператорите на ПК „У.” с. Г.с., които са с местожителство в с. А., като бил посочен дяловият капитал на всеки един от тях. На 87 място в списъка е посочен подсъдимият и притежаваният от него дялов капитал. Според представителя на СРС същият е присъствал на проведеното събрание на 08.07.2000 г.

На 30.03.2001 г. било проведено общо събрание на член-кооператорите на ППОК „З.” с. А.. На същото присъствали отделилите се от ПК „У.” с. Г. с. член-кооператори с местоживеене с. А.. Сред присъствалите бил и подсъдимият. На проведеното общо събрание било гласувано и прието дяловият капитал на отделилите се от кооперацията в с. Г. с. членове да се влее в ППОК „З.” с. А.. Същият е описан в разделителен протокол, като търговската сграда с площ 197 кв. м. в УПИ Х, в квартал 25 по ПУП на с. А. се влива в капитала на ППОК „З.” с. А.. В тази насока за установяването на тези обстоятелства са разпитани множество свидетели от двете села, които знаели за приетото решение, както и че било приведено в изпълнение. От тогава ППОК „З.” с. А. е започнала да стопанисва търговския обект. В показанията си разпитаните свидетели посочват, че не били запознати с обстоятелството, че решението на общото събрание на ПК „У.” с. Г.С., взето на 07.2000 г., което предшества подписания след това разделителен протокол е отменено с решение по ГрД № /2000 г. на СвРС. На 06.2008 г. подсъдимият, заедно със свидетелите И.П.Х. и Х.П.Х. се явили като свидетели по Нотариално дело № /2008 г. пред нотариус Н.Г. с рег. № в Регистъра на нотариалната камара. Въз основа на свидетелските им показания е съставен Нотариален акт № , том , рег. № по НД /2008 г., с който ПК „У.” с. Г. с. е призната за собственик по давностно владение на търговски обект от 197 кв. м. в УПИ , в квартал по ПУП на с. А.. Два дни по-късно на 19.06.2008 г. между кооперацията и събирателното дружество бил сключен договор за наем на същия търговски обект.

Представителят на СвРП счита, че са налице достатъчно доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е извършил деянието, за което му се търси наказателна отговорност. Моли да се отмени присъдата, като се постанови друга такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението по чл. 290 НК.

В съдебно заседание представителят на В. заема становище да се уважи протестът като се отмени присъдата и се постанови друга такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за извършеното престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.

Защитникът на подсъдимия Д. Д. заема становище да се потвърди присъдата на СвРС.

Окръжният съд, в качеството си на въззивна инстанция, като извърши цялостна служебна проверка на правилността на присъдата по чл. 314, ал. 1 НК, обсъди направените оплаквания в протеста, становището на страните и събраните доказателства, като прие за установено следното:

Подаденият протест е неоснователен. От извършената служебна проверка не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, както и при постановяване на присъдата. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон при постановяването й. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал. От същия се установява, че подсъдимият е с постоянен адрес в с. А., общ. С.. Същият е женен и е пенсионер. Подсъдимият е неосъждан, както и е с положителна обществена характеристика.

С Решение по ФД /1991 г. на ВТОС е регистрирана Колективна фирма „С.”, със седалище с. А., общ. С.. Същата се представлява от подсъдимия, съпругата му С.Д., синът му С. Д. С. и снаха му Р.Д.С. Колективната фирма е пререгистрирана като Събирателно дружество. С решение от 04.1992г. е регистрирана промяна в състава му, като са освободени подсъдимият и свидетелката Р.С. С последващо решение от 01.1993 г. е регистрирана промяна като е вписана за съдружник Р.Д.С. и е заличена като такъв С.Х. Д. С последващо решение от 03.02.2005 г. е заличен като съдружник С.Д. Ð., вписан е като такъв подсъдимият и дружеството се представлява и управлява от свидетелката Р.С.

От събраните по делото доказателства се установява, че в селата Г.с. и А. са били учредени производствени кооперации. Първата била с наименование „У.”. Двете кооперации били към РПК Г. С.. Част от член-кооператорите на ПК „У.” с. Г.с. били жители на с. А.. Кооперацията се снабдила с Разрешение за строеж № /10.1972 г. на Община С.. Съгласно същото било издадено разрешение за строеж на кооперацията на търговска сграда върху 197 кв. м., в парцел , в квартал 25 по плана на с. А.. В строежа участвали членовете на кооперацията, сред които и такива, които са жители на с. А.. След построяването търговският обект бил вписан в дълготрайните материални активи на ПК „У.” с. Г. с. Подсъдимият бил неин член.

През 1993г. кооперациите в с. Г.с. и А. се отделили от РПК Г. С.. Същите се вписали в регистъра при ВТОС като ПК „У.” с. Г.с. и ППОК „З.” с. А..

На 07.2000г. било проведено Годишно-отчетно събрание на член-кооператорите на ПК „У.” с. Г.с. На същото са присъствали 22 члена от общо 141 такива. В дневния ред под точка 5 била включена молбата на член-кооператорите от с. А. за отделянето им в самостоятелна кооперация. Взето било решение, с което било дадено съгласие тези членове – жители на с. А. да се отделят от ПК „У.” с. Г. с. с всички активи и пасиви, както и да се изготви разделителен протокол. Въз основа на решението бил изготвен списък на член-кооператорите от с. А. и притежавания от тях дялов капитал. В него подсъдимият фигурирал под № . На 07.2000г. бил съставен протокол съгласно решението от 07.2000 г. на Общо събрание на ПК „У.” с. Г.с. за предаване и приемане на материални ценности, намиращи се в с. А.. Посочените материални активи в протокола се предавали от ПК „У.” с. Г.с. на ППОК „З.” с.А.. В дълготрайните материални активи била включена търговска сграда в с. А. с балансова стойност от 9 465 лева и изхабяване 1 575 лева. Протоколът не бил подписан от председателя на кооперацията в с.Г.С. св.П.Г. Между председателите на двете кооперации имало устна уговорка сграда в с. А. да се ползва от тяхната кооперация.

Част от членовете на ПК „У.” с. Г.с. останали недоволни от взетото решение на Общото събрание на 08.07.2000 г. Същите го атакували по съдебен ред, като било образувано Г.д.№ /2000г. на СРС. С Решение от 06.02.2001 г. по същото дело е отменено решението на общото събрание на ПК „У.” с. Г.с., проведено на 08.07.2000 г., взето по т. 5 от дневния ред, с което е дадено съгласие „с. А. да се отдели от ПК с.Г.с. с всички активи и пасиви, съгласно разделителен протокол” като незаконосъобразно. Решението е влязло в сила на 26.02.2001 г.

На 30.03.2001г. било проведено Общо събрание на член-кооператорите на ППОК „З.” с. А.. На събранието присъствали бивши членове на ПК „У.” с. Г.с, съответно жители на с. А. без да са посочени като имена и брой. Взето било решение за вливане дяловия капитал на бившите член-кооператори от ПК „У.” с.Г.с. в имуществото на ППОК с. А..

През месец юли 2002 г. в баланса на ППОК „З.” с. А. била включена търговска сграда с година на въвеждане 1974 г. на стойност 3 202,80 лева, с изхабяване от 640 лева и остатъчна стойност 2 562,40 лева.

На 02.07.2001г. между ППОК „З.” с.А. и СД „С.” бил сключен Договор за наем на недвижим имот. По силата на същия кооперацията отдала под наем на дружеството помещение от 100 кв. м. находящо се в Търговска сграда в УПИ , в квартал по ПУП на с. А. за срок от 5 години. След изтичане срока на договора бил сключен нов такъв за наем от 07.08.2006г. за срок от 3 години. На 02.06.2008г. Председателят на ППОК „З.” с. А. като наемодател, изпратил на дружеството наемател предизвестие за прекратяване на наемните правоотношения.

От отдел „Местни данъци и такси” на Община С. изпратили съобщение с изх. № /03.06.2008 г. за търговската сграда в с. А., в което били определени задължения за минали години за период от 2003-2007 г. за данък и такса битови отпадъци. Задълженията били заплатени от ПК „У.” с. Г.с. с приходни квитанции, приложени по делото.

На 05.06.2008 г. била подадена Молба-декларация от ПК „У.” с. Г.с. до нотариус в Г. С. за извършване на обстоятелствена проверка и за издаване на Нотариален акт за собственост заедно с прилежащи документи. На 17.06.2008 г. в канцеларията на нотариус Н.Г., вписана под № в Регистъра на нотариалната камара в кантората й в Г. С. се явили подсъдимият и свидетелитÕ И.П.Х. и Х.П.Х. като свидетели. В хода на обстоятелствената проверка подсъдимият заявил: „Зная сградата, която ми се прочете. Построена е през 1971 г. Участвал съм в строежа, член-кооператор съм. Построена беше от Селкопа. По-късно стана обединение в РПК, а през 1993 година ПК „У.” се отдели от РПК и досега я владее като своя. Преди тази сграда беше пивница, през последните години е магазин и кафе-аперитив. Никой не е спорил за сградата, кооперацията си я владее непрекъснато, явно и спокойно вече 36-37 години. Не съм чувал да са водени дела за нея, ако има дела винаги се чува. ПК „У.” я стопанисва, плаща данъците, нея зная за собственик.” Свидетелите П. и Х. са описали владението на кооперацията с абсолютно идентични думи и изрази, а именно, че ПК „У.” с. Г.с. 35-36-37 години владее непрекъснато, явно и спокойно имота като не са чували да са водени дела, че кооперацията стопанисва и плаща данъците за сградата, както и че е неин собственик. Въз основа на съставения протокол е издаден Нотариален акт № , том , регистър, Нотариално дело /2008 г., с който ПК „У.” с.Г.с. е призната за собственик на помещение от 100 кв. м. находящо се в търговска сграда от 197 кв. м., в УПИ, в квартал по ПУП на с. А..

На 19.06.2008 г. между ПК „У.” с. Г.с. и СД „С.” бил сключен договор за наем за същата сграда.

Така описаната фактическа обстановка се извежда от събраните доказателства. Въззивният съд приема за установено по несъмнен начин, че на ПК „У.” с.Г.с. е издадено разрешение за строеж на търговска сграда върху 197 кв. м., в парцел Х-, в квартал по плана на с. А.. Строежът е реализиран със средства на кооперацията и труд на член-кооператорите й. Сградата е вписана в ДМА на кооперацията. Помещението от 100 кв.м. се явява част от сграда, като е било питейно заведение, а впоследствие магазин с кафе-аперитив. Посочените обстоятелства се установяват както от представените документи, така и от показанията на разпитаните свидетели. Въз основа на същите следва да се приеме по категоричен начин, че сградата в с.А. е включена в ДМА на ПК с.Г.с., както и е осъществено непрекъснато и трайно владение спрямо нея за период от 30 години.

През 2000г. са предприети действия част от член –кооператорите на ПК „У.” с. Г.с., които са жители на с.А. да се отделят с дяловия си капитал. На 8.07.2000г. е проведено Общо събрание на кооперацията, като е взето решение тези членове да се отделят от ПК „У.” с. Г.с. с всички активи и пасиви. Изготвен е списък на член-кооператорите от с. А. и притежавания от тях дялов капитал. На 07.2000г. е съставен разделителен протокол за предаване и приемане на материални ценности, намиращи се в с. А.. Посочените материални активи в протокола се предават от ПК „У.” с.Г.с. на ППОК „З.” с.А.. В дълготрайните материални активи е включена търговска сграда в с. А.. В тази насока са приложените решение на ОС на ПК ”У.” с.Г.с., списък на член-кооператорите, разделителния протокол, както и показанията на свидетелите.

Решението от 07.2000г. на ОС на ПК с.Г.с. е атакувано по съдебен ред. Същото е отменено като незаконосъобразно с решение по Г.д.№ /2000г. на СРС. Последното е влязло в сила на 26.02.2001г. От тук следва да се приеме, че извършените действия от ръководството на ПК с.Г.с. въз основа на взетото решение на Общото събрание, като отделянето на членовете, жители на с.А., обособяване на конкретно имущество, съобразно дяловете им, съставянето на разделителен протокол, отписването на материални активи от тези на кооперацията са незаконосъобразни. Същите нямат никаква правна стойност, тъй като са извършени в резултат на отменено като незаконосъобразно решение. Последващите действия като взето решение на член-кооператорите, жители на с.А. за влизането им в ППОК „З.”, както и вливането на определеното им имущество и включването му в ДМА на кооперацията също са незаконосъобразни. Същевременно освен описаните действия, се констатира и наличие на устна договореност между председателите на двете кооперации за ползване на сградата в с. А. от тяхната кооперация. Въз основа на същите ръководството на последната отдава сграда под наем на СД „С.”.

Разпитани са множество свидетели относно проведените Общи събрания на ПК”У.” с.Г.с. и ППОК „З.” с.А., присъствието на подсъдимия на тях, взетите решения и за знанието чия е търговската сграда в с.А.. Въззивният съд счита, че със свидетелски показания не се установяват факти, които се удостоверяват с документи, както и знанието на конкретни факти и оßстоятелства от друго лице.

При издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка се съставя протокол, в който се вписват изявленията на разпитаните свидетели. В настоящия казус това са подсъдимият заедно със св.П. и Х. Тримата са описали владението на кооперацията с абсолютно идентични думи и изрази, а именно, че ПК „У.” с. Г. с. 35- 37 години владее непрекъснато, явно и спокойно имота като не са чували да са водени дела, че кооперацията стопанисва и плаща данъците за сградата, както и че е неин собственик. Въз основа на съставения протокол е издаден нотариален акт, с който ПК „У.” с.Г. с. е призната за собственик на помещение от 100 кв. м., находящо се в построената сграда. С оглед посочените обстоятелства не е ясен избирателния подход за търсене на наказателна отговорност на подсъдимия. Налице са еднакви изявления, направени от него с тези на св.П. и Х. Същите са посочили едни и същи обстоятелства по отношение на индивидуализацията на имота, владението на молителя, периода от време, наличието на спорове или съдебни дела. Следва да се посочи, че протоколът е изготвен от нотариуса. В него се вписват стандартни изрази, които се използват при изготвянето на такива протоколи, въз основа на които се издават нотариални актове по обстоятелствена проверка. Такъв изказ не е характерен за лица без юридическо образование. Нотариусът е възприел за достоверни твърденията на подсъдимия и другите двама св.П.и Х. Първият не е изготвил НА само въз основа на обстоятелствата, посочени от втория, а и на останалите лица. От събраните доказателства се установява, че ПК с.Г.с. е владяла непрекъснато, явно и спокойна инкриминирания имот за период от 30г., както и го е стопанисвала, плащани са данъци, както и не са водени дела за него. Това, че през периода от 2001г. до месец юни 2008г. същият е бил отдаван под наем от другата кооперация не води до недостоверност на посочените обстоятелства. Извършените действия от ръководството на ППОК с.А. в тази насока са без надлежно правомощие. Същите са извършени въз основа на отменено като незаконосъобразно решение на Общо събрание, като е налице само устна договореност между двамата председатели на кооперациите.

Въззивният съд счита обвинението за извършено престъпление за несъставомерно както от обективна, така и субективна страна. Подсъдимият не е осъществил престъпния състав на чл.290 ал.1 НК. Правилно е признат за невинен и оправдан от първоинстанционния съд. Присъдата следва да се потвърди като правилна.

Водим от изложените съображения и на основание чл.338 НПК, Окръжния съд

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА№ /02.2010 г. по НОХД /2009г. на Свищовския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: