Р Е
Ш Е Н
И Е
№..........................................
гр.
София
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 531 по описа на СГС, ТО, за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба на управителя на „П.о.” ООД – в процес на учредяване, чрез
пълномощника му адв. Х.Г., срещу отказ № 20200227143959/28.02.2020 г. на Агенцията по вписванията по
заявление с вх. № 20200227143959/27.02.2020
г. за вписване на посоченото дружество в търговския регистър към АВ.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност на обжалвания отказ, доколкото се поддържа, че
неправилно длъжностното лице по регистрация приема, че заявената фирма не отговаря
на изискванията на чл. 7, ал. 2, изр. 2 от ТЗ. Поддържа, че избраното
наименование не е заблуждаващо, тъй като отговаря на описания предмет на
дейност на дружеството. Фирмата може да включва означение на предмета на дейност,
а в случая дружеството ще развива дейност по даване на правни консултации.
Посочва, че правните услуги по същество
представляват консултантски услуги и представляват типична правна дейност,
поради което с избраното наименование се внася яснота относно избрания предмет на дейност на дружеството. Предвид изложеното моли Съда
да отмени отказа и да даде задължителни указания на АВ да извърши вписване на „П.о.” ООД – в процес на учредяване, в Търговския
регистър.
Съдът, като взе предвид доводите
в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице,
срещу
подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима.
За да постанови обжалвания отказ № 20200227143959/28.02.2020
г. длъжностното
лице е приело, че заявената фирма не
отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ, тъй като избраното фирмено наименование
„П.о.“ въвежда в заблуждение, че се касае за отдел към юридическо лице,
държавно или общинско учреждение или организация, който отдел е ангажиран с
правното обслужване и процесуалното им представителство, а не за капиталово
търговско дружество, което по дефиниция се учредява с оглед реализиране на
печалба и разпределянето й между съдружниците.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В конкретния
случай от АВ-ТР е поискано вписване на дружество с ограничена отговорност,
намиращо се в процес на учредяване, с наименование „П.о.”. Видно от документите, приложени към заявлението за вписване на
процесното дружество в ТР, последното е с предмет на дейност: всякакъв вид
консултантска дейност, технически консултации, маркетинг и реклама, продажби на
недвижими имоти, отдаване под наем на недвижими имоти, придобиване на вземания
по кредити и друга форма на финансиране /факторинг и други/, посреднически
услуги, всяка друга самостоятелна производствена и търговска дейност, търговско
представителство и посредничество, както и всяка дейност незабранена със закон.
Според легалната дефиниция на чл. 7, ал. 1 от ТЗ фирмата е наименованието, под
което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Търговската фирма е комплексно образувание,
съставено от определено наименование,
след което следва да е посочена правно-организационната форма на
търговеца. Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ТЗ фирмата на дружеството
с ограничена отговорност представлява свободно избрано наименование, към което
следва да бъде добавено означението "Дружество с ограничена отговорност", или съкратено
"ООД". Принципът на свобода на
всеки търговец да избира наименованието на търговската си дейност е ограничен
от изискванията, които са предвидени в разпоредбите на чл. 7, ал. 2, ал. 3, ал.
4 и ал. 5 от ТЗ. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от ТЗ, търговската фирма не
трябва да въвежда в заблуждение третите лица и обществеността. Затова и при
разглеждане на заявлението за първоначално вписване на търговец, длъжностното
лице задължително трябва да провери дали
избраното от учредителите наименование отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ – арг. от чл. 21, т. 7 от ЗТРРЮЛНЦ.
В случая Съдът намира за правилен извода на
дължностното лице, че избраното
наименование на дружеството „П.о.“ нарушава забраната, установена в чл.
7, ал. 2 от ТЗ. Така избраното наименование очевидно въвежда в заблуждение, че търговското
дружество е подразделение на учреждение или друга организация, което се занимава с правното обслужване на тези
учреждения или организации и няма самостоятелен характер. Именно това е
значението на словосъчетанието „П.о.“, което е добило популярност сред
обществеността и се свързва с предоставяне на правни консултации или всякакви
други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и
законните интереси на физически и юридически лица. Осъществяващото такива
действия лице може да бъде, както адвокат, така и лице с обща правна юридическа
квалификация, като единствено процесуалното
представителство пред съд представлява типична и едновременно с това
изключителна дейност, характеризираща упражняването на адвокатска професия
и изискваща осъществаващото я лице да притежава придобита по установения ред
юридическа правоспособност. Възприятието за П.о. включва, че ангажираните в
дейността му хора могат да предоставят всякакъв вид правни услуги и обслужване,
включително и правно представителство пред съд, а дружество, регистрирано по
търговския закон няма право да извърша изключителна дейност, характеризираща упражняването на
адвокатска професия, каквато е дейността по чл. 24, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата. Наименованието е носител на информация за участниците в
стопанския оборот, тъй като името указва с кого се влиза в правоотношение. Видно
от гореизложените мотиви обществеността свързва наименованието „П.о.” с
обособена част от организация, която може да му предостави универсални правни
услуги, включително и тези, които не могат да бъдат осъществявани от търговско
дружество, поради което използването на
това име от жалбоподателя като част от търговската му фирма може да въведе в
заблуждение бъдещите клиенти и съконтрагенти на търговеца относно
обстоятелството с кого точно влизат в правоотношение. Това е така, защото
именно наименованието е същностната част от търговската фирма, което придава
уникалност на същата, а не обозначаването на право-организационната форма.
Избраното от жалбоподателя наименование не отговаря и на принципа за истинност
на търговската фирма, доколкото не е пряко свързано със заявения предмет на
дейност на дружеството. Противно на твърденията на жалбоподателя избрания от
него предмет на дейност не съответства изцяло на избраното наименование.
Консултантските услуги може да бъдат определени като процес на
предоставяне на специфични знания, навици и опит от консултанта на неговия
клиент или съвкупност от процеси на изработване и предоставяне на препоръки,
анализи, оценки, прогнози, справки и др. в областта на дейност на клиентите.
Правните услуги са подвид на консултанските услуги и специфични такива по своя
характер. Видно от избрания предмет на дейност на дружеството същото предоставя
консултантски услуги в различни области на стопанския живот, а не
предоставя специализирани правни
консултации, съответно не може да се обоснове извод, че избраното наименование внася яснота относно избрания предмет
на дейност на дружеството.
Предвид изложеното, Съдът намира, че постановеният отказ е правилен и
законосъобразен, съответно подадената срещу него жалба следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на управителя на „П.о.” ООД – в процес на учредяване, чрез пълномощника му адв. Х.Г., срещу
отказ № 20200227143959/28.02.2020 г. на
Агенцията по вписванията по заявление с вх. № 20200227143959/27.02.2020 г. за вписване на посоченото дружество в
търговския регистър към АВ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
7-дневен срок от връчването му.
Съдия: