НАХД № 73/2009 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против обв.Б.Т.Д. ***, с ЕГН ********** за престъпление по чл.144
ал.3 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 11.07.2008 год. в гр.П., бул.”Б.” №41, в
сградата на Отдел „МДТ” при Община П. се е заканил с убийство на инспектор М.А.Г.
*** думи и действия, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура-гр.П. поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения.
Моли съда да постанови решение, с което да освободи обвиняемия от наказателна
отговорност с приложението на чл.78А от НК.
Обвиняемият
се явява лично в съдебно заседание и със защитник, не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, дава обяснения по същото и отрича основния факт на
отправени закани с убийство. Пледира за невиновен и моли да бъде оправдан.
Районният
съд, след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.301 от НПК , прие за установено от фактическа страна
следното:
На 23.06.2008 год. св.М.Г. – ст.инспектор в Отдел „Местни
данъци и такси” при Община гр.П., съвместно със свои колеги, изпълнявайки
служебните си задължения извършила проверка на търговски обект, находящ се в
гр.П., на ул.”Т.”, стопанисван от ЕТ ”Й. С.”. При проверката се установило,
че в обекта не се намира регистър за
рекламации, с оглед на което на търговецът бил даден срок да се яви в сградата
на Общината и да предостави искания
регистър.
На 11.07.2008 год. около
10.00 часа в кабинета на св.М.Г.,***, в
сградата на Отдел „МДТ” се явил обв.Б.Д.,
който представил пълномощно от ЕТ ”Й. С.”. Заедно с него бил и св.С. Б., т.к. двамата се намирали във
фактическо търговско съдружие. Пред свидетелката Г. не била представена
исканата документация, с оглед на което тя заявила, че ще пристъпи към съставяне на акт за
административно нарушение. Свидетелят Б. заявил, че
до 5-10 минути ще донесе искания документ, но така или иначе свидетелката
Г. започнала да съставя АУАН. Обвиняемият Д. се поинтересувал каква ще бъде
санкцията, при което му било обяснено,
че минималния размер на глобата е 500 лева. Научавайки този факт обвиняемият Д.
избухнал и влязъл в словесни пререкания
със свидетеля Г.. Заявил, че 500 лева са
много пари, както и че би могъл да даде такава сума на
други лица, които „да си поиграят анално с нея” . Казал й , че има брат
хирург, който има голям нож и онагледявайки хладното оръжие с ръце заявил на Г.,
че с този нож ще я разполови. Все така агресивно заявил , че е лежал в затвора
и ще излежи и нея. С репликата :”Виж как
са ми изхвръкнали очите като на питбул” обвиняемият Д. онагледил яростта си към
Г. и се насочил към нея, казвайки, че ще я удари с юмрук. Намесата на неговия
приятел – свидетеля Б., предотвратила физически контакт между горните двама.
През цялото време в кабинета на Г. била нейната колежка свидетелката А. Т., като в процеса на развитие на конфликта в кабинета
влезли служителите в отдел МДТ,
свидетеля Д. К. и свидетеля И. Т..
Всички заедно се намесили и предотвратили задълбочаването на инцидента,
след което обвиняемия и неговия приятел си заминали. В резултат на скандала Г.
била изключително разстроена и стресирана, което я лишило от възможност да изпълнява служебните си задължения през оставащата част от работния
ден. На същата дата М.Г. ***, където депозирала
жалба против подсъдимия. В резултат на това било почнато настоящето
наказателно производство.
От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, което съдът цени като компетентно и безпристрастно
изготвено, се установява, че в резултат
на деянието на обвиняемия Д. и по-конкретно отправените от него устни закани са
събудили у М.Г. основателен страх за осъществяването им. В резултат на това
същата е била неработоспособна на инкриминираната дата, а отделно от това у нея
е бил възбуден и основателен страх за евентуално въздействие върху личността й
в бъдеще време, при което е създадена опасност от възникване на болестно съС.ие
– страхова невроза.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе, въз основа на
показанията на свидетелите М.Г. – дадени във фазата на
съдебното следствие, както и изцяло от
показанията на свидетелите
Т., Т. и К. и частично от тези на свидетеля Б.– дадени от тях в досъдебната
фаза на процеса, заключението на приетата СППЕ и писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК .
Съдът кредитира изцяло
показанията на посочените по-горе свидетели, тъй като същите са изключително
последователни, непротиворечиви,
хронологично точни и взаимно се допълват, като установяват конкретните
обстоятелства и факти, включени в предмета на доказване. За да прецени какъв да
бъде изхода от делото, респ. крайния съдебен акт, първоинстанционния съд подложи на внимателна преценка обясненията на
обвиняемия от една страна и показанията на пострадалата и нейните колеги - от
друга, т.к. те са единствените преки очевидци на инкриминираните събития и от
кредитирането на едните или другите зависи изцяло отговорът на въпроса за
виновността , респ. невиновността на обвиняемия.
Съдът не кредитира
обясненията на обв. Д., т.к. същите
са израз на заетата
от него защитна
позиция, а не източник на доказателства за фактите от обективната
действителност. Несериозно и житейски
необосновано звучи обяснението на обв.Д., в смисъл, че не е отправял никаква закана с убийство към Г.,
както и че не я е обиждал и не е имал агресивно отношение към нея, а единствено
й е заявил, че била некомпетентна и трябва да бъде отстранена от работа. Няма
никаква житейска логика при отправяне на
реплика от такова естество свидетелката Г. още същия ден да напусне
работното си място и да сезира Прокуратурата, описвайки горепосочената фактология. Отделно от това
показанията на пострадалата Г. напълно се
подкрепят и кореспондират с показанията на нейните колеги – Т., Т. и К., които
пък категорично опровергават обясненията на обвиняемия. Както се посочи и
по-горе съдът изцяло кредитира
показанията на тези трима свидетели, които за разлика от свидетелката Г., са
абсолютно незаинтересовани от изхода на делото и депозират показанията си под
страх от наказателна отговорност, като нямат никакъв личен мотив да уличават
обвиняемия, приписвайки му престъпление, което иначе той не е извършил. Действително показанията на свидетеля С. Б. не възпроизвеждат тези на пострадалата и нейните колеги, в частта, в която горните обясняват отправената
закана с убийство. Свидетелят Б. се задоволява изключително лаконично да
пресъздаде цялата ситуация и заявява в едно изречение, че не е чул Б.Д. да се
заканва с убийство. Това може да бъде обяснено със заинтересоваността на този
свидетел към съдбата на неговия приятел и фактически търговски съдружник –
обвиняемия Д.. Отделно от това, ако се приеме, че свидетеля Б. не е чул отправената от Д. закана с убийство, то това може да се обясни
с обстоятелството, че горният е напуснал кабинета на Г. за около 5 минути и
след това се е върнал за да донесе регистъра за рекламации. Интервалът от време
в който Б. е отсъствал е достатъчен да бъде отправена гореописаната релевантна
закана, която категорично е била чута от пострадалата и нейните колеги.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна, обв.Д. е осъществил престъпния
състав на чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като на 11.07.2008 год. в гр.П., бул.”Б.” №41, в
сградата на Отдел „МДТ” при Община П. се е заканил с убийство на инспектор М.А.Г.
*** думи, заявявайки, че ще я разполови с нож и ще я излежи в затвора, и с действия,
онагледявайки думите си с жестове с ръце, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
Авторството на деянието се
доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване на деянието. Подсъдимият е имал представа за
всички обективни елементи от състава на престъплението и е искал настъпването
на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимият е извършител, т.е. участник в
самото изпълнение на престъплението, което е осъществено от него.
Същият, при реализирането на
своята проява е осъзнавал, че с думи и действия, отправя закана с убийство към инспектор
в отдел МДТ при Община гр.П. и че конкретната закана е от такова естество и
съдържание, че може да възбуди основателен страх у една нормално развита
психо-физически личност, за осъществяването й.
Отделен стои въпросът, че за
съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не необходимо заплашения реално да е изпитал страх, но в
конкретния случай такъв е бил изпитан.
Тук е мястото да се посочи,
че при квалифициране на настоящето
престъпление, представителя на
държавното обвинение е спестил квалификация на деянието по смисъла на
чл. 144, ал.3, във връзка с ал.2 – спрямо длъжностно лице, а след това и във
връзка с ал.1 от НК. На обвиняемия е спестено и обвинение по чл. 325 от НК,
доколкото за съда няма никакво съмнение, че при условията на реална съвкупност
той е осъществил и престъпления състав на хулиганството. Тези обстоятелства,
обаче не следва да бъдат обсъждани по-задълбочено, при липсата на повдигнати
обвинения в горния смисъл, от страна на наблюдаващия прокурор. Те могат да бъдат отчитани обаче като
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54
и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да
определи видът и размерът на наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието, което е в раздел V-ти на глава ІІ от НК –
“Престъпления против личността”. Конкретното деяние, извършено от подсъдимия,
също е със завишена степен на обществена опасност, тъй като е извършено публично,
на обществено място и по хулигански подбуди, заслужаващо по – високата социална
, морална и правна укоримост.
Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, обв.Д. е
пълнолетен, не е осъждан, не е криминално проявен и е положително
охарактеризиран по местоживеене и месторабота, като настоящото деяние е
инцидентно в неговия живот, с оглед на което съдът намери , че същият е с
невисока степен на обществена опасност.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства са добрите характеристични данни, а отегчаващи – фактът, че
престъплението е извършено спрямо длъжностно лице и на публично място, както и
че само по себе си деянието съдържа
всички обективни и субективни признаци на хулиганство. Чистото съдебно минало
на обвиняемия не се отчете като смекчаващо обстоятелство, тъй като същото е
предпоставка за ангажиране на неговата
отговорност в производство по чл. 375 и следващите от НПК, а не по общия наказателноправен
ред.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на личността и правото й на телесен интегритет, а също и в желанието за физическа саморазправа при разрешаването на възникнали социални
конфликти.
Съдът отчита и
фактите, че за умишленото престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от
НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, както и
обстоятелствата, че обвиняемият е
пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК
и от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване.
Поради това съдът приема, че са налице
условията, предвидени в разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на
обв.Д. от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание – глоба.
Предвид на това и на основание чл.78А ал.1 от НК, във връзка
с чл.378 ал.4,т.1 от НПК, съдът счете,
че на обв.Б.Д. следва да бъде наложено административно наказание– глоба , при съвсем лек превес на смекчаващите
обстоятелства, а именно в размер от именно от 2500 лева /две хиляди и петстотин
лева/, платима в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.
За да определи
такъв размер на глобата, съдът съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, както и
семейното, материално положение и имотно съС.ие на извършителя и изходи от
степента на вината му.
Предвид фактът, че според отразеното в заключителното
постановление на разследващия полицай и в справката към постановлението на РП-П.
е отразено, че разноски не са направени, а отделно от това в кориците на делото
липсва декларация за възнаграждение на
вещите лица, изготвили СППЕ, респективно липсват платежни документи, то съдът
не се произнесе по реда на чл. 189 ал. 3 от НПК и не присъди разноски в тежест
на обв.Д..
По изложените съображения,
Пазарджишкият Районен съд постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: