Р
Е Ш Е Н И Е № 103
Гр.Сливен,
09.05.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен в публично
заседание на пети май две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При секретаря Николинка Йорданова и при
участието на прокурор …… като разгледа докладваното от съдия Динчева
административно дело № 80 по описа за
2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба на М.Ч.Ч. и Д. И.Ч. *** против заповед № РД-15-189/08.02.2022 год.
на кмета на Община Сливен, с която: т.1 е наредено да се отчуждят в полза на
Община Сливен 25 кв.м. земя ведно с подобренията в нея от поземлен имот с
идентификатор 67338.404.474 в м. „Среди дол“, СО „Изгрев“ землище Сливен,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, граници на имота: ПИ 67338.404.348, ПИ 67338.404.352, ПИ
67338.404.351, ПИ 67338.404.350 и ПИ 67338.404.473, с. на М.Ч.Ч. и Д. И.Ч., съгласно договор за доброволна делба вписан в
Служба по вписвания с вх.рег.№ 2057 от 16.04.2021 год., Акт № 190, том I; т.2 определено е дължимо парично обезщетение за
предвидените за отчуждаване 25 кв.м. земя в размер на 2 970 лева; т.3 разпоредено е дължимото парично обезщетение да се депозира
по сметка на Община Сливен и да се изплати след влизане в сила на заповедта, както
следва за М.Ч.Ч. 1 485 лева и за Д. И.Ч.
1 485 лева.
В жалбата се твърди, че заповедта е
неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния и
процесуален закон. Оспорващите били закупили имота през 2016 год. без някой да
ги уведоми за предвижданията на ПУП. Не било ясно от коя страна на имота ще се
отчуждят тези 25 кв.м. Освен това считат, че определената оценка е занижена,
тъй като на мястото, което ще се отчуждава имало масивна ограда и масивен
портал със значителна стойност. Прави се искане съдът да отмени процесната заповед.
В съдебно заседание оспорващите редовно
призовани се явяват лично и с адв.С., редовно
упълномощена. Заявява, че оспорва заповедта в нейната цялост. Моли същата да се
отмени, а алтернативно да се измени като размерът на дължимото обезщетение се увеличи.
Претендира разноски по делото, за което представя списък.
В съдебно заседание административният орган
Кмета на Община Сливен и заинтересованата страна Община Сливен, редовно призовани
се представляват от юрисконсулт М., която оспорва жалбата и прави искане съдът
да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски по делото.
Административен съд Сливен намира жалбата за
процесуално допустима като подадена
в срока по чл. 27, ал. 1 от ЗОбС, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването и срещу акт, който подлежи на оспорване.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Производството по издаване на обжалваната
заповед е образувано във връзка с изграждане на обект публична общинска
собственост улица от о.т. 374 до о.т. 375 за осигуряване на достъп до имоти в
съответствие с влязъл в сила план за регулация на улици, на поземлени имоти за
обществени мероприятия и устройствени зони на
м.“Хисарлъка“, „Градището“ и м.“Среди дол“, СО „Изгрев“ одобрен с решение № 807/22.12.2005
год. на Общински съвет Сливен.
В хода на производството е изготвена пазарна
оценка на подлежащата на отчуждаване част от имота на жалбоподателите. Оценката
е с дата 03.12.2021 год. и е изготвена от лице с оценителска
правоспособност за оценка на недвижими имоти като тя възлиза на 2970 лева за 25
кв.м. от имота, който се отчуждава.
За предстоящото отчуждаване е публикувано
уведомление в два централни ежедневника (вестник 24 часа и вестник АЛО) и в
един местен ежедневник. Съответно обявлението е публикувано на интернет
страницата на Община Сливен.
Издадено е обявлението за откриване на
производство по отчуждаване от 16.12.2021 год., в което са посочени имотите,
които предстоят да се отчуждят, собствениците на тези имоти и стойността на
паричното обезщетение.
Процесната заповед е публикувана на Интернет страницата на
Община Сливен на 08.02.2022 год. Същата е връчена на оспорващите на 02.03.2022
год. по пощата с обратна разписка. Жалбата срещу заповедта е входирана в Община Сливен на 10.03.2022 год.
В съдебното производство е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза изготвена от в.л. И.Х.И.. Съгласно заключението
на вещото лице справедливата пазарна стойност на отчуждаваната част от имота е 4
322 лева, от които пазарна стойност на земята 1 152 лева и пазарна стойност на
подобренията 3 170 лева.
При така изложените фактически данни, които
се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл.27, ал.1 от ЗОбС, от лица с правен интерес от обжалването и, тъй като
се засягат техни права и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което съдът я намира за допустима.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Разгледана по същество съдът намира жалбата
за частично основателна.
Съображенията за това са следните:
Заповед РД-15-189/08.02.2022 год. на кмета на
Община Сливен е издадена от компетентен административен орган, съобразно
правомощията му по чл. 25, ал. 2 от ЗОбС, в установената писмена форма и при спазване на
процесуалните изисквания на закона.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОбС, имоти - собственост на физически или на юридически
лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински
нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в
сила подробен устройствен план, предвиждащ
изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен
устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от
първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в
сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в
други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично
или имотно обезщетение.
Съгласно чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗОбС, кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в
която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът,
местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението,
а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно
ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на
паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите,
търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва
изплащане на обезщетението по сметката на правоимащите.
Общинската нужда, която следва да се задоволи
с отчуждаване на процесния имот е изграждане на улица
от о.т. 374 до о.т. 375 за осигуряване на достъп до имоти в съответствие с
влязъл в сила план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени
мероприятия и устройствени зони на м.“Хисарлъка“,
„Градището“ и м.“Среди дол“, СО „Изгрев“ одобрен с решение № 807/22.12.2005
год. на Общински съвет Сливен. По делото не са представени доказателства за
обжалването на Плана за регулация, а и няма твърдения в този смисъл, поради
което съдът приема, че същият е влязъл в сила. В тази връзка съдът приема, че процесното отчуждаване е извършено в съответствие с влезлия
в сила ПУП-ПР, каквото е и установяването на вещото лице.
Съдът намира възражението на оспорващите, че са
купили имота през 2016 год. и никой не ги е уведомил за ПУП ПР за неоснователно.
Общината не е длъжна да следи промяната на собствеността на засегнатите имоти и
наново да съобщава заповедта. В интерес на новия собственик на имота е било
същият да провери предвижданията на ПУП касаещи имота му преди извършване на
продажбата.
Заповедта е издадена в съответствие с чл.21,
ал.3 от ЗОбС, съгласно която части от имоти могат да
се отчуждават само когато остатъкът от имота отговаря на изискванията, определени
в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение. В случая е
безспорно установено, че имот с идентификатор 67338.404.474 е с площ от 824
кв.м. като от него е предвидено да се отчуждят 25 кв.м., т.е. частта от имота,
която остава неотчужден е в размер на 799 кв.м., които отговарят на
изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че
жалбата срещу оспорената заповед по т.1
е неоснователна, тъй като заповедта в тази част е правилна и законосъобразна.
Жалбата срещу т.2 от заповедта съдът намира
за основателна. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.22, ал.5 от ЗОбС размерът на равностойното парично обезщетение за
имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им
предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди
одобряването на подробния устройствен план по чл.
21, ал. 1
и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се
в близост до отчуждавания имот.
Изслушаната по делото експертиза изготвена от
вещото лице И.Х.И. е дала оценка на предвидените за отчуждаване 25 кв.м. от
имота в размер на 4322 лева. В заключението на вещото лице са съобразени
разпоредбите на чл. 22 от ЗОбС, местоположение на имота, неговия статут, извършени
сходни продажби на недвижими имоти в близък период. В този смисъл съдът приема,
че оценката, определена от вещото И. в размер на 4322 лева за стойността на
земята съответства в пълна степен на изискването по чл. 22, ал. 5 от ЗОбС, като равностойното парично обезщетение следва да се
определи въз основа на пазарни цени в съответствие с предназначението на имота
преди влизането в сила на подробния устройствен план.
Следователно съобразявайки заключението на вещото лице, което изцяло кредитира,
съдът следва да завиши определената оценка и размера на дължимото парично
обезщетение със сумата от 1 352 лева.
Изложеното налага извод, че оспореният
административен акт, в частта, в която е определена оценката за отчуждената
част от имота, собственост на М.Ч.Ч. и Д. И.Ч. в
размер на 2 970 лева е незаконосъобразен, поради противоречие с чл. 21, ал. 1 от ЗОбС. Ето защо оспорената заповед следва да бъде изменена
като се увеличи оценката на отчуждавания имот от 2 970 лева на 4 322 лева.
Искане за присъждане на разноски са направили
и двете страни. С оглед уважаването на жалбата на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Сливен следва да заплати на оспорващите направените
по делото разноски в размер на 300 лева представляващи адвокатски хонорар и 300
лева възнаграждение за вещо лице.
Във връзка с гореизложеното Административен
съд Сливен на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.27, ал.6 от ЗОбС
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ч.Ч. и Д. И.Ч.
срещу т.I от заповед № РД-15-189/08.02.2022 год. издадена от
Кмета на Община Сливен като неоснователна.
ИЗМЕНЯ по жалба на М.Ч.Ч. и Д. И.Ч.
т.II от заповед № РД-15-189/08.02.2022 год. издадена от
Кмета на Община Сливен, с която е определено дължимо парично обезщетение за
предвидените за отчуждаване 25 кв.м. земя от ПИ с идентификатор 67338.404.474 в
размер на 2 970 лева като УВЕЛИЧАВА
размера на обезщетението от 2 970 /две хиляди деветстотин и седемдесет/
лева на 4 322 /четири хиляди тридесет двадесет и два/ лева и ИЗМЕНЯ т.III от заповед № РД-15-189/08.02.2022 год. издадена от
Кмета на Община Сливен по следния начин-1. На М.Ч.Ч.
собственик на ½ ид.ч. сума в размер на 2 161 /две хиляди сто шестдесет и
един/ лева и т.2 на Д. И.Ч. собственик на ½ ид.ч.
сума в размер на 2 161 /две
хиляди сто шестдесет и един/ лева.
ОСЪЖДА Община Сливен ДА
ЗАПЛАТИ на М.Ч.Ч. и Д. И.Ч. *** разноски по
делото в размер на 300 /триста/ лева представляващи адвокатски хонорар и 300
/триста/ лева депозит за вещо лице.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ