Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
5 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №13 от 01.04.2010 година, постановено по ГР.Д.№...по описа за 2009 година на Еленски районен съд, са уважени изцяло предявените на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД искови претенции; отхвърлена е исковата претенция с правно основание чл.222, ал.1 от КТ; присъдени разноски в полза на ищеца; осъден ответникът да заплати следващата се ДТ. Постъпила е жалба от ответника, чрез процесуалния представител, против решението, в частта, в която са уважени предявените искови претенции. Изложени са твърдения в какво счита, че се състои порочността на решение в обжалваните части. Изложени са доводи и съображения. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Изложените са твърдения и доводи за неоснователност и необоснованост на изложените в жалбата аргументи за неправилност на решението в обжалваните му части. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявените обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.344, ал.1, т.1 от КТ, и обусловените - чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. За тези изводи съдът е мотивиран от следното: Исковата молба; отговорът на исковата молба и приложените към тях документи отговарят на изискванията на чл.127 от ГПК, на чл.128 от ГПК, на чл.131 от ГПК и на чл.132 от ГПК. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск; Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването на правото на иск. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваната част за правилно. Съображенията за този извод са следните: Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: В.ГР.Д.№778/2010 г. ВТОС По отношение на обуславящите искови претенции. Уволнението е незаконно. За този извод съдът е мотивиран от следното: При спор за законността на уволнението поради съкращение в щата в тежест на работодателя е да докаже, че се е осъществило в обективната действителност фактическото основание, визирано в чл.328, ал.1,т.2, предложение второ от КТ, за да е възникнало правото на работодателя законно да уволни – да прекрати трудовото правоотношение. За да е налице реално съкращаване в щата или трябва фактически да се премахне бройка от съществуващите такива за дадена длъжност /трудова функция/ или фактически да се премахне трудовата функция /да се премахнат всички трудови задължения, които тя включва/. По делото е установено, че не е извършено никакво съкращение нито на щатната бройка, нито на трудовата функция, която е заемал и изпълнявал ищеца. Още повече установено е, че няма съкращение на нито една щатна бройка и на нито една трудова функция. Обстоятелства, категорично установени чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна експертиза, приетите като доказателства решения на общинския съвет и „длъжностните разписания”, утвърдени преди уволнението и към момента на уволнението. С оглед на изложеното съдът прави следните изводи: Не е налице реално съкращаване на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, извършено от компетентен орган по съответния ред, предхождащо уволнението; Не е осъществено в обективната действителност фактическото основание, визирано в чл.328, ал.1,т.2, предложение второ от КТ, за да възникне правото на работодателя законно да уволни – да прекрати трудовото правоотношение. Тези изводи сами по себе си обосновават извод за незаконно уволнение. Достатъчно е да не бъде установено по делото, че посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение фактическо основание не се е осъществило в обективната действителност, за да бъде признато уволнението за незаконно и да бъде отменено. По отношение на обусловените искови претенции. С оглед уважаване на исковете по т.1 - незаконността на уволнението и неговата отмяна, възникват права по т.2 и т.3. Искът за възстановяване на предишната работа следва да бъде уважен. Достатъчно е уволнението да бъде прието за незаконно и да бъде постановена отмяната му. По отношение искът с правно основание чл.225, ал.1 от КТ. Налице са /установени по делото/ всички изискуеми се предпоставки, /правнорелевантни факти/, визирани в чл.225, ал.1 от КТ, за възникване задължението на ответника /работодател/ да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа - незаконност на уволнението; оставане без работа, поради незаконното уволнение, и вреда /неполучаване на трудово възнаграждение/. Размерът на дължимото обезщетение следва да се изчисли на база брутното трудово възнаграждение за един месец, получено през месеца предхождащ уволнението /установено от заключението на вещото лице/ за период от шест месеца, считано от датата на уволнението – т. е. в размер на 1 581,12 лв. По изложените съображения исковата претенция за обезщетение е основателна и доказана в предявения си размер и следва да бъде уважена. По отношение на претендираните лихви върху обезщетението. Поради основателността на обуславящата претенция и обусловената е основателна. Има възникнало парично задължение, чието изпълнение е забÓвено. Поради което и тази искова претенция следва да бъде уважена, считано от предявяване на обуславящия иск до окончателното му изплащане. ОСВЕН ИЗЛОЖЕНИТЕ ПО-ГОРЕ ИЗВОДИ съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща КЪМ МОТИВИТЕ на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи при обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също изцяло приема и за свои. Установените по делото факти, които районният съд е обсъдил обстойно в мотивите си, обосновават извод за основателност и доказаност на предявените претенции. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния извод, до който са достигнали и двете инстанции. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд в обжалвана част не е порочно /не е нищожно, не е недопустимо/ и е правилно. Жалбата е неоснователна и решението на районния съд в обжалваната част, като правилно, следва да бъде потвърдено. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски във въззивното производство в размер на 300 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №13 от 01.04.2010 година, постановено по ГР.Д.№.....по описа за 2009 година на Еленски районен съд, в ОБЖАЛВАНА ЧАСТ. В.ГР.Д.№778/2010 г. ВТОС ОСЪЖДА О. З. да заплати на П. А. П., ЕГН-*, с адрес гр. З., ул.”Г. К.”№20, направените разноски във въззивното производство в размер на 300 лв. /триста лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от деня, в който съдът обявява решението си, и който ден е посочен в съдебно заседание, а именно-считано от 13.08.2010 година. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |