ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 147
гр. Габрово , 24.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет
и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Полина Пенкова
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20214200600152 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Образувано
е по частна жалба от адв. И.Д. от АК – Велико Търново, в качеството на договорен
защитник на подсъдимия С. Х. П. от гр. Велико Търново, против протоколно
определение от 04.06.2021 г. по НОХД № 183/2021 г. по описа на Районен съд –
Севлиево.
С частната жалба се атакувана постановеното определение в частите, в които е
прието, че не са налице основания за спиране и прекратяване на производството; че на
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия;
че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила,
както и в частта, в която е потвърдена взетата на подсъдимия мярка за неотклонение
„подписка“. Защитникът посочва, че със съставяне на АУАН *** от 03.11.2020 г., били
иззети СРМПС и 2 бр. регистрационни табели с номера ***, които касаят лек
автомобил „Рено Меган Сценик“, собственост на Г. С. П. от гр. Велико Търново. Освен
това, по делото била налична издадена ЗППАМ № *** от 04.11.2020 г., касаеща
прекратяване на регистрацията на същото МПС за период шест месеца. Напомня, че
подадената жалба не спира изпълнението на приложената ПАМ, което сочело на извод,
че дори при последваща бъдеща отмяна на заповедта, същата вече ще е породила
неблагоприятните си последици спрямо собственика на автомобила. Поради това
счита, че лицето Г. С. П. от гр. Велико Търново има качеството на пострадал по
смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, тъй като същият безспорно бил претърпял и
продължавал да търпи неимуществени вреди от престъплението. Тези обстоятелства
1
били убягнали от вниманието на разследващия орган и на прокурора, както и от
вниманието на съда. Счита, че на лицето Г. С. П. следва да бъде дадена възможност да
реализира правата си по чл. 75 от НПК, което при всички случаи налагало
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. На
следващо място, посочва се, че пред Съда на ЕС има образувано дело по приложението
на разпоредбите на чл. 345, ал. 2 от НК и на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което автоматично
означавало, че на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК съдът е следвало да постанови
спиране на наказателното производство в тази му част, касателно престъплението по
чл. 345, ал. 2 от НК, каквото неправилно не бил сторил. Намира, че няма пречка
спирането да се постанови от състава на въззивния съд, при което положение
производството по отношение на другото престъпление - по чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НК,
следвало да продължи, но по реда на Глава двадесет и осма от НПК. С прилагането на
диференцираната процедура се обосновава искането за отмяна на мярката за
неотклонение, тъй като тя е недопустима в производства с
административнонаказателен характер. Претендира се съдебното производство да се
прекрати и делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на пострадалия собственик на МПС „Рено Меган Сценик“ - Г. С.
П. от гр. Велико Търново; на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК да се спре
наказателното производство по отношение обвинението за престъпление по чл. 345,
ал. 2 от НК; да се постанови разглеждане на делото по реда на Глава 28 от НПК – само
по отношение обвинението за престъпление по чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НК; да се отмени
мярката за неотклонение „Подписка“, тъй като вземането на мерки за процесуална
принуда поначало е допустимо единствено по наказателни дела от общ характер.
Габровският окръжен съд, след като се запозна с изложеното в частната жалба
и с материалите по делото, намира следното от фактическа и от правна страна:
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и от процесуално
легитимирана страна.
Производството пред първата инстанция е образувано по обвинителен акт на
РП – Габрово, ТО – Севлиево, против подсъдимия С. Х. П. от гр. Велико Търново, по
обвинения за престъпления по чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НК и по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1
от НК, както следва:
За това, че на 03.11.2020 г., около 16,20 ч., на път 4041 между гр. Севлиево -
гр. Дряново, в землището на с. Ловнидол, общ. Севлиево, при управление на л.а.
„Хюндай“, модел „Атос“ с № на рама *** си служил с табели с регистрационен номер
***, издадени за друго моторно превозно средство, а именно за л.а. „Рено Меган
Сценик“ с номер на рама *** - престъпление по чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НК;
2
За това, че на 03.11.2020 г., около 16,20 ч., на път 4041 между гр. Севлиево -гр.
Дряново, в землището на с. Ловнидол, общ. Севлиево, управлявал л.а. „Хюндай“,
модел „Атос“ с номер на рама ***, който не е регистриран по надлежният ред,
съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства -
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК.
В проведеното на 04.06.2021 г. разпоредително заседание всички страни са
взели отношение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, като всички са изразили
позиция, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, коти да са довели до ограничаване
на правата на подсъдими; че не са налице основания за разглеждане на делото по реда
на някои от диференцираните процедури. С обжалваното определение съставът на
районния съд е констатирал липса на основания за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора, както и че мярката за неотклонение
на подсъдимия не следва да се изменя, след което и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4 от
НПК е насрочил съдебно заседание за разглеждане на делото по същество.
Преди всичко въззивният съд следва да посочи, че съгласно чл. 341, ал. 2 от
НПК по реда на Глава 22 от НПК се проверяват определенията и разпорежданията, за
които това е изрично предвидено в процесуалния закон. Разпоредбата на чл. 249, ал. 3
от НПК императивно повелява, че на обжалване по реда на Глава 22 от НПК подлежи
определението на първоинстанционния съд, постановено в хода на разпоредително
заседание, с което решаващият съд се произнася по въпросите за допуснато на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на
пострадалия или на неговите наследници, относно взетите мерки за процесуална
принуда, в случаите по чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК, когато са констатирани очевидни
фактически грешки в обвинителния акт; в частта, с която е постановен отказ за
допускане на частен обвинител; както и ако е постановено определение за спиране на
наказателното производство по реда на чл. 251 от НПК. Видно от посочените
разпоредби, произнасянето на съда по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НПК не
е сред изрично предвидените хипотези на инстанционен контрол на определението.
Същевременно не сме изправени и пред хипотезата на чл. 251 от НПК за обжалване на
определение за спиране на производството, тъй като такова искане не е направено от
страните и съдът служебно не е констатирал такова основание, поради което липсва
постановен съдебен акт с такъв резултат. По тези съображения настоящият състав
приема, че частната жалба с която се атакува произнасянето на първоинстанционния
3
съд по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НПК е недопустима, поради което
следва да се остави без разглеждане. Недопустимо е настоящият състав да замести
първоинстанционния съд, като в провежданото пред него закрито производство и за
първи път да се произнесе по искане за спиране на наказателното производство.
В останалата част, по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК, жалбата е
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд намира, че от престъпленията по чл. 345, ал. 1 от НК и по чл.
345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК не е налице „пострадал“ по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК.
Деянията, в които се изразяват и двете престъпления, са на формално извършване и не
включват като съставомерен елемент настъпването на вреди. Самият механизъм на
извършване на престъпленията по тези престъпни състави не предполага възможност
за настъпване на вреди за конкретно лице – както имуществени, така и неимуществени.
По тези съображения настоящият състав приема, че лицето Г. С. П. няма и не може да
има качеството на пострадал. Поради това и искането за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора заради нарушени в досъдебната фаза
на процеса процесуални права на пострадалия се явява изцяло неоснователно.
Съставът на въззивния съд намира, че на този етап не са налице основания за
отмяна на взетата на подсъдимия мярка за неотклонение. Взетата мярка за
неотклонение „Подписка“ е най-леката възможна. Същата е пропорционална на
тежестта на обвиненията и обстоятелството, че деецът е предаден на съд за две
престъпления. При развитието на производството не съществува процесуална пречка
във всеки един момент да се преразгледа въпроса за мярката за неотклонение.
В заключение, съдът намира, че частната жалба, в частта за въпросите по чл.
248, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НПК следва да се остави без разглеждане, като недопустима. В
частта по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК обжалваното определение следва да се
потвърди.
Водим от изложеното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, частната жалба от адв.
И.Д. от АК – Велико Търново, като защитник на подсъдимия С. Х. П. от гр. Велико
Търново, в частта за произнасянето от първоинстанционния съд по въпросите по чл.
248, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НПК, и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по настоящото
дело в тази част.
4
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.06.2021 г. по НОХД №
183/2021 г. по описа на Районен съд – Севлиево, в частта по чл. 248, ал. 1, т. 3 и 6 от
НПК, в която е прието, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на посочените в чл.
249, ал. 4, т. 1 и 2 от НПК и е потвърдена мярката за неотклонение на подсъдимия –
„Подписка“.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5