Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
……………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВА
НЕШЕВА
при
секретаря Таня Митова и
с участието на прокурор Нина Кирилова, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВАНД № 170 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
решение от 21.06.2018г. по НАХД № 8623/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 130 с-в, обвиняемият Н.Г.Н. е признат за виновен в това, че на
29.10.2016 г. около 22:00 часа в гр. София на площад „Народно събрание“ пред
сградата на Народното събрание е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- наплюл
по якето Д.Е.С., отправил към него обидни думи „Ще ти избия зъбите“, „Сега ще
те изнасиля“ и го изритал с коляно в областта на стомаха, като деянието е
извършено на обществено място и в присъствието на множество граждани
-престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал.
4 т.1 НПК вр. чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като на основание
чл. 304 НПК е оправдан за това, престъплението да е извършено и чрез отправяне
към С. на израза „Ти У.ли си?“.
Срещу
така постановеното решение е постъпила жалба от защитника на обв. Н. – адв. Д.,
в която се релевират доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Твърди се, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен
извод, че е налице както от обективна така и от субективна страна да е налице
престъплението хулиганство.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели или вещи лица или
събирането на нови писмени доказателства.
В
съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, защитникът на обвиняемия
поддържа жалбата. Отново акцентира, че със своите действия обв. Н. не е нарушил
грубо обществения ред. Констатира се липсата на деяние извършено от него пред
много граждани, като счита, че от обективна страна не са налице елементите на
чл. 325 НК. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да се оправдае
обвиняемия Н. по повдигнатото му обвинение.
Прокурорът
в производството пред Софийски градски съд пледира за потвърждаване решението
на районния съд като законосъобразно, тъй като от събраните и приложени по
делото доказателства се установява категорично фактическата обстановка.
Обвиняемият
Н.Н. редовно уведомен се явява лично, поддържа изложеното от защитника му, и в
предоставеното му право на последна дума моли да бъде оправдан.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези,
афиширани от страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността
на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение.
Фактическата
обстановка е подробно изяснена от районния съд. По делото са събрани в
необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за
неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на
процесуалния закон доказателства и доказателствени средства са направени и
правилни фактически изводи. Съобразявайки събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав прие за установена идентична фактическа обстановка,
възприета от решаващия съд:
Обвиняемият
Н.Г.Н. е роден на *** ***. Същият е българин, с българско гражданство, средно
образование, неженен, работи, с адрес гр. София, ул. „**********,
с ЕГН **********.
На
29.10.2016г., обвиняемият Н.Г.Н., заедно със свои познати А.Е., Б.Б., М.М.и К.Р.били
на митинг - концерт на Слави Трифонов, провел се в гр. София, площад „Орлов
мост“. След като приключил концерта, около 22:00 ч., обвиняемият Н. и
приятелите му си тръгнали, към Софийски университет и видели пред сградата на
Народното събрание тълпа хора, поради което решили да видят какво се случва. По
същото време - около 22:00ч„ и на същото място се намирали и свидетелите Д..Е.С.
и Д. В. М. - служители в СДВР, група „Хулиганство, екстремизъм и спортни
мероприятия“, които осъществявали служебните си задължения по обезпечаване на
обществената сигурност по време на концерта и след него. След приключването на
концерта, свидетелите С. и М. се придвижили заедно с гражданите в посока от
бул. „Цариградско шосе“ към сградата на Народното събрание. По пътя забелязали
група лица, които скандирали на висок глас нецензурни реплики към служители на
МВР, а именно в тази група били и обвиняемият Н. и неговите приятели.
Свидетелите С. и М. започнали да наблюдават лицата по - внимателно с цел
своевременно предотвратяване на инциденти. Групичката спряла на площад „Народно
събрание“ в близост до паметника „Цар Освободител“ от страната на хотел
„Радисън“. Свидетелите С. и М. спрели в близост до групичката, на разстояние от
което имали възможност да ги чуват какво си говорят. В този момент, към
свидетелите С. и М. се приближили пет - шест човека от групичката, като двама,
единият от които бил обвиняемият Н., се насочили директно към свидетеля С..
Застанали срещу него и го попитали с груб тон „ТиУ.ли си“. Свидетелят С.
отговорил, че са се объркали и отстъпил няколко крачки назад. Тогава
обвиняемият Н. пристъпил няколко крачки напред към свидетеля С., наплюл го по
якето и извикал: „Ще ти избия зъбите“, изритал го с коляно в областта на
стомаха, след което му казал „Сега ще те изнасиля“ и опитал да му нанесе още
един удар с дясната си ръка в областта на лицето, но С. се отдръпнал и така се
предпазил. В това време дошли униформени служители, които задържали обвиняемия Н.
и другото лице - свидетеля А.Е., а свидетелят С. се легитимирал със служебна
карта на служител в МВР. Обвиняемият Н.Н. и свидетелят А.Е. били задържани по
реда на ЗМВР за срок до 24 часа и отведени в 01 РУ - СДВР.
Така
възприетата фактология се подкрепя от събраните в досъдебното и съдебното
производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства :
показанията на свидетелите Д..Е.С., Д. В. М., Н.П.Н.,
С. Г.К., Е.С.Р., А.М. Е., Т.Д.К., Б.Ц.Б., К.П.Р., заключение на СМЕ, два броя
характеристични справки за Н. и справка за съдимост на обвиняемия.
Неоснователни
се явяват твърденията във въззивната жалба, че районният съд неправилно е ценил
доказателствата по делото и е бил приел единствено агресивното поведение на
обв. Н.. Събраните по делото доказателства еднопосочно сочат, че обв. Н. е
извършил инкриминираното деяние. От показанията на свидетелитеД.С. и Д. М. се
установяват обстоятелствата около възникване на конфликта на площад „Народно събрание“ в близост до
паметника „Цар Освободител“, извършването на инкриминираното деяние, механизма
му и авторството в лицето на обв. Н.. Показанията им са ясни, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран и проверен доказателствен
материал по делото, като свидетелите имат и ясно съхранен спомен за събитията,
поради което същите са в основата на
приетата за установена фактическа обстановка.Свидетелите С. и М.
непосредствено са възприели поведението на обвиняемия, което е довело до
възникване на конфликта както и последващите му действия да нанесе удар с крак в областта на корема на С.,
както и отправените реплики по негов адрес. В тази връзка не могат да бъдат
споделени твърденията във въззивната жалба за агресивно поведение от страна на
св. С., тъй като именно обв. Н. със своето поведение е станал причина за
възникване на конфликт от една на пръв поглед безобидна ситуация.Действията на
обвиняемия относно отправените от него реплики по адрес на св. С., както и
отправените удари по него са били и непосредствено възприети от св. М. и св. Т.К.,
които са се намирали в непосредствена близост. Св. К. не е възприел началото на
конфликта, но лично е възприел инкриминираните действия на обв. Н. (
отправените от негова страна удари и агресивно поведение). От твърденията на
тези свидетели категорично се изяснява и
обстоятелството, че не е била налице предхождаща лична причина за
поведението на обв. Н. спрямо св. С., провокирано от последния, както и че
нанесените от страна на обвиняемия удари по лицето и тялото на свидетеля, са
били възприети освен от неговите колеги и от останалите граждани и лица
намиращи се на мястото на инцидента.
На
базата на правилно установените горепосочени фактически положения и въз основа
на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал
първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 325, ал.1 НК.
От
обективна страна са налице всички признаци на престъпния състав в тази връзка неоснователна
се явява въззивната жалба, в която са изложени оплаквания, че действията на
обв. Н.- наплюване по якето на св.Д.С. и отпарвяне на изразите „Ще ти *******“,
„Сега ще те изнасиля“ и нанасяне на удар с коляното в областта на стомаха му не
били непристойни, тъй като това не било достатъчно, за да се осъществи
престъплението „хулиганство“, тъй като не била налице висока степен на
обществена опасност изразена в брутална демонстрация против установения ред,
както и показване на открито неуважение към обществото. Съставомерните белези
на престъплението па чл. 325, ал.1 НК, а именно – извършването на непристойни
действия, с което грубо да се нарушава обществения ред и явно да се изрази
неуважение към обществото, не са конкретно фиксирани от закона. Естеството,
съдържанието, времето, мястото и начина на извършеното определят дали то е
„непристойно“, нарушава ли „грубо“ обществения ред и представлява ли израз на
„явно неуважение“ към обществото. В ППВС № 2/1974г. непристойните действия са
определени като „неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство,
невъзпитаност и други скандализиращи обществото“, а грубо нарушение на
обществения ред има, когато „деецът чрез действията си изразява брутална
демонстрация против установения ред“. Явното
неуважение към обществото е налице, когато деецът, чрез действията си
изразява открито висока степен на неуважения към личността и правилата на
обществото. В конкретния случай действията на обвиняемия несъмнено са били от
естеството да предизвикат реакция на възмущение и безпокойство у възприелите ги
лица и действително са израз на буйство, невъздържаност и неуважение към
обществото, и неговите институции, като грубо са нарушили обществения ред. По
делото безспорно е установена липсата на каквито и да е лични мотиви, тъй като
обвиняемият и св. С. не са се познавали до момента на извършване на
инкриминираното деяние. Разменените
реплики не са били основание обвиняемият да извърши осъществените от него
действия по грубо нарушаване на обществения ред. От конкретните действия на
обв. Н. се установява наличието именно на хулигански подбуди за извършване на
въпросните действия, с цел да демонстрира пренебрежение и незачитане на
обществото и отделната личност, да изяви себе си над останалите хора и да
погази, при това грубо, установените правила за нормално общуване и зачитане на
човешката личност. Поведението и конкретните действия на Н. по безпричинна и
демонстративна употреба на изречените от негова страна реплики и действия
сочат, че в съзнанието му е била оформена ясна представа, че нарушава по груб и
безпардонен начин съществуващите в обществото правила за общоприето поведение.
Налице е проява на неуважение във висша степен и засягане с висок интензитет на
установените в обществото порядки, закрилящи добрите нрави и телесна
неприкосновеност на всеки негов член. Поведението на обвиняемия обуславя
изводите на настоящия и контролирания съд, че той е демонстрирал по едни
недопустим за общоприетите в обществото порядки начин, собствените си виждания
за чест и справедливост и своето чувство
на превъзходство над останалите негови членове, себепоставяйки се над всички
тях и показвайки, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на
обществото. В тази връзка неоснователни са
оплакванията в жалбата, че извършените от страна на обв. Н. непристойни
и агресивни действия са имали за цел единствено да респектират на агресивното
поведение на св. С., тъй като именно обвиняемият е предизвикал настъпването на
конфликтна ситуация между него и С.. Още повече, че по делото не са събрани
никакви доказателства св. С. да е осъществил или да е предприел някакви
физически действия по отношение на обв. Н..
В
частност от субективна страна подс. Н. е действал при форма на вина пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Той ясно е съзнавал, че на обществено място,
каквото е площад „Народно събрание“ като
наплюва по якето Д.Е.С., и отправя към него изразите „Ще ти избия зъбите“,
„Сега ще те изнасиля“ и като му нанася удар с коляно в областта на стомаха на
свидетеля, се явява непристойно, както и че с това свое поведение нарушава
установения порядък и общоприетите норми за поведение между членовете на
обществото на обществени места. Интелектуалният момент на умисъла му е
включвал, че с действията си не спазва установените правила за поведение в
обществото. Наред с това обвиняемият е съзнавал както общественоопасния
характер на деянието си, така и настъпването на неговите общественоопасни
последици / нарушаване на обществения ред и нормалния начин на общуване между членовете на обществото/, а
във волево отношение е искал и целял именно тяхното конкретно настъпване.
Налице е и изискуемият за деянието хулигански мотив, предвид отсъствието на
лични отношения на вражда или нетърпимост спрямо св. С..
При
определяне на наказанието, съдът е изходил от обществената опасност на деянията
и личността на обв. Н.. За престъплението по чл. 325, ал.1 НК законодателят е
предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до две години или с пробация, както и
с обществено порицание. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, като с деянието не са причинени имуществени вреди. С
оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице
кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 78а НК, като съответно е
освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание –
глоба. Въззивният съд също намира, че
наложеното административно наказание – глоба в размер на 1500 лева съответства на обществената опасност
на деянието и извършителя. Съдът правилно е индивидуализирал административното
наказание, отчитайки наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства – начина на извършване на деянието, мястото както и че деянието е
извършено в присъствието на множество лица, в това число и униформени
полицейски служители, които се намирали на площад „Народно събрание“ именно с
цел опазване на обществения ред.Именно поради това и наложеният размер на
санкцията се явява адекватно спрямо личността и действията на Н..
При
извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността
на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи нейното отменяване или изменение, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
По така изложените съображения и на основание чл.
338 вр. чл. 334, ал.6 от НПК, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.06.2018г., по НАХД № 8623/2018 г., по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 130 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.