Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………/………………
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 1508 по описа за 2018год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на ТП „Данта ЛЛС“ Код по Булстат ********* с представляващ
Димитър Димитров Димитров, подадена чрез адв. Т.Н. – С. против НП № 03-002907 от 18.06.2014 год. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
жалбоподателят е било наложено адм. наказание имуществена
санкция в размер на 5000 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване
нормата на чл.63, ал.2 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП било
незаконосъобразно тъй като НП изобщо не му било връчено от АНО и бил лишен от
възможността да го обжалва, а от друга страна нарушението било маловажно и
следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
Алтернативно моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния
предвиден в закона.
В съдебно заседание процес. представител на въззивника
поддържа жалбата и заявява, че оспорва фактическите констатации изложени в акта
и НП. Във фазата по съществото на делото същият моли НП да бъде отменено с
основен аргумент нарушено право на защита тъй като не била спазена процедурата
за връчване на НП.
Процес. Представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно постановено. Счита ,че на съществено нарушение на процес. правила
свързано с нарушаване на процедурата по връчване на НП не е налице, тъй като
съдът е приел жалбата за разглеждане от една страна, а от друга счита и че в
случая нормата на чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение тъй като била
нарушена императивна разпоредба на закона.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна,
поради което същата е процесуално допустима.
Във връзка с постъпила в ИТ Варна жалба от моряшкия
синдикат на 16.05.2014год. след обяд служители на ИТ Варна в това число св. М.,
извършили проверка в офиса на Търговско представителство „Данта ЛЛД“, находящ
се в гр.Варан, ул. „Дебър“ № 48. При влизането си в офиса проверяващите
установили едно лице - св. Пламена
Тошкова Г., на която предоставили за попълване декларация по чл. 402 от КТ. В
посочената декларация св. Г. декларирала, че работи в „Данта ЛЛС“ от
15.05.2014год. като офис сътрудник, с работно време от 09:00ч. до 17:00ч., и
уговорено трудово възнаграждение в размер на 500лв., с почивни дни събота и
неделя, че има сключен трудов договор и е получила копие от ТД и заверено
уведомление. Св. М. оставила на св. Г.
призовка в която определила ден и час за явяване на представител на ТП в ИТ и
представяне на съответните документи необходими за проверката. На
23.05.2014год. в ИТ се явил Димитър Димитров представител на ТП „Данта ЛЛС“
който представил изисканите документи в това число ТД сключен със св. Г., книга
за инструктаж, длъжностна характеристика, справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал.5 от КТ. При проверка на документите св. М. установила, че
трудовият договор сключен между ТП „Данта ЛЛС“ и св. Г. е бил регистриран в ТД
на НАП Варна в 16:57ч., който час бил след извършената от нея на място в офиса
проверка.
На 09.06.2014год. на въззивника – ТП „Данта ЛЛС“ бил
съставен АУАН № 03-002907, в който е посочено, че същият е нарушил разпоредбата
на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 16.05.2014год. в 13:30часа като работодател е
допуснал до работа Пламена Тошкова Г. – технически секретар преди да й
предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП
Варна.
Актът бил надлежно предявен и връчен на Димитър Димитров Димитров – представляващ Търговското представителство.
На 18.06.2014год. въз основа акта,
административнонаказващият орган е издал атакуваното НП № 03-002907 като е
възприел изцяло констатациите описани в акта, приел е че въззивното ТП
като работодател е допуснало Пламена
Тошкова Г. до работа и без да й представи копие от уведомлението по чл.62, ал.3
от КТ заверено в ТД на НАП, с което е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ и му е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на
5000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа
на показанията на свидетелите М. и Г., трудов договор № 8/15.05.2014год.,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.63, ал.4 от КТ,
длъжностна характеристика, инструктажна
книга, констативен протокол от 09.06.2014год. и др.
При извършена служебна проверка на представените по делото
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Допуснати съществени нарушения на процес. Правила в хода на адм.
наказателното производство съдът не констатира. Действително в материалите
приложени към АНП не се съдържат данни НП да е било връчено на наказаното с него лице. Нещо повече липсват изобщо данни
лицето да е било търсено с оглед връчване на НП. Този порок обаче е бил отчетен
от съда при преценка за допустимостта на въззивната жалбата, същата е приета от
съда за допустима именно с оглед липсата на доказателства за връчване на НП,
поради което и за каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да става. Напротив с
депозиране на жалбата срещу НП пред съда и приема не на същата за разглеждане
въззивника е реализирал в пълен обем правото си на защита.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП на въззивното ТП е било наказано за нарушаване нормата
на чл. 63, ал.2 от КТ.
Съгласно посочената разпоредба работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал. 1. Съгласно
чл. 63, ал.1 отг КТ работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция
за приходите.
Съгласно нормата на §1, т.1 от ДР на КТ
"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател;
В случая по делото няма спор, а и е безспорно установено от
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, че въззивното ТП на
чуждестранно ЮЛ към 16.05.2014год. е имало качеството на работодател по
отношение на св. Пламена Тошкова Г.. В горната насока са както нейните показания,
така и тези на св. М. и приложените към АНП ТД № 08/15.05.2014год., служебна
бележка 02/15.05.2014год. за проведен начален инструктаж, книга за инструктаж.
От цитираните доказателства се установява, че на 16.05.2014год. около 16:30ч.
св. Г. е изпълнявала трудовите си задължения като офис съгрудник
(технически секретар) в офиса на ТП по силата на сключен предходния ден с ТП
трудов договор №8/15.05.2014год.
От друга страна по категоричен начин както от показанията
на св. Г., така и от приложените към АНП справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх.№ 03388143063503/16.05.2014год. 16:57:12ч.
и справка за регистрирани уведомления по чл.62, ал.4 от КТ се установява, че
към момента на проверката от страна на служители на ИТ Варна, на работното
място на св.Г., на последната не е било връчено уведомление за регистрация на
сключения трудов договор. Това е станало по-късно същия ден. В показанията си
пред съда св. Г. заявява, че в деня на проверката е била на работа, но след
проверката, в същия ден са й били връчени препис от ТД и уведомление за
регистрацията на същия в ТД на НАП. От друга страна видно от приложените към
АНП справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ и резултат
от обработка на данни ТД на св. Г. е бил регистриран в НАП на 16.05.2014год. в
16:57часа, т.е. след проверката направена на работното й място.
Очевидно към момента на проверката св.Г. е бил допусната до
работа без да й бъде предоставено уведомление за регистрацията на ТД в ТД на
НАП, поради което и нарушение на трудовото законодателство в частност на чл.
63, ал.2 от КТ и нарушението на закона е извършено именно от въззивното ТП,
което безспорно има качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ.
В същото време обаче съдът счете, че НП е издадено в
нарушение на материалния закон по следните съображения:
Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗАНН административнонаказателната
отговорност е лична. Съгласно ал.2 на същия член за административни нарушения,
извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения
и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили,
както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.
На свой ред съгласно нормата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН в
предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или
наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може
да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата
или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Анализът на посочените разпоредби сочи, че субекти на адм.наказателна отговорност могат да бъдат ФЛ, както и ЮЛ и
ЕТ когато това е изрично предвидено в съответния нормативен акт.
В случая с НП е наложено адм.
наказание на ТП на чуждестранно ЮЛ, което ТП обаче не е самостоятелен правен
субект – не е ЮЛ. ТП на чуждестранните ЮЛ са изрично регламентирани в чл. 24 от
Закона за насърчаване на инвестициите. Съгласно ал.1 на посочения член
Чуждестранни ЮЛ, които имат право да извършват търговска дейност по
националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски
представителства, които трябва да бъдат регистрирани в БТПП. Съгласно ал.2
на същия член представителствата по ал.1 не са ЮЛ и не могат да извършват
стопанска дейност. И след като въззивникът няма качеството на ЮЛ и очевидно не
е ФЛ, то той не може да бъде субект и на адм.
наказателна отговорност. В случая според настоящия съд доколкото видно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства ръководител на ТП на
Чуждестранното ЮЛ е бил Димитър Димитров Димитров –
той е вписан в регистъра БУЛСТАТ като
представител, той е подписал и ТД със св. Г. именно като ръководител на ТП то
именно неговата отговорност като ФЛ (длъжностно лице) е следвало да бъде
ангажирана. Що се касае до наведеното в жалбата възражение за маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че обсъждането на същото
се явява безпредметно с оглед констатациите за допуснато друго нарушение на
материалния закон водещо до отмяна НП. Намира за нужно обаче да отбележи, че
доколкото за това нарушение е изключено приложението на чл. 415в, ал.1 от КТ
предвиждаща санкция за маловажни нарушения (съгласно ал.2 на цитирания член не
са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и
2) то няма как и да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното
наказателно постановление е постановено в нарушение на материалния закон и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-002907 от 18.06.2014
год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което
на „Данта ЛЛС“ Търговско представителство на чуждестранно лице БУЛСТАТ
*********, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушаване нормата на чл. 63, ал.2
от КТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: