О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11.08.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
На 11.07.2020година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр. дело №429 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР
гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение № ***. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №***., с което ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към
МВР е осъдена да заплати на С.Г.С. със съд.адрес *** сумата 2 253.62 лева за
извънреден труд, положен през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
31.01.2020г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в
размер на 275.22лева., като ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати д.т. в
размер на 90.14лева и 150лева разноски за вещо лице по сметката на ЯРС.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши
доклад на въззивната жалба, както следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и
процесуалния закон. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон
районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за
заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на
служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като
при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода,
че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично
уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била
поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното
работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през
нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и
при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по
реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи
въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната.
Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд,
но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от
1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното
време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не
извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният
съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто
предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че
ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната
норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като
пожарогасене, неотложни спасителни операции и други.
По тези съображения се моли за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново от окръжния съд, с
което предявените искове бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските пред
двете съдебни инстанции по същество. В случай на потвърждаване на решението на
първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода 01.01.2018г. -
17.07.2018г. за работещите по КТ е била приложима нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като не е налице фактическа и правна
сложност по делото.
Въззиваемият Ст.С. не е подал
писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е изразил становище по жалбата.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че
е налице основание за спиране на производството по делото, като съображенията
са следните:
На съдебния състав е служебно
известен фактът, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/2020г.,
образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за
функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция – Районен съд -
гр.Луковит от 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019г. по описа на същия съд със
страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител и ответник -
ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет на делото, идентичен на настоящия,
като в преюдициалното запитване са включени следните въпроси, имащи значение за
проверката на въззивната инстанция, която ще извърши в настоящото производство
по оплакванията на въззивника:
1./ Ефективната защита по чл. 12,
б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на
полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност
на труда през деня?;
2./ Принципът на равенство,
залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския съюз, изисква
ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд от
7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?;
3./ Ефективното постигане на
целта по §8 от
Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния
труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е
нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния
сектор?.
Съгласно практиката
на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по
ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, Определение
№190 от 7.07.2020г. на ВКС по гр.д. №1432/2020г., IV г. о., ГК и др., разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС,
е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването
съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след
произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС
по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но
също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/.
Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд
на държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за
разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо
тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството
по делото пред себе си на основание чл.633, вр.с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК,
като такъв е разглежданият случай. В този смисъл са и Определение №444 от
11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение
№42/21.01.2020 по дело №94/2020 на ВКС, ГК, III г.о. Поради това и след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните
за делото въпроси, всеки следващ български съд следва да спре производството
пред себе си до произнасянето на Съда на Европейския съд по преюдициалното
запитване, по което е образувано дело С-262/2020г. на СЕС.
Водим от изложеното,
ЯОС
О П Р Е
Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.633, вр. с
чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК производството по настоящото в.гр.д.№429/2020г. по описа на ЯОС,
до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване,
отправено с Определение от 15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по
което е образувано дело С-262/20г. на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за
спиране производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд - гр.Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните.
След
влизане в сила на определението, делото да се докладва ежемесечно за проверка
относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално
запитване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.