РЕШЕНИЕ
№ 2270
гр. Варна, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110115509 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба А. А. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. ********************* 5 срещу Националното бюро
за правна помощ с адрес гр. София, ул. „Развигор“ № 1, с която е предявен
иск по чл.439 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 300 лева, представляваща изплатено
адвокатско възнаграждение от Националното бюро за правна помощ, за която
сума е издаден изпълнителен лист по гр.д. № *********г. по описа на
Варненски районен съд, поради погасяване на правото на принудително
изпълнение по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът получил покана за
доброволно изпълнение по изп. дело №********. по описа на ЧСИ № 718
Станимира Костова Данова за сумата от 827.09 лева. Приложен бил
изпълнителен лист издаден по гр.д. № *********г. по описа на ВРС. С
определение от 26.09.2014г. по посоченото дело ищецът бил осъден да
заплати в полза на Национално бюро за правна помощ сума в размер на 300
лева, съставляваща изплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди, че
от издаване на изпълнителния лист на 24.06.2016г. до образуването на
изпълнително дело №********. на ЧСИ № 718 Станимира Костова Данова на
1
16.07.2021г. и връчване на покана за доброволно изпълнение на 25.10.2021г.
са изминали повече от пет години, през които не са предприемани действия
по принудително изпълнение.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че за
ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска срещу НБПП, а
искът е следвало да се предяви срещу НАП. Оспорва се твърдението за
изтекла погасителна давност. Сочи се, че давността е прекъсната с
образуването на изп. дело №********. по описа на ЧСИ № 718 Станимира
Костова Данова и с посочване на конкретни изпълнителни способи. Излага се
още, че следва да се отчете и спирането на погасителната давност в периода
от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. съгласно Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. В
тази връзка се сочи, че доколкото вземането е за разноски, НБПП следва да се
приравни на частноправен субект.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Служебно известно на съда е, че с определение от 26.09.2014г. по гр.д.
№ *********г. по описа на ВРС А. А. Г. е осъден да заплати в полза на
Националното бюро за правна помощ сумата от 300 лева, представляваща
изплатено адвокатско възнаграждение за оказаната на А.П. Г., ЕГН
********** правна помощ по гр.д. № ********* г. на ВРС, ХІІ състав, на
основание чл. 78 ал. 7, вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 27а от ЗПрП. Въз
основа на влязлото в сила определение на 14.06.2016г. е издаден
изпълнителен лист срещу А. А. Г. за сумата от 300 лева.
Представена от ищеца е покана за доброволно изпълнение, изпратена
2
до А. А. Г. по изп.д. № 627/2021г. по описа на ЧСИ Станимира Костова-
Данова, с рег. № 718 в регистъра на НК и район на действие – ВОС.
Видно от молба от НАП гр. София от 28.06.2021г. до ЧСИ Станимира
Костова Данова, с рег. № 718 в регистъра на НК и район на действие – ВОС
/л.33 от гр.д. №16212/2021г. по описа на ВРС/ изп.д. № 627/2021г. по описа на
ЧСИ Станимира Костова-Данова е образувано на 14.07.2021г. С молбата НАП
гр. София е поискало от ЧСИ образуване на изпълнителното дело, тъй като се
касае за частно вземане на държавата, което се събира по реда на ГПК. В
случай, че длъжникът не плати доброволно е поискано да бъде наложен запор
на банкови сметки и сейфове.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Настъпилата изтекла погасителна давност по
отношение на вземането представлява именно такъв новонастъпил факт.
В настоящият случай безспорно е, че е налице вземане на ответника
срещу ищеца по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № *********г. по описа
на ВРС.
Спорният въпрос е погасено ли е вземането по изпълнителния лист по
давност.
Погасителната давност по същество представлява изтичането на
определен от закона период от време, в следствие на което се погасява
правото на кредитора да реализира вземането си по принудителен ред.
Давността за вземанията започва да тече, считано от възникване на
притезанието, като в случай, че не настъпят факти, прекъсващи давността, то
се погасява в установените в чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД срокове. С прекъсването
на давността изтеклия вече срок се приема за правно ирелевантен, като
започва да тече нов срок.
3
Чл.116, б.в от ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение.
В настоящия случай релевантен за погасяване на процесното вземане е
общият петгодишен давностен срок, предвид в чл.110 от ЗЗД, който започва
да тече от влизане в сила на определението, с което А. А. Г. е осъден да
заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 300 лева,
доколкото молбата за издаване на изпълнителен лист не съставлява действие,
което прекъсва погасителната давност. От служебно извършена справка по
гр.д. № *********г. по описа на ВРС се установи, че същото е унищожено,
като не са запазени документи, от които да е видна датата на влизане в сила на
посоченото определение /липсват данни и в електронната папка на делото/.
Въпреки това, съдът намира, че може да се направи категоричен извод за
погасяване на вземането на НБПП по давност, като се вземе единствено
известната дата на издаване на изпълнителния лист – 14.06.2016г. Предвид че
изпълнителното дело е образувано по молба от 28.06.2021г. с посочен способ
за изпълнение, петгодишната давност е изтекла преди действието, годно да я
прекъсне.
Възражението на ответната страна, че следва да се съобрази спирането
на погасителнта давност по време на извънредното положение е
неоснователно, доколкото съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците,
съгласно който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Националното
бюро за правна помощ не е частно правен субект и не може да се ползва от
спирането на погасителната давност по време на извънредното положение.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
На основание 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лева за
държавна такса и 150 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. А.
Г., ЕГН **********, с адрес гр. ********************* 5 не дължи на
Националното бюро за правна помощ с адрес гр. София, ул. „Развигор“ № 1
сумата от 300 лева, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение от
Националното бюро за правна помощ, за която сума е издаден изпълнителен
лист от 14.06.2016 г. по гр.д. № *********г. по описа на Варненски районен
съд, поради погасяване на вземането по давност, на основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА Националното бюро за правна помощ с адрес гр. София, ул.
„Развигор“ № 1 да заплати на „А. А. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
********************* 5 сумата от 200 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5