ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1965 13.07.2020
г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: тринадесети
юли две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа възз.гр.дело № 1292 по описа за
2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Национална
полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Александър Малинов“ № 1, представлявана от
директора, подадена чрез гл.ю.к.Христина Маркова, против решение № 583/13.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 5822/2019
г. по описа на РС – Бургас, с което Главна дирекция „Национална полиция“ МВР е
осъдена да заплати на Т.Г. ***, сумата от 1671.75
лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 244.82
часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за
периода 22.07.2016 г. – 22.07.2019 г. 1613 часа нощен труд в дневен, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 22.07.2019 г. до окончателното
изплащане, сумата от 205.45 лв. – обезщетение
за забавено плащане за периода от 31.10.2016г. до 22.07.2019г., както и сумата
от 350 лв. за направените по делото разноски. С решението ГД „Национална
полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на
116.87 лв. и 200 лв. за разноски за експертиза.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице празнота в
специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР и субсидиарно
приложение намирала НСОРЗ. В тази връзка се сочи, че по отношение на държавните
служители в МВР се съдържа специална уредба в ЗМВР, като приложението на КТ или
на ЗДСл и подзаконовите актове по тяхното прилагане е изключено с разпоредбата
на чл.187, ал.9 ЗМВР, съгласно която редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивки на държавните служители се определят с наредба на Министъра на
МВР, т.е. не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на НСОРЗ, на
която се позовава съда. В тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е
неприложима, тъй като не са налице две от предпоставките на последната норма –
съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с еднаква
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне
на трудовото възнаграждение по КТ. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли предявения иск като неоснователен. Не се правят доказателствени
искания. Претендира се присъждане на разноските
за двете съдебни инстанции.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Т.Г.Г., не се взема становище по
въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, след проверка
допустимостта на подадената въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на
основание чл.267, ал.1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 690/2020
г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника
Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.