№ 56
Силистра,
22.05.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Александрова
при секретаря Мирена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д. № 211 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Кооперация „Земеделска кооперация „Златно зърно”
с. Калипетрово, Силистренска област, ЕИК *********, чрез процесуален
представител моли да се признае за установено по отношение на Държавата
Република България, представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите, гр. София, че е собственик на Поземлен имот с идентификатор 41143.501.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-14/17.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Калипетрово, Силистренска област, ж.к. „Дръстър“, с площ 168071 кв.м. с трайно
предназначение на територията като урбанизирана с начин на трайно ползване за
друг вид производствен и складов обект, при съседни поземлени имоти -
41143.37.15,41143.501.22, 41143.501.23, 41143.501.34, 41143.501.7, 41143.501.5,
41143.501.21, 41143.501.35, 41143.501.36, 41143.501.37, 41143.501.19,
41143.501.16 и 41143.501.18, претендира разноски.
Ответникът Държавата Република България,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, гр. София и чрез
процесуален представител оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен,
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Силистренският
окръжен съд, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че от създаването му като земеделска кооперация през 1993 г. до
настоящия момент обработва, ползва и владее като свой процесния имот, поради
което на основание чл.7, ал.3 от ЗДС във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС е станал
собственик по давност.
Не се
спори, че имотът не е реституиран по ЗСПЗЗ на бивши собственици – физически
лица. Сам ищецът твърди придобивна давност върху държавен недвижим имот.
Веднага
следва да се уточни, че Законът за държавната собственост (ЗДС) е приет с Д.в.,
бр.44/21.05.1996 г. и влиза в сила на 01.06.1996 г., а чл.7, ал.3 от него
урежда възможността за придобиване по давност на частна държавна собственост
едва с изменението в Д.в., бр.32 от 12.04.2005 г. До този момент обаче е
действал чл.86 от Закона за собствеността (ЗС), който в първоначалната си
редакция от 1951 г. гласи, че не може да се придобие по давност вещ, която е
социалистическа собственост, а с изменението 17.04.1990 г. – Д.в., бр.31, е
променен, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или
общинска собственост.
С §1 на
Закона за допълнение на ЗС (изменян от 01.06.2006 г. до 31.12.2017 г. шест
пъти) давността за придобиване имоти-частна държавна или общинска собственост
спира да тече до 31.12.2022 г. – налице е удължаван мораториум, който не
позволява придобиване по давност такъв имот и до момента на образуване на
настоящото дело.
Следователно
от 1990 г. до 2005 г. законодателят изрично е предвидил невъзможност, а с
горепосочения мораториум не се позволява и до момента на образуване на
настоящото дело придобиване по давност имот – частна държавна или общинска
собственост.
Следва
извод, че в процесния период 1993 г. – 2018 г. е изключена възможността ищецът
да придобие по давност имот – частна държавна собственост. За определянето като
такъв следва хронологично да се обсъдят писмените доказателства.
Видно от
Заповед № УЗ-00-27/24.07.1992 г. на Министъра на МСРЗВПЗ (лист 50) се
предоставят на Селекционен център по животновъдство гр. Силистра „214 дка
земеделски земи от Държавния поземлен фон в землището на с. Калипетрово – кад.
№ 6018, от които 168 дка обработваеми земи и 46 дка стопански двор“ (скица на
лист 51). Министърът е разпоредил заповедта да се доведе до знанието на ОбПК
гр. Силистра за отразяване при изготвянето на плановете за земеразделяне. След
това със Заповед № УЗ -00-47/28.03.1994 г. (лист 62) се предоставят още 14 дка
и 700 кв.м. Със Заповед № РД-6-549/23.11. на зам.министъра на МЗХ е отменена
заповедта от 1992 г. и земята е предоставена за законово управление на ОД
„Земеделие“ гр. Силистра.
Първата
заповед е издадена на основание чл.24, ал.2 от ЗСПЗЗ (в редакцията от 1992 г.),
съгласно който правото на собственост на държавата, предоставени на
научно-производствени заведения, се запазва в размер, съответстващ на
дейността. Не се спори, че Селекционният център по животновъдство гр. Силистра
е бил създаден за отглеждане на елитни животни с цел осеменяване на животни в
бившите ТКЗС-та в Силистренски окръг. Това се заявява и от разпитаните
свидетели, доведени от ищеца. Предоставяната земеделска земя е служила за
изхранване на животните.Следователно тя е била държавна.
В
изпълнение на тази заповед е издадено Решение № 18/23.07.1998 г. на Поземлена
комисия гр. Силистра за възстановяване правото на собственост на Държавен
поземлен фонд – 214 дка в строителните граници на с. Калипетрово в местността
„Селекционен център“ (лист 13 от делото).
Не се
спори, че процесният имот е идентичен с част от нивата, предмет на това
решение.
Ищецът
оспорва валидността на решението на поземлената комисия, тъй като съгласно
чл.2, т.1 от ЗСПЗЗ земеделски земи по смисъла на закона са тези, които са
предназначени за земеделско производство и „не се намират в границите на
урбанизирани територии…“Този довод е несъстоятелен, защото ищецът твърди, че е
обработвал процесния имот в урбанизирана територия като земеделски, а отрича
възможността държавата да притежава земеделска по предназначение земя в
урбанизирана територия. Следва да се отчете, че чл.24 като основание е
специален (урежда изключения) по отношение на общата регламентация в чл.2 от
ЗСПЗЗ. Има и други специални текстове – напр. чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Основният
критерий е земята да е била земеделска.
Представените
от ответника писмени доказателства сочат, че Селекционен център по
животновъдство гр. Силистра в годините е бил преобразуван (заповеди на листи
62, 64, 65, 66) в служби и дирекции към Регионална дирекция гр. Русе. Променяни
са регулационните и кадастрални планове – Заповед № 445/12.03.2009 г. (лист
46), като по утвърдената кадастрална карта, приложена към исковата молба, е
поземлен имот с идентификатор 41143.501.1.
Ищецът
твърди, че е своил имота, но на 20.10.2001 г. е подписал договор за съвместна
дейност по обработка и рекултиране за същата земя с РД КРДЖ-Русе (лист 41).
Несъстоятелно е изявлението на процесуалния представител в съдебно заседание,
че договорът „е фиктивен“. Такова правно понятие няма – не се твърди нищожност,
а и се признава, че е подписан от председателя на ищцовата кооперация. Очевидно
са били търсени форми от последната да обработва земята. Освен това с Протокол
от 15.07.2002 г. (лист 43) е отчетено изпълнението на договора за стопанската
година.
В исковата
молба ясно е заявено и е приложено платежно нареждане от 21.07.2016 г. за
арендна вноска в размер на 4 000 лв. за имот 41143.501.1, платени на ОД
„Земеделие“-Силистра от ищеца. Последният е отправил писмено заявление от
05.01.2017 г. за сключване договор за наем. Тези твърдения и доказателства
сочат, че ищецът не се е считал за собственик и е търсил начин за ползване на
земята. Няма логика собственик да плаща наем или аренда.
Показанията
на свидетелите Тодоров и Костов доказват само обработването на земята от
кооперацията, дори ясно заявяват, че тя е била до селекционния център и
всъщност не им е ясна собствеността.
Без
значение за настоящия спор са приложените доказателства за административни дела
по повод заповеди за изземване на процесната земеделска земя. Издадените
заповеди показват, че ответникът не се е дезинтересирал от собствеността си, а
отмяната на заповедите не доказват собственост на ищеца.
Следва
крайният извод, че поземлен имот с идентификатор 41143.501.1 винаги е бил
държавна собственост и правилно е издаден Акт № 3894 за частна държавна
собственост от 22.02.2018 г.
Предвид
изложеното, предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан и следва
да се отхвърли.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 9 017лв. съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Кооперация
„Земеделска кооперация „Златно зърно” с. Калипетрово, Силистренска област, ЕИК
*********, да се признае за установено по отношение на Държавата Република
България, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, гр.
София, че е собственик на Поземлен имот с идентификатор 41143.501.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-14/17.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Калипетрово, Силистренска област, ж.к. „Дръстър“, с площ 168071 кв.м. с трайно
предназначение на територията като урбанизирана с начин на трайно ползване за
друг вид производствен и складов обект, при съседни поземлени имоти -
41143.37.15,41143.501.22, 41143.501.23, 41143.501.34, 41143.501.7, 41143.501.5,
41143.501.21, 41143.501.35, 41143.501.36, 41143.501.37, 41143.501.19,
41143.501.16 и 41143.501.18.
ОСЪЖДА Кооперация „Земеделска кооперация
„Златно зърно” с. Калипетрово, Силистренска област, ЕИК *********, да заплати
на Държавата Република България, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите, гр. София чрез Областна дирекция „Земеделие“ гр. Силистра
юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 017 (девет хиляди и
седемнадесет) лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: