№ 70
гр. Раднево, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100282 по описа за 2024 година
Производството е за развод по исков ред с правно основание чл. 49,
ал. 1 СК, съединен с небрачни искове по чл. 53 СК и чл. 56 СК.
Производството е образувано по искова молба на К. Р. М., действаща
чрез адв. Генчева, срещу Ж. В. М., с която се предявява иск за развод по чл.
49, ал. 1 СК. Ищецът твърди, че с ответника са сключили граждански брак на
07.10.2000 г., като от брака си имат родена дъщеря на 02.12.2020 г. – В.Ж. М..
Твърди, че след сключване на брака заживели нормално, но от 1 година
изчезнали уважението, доверието и взаимността, довели до трайно
разстройство на брака, което нямало възможност да се преодолее. Твърди, че
през време на брака недвижими имоти не придобивали, а движимите вещи
разделили вече. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да
прекрати брака им, без произнасяне по въпроса за вината, като се предостави
на нея за ползване семейното жилище в гр. Раднево, кв. ********, ул.
********, след прекратяване на брака да запази брачното си фамилно име М.,
като не желае издръжка от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Ж. В. М..
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
1
С протоколно определение от 27.06.2024 г. е обявен за окончателен
проектът на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК
от 07.05.2024 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
обявил липсата на безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата.
При така отделените като безспорни обстоятелства на основание чл.
146, ал. 1, т. 5 ГПК ищецът следва да докаже, че страните са сключили
граждански брак на 07.10.2000 г., като от брака си нямат ненавършили
пълнолетие деца; настъпила трайна фактическа раздяла; да установи
наличието на твърдените обстоятелства, обосноваващи наличието на сериозно
и непоколебимо разстройство на брака, а двете страни следва да посочат
всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и
да докажат конкретно твърдените от тях факти в тази връзка.
От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак №
099693, издадено на 07.10.2000 г. от община Раднево /л.5/ е видно, че
страните са съпрузи и са сключили граждански брак в гр. Раднево на
07.10.2000 г., за което е съставен акт за сключен граждански брак № 66 от
07.10.2000 г. на длъжностното лице по гражданското състояние при община
Раднево.
По делото е извършена служебна справка за низходящите лица на
ищцата К. Р. М., от която е видно, че същата има родено през време на брака
си с ищеца, на 02.12.2000 г. – В.Ж. М. пълнолетно лице, поради което не се
налага изследване на въпросите относно родени от брака ненавършили
пълнолетие деца.
Относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Съобразно задължителната съдебна практика, съдържаща се в
разрешенията, дадени в ППВС № 10 от 1971 г., дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е налице, когато запазването му не би създало
нормални условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при
което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения, като в тези случаи брачната връзка съществува само формално и
в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се
2
възстановят нормалните отношения между съпрузите, като една от
причините, която може да доведе до разстройството на брака е
продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да
се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието
й съдът е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по делото дали тя е
причина или само проява на дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
т.е. дали това разстройство може да бъде преодоляно, за да се възстановят
нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и
разбирателство (в този смисъл решение № 306 от 06.10.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 1365/2010 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Д.Р.С., сестра на ищцата, чиито показания съдът прецени предвид всички
останали доказателства по делото съгласно чл. 172 ГПК с оглед на тяхната
евентуална заинтересованост. Нейните показания са последователни, взаимно
допълващи се и идентични, без противоречия, поради което съдът ги
кредитира изцяло, а също и съответстват на останалия доказателствен
материал по делото. От нейните показания е видно, че от около 24 години
сестра й е омъжена за Ж. М.. В началото семейния им живот започнал добре,
но с течение на годините започнали проблеми, като последните години
нещата много се задълбочили. Той отказвал да работи, не се грижил за
семейството си. Тормозил ги психически, притеснявайки ги и посред нощ.
Ответникът не ходил на работа, но ищцата работила и се налагало всяка
сутрин рано да тръгва за работа, а той я тормозил по цяла вечер. Двамата
съпрузи живеели заедно в една къща, но ответникът прескачал през оградите,
след това се катерил по терасите, чукал по прозорците на стаята на ищцата.
По думите на свидетелката „е нещо страшно”. Същата пояснява, че се
наложило да им сложат ключове на вратите и да се заключват понеже
ответникът постоянно влизал в стаята на ищцата и я притеснявал.
Свидетелката е категорична, че този брак трябва да приключи, тъй като
отношенията между двамата съпрузи били формални. Съпрузите от дълго
време спали в отделни стаи и според св. С. няма шанс да се заздрави брака
им. Свидетелката заявява, че е била свидетел когато са му давани много
шансове на Ж. от страна на К., но нещата не са се променили, че за
домакинството се грижи единствено сестра й /ищцата по делото/, а Ж. не бил
полезен с нищо за семейството си.
3
Съгласно чл. 14 и чл. 15 СК отношенията между съпрузите се
изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство, като съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини
налагат да живеят разделно. В случая се установява като причина за раздялата
на съпрузите непоносимо за психическия интегритет на съпругата
поведението на ответника - прескачал през оградите, след това се катерил по
терасите, чукал по прозорците и постоянно влизал в стаята на ищцата и я
притеснявал, както и пълната дезинтересованост от страна на ответника към
семейството и домакинството.
Отношенията между съпрузите са окончателно приключили, като няма
никаква възможност за заздравяване на брачната връзка. Съпругата е
категорична в желанието си за прекратяване на брачната връзка. В тази връзка
ще се отбележи, че съдът макар и да има правомощието да изследва доколко
има възможност за заздравяване на брачната връзка, то няма възможност да
им налага брачно съжителстване против тяхната свободна воля.
Отчуждеността между съпрузите и липсата на желание за възстановяване на
взаимоотношенията от тяхна страна е довела до техните отношения в степен
на невъзможност да се възстановят нормални съпружески отношения на
доверие, уважение, взаимна грижа и разбирателство. Няма и каквито да било
данни да е възможно възвръщане на сплотеността и общото живеене в едно
семейство.
Поради това съдът намира, че се установява наличие на дълбоко и
непоправимо разстройство на брака между съпрузите и следва да се допусне
прекратяване на брака им чрез развод.
Относно брачната вина:
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК съдът се произнася по вината за
разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Изрично
съпругата в исковата молба заявява, че не желае произнасяне по въпроса за
вината, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. Съгласно § 1 от ДР на СК „семейно жилище“ по смисъла на
4
този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. Конституцията на Република България и
законодателството в областта на собствеността не възпрепятстват съпрузите
да притежават повече от едно жилище, в което да живеят те или техните деца.
Самата разпоредба посочва, че семейното жилище е онова, което е
„обитавано“ от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
Установява се семейното жилище да е в гр. Раднево, кв. „********”, ул.
„****” № 18, в което живеят и двамата съпрузи, но е собственост на
родителите на ищцата. Ищцата иска да се предостави на нея ползването на
същото. Ответникът не е изразил становище относно тези претенции към
жилището. Затова съдът намира, че семейното жилище на съпрузите е това в
гр. Раднево, кв. „********”, ул. „****“ № 18, в което ищцата живее
понастоящем, и следва да се предостави за ползване същото на ищцата, която
единствено е предявила претенция за ползването му.
Относно фамилното име на съпругата:
Ответницата е направила искане да продължи да носи след
прекратяване на брака брачното си фамилно име М..
Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. За разлика от чл. 103 от СК’85 г.
предпоставящ съгласие на другия съпруг или известност с името на другия
съпруг, разпоредбата на чл. 53 СК не поставя въпросът за фамилното име в
зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при
сключването на брака и ако съпругът, приел името на другия съпруг при
сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на фамилното име
преди брака, то той запазва брачното си фамилно име. Поради това искането
на ответницата следва да бъде уважено и ще следва да се постанови съпругата
да продължи да носи занапред брачното си фамилно име М..
Относно издръжката между съпрузите:
Ищцата не претендира издръжка от ответника, нито ответникът от
ищцата, поради което следва да се постанови, че съпрузите след прекратяване
на брака не ще си дължат издръжка помежду си.
Други въпроси относно съпрузите:
По делото не са поставени други въпроси за разглеждане, свързани с
5
придобито през време на брака имущество, поради което съдът не дължи
произнасяне по тези въпроси.
По разноските и дължимата държавна такса:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК съдебните разноски по брачните
дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. В случая
произнасяне по вината няма, поради което разноските ще се поемат от
двамата съпрузи поравно.
Съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси към ГПК съдът
определя окончателна държавна такса за производството в размер на 40 лв.,
която следва да се поеме поравно от съпрузите.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 49, ал. 1 СК брака,
сключен с акт за сключен граждански брак № 66 от 07.10.2000 г. на
длъжностното лице по гражданското състояние при община Раднево, между
К. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Раднево кв. „********”, ул.
„****” № 18, и Ж. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Раднево кв.
„********”, ул. „****” № 18, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата К. Р. М., ЕГН
**********, да продължи да носи занапред брачното си фамилно име М..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Раднево кв. „********”, ул. „****” № 18 /собственост на родителите на
съпругата/, на съпругата К. Р. М., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака съпрузите не ще си
дължат взаимно издръжка.
ОСЪЖДА К. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Раднево
кв. „********”, ул. „****” № 18, да заплати на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС-Раднево, сумата от 20 лв. (двадесет лева), представляваща
държавна такса за допускането на развода.
ОСЪЖДА Ж. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Раднево
кв. „********”, ул. „****” № 18, да заплати на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС-Раднево, сумата от 20 лв. (двадесет лева), представляваща
6
държавна такса за допускането на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7