Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, ………………..2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV- Д въззивен
състав, в публичното заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
НАТАЛИЯ
ЛАЛОВСКА
при
секретаря Светлана Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело
10190 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 164290 от 30.07.2020
г. по гр. д. № 26751/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 40 състав, съдът е отхвърлил предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, срещу А.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 72721/2018 г. по описа на CPC, а именно: 1 005,29 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018
г. до имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, ателие, аб. № 245834, с
която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца; 130,91 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2018 г. до 07.11.2018 г.;
21,19 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.10.2015 г. до м.04.2018 г. и 0,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение.
Недоволен от решението е останал ищецът „Т.С.“ ЕАД,
който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност
поради нарушение на материалния закон и необоснованост по подробно изложени в
жалбата съображения. По-конкретно поддържа, че ответницата е собственик на
процесния имот за процесния период, поради което и дължи заплащане на суми за
доставена от дружеството ТЕ на основание неоснователно обогатяване, тъй като
ответната страна не е изпълнила задължението си на потребител на ТЕ за
стопански нужди и не е сключила писмен договор с ищеца. Искането му към
въззивната инстанция е да отмени решението на СРС и уважи предявенити искове изцяло.
Претендира разноски и юрк.възнаграждение.
Въззиваемата страна А.А.А. оспорва вззивната жалба в
депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема
становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както това е
разяснено с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховният касационен
съд, въззивният съд се произнася по обосноваността на фактическите констатации
и правилността на правните изводи само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното
искане, освен когато се касае до приложението на императивна материалноправна
норма или до хипотеза, при която съдът следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо.
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 415 ГПК и чл. 422 ГПК
във вр.чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 415 ГПК и
чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата като потребител на топлоенергия за небитови (стопански)
нужди дължи на ищеца "Т.С."
EАД сумата 1 005,29 лв. - неизплатена главница,
представляваща стойност на консумирана топлинна енергия за периода от месец 05.2015
г. до месец 04.2018 г. и 130,91 лв. – законна лихва за забава от 31.07.2018 г.
до 07.11.2018 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. ******,
ателие, аб. № 245834, ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.2018 г. - датата
на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата, сумата от 21,19
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода месец
10.2015 г. до месец 04.2018 г., и сумата от 0,62 лв. - лихва за
забава плащането на главницата
за дялово разпределение, с които суми
ответницата се е обогатила за сметка на ищеца и за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.11.2018 г. по ч.гр.д. № 72721/2018 г. на СРС,
40 с-в.
Ищецът твърди, че ответникът
е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за небитови нужди като собственик на
топлоснабден имот - ателие, находящ се в гр. София, ж.к. ******, ателие, аб. № 245834. Навежда, че за посочения процесен период ищецът
доставил ТЕ на ответника, но последният не заплатил дължимата за това цена. Поддържа,
че с ответника не е сключил договор за продажба на топлинна енергия за
горепосочения имот. Въпреки това през процесния период ответникът е
потребявал ТЕ в имота, поради което и се обогатили неоснователно със стойността
на доставената ТЕ, а ищецът е обеднял с тази стойност. Ето защо
ответникът следва да плати цената на доставеното количество ТЕ. Ответницата оспорва предявените искове. Признава,
че е собственик на 1/4 идеална част от процесния имот въз основа на договор за
дарение. Оспорва обаче някога да е ползвала имота. Твърди, че радиаторите в
имота са демонтирани още през 90-те години на миналия век. Оспорва до имота да
е доставяна топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Т.С.”
ЕООД, не е изразил становище по предявените искове.
Релевираните по делото
отношения между страните се развиват в периода от месец 05.2015 г. до месец 04.2018 г. През посочения период отношенията се
регулират от действащите към процесния момент ЗЕ /ДВ
бр. 107/09.12.2003 г./ и съответните наредби за отчитане на ТЕ, за ползване на
ТЕ, и за топлоснабдяване, както и общите условия (ОУ), изработени от ищеца и
обвързващи него и неговите потребители, които не са възразили в срок срещу тях.
По делото няма данни и твърдения ответникът в срока и по реда на чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ(отм.) или на чл. 150, ал. 3 ЗЕ да е възразил срещу ОУ и да са подписани индивидуални
споразумения за доставка на ТЕ между страните.
Ищецът освен производител на
ТЕ, извършва и пренос на същата, съгласно легалната дефиниция на § 1 т. 44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.
129, ал. 1 ЗЕ, чиято
дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл. 130 от
същия закон.
При осъществяването на
дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия,
дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на ТЕ на
клиенти за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР.
От представените пред СРС
писмени доказателства се установява, че по силата на Договор за покупко
продажба на жилище от 24.07.1997 г., сключен по реда на ЗОС процесния имот е
придобит от наследодателя на ответницата А.М.А.. По силата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 62, т. 3, рег.№
7086, дело № 442/2008 г. на нотариус № 379, с район на действие СРС В.П.А.
дарява на дъщеря си /ответницата/ А.А.А. и на сина си М.А.А.при равни квоти
собствената си ½ от процесния имот. По силата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 38, т. 2, рег.№ 9270, дело № 225/2009 г. на нотариус
№ 379, с район на действие СРС А.М.А. дарява на сина си М.А.А.собствената си ½
от процесния имот. Следователно при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства се установява, че ответницата А.А. е собственик на ¼ от процесния
топлоснабден имот - ателие, находящо
се в гр. София, ж.к. ******, и за процесния период и за него е открита
партида аб. № 245834.
От заключението на СТЕ се
установява, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от
фирма „Т.с.” ЕООД. Поради това, че сградата е била без отопление ТЕ за
отопление на имота от радиатори, както и за сградна инсталация не е начислявана,
а само за БГВ. Поради неосигурен достъп топлата вода е начислявана на база брой
/1 лице/ потребители по 140 л./ден за един човек съгл. чл. 69. ал. 2 от Наредба
№ 16-334. Вещото лице е посочило и че стойността на реално потребената топлинна
енергия за процесния период - месец 05.2015
г. до месец 04.2018 г. възлиза на 1 769.42 лв. без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор
при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя -
арг. чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ.
В настоящия случай
ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване. Не е спорно по делото, че между
страните не е сключван договор за доставка на ТЕ за небитови нужди до
горепосочения имот по чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На тази основа съдът приема, че страните
не са били обвързани от облигационно правоотношение.
По делото се установява въз
основа на горепосочените доказателства, че ответницата е потребител на ТЕ за стопански
нужди, която й се доставя на горепосочения адрес на топлоснабдения имот. Според
чл. 61 от Общите условия на "Т.С."
EАД на потребители за стопански нужди действали през
процесния период купувач на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде
собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имот, в който се
ползва топлинна енергия за стопански нужди.
И доколкото ответницата е
бил собственик на ¼ ид.част от топлоснабдения имот към исковия период,
то и настоящият съдебен състав на съда приема, че именно ответницата е била
фактическия ползвател на имота в периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г., респ.
на доставената в него топлинна енергия, тя се е обогатила за този период, чрез
спестяване на имуществени разходи, които е следвало да направи за доставените
от ищеца стоки/услуги, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на
стоката/услугата т.е. налице е обогатяване без основание и то за чужда сметка,
като обогатяването на ответницата и обедняването на ищеца произтичат от един и
същи факт.
Ето защо, искът за
стойността на потребената от ответницата в имота топлинна енергия е основателен
за ¼ от сумата 1 769,42 лв., или сума в размер на 442,35 лв. и за
периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г., според заключението на вещото лице -
топлотехник.
Относно възражението на ответницата, че част от задължението е
погасено по давност настоящият съдебен състав намира следното:
Давността за вземането за
главница е тригодишна, тъй като същото е периодично /арг. чл. 111 б. „в“ ЗЗД/.
Съгласно чл. 116, б. „б”,
предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 15.11.2018
г.
В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 -дневен срок след
издаването на общата фактура. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения, давността тече от деня на падежа. Т.е. за погасени по
давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата подаване на
заявлението - преди 15.11.2015 г. При тези данни съдът намира, че
претендираните за периода от м.12.2015 г. до м.04.2018 г. вземания не са
погасени по давност, а за останалия период от м.07.2015 г. – м.11.2015 г. са
погасени по давност.
Претенцията за заплащане на
дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение в размер
на 21,19 лв. е неоснователна, тъй като същата се дължи при наличие на договор
/чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, какъвто в случая не е налице.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86. ал. 1 ЗЗД,
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно,
задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата,
която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това
дали длъжникът е поканен да изпълни, според чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е
дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на договаряне между
страните или е посочен в закона - ако задължението не е изпълнено в рамките на
срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок и в двата случая има
значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този
смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на
длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е
предвидено изрично в закона - при задълженията от непозволено увреждане, когато
длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно,
забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането (арг. от чл. 114,
ал. 1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона случаи, поради което
неоснователно обогатилия се при общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не
изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице /Решение № 394/27.11.2015 по дело № 3034/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.,
постановено в производството по чл. 290 ГПК/.
Съдът намира, че в
конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ГПК, доколкото по
отношение на същия не са приложими и Общите условия на ищеца. Като всяко друго
парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати обезщетение
неоснователно обогатилият се ще дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със
срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни
лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен
срок настъпва след покана на кредитора. Когато кредиторът не е поканил длъжника
да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има
значението на покана, след която длъжникът изпада в забава. В този смисъл е
установената съдебна практика по отменения Граждански процесуален кодекс от
1952 г. (решение № 1362 от 16.11.1993 г. по гр. д. № 1310/1993 г., ІV г.о. и
решение № 1615 от 09.05.1996 г. по гр. д. № 1678/1995 г., ІV г.о.,) и
формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК - решение № 48 от 10.09.2012
г. на ВКС, ТК по т.д. № 237/2011 г., ІІ т.о. по въпроса от кога се дължи лихва
за забава върху обезщетението за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
и необходима ли е покана за възникване на това задължение. В настоящия случай
ищецът претендира лихва за периода от 31.07.2018 г. до 07.11.2018 г., но няма данни по делото преди датата на депозиране
на зявлението по чл. 410 ГПК същият да е поканил ответницата да му заплати
дължимите суми, поради което искът по 415 ГПК и чл. 422 ГПК във вр.чл. 86, ал.
1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен.
На ищеца следва да се
присъди законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 15.11.2018 г.
В упражнение на правомощията си по чл. 271
от ГПК решението следва да бъде отменено в ЧАСТТА, с която искът с правно
основание чл. 415 ГПК и чл. 422 ГПК във вр.чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за
сумата до 263,04 лв., стойността на потребената от ответницата топлинна енергия
за процесния имот за времето от м.12.2015 г. до м.04.2018 г. за топлоснабдения
имот, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.11.2018 г. до
окончателното й изплащане и потвърдено в ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен за
сумите над 263,04 лв. до пълния предявен размер от 1 005,29 лв. за
главница; за сумата от 130,91лв. - мораторна лихва върху главницата за периода
от 31.7.2018г. до 7.11.2018г.; за сумата от 21,19 лв. - цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2015г. до м.04.2018г. и за
сумата от 0,62лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение.
С оглед изхода на делото на въззивника
следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. ал. 8 от ГПК да бъдат присъдени
разноски по делото в общ размер на 222,74 лв., от които 25,20 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, 150,45 лв., представляваща
разноски в исковото производство и 47,09 лв., представляваща разноски за
настоящото производство, съобразно уважената част от исковете.
По изложените мотиви,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 164290 от 30.07.2020
г. по гр.д. № 26751/2019 г. по описа на СРС, І, ГO, 40 състав, В ЧАСТТА, с
която искът с правно основание чл. 415 ГПК и чл. 422 ГПК във вр.чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата до 263,04 лв., представляваща стойността на
потребената от ответницата топлинна енергия за процесния имот, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.11.2018 г. до окончателното й
изплащане, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С." ЕАД
против А.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 415 ГПК и чл.
422 ГПК във вр.чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че А.А.А., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 263,04 лв., представляваща
стойността на потребената от ответницата топлинна енергия за процесния имот за
времето от м.12.2015 г. до м.04.2018 г. за топлоснабден обект – ателие, находящо
се в гр. София, ж.к. ******, аб. № 245834, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 15.11.2018 г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 164290 от 30.07.2020 г. по гр.д. №
26751/2019 г. по описа на СРС, І, ГO, 40 състав в останалата част, с която исковете с правно основание чл. 415 ГПК и чл. 422 ГПК във вр.чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 415 ГПК и чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са ОТХВЪРЛЕНИ за сумата над 263,04 лв. до сумата от 1 005,29 лв.
за главница за незаплатена ТЕ; за сумата от 130,91 лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода от 31.07.2018 г. до 07.11.2018 г.; за сумата от 21,19 лв.
- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2015 г.
до м.04.2018 г. и за сумата от 0,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА А.А.А.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С."
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 ГПК сума в общ размер на 222,74 лв., от които 25,20
лв., представляваща разноски в заповедното производство, 150,45 лв.,
представляваща разноски в исковото производство и 47,09 лв., представляваща
разноски за настоящото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.