Решение по дело №422/2020 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 59
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Андрей Вячеславович Чекунов
Дело: 20201880100422
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осми септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20201880100422 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД („ЗД Евроинс“ АД) срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ), с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 938,12 лева.
Ищецът твърди, че на 10.04.2020 г. (датата е уточнена с молба от
26.04.2022 г., като в съответствие с това е изменен докладът по делото в
частта по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК с протоколно определение от 09.09.2022
г.) в района на републикански път II-16, в близост до с. Томпсън, в посока гр.
Своге, се състояло ПТП, изразяващо се в удар на движещо се по пътя МПС с
рег. № СО 2299 ВК, собственост на Г. И. М., в паднала непосредствено пред и
върху него скална маса (камъни), вследствие на което на автомобила били
нанесени щети. За лекия автомобил била сключена застраховка „Каско на
МПС“ при ищеца, за която се твърди, че е била валидна към датата на
инцидента. Претенцията за обезщетение, която била отправена към
застрахователя възлизала на 923,12 лева, представляващи определеното
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди.
1
Застрахователят платил така претендираното обезщетение на собственика на
автомобила по банков път. Акцентира се, че поддържането на
републиканските пътища е ангажимент на ответника АПИ. Ищецът
претендира, че са налице предпоставките да се суброгира в правата на
застрахования срещу АПИ, поради което изпратил на ответника регресна
покана, получена от последния на 10.06.2020 г. Въпреки това, плащане не
постъпило. По същество искането към съда е да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 938,12 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение (с включени 15 лв. – ликвидационни разноски по определянето
му) по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100316478/10.07.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и разноски.
Ответната страна в писмения отговор, постъпил в срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК, оспорва иска по основание и размер. Оспорва се материалната
доказателствена сила на протокола за ПТП. Удостоверението от МВР
следвало да се изключи от доказателствата, тъй като не съдържало
съответните реквизити, издалото го лице не посетило местопроизшествието,
поради което документът нямал материална доказателствена сила по
отношение механизма на ПТП и вредите. Приложеният снимков материал не
следвало да се цени като доказателство. Липсвал снимков материал от самото
местопроизшествие, което от своя страна възпрепятства установяването на
действителната причина за случилото се. Не било изяснено с каква скорост се
е движил водачът с оглед преценката на т. нар. „опасна зона“. Фактът на
извършеното плащане на застрахователно обезщетение сам по себе си не
доказвал настъпване на застрахователно събитие. Самата застрахователната
полица също не съставлявала основание за изплащане на обезщетение, а
застрахователят имал задължение да изследва задълбочено обстоятелствата
около застрахователното събитие, да изисква нужната информация и
документи, и едва тогава да изплати исканото обезщетение. Изтъкват се и
пороци на застрахователната полица, които макар обширно изложени, от
становището на ответника от 21.02.2022 г. е видно, че се свеждат до това, че в
общите условия за застрахован и застраховащ са посочени лица, различни от
посочените в застрахователния договор. Не било установено дали вредите са
в причинна връзка с противоправно поведение на ответника като възложител.
2
С писмения отговор от ответната страна се твърди, че по силата на
Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-15 от 03.12.2019 г., по
който ответникът е възложител, „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, в качеството си на
изпълнител е имало преки задължения по поддръжката на пътя, поради което
се иска привличането му като трето лице – помагач на ответника и се
предявява обратен осъдителен иск срещу същото за процесната сума. По
същество се иска отхвърляне на предявения главен иск. Прави се възражение
за съпричиняване от страна на увредения. Претендират се и сторените
съдебно – деловодни разноски. По отношение на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна, се прави възражение за
прекомерност.
С определение от 05.11.2020 г. съдът е конституирал като трето лице –
помагач на страната на ответника АПИ търговското дружество „ИНФРА
ЕКСПЕРТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, СО – район „Оборище“, ул. „Велико Търново“ № 27.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор от ответната
страна по обратния иск.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел,
назначени са и са изслушани съдебно-автотехническа и оценителна
експертиза (САТЕ), и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), които съдът
кредитира, като обективни и компетентно изготвени. Пълномощниците на
страните са представили по делото и писмени становища.
Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На 10.04.2020 г., около 06,00 часа, водачът Г. И. М., разпитан по делото
като свидетел, управлявал лек автомобил „Опел”, модел „Инсигниа”, с
регистрационен № ..., движейки се по път II-16 с посока на дижение от гр.
София към гр. Своге. Между разклона за с. Томпсън и бензиностанцията до
същото село от скала вдясно на посоката на движение в момента на
преминаването на превозното средство през участъка непосредствено пред
него върху платното за движение и върху автомобила от дясната му страна
внезапно паднали земна и скална маса, които водачът е възприел веднага и се
е опитал да ги избегне, но макар да е избегнал едрите камъни, не е успял да
3
избегне по-дребни, които са паднали непосредствено пред и върху дясната
страна на лекия автомобил. В резултат на горното на последния са причинени
увреждания. Посоченият факт се установява от показанията на
незаинтеросования от изхода на делото свидетел, които съдът кредитира като
обективни, логични, последователни, непротиворечиви и убедителни, като
заявеното от свидетеля съответства и на механизма на настъпване на
процесното ПТП, установен от вещото лице по неоспорената от страните
САТЕ. Обстоятелството с каква скорост се е движил автомобилът е без
значение по делото, тъй като земната и скална маса не са се намирали на
пътното платно, а са паднали по време на движение, поради което независимо
от скороста ударът е бил неизбежен.
Видно от приложените към делото писмени доказателства, към момента
на ПТП увреденият при него лек автомобил е бил застрахован в „ЗД
Евроинс“ АД по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100316478/10.07.2019
г., като по делото са представени и общите условия към застрахователния
договор, подписани от лицата, които представляват застрахователното
дружество, а не от непосочени в застрахователния договор лица, както
неправилно твърди пълномощникът на ответника. Сключването на
застрахователния договор се потвърждава и от установеното от вещото лице
по ССЕ, чието заключение също не е оспорено от страните, че дължимата по
полицата застрахователна премия в размер на 449,82 лева е заплатена в брой
на ищцовото дружество от Г. И. М. на датата на сключване на
застрахователния договор – 10.07.2019 г. и е надлежно осчетоводена от
ищеца. Чрез писмените доказателства се установяват завеждането при
застрахователя във връзка с инцидента на щета № **********/30.04.2020 г. и
причинените щети, които са обективирани и в наличните по делото
фотографски снимки. Посредством назначената по делото експертиза
последните са приобщени към доказателствата по делото. Вещото лице по
САТЕ е определило уврежданията, тяхната действителна стойност, като въз
основа на анализираните от него доказателства е приело, че е налице пряка и
непрекъсваща се причинно – следствена връзка между падането на земната и
скална маса на пътното платно и щетите причинени на автомобила. Щетите са
оценени на база цени и методика, прилагани от застрахователя - ищец в
размер на 923,12 лева, потвърдени и от вещото лице по назначената и
изслушана САТЕ. От страна на ищеца по банковата сметка на свидетеля Г. И.
4
М. е преведена горепосочената сума, като с нея е заверена банковата сметка
на последния на 26.05.2020 г., видно от заключението на вещото лице по ССЕ.
До ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на
заплатеното обезщетение по щетата. Същата е получена на 10.06.2020 г., но
претендираната сума не е изплатена.
Видно от приложения Договор за възлагане на обществена поръчка №
РД-37-15 от 03.12.2019 г., АПИ е възложила на ДЗЗД „ПП СОФИЯ“ с
партньори „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, ЕИК *********, „ОБОНАТО БИЛД“
ЕООД, ЕИК ********* и „ЗМБГ“ АД, ЕИК *********, дейностите по
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията
на ОПУ София. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че договорът се
сключва за срок от 60 (шестдесет) месеца, считано от датата, посочена във
възлагателното писмо, издадено от възложителя до изпълнителя, от която
започва да тече срока на договора. В т. 1 от Раздел I „Дефиниции“ е указано
значението по смисъла на договора на израза „Възлагателно писмо“, който
означава писмено уведомление, издадено от възложителя до изпълнителя, в
което се посочва датата, от която започва да тече срока на договора. Освен
това, в чл. 5, ал. 1 от същия договор е предвидено, че дейностите по
поддържане на републиканските пътища се възлагат от възложителя на
изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания, като са указани
за всяко от тези задания сроковете, в които те следва да бъдат представени на
изпълнителя. Въпреки дадените от съда указания с Определение № 153 от
16.11.2021 г. по делото на ответника, че не сочи доказателства относно
твърдението си, че към датата, на която е настъпило процесното ПТП,
Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-15 от 03.12.2019 г. е
обвързвал страните по него, доколкото по делото не е представено връчено на
насрещната страна по договора възлагателно писмо по чл. 4, ал. 1 от същия
договор, както и че не сочи доказателства за възложени дейности по договора
със задания по чл. 5, ал. 1 от същия договор за процесния пътен участък,
връчени на насрещната страна по договора преди датата на ПТП, които да не
са изпълнени или да са лошо изпълнени, посочените възлагателно писмо,
месечни, допълнителни и извънредни задания не са представени по делото.
Изложеното от фактическа страна се установява от обсъдените от съда
5
писмени доказателства, заключението на експертизите и показанията на
свидетеля, които относно така приетото са безпротиворечиви.
Удостоверението, издадено от началника на РУ-Своге е съставено от същия,
който е длъжностно лице по смисъла на разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК,
поради което и по силата на цитираната разпоредба представлява официален
удостоверителен документ относно обстоятелствата, които длъжностното
лице – съставител – е отразило в него въз основа на непосредствените си
наблюдения. Видно от текста на самото удостоверение, длъжностното лице
не е посетило местопроизшествието на място и не е удостоверило никакви
свои непосредствени наблюдения. Съобразно постоянната практика на ВКС, в
случаите, когато пътнотранспортното произшествие не е настъпило в
присъствието на длъжностното лице, дори протоколът за ПТП не се ползва с
обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, поради което и
откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК е недопустимо, а в
настоящия случай не е и поискано от страните. От страна на ответника е
оспорена материалната доказателствена сила на документа по отношение
механизма на ПТП и вредите, с каквато действително същият не се ползва, но
тези обстоятелства се установяват от останалите доказателства, събрани по
делото. Следва да се посочи още, че по делото липсват данни за
съпричиняване, като указания за това са дадени на ответника от съда с
определение от 05.11.2020 г. по делото, но същественото е, че увреждането е
резултат на обстоятелства, които не са повлияни от действията на водача и
последният не е можел да предотврати произшествието.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че предявеният главен иск е процесуално допустим, а разгледан по
същество – изцяло основателен и доказан. Съображенията са следните:
Според правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, ищцецът успя да докаже, че са налице предпоставките на чл. 410, ал.
1, т. 2 от КЗ: наличие на застрахователно правоотношение по действаща
застраховка „Каско на МПС“ към датата на пътно-транспортното
произшествие, възникване на пътно – транспортно произшествие по причина,
която ангажира отговорността на АПИ и размерът на платеното от
застрахователя обезщетение.
По делото са представени Общите условия на ищеца, като по делото е
6
доказано наличието на сключен договор за имуществено застраховане. За
този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена,
а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички
необходими задължителни реквизити. Установяването на евентуално налични
обстоятелства, обосноваващи изключен риск по полицата е в доказателствена
тежест на ответника, като доказателства в тази насока липсват по делото.
Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП републиканските пътища се
управляват от АПИ, като в това понятие се включва и поддържането на
пътищата – чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата вменява задължение на лицата, които стопанисват
пътищата, да ги поддържат изправни и да организират движението по тях
така, че да осигурят условия за сигурно придвижване. Съгласно нормата на
чл. 30, ал. 1 от ЗП АПИ осъществява дейностите по поддържането на
републиканските пътища. В § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗП е
дадено легално понятие на дейностите по поддържане, както следва:
поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата. От установеното по делото
безспорно се установява, че е налице противоправно бездействие на
служители на ответника, свързано с поддържане на пътя в състояние, което е
станало причина за инцидента на 10.04.2020 г.
По делото се установи по несъмнен начин и извършеното плащане от
ищцовото дружество в полза на застрахования, както и размерът на платеното
от застрахователя обезщетение.
По изложените съображения съдът приема, че главният иск е изцяло
основателен и доказан.
Относно претенцията, предявена от ответника срещу третото лице-
помагач, с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:
За да бъде уважен този иск, АПИ следва да докаже наличието на
следните обстоятелства: 1. Валидно създадено облигационно правоотношение
с „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД; 2. Изпълнителят по този договор е изпълнил
некачествено възложените му работи по пътния участък, в който е настъпило
ПТП и 3. В резултат на това неизпълнение, АПИ е понесла вреди, изразяващи
7
се в дължимост на обезщетение по регресна претенция от застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ и размера на тези вреди. В тази насока, по
делото е представен договор, по силата на който АПИ възложила на ДЗЗД
„ПП СОФИЯ“, в което един от партньорите е „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД,
дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища
на територията на ОПУ София. Съдът намира за недоказано обаче, че към
датата на увреждането на лекия автомобил договорът между страните е
действал. Това е така, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, същият се
сключва за срок от 60 (шестдесет) месеца, считано от датата, посочена във
възлагателното писмо, издадено от възложителя до изпълнителя, от която
започва да тече срокът на договора. По делото не е представено това
„възлагателно писмо“, което по смисъла на т. 1 от Раздел I „Дефиниции“ от
договора представлява писмено уведомление, издадено от възложителя до
изпълнителя, в което се посочва датата, от която започва да тече срокът на
договора. Отделно от това, в договора е уговорен и начин на възлагане на
дейностите – чрез месечни, допълнителни и извънредни задания, каквито
също не са представени по делото – относно процесния пътен участък,
връчени на насрещната страна по договора преди датата на ПТП, които да не
са изпълнени или да са лошо изпълнени, в каквато насока са дадени от съда
изрични указания. Поради това, съдът намира за недоказано възлагане от
страна на АПИ на подобни дейности на изпълнителя, следователно е
недоказано и неизпълнение на договорни задължения от последния. Дори и да
бяха ангажирани доказателства в тази насока, обаче, липсват такива относно
установяване на неизпълнение, респ. на некачествено изпълнение на
договорни задължения от страна на „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД чрез
доказателствени средства, неизхождащи от ищеца по претенцията. Отделен е
въпросът, че възлагането по договора е на ДЗЗД „ПП СОФИЯ“, а партньорите
в него отговарят не солидарно, а разделно, поради което от „ИНФРА
ЕКСПЕРТ“ АД не би могло да се търси повече от 1/3 от сумата, освен при
нарочна уговорка за това.
При липсата на доказаност на предпоставките за възникване на съдебно
предявеното вземане по обратния осъдителен иск, съдът счита, че същият
следва да бъде отхвърлен изцяло.
8
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото.
Съдът не присъжда адвокатско възнаграждение, поради което направеното
такова възражение, в условията на евентуалност, е безпредметно.
Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 100 лева, заплатената
държавна такса е в размер на 50 лева, както и 30 лева за призоваване на
свидетел, и 5 лева за съдебно удостоверение, възнаграждението на вещото
лице по САТЕ е 200 лева, а по ССЕ – 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, с адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, код по БУЛСТАТ *********, представлявана от
председателя, да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Й. Ц. - ..... и Р. Б. - ....., сумата от 938,12
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
**********/30.04.2020 г. на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с
включени 15 лева ликвидационни разноски, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.07.2020 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция „Пътна инфраструктура”, с адрес:
гр. София, бул. „Македония” № 3, код по БУЛСТАТ *********,
представлявана от председателя срещу „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО – район
„Оборище“, ул. „Велико Търново“ № 27, представлявано заедно и поотделно
от ... И. В. В. и С. И. Р., иск с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, за сумата от 938,12, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********/30.04.2020 г. на „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, с включени 15 лева ликвидационни разноски, в
резултат на неизпълнение и некачествено изпълнение на задълженията по
Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-15 от 03.12.2019 г.,
като неоснователен и недоказан.
9
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, адрес : гр. София, бул.
„Македония” № 3, код по БУЛСТАТ *********, представлявана от
председателя, да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Й. Ц. - ... и Р. Б. - ..., сумата от 685 лева –
направени разноски по гр.д. № 422/2020 г. по описа на Районен съд Своге.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
10