Решение по дело №169/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на А. И. К. против Заповед №24-2084-000022/05.01.2024г, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с наложена му принудителна административна мярка по чл.171 т.2 буква „б“ от ЗДвП „изземване на свидетелство за управление на МПС №********* до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, считано от 05.01.2024г за това, че на 05.01.2024г в 22.00ч в град Стара Загора на булевард С. П. Е. срещу магазин „Си Би ЕС“ в посока юг управлява лек автомобил АУДИ с рег. №[рег. номер], собственост на М. Т. Г. под въздействието на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено с техническо средство Дръг Тест 5 000 с фабричен номер ARLK – 0072 с проба №158, извършена в 22.22ч в сектор „Пътна полиция“. Издаден е талон аз медицинско изследване №120643 и връчен със 7 броя холограмни стикери. За нарушението е съставен АУАН серия GA №1031564/05.01.2024г.

Жалбоподателя твърди, че не е автор на нарушението, за което е съставен АУАН, послужил за основание за налагане на принудителната мярка. Автор на деянието е неговия брат, който се е представил като А. И. К.. Иска от съда отмяна на оспорената заповед с присъждане на разноските по делото, а упълномощения адвокат заявява искане за осъждане на ответника да му заплати определено от съда възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответника Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата, а ако бъде уважена прави искане за определяне на възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в минимален размер.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

По делото е приобщен като веществено доказателство запис от камерите на ЦСП при УМБАЛ „Проф д-р Тодор Стоянович“ гр. Стара Загора на процедурата по вземане на проби за медицинско и химико токсикологично изследване за установяване точното съдържание и вида на наркотични вещества в кръвта на водача, което се извършва при принудителното отвеждане на лицето от полицейските органи, когато техническото средство покаже положителен резултат. От видеозаписа се установява, че лице от мъжки пол е субект на изследването, чиято ръка е с татуировки от лакътна става надолу до дланта. По делото е разпитан като свидетел С. И. К., чиято дясна ръка – от горната повърхност на дланта, първа фаланга на палеца до сгъвка на лакът има татуировка, а по ръцете на жалбоподателя няма татуировки. Свидетелят е брат на жалбоподателя и заявява, че управлявал лекия автомобил, собственост на бащата на спътника му в същата вечер, на 05.01.2024г. Пътували към посочения магазин, където е спрян за проверка. Поискан му бил документ за самоличност, какъвто нямал у себе си, но понеже е неправоспособен водач взел решение да се представи под самоличността на брат си. Отведен е в Първо РУ Стара Загора, където му била извършена проверка с техническо средство, а след това е отведен и в болницата, където дал кръвни проби. Процедурата по взимане на кръвни проби бе предмет и на възпроизвеждане на записа в съдебно заседание, за да се установи, че лицето дало кръв за изследване има татуировки от дланта да лакътя от външна страна на дясната си ръка, докато жалбоподателя няма татуировки.

Въз основа на събраните и обсъдени до тук доказателства съдът намира за установено, че субектът на процесната ПАМ не е извършил деянието, което представлява основание за нейното налагане. Следователно тя е незаконосъобразна като постановена спрямо лице, което не е извършило административното нарушение, обуславящо извод за неправилно приложение на материалния закон.

Налице е условието по чл.38 ал.2 от ЗА да осъждане на ответника да заплати на адвоката възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а именно: ответната администрация дължи на жалбоподателя възстановяване на държавната такса в размер на 10лв, което е предпоставка за осъждането й да заплати възнаграждението и на един адвокат, предоставил правна помощ на изправната по делото страна безплатно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед № 24-1228-000022/05.01.2024г, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора по жалба на А. И. К..

ОСЪЖДА ОД на МВР да заплати на А. И. К. [ЕГН] сумата от 10лв / десет/, представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл.8 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ОД на МВР да заплати на Т. Ж. В. – адвокат с личен номер ********** сумата от 1000лв / хиляда/, представляваща възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ на страната, която има право на разноските по делото.

Решението е окончателно. Препис от решението да се връчи на страните.