Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1501 04.11.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осми октомври две хиляди и двадесета година, в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА Н.
секретар: И. Л.
прокурор: Х.К.Като разгледа докладваното от
съдия Хр. Христов КАН дело № 1724 по
описа за
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от „КРАУН
ЧЕЙНЧ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Бургас, ул.„Александър Велики” № 3, против Решение №
202 от 15.07.2020г., постановено по НАХД № 362 по описа на Районен съд –
Несебър за 2020г., с което е потвърдено НП № 29-0000541/07.02.2020г., издадено от главния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” - гр.София, с което за нарушение и на основание чл.75а, ал.2 от Закона
за трудова миграция и трудова мобилност /ЗТМТМ/ на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 2 000.00 лева.
Иска се отмяна на атакуваното решение и на
потвърденото НП като неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се съображения за липса на териториална
компетентност на административнонаказващия орган, за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на НП, както и за противоречието му с
материалния закон. Твърди се извършеното деяние представлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като се иска отмяната на НП на това основание.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” -
гр.София, се
представлява се от юрисконсулт С. Н., която оспорва жалбата, като счита че
решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита,
че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
С наказателното
постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че на 06.08.2019г., в
качеството си на работодател е приел на работа лицето Саидмуродхон Муйдинов,
гражданин на трета държава, да предоставя работна сила на длъжност „касиер“, без
съответно разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта – нарушение по
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Нарушението е установено
при проверка на обменно бюро, комплекс „Тарсис“, стопанисвано от дружеството,
находящо се в к.к.Слънчев бряг, за което е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 29-0000541/08.08.2019г. в присъствието на
упълномощено лице, представител на дружеството. Въз основа на акта е издадено
процесното НП.
За да
постанови решението си районният съд е приел, че при съставяне на акта и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Констатирал е,
че процесното НП е издадено в срока по чл.34 от ЗАНН
от компетентен орган - главния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” - гр.София. Посочил е, че предвид установената фактическа обстановка
и събраните във въззивното производство доказателства, следва да се приеме, че
нарушението е безспорно осъществено от дружеството и същото правилно е
подведено под посочената в НП санкционна норма. Счел е, че нарушението не се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност и с оглед липсата на
маловажност, в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН ,
поради което е потвърдил НП.
Така постановеното
решение е правилно. Съображенията за това са следните:
При постановяване на решението му въззивният съд е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени
доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал
и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези
мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Настоящият съдебен състав
споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените
въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая
са били налице законовите предпоставки за издаване на Наказателно
постановление.
От анализа на
доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да
са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че НП е
издадено от компетентен орган, съгласно чл.79, ал.4 от ЗТМТМ и че извършеното
нарушение е установено по безспорен начин.
Съдът е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателят и обосновано и правилно е преценил, че деянието не може да се квалифицира като маловажен
случай по чл.28 от ЗАНН.
Видно от
разпоредбата на чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ чужденец – гражданин на трета държава, който
предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република
България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5 000 лв.
Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че наказанието по ал.1 се налага и на
работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е
приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на
работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000
до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. При анализ на текста
на двете алинеи се установява, че гражданин на трета държава може да работи
само ако има съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта,
като адресати на нормата са както лицата, предоставящи работна сила, така и
техните работодатели. В случая, санкцията е наложена спрямо дружеството за
това, че при извършена проверка С.М.установен да предоставя работна сила в
посочения в НП обект.
Съгласно чл.38а от ЗТМТМ граждани на трети държави, които са приети като
стажанти по трудов договор с условие за стажуване с местен работодател,
упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за
работа – за срока на продължителност на стажа и с разрешено пребиваване съгласно
чл.24в, ал.1 от Закона за чужденците в Република
България. Трудовият
договор по ал.1 съдържа програма на стажа и условия за провеждане на теоретично
и практическо обучение. Случаите по ал.1 се регистрират в Агенцията по
заетостта от работодателя, който провежда стажа (а не от чужденеца). В случая е
била извършена необходимата по закон регистрация от съответния административен
орган, но в резултат на неправилна оценка на фактите и неправилно приложение на
закона. Представения трудов договор, макар и посочен от страните като такъв за
стажуване, не е отговарял на изискуемите от закона условия за квалификацията му
по чл.233б от КТ. След отмяната на регистрацията на чужденеца, което е
сторено с Решение № 21 от 12.07.2019г. на Директор на Дирекция "Регионална
служба по заетостта" гр. Бургас и постановеното предварително изпълнение
на акта, с който това е извършено, правото на работодателя да го приеме на
работа и да ползва в дейността си работната сила на посоченото като стажант
лице, е прекратено. След като С.М.е продължил да предоставя работна сила в
посочения в НП обект, то работодателят му е осъществил състава на посочената
административно-наказателна разпоредба, а именно на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, според която на работодател – юридическо
лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно
пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение
или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в
размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Настоящата
инстанция не намира неяснота относно осъществяването на
административнонаказателния състав. След като към момента на извършената
проверка регистрацията по чл.38а от ЗТМТМ е била отменена (т. е. от правна гледна точка е
липсвала регистрация) и същевременно работодателят е приел работника-чужденец
да продължи да предоставя работната си сила при него, състава на нарушението е
осъществен.
По делото
е безспорно установено, че С.М.в деня на проверката е престирал труд по трудов
договор по чл.68 от КТ. Издадената виза е виза С (л.13), която не
съответства на изискванията за издаване на разрешение на продължително
пребиваване и съответно не попада в хипотезата на чл.38а от ЗТМТМ за упражнявани на заетост без разрешение за работа. С.М.не
притежава съответното разрешение за работа или регистрация в Агенцията по
заетостта, т. е. не е налице нито една от двете предпоставки за законно
упражняване на труд.
Настоящата
инстанция не споделя доводите на касатора, че изискуемата по закон пълнота на
мотивите на наказателното постановление (и на предхождащия го АУАН) предполагат
обсъждане на релевантните факти и формиране на правен извод относно това какъв
режим не е бил спазен при приемането на работа на чужденеца – разрешителен или
регистрационен. След като в случая е установено, че липсва както разрешение,
така и регистрация, подобно обсъждане в мотивите не е необходимо и същото не би
променило крайния извод за осъществен административнонаказателен състав, поради
което настоящата касационна инстанция не споделя становището, че е допуснато
нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни
основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде
оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Процесуалния
представител на ответника е направил искане преди края на съдебното заседание
за присъждане на разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт.
Искането е основателно съобразно изхода на делото и на основание чл.143 от АПК във връзка
с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на
възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, БАС,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 202 от 15.07.2020г., постановено по
НАХД № 362 по описа на Районен съд – Несебър за 2020г.
ОСЪЖДА „КРАУН
ЧЕЙНЧ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Бургас, ул.„Александър Велики” № 3 да заплати на ИА „Главна
инспекция по труда“ София, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева за направените по
делото разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.