№ 501
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20225001000519 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Д. В. против Решение № 97/
27.04.2022 г. по т. д. № 1221/2020 г. на ОС – С.З., с което е отхвърлен
предявения против ЗД „Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на брат й Н.К.К. вследствие на настъпило на 01.01.2019 г. ПТП.
Жалбоподателката оспорва извода на окръжния съд за липса на особено
близка връзка с починалия й брат, в който смисъл излага доводи за
необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд не е
извършил правилна оценка на доказателствата по делото, които по
категоричен начин сочат наличието на изключително близки отношения
между тях. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното решение,
вместо което се постанови ново, с което да се уважи в пълен размер
предявеният иск.
Въззиваемият ЗД „Б.И.“ АД чрез пълномощника си оспорва въззивната
жалба.
1
Третото лице – помагач Б. С. С., чрез пълномощника си също оспорва
въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Й. Д. В. е предявила против ЗД „Б.И.“ АД иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Н.К.К., починал вследствие
на настъпило на 01.01.2019 г. ПТП.
Отговорността на застрахователя произтича от сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност" на автомобилистите, поради което неговата отговорност е
обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования.
По делото се установи, че на 01.01.2019 г. в община С.З. на път I - 5, км
234+500 в резултат на настъпило ПТП между лек автомобил марка „Т.“,
модел „К.В.“ с ДКН ..., управляван от Б. С. С., и лек автомобил марка „Б.“,
модел „...“ с ДКН .... е настъпила смъртта на Н.К.К..
С влязла в сила Присъда № 3/ 08.06.2021 г. по НОХД № 2107/ 2021 г. на
ОС – С.З. е признато, че вина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие има водачът на лек автомобил марка „Т.“, модел „К.В.“ с ДКН
... Б. С. С..
По отношение на лек автомобил марка „Т.“, модел „К.В.“ с ДКН ... е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД
„Б.И.“ АД със срок на действие 05.11.2018 г. до 04.11.2019 г.
Гореизложеното налага извод за наличие на предпоставките на чл. 477,
ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от
процесното ПТП вреди.
Съгласно чл. 493а, ал. 3 КЗ материално легитимирани да търсят
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт са съпруга или лице,
2
с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете,
включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително
осиновител или отглеждащ. С нормата на ал. 4 е разширен кръга на
правоимащите лица, като е предвидено, че извън лицата по ал. 3 по
изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Кодексът за застраховането не дава неограничена възможност за присъждане
на обезщетения за неимуществени вреди винаги на всички близки на
починалия, които страдат от смъртта. Правото на обезщетение на лицата по
чл. 493а, ал. 4 КЗ възниква по изключение – при наличие на трайна и дълбока
емоционална връзка. Видно от мотивите на ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2016 г., трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-
близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт). В мотивите на решението е посочено, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Въпреки това право
на обезщетение следва да им се признае само когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, дълбока и
трайна, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между близки,
която силна връзка е обусловила морални болки и страдания с по - голям
интензитет и продължителност от обичайните такива. Т. е. дори ищецът да не
е сред най - тесния родствен кръг той ще има право на обезщетение само ако
за разлика от обичайните житейски ситуации е бил сред най-близките хора на
починалия - например ако починалият е нямал друго семейство освен ищеца
заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения, основание на
взаимопомощ, доверие и обич.
От събраните по делото гласни доказателства от разпита на свидетелите
С.С. и С.Д. се установи, че поради разликата във възрастта им (14 години)
ищцата се грижела за починалия си брат, докато родителите им били на
3
работа. Двамата били изключително близки. Изкарал детството си със сестра
си, която го взимала навсякъде със себе си. Дори и след като ищцата се
отделила и заживяла със семейството си в отделно жилище, което било близо
до бащиния й дом, брат й редовно я посещавал, търсел съвети и помощ от
нея. Сочат, че ищцата много тежко понесла смъртта на брат си, което
приемала като свое дете, изпаднала в депресия, загубила апетит, ходела на
психиатър, изолирала се и отказвала да се среща с приятели.
Настоящата инстанция споделя приетото от първоинстанционния съд, че
посоченото отразява характерните за българските семейни традиции
отношения между братя и сестри, основани на обич, разбирателство и
взаимна подкрепа, но не разкрива конкретни факти от техния живот, които да
обуславят наличието на изключително силна и трайна емоционална и духовна
връзка. Тъгата, скръбта, душевните страдания са нормална реакция от
смъртта на брат или сестра, но за възникване на право на обезщетение е
необходимо в живота им да са настъпили факти или житейски ситуации
(изключително близки отношенията между близнаци, съвместно съжителство
между братя и сестри, които нямат отделни семейства, полагане на грижи за
непълнолетни брат или сестра, когато по причина на заболяване, смърт или
дезинтересиране, такива грижи не могат да бъдат предоставени от родители,
съпруг или деца и други), които да са обусловили възникването на отношения
на привързаност, доверие, взаимопомощ, надхвърлящи по интензитет
обичайните за тази родствена връзка. Подобни факти не се установиха по
делото. Обстоятелството, че ищцата е полагала грижи за по - малкия си брат,
докато родителите им са били на работа, не нахвърля обичайните отношения
между братя и сестри. Не се установи родителите им да са се
дезинтерисирали от отглеждането на починалия й брат и ищцата да е иззела
изцяло родителските им функции, което се потвърждава от факта, че след
създаването на свое семейство и напускането на бащиния й дом той е останал
да живее при родителите си. Поради изложеното, като е приел, че така
установените факти не отразяват наличието на изключително близка връзка
между ищцата и починалия й брат, надхвърляща по интензитет обичайно
съществуващите отношения между брат и сестра, и е отхвърлил предявения
иск, обжалваното решение следва да се потвърди като законосъобразно.
С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателката
следва да заплати на въззивника „Б.И.“ АД направените във въззивната
4
инстанция разноски за адвокат в размер на 1800 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97/ 27.04.2022 г. по т. д. № 1221/2020 г.
на ОС – С.З..
ОСЪЖДА Й. Д. В. да заплати на „Б.И.“ АД разноски за въззивната
инстанция в размер на 1800 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5