№ 696
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503273 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 2571/19 г. по описа на
СГС. С решение по делото № 2660/29.04.20 г. съдът е уважил предявения от
Гаранционен фонд срещу деликвента В.Ч., когото е осъдил да заплати на основание чл.
288, ал. 12 КЗ отм. сумата от 49 175.50 лв. – изплатени на пострадалата от ПТП А. М.,
като щетите на М. са определени по размер с две съдебни решения (на СГС и САС,
последният, увеличил обезщетението), в които ответникът по водения спор е участвал
като трето лице – помагач. За разликата до претендираните 54 444.88 лв. (такси в
изпълнителен процес, платени от ищеца) искът е отхвърлен.
С въззивната жалба се навеждат доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, което обосновава завишаване на обзщетителните суми. Иска
се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Въззиваемият оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на решението.
Състав на САС, като установи, че е сезиран с допустима жалба, атакуваща
валидно и допустимо съдебно решение, приема, че следва да се произнесе относно
правилността на решението на СГС на база императивните правни норми и доводите за
1
неправилност, съдържащи се във въззивната жалба, според доказателствения материал,
съдържащ се в кориците на първоинстанционното дело.
Въз основа доводите на страните и наличните по делото доказателства,
САС приема за установено следното:
Видно от решение на САС по гр.д. 1349/14 г., Гаранционен фонд е осъден да
заплати на А. М. сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва от 17. 08.11г.
Решението не е допуснато до касация и е влязло в сила. В производството като трето
лице помагач е участва В. Г. Ч..
Съдебно икономическа експертиза, осъществена от вещо лице Р. С. (с. 59),
установява, че по повод ПТП, в което ответникът е участвал в момент, в който няма
валидно застрахователно правоотношение по риска Гражданска отговорност на
автомобилистите, ищецът е превел по сметката на ЧСИ М. Д. сумата от 52 644.88 лв. В
тази сума се включва главницата и законната лихва от 17.08.11 г. до 29.07.14 г.( когато
е осъществено плащането). Възпроизведени са съдебните разноски за водените
граждански производства. Сборът от сумите възлиза на главницата, фигурираща в
обжалваното съдебно решение.
Настоящият състав, като зачита направеното в жалбата признание на
въззивника, че катастрофа се е състояла и не се оспорва осъщественото от ищеца
плащане, приема, че жалбата е неоснователна.
В производството, в което платецът Гаранционен фонд се суброгира в правата на
пострадалото лице до размера на определеното обезщетение и разноските за процеса,
на доказване подлежи наличието на присъдено обезщетение и надлежното му плащане.
Относно механизма на ПТП, съучастието в него, наличието на застрахователно
правоотношение е проведен процес, в който ответникът-въззивник е бил страна.
Именно в това разгърнато производство той е могъл и е следвало да направи
правоизключващи или правоограничаващи възражения, които е могъл да докаже.
Влизането в сила на съдебното решение по чл. 288 КЗ отм. и установяването на
осъществено плащане от ГФ са предпоставките, обосноваващи основателност на иска,
регламентиран от ч. 288, ал. 12 КЗ отм. Липсата на спор за тези обстоятелства
обосновава извод за основателност на претенцията до размера, присъден от СГС и
неоснователност на жалбата до САС.
Тъй като настоящият състав прави извод за правилност на обжалваното
решение, същото следва да се потвърди, като САС на основание чл. 272 ГПК се ползва
от мотивите на обжалваното решение, а въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК в полза на Гаранционен фонд юрисконсултско
2
възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от разгърнатите съображения САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2660/29.04.20 г., постановено по гр.д. 2571/19 г. по
описа на СГС.
ОСЪЖДА В. Г. Ч. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК в полза на
Гаранционен фонд юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лв.
Решението подлежи касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3