РЕШЕНИЕ
No………./09.08.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Румяна Дучева
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
въззв. търговско дело № 1183 по описа за 2018г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д.Г.Я. срещу К.Д.Я. иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК да бъде
прието за установено, че ищцата не е дължи на ответника сумата от
30 000лв., представляваща вземане придобито по силата на договор за цесия
от 10.11.2017г., сключен между „Елинор” ЕООД, гр.Варна и К.Д.Я., чието
принудително събиране представлява част от предмета на изп.д.№2373/2016г. на
ЧСИ И.С.Н., с рег.№712 и район на действие района на ВОС, образувано въз основа
на изпълнителен лист по влязло в сила решение по т.д.№1708/2014г. на ВОС.
В исковата молба се твърди, че ищцата е длъжник по
изп.д.№2373/2016г. на ЧСИ И.С.Н., с рег.№712 и район на действие района на ВОС,
което е образувано въз основа на издаден в полза на „Елинор“ ЕООД изпълнителен
лист по влязло в сила решение по т.д.№1708/2014г. на ВОС, за сумите, както
следва: 120 000лв., дължима главница по договор за кредит от 06.12.2006г.,
сключен между К.Д.Я. и „ОББ“ АД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия
от 11.04.2014г., сключен между „ОББ“ АД и „Елинор“ ЕООД, ведно със законната
лихва от 29.09.2014г. до окончателното плащане на сумата; 69 000лв., част
от дължима главница в размер на 71 828,04лв. по договор за кредит от 11.12.2007г.,
сключен между К.Д.Я. и „ОББ“ АД, което
вземане е прехвърлено с договор за цесия от 11.04.2014г. между „ОББ“ АД и
„Елинор“ ЕООД, ведно със законната лихва от 29.09.2014г. до окончателното
плащане на сумата, както и на сумата от 14 890.37лв., разноски в
производството по т.д.№1708/2014г. на ВОС.
Твърди се, че процесните договори за кредит са
сключени по време на брака на страните по делото, прекратен с влязло в сила на
19.03.2009г. съдебно решение. Сумите по договорите за кредит са усвоени за
семейни нужди, като този спор е разрешен с влязлото в сила решение по
т.д.№1708/2014г. на ВОС и не може да бъде преразглеждан в настоящото
производство. Още повече, че между страните по делото са водени и други дела –
г.д.№12565/2010г. на ВРС, 18-ти състав и г.д.№2746/2012г. на ВОС, по които са
били предявени искове с правно основание чл.127 от ЗЗД за присъждане на част от
вноските дължими от ищцата, но платени от ответника като солидарен длъжник.
С
договор за прехвърляне на вземания от 10.11.2017г., сключен между К.Я. ***
ответникът е придобил част от вземанията, за които е образувано
изп.д.№2373/2016г. в размер на 30 000лв. и е направил искане за
присъединяването му като взискател в изпълнителното производство.
Твърди
се, че К.Я. е солидарно задължен за удовлетворяване на вземанията по
изп.д.№2373/2016г., тъй като взискателят „Елинор” ООД черпи права от сключения
с „ОББ” АД договор за цесия, с който банката е прехвърлила всички вземания
срещу солидарните длъжници по договорите за кредит, страни в настоящото
производство. Именно с предвид качеството длъжник на ответника К.Я., с факта на
придобиване на вземането на „Елинор” ООД в размер на 30 000лв. е настъпило
сливане на качеството му на кредитор и длъжник, поради което е налице
погасяване на вземанията до цедирания към него размер, на основание чл.124,
ал.3 от ЗЗД и ответникът не се легитимира като титуляр на изпълняемо право.
Предвид
изложеното е налице интерес от предявяване на иска за приемане за установено,
че ищцата не дължи на ответника сумата от 30000лв.
В
допълнителната искова молба се застъпва, че частта на ответника от задължението към „Елинор“ ЕООД съществено надхвърля
стойността на вземането, прехвърлено му с процесния договор. Излага се, че на
17.04.2014г. ответникът Я. е уведомен от „ОББ“ АД за извършената цесия в полза
на „Елинор“ ЕООД, като му е посочено, че следва да погасява задълженията си към
цесионера. На 15.05.2014г. ответникът е получил от цесионера уведомление за
размера на дължимите суми и обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми. До
настоящия момент ищцата твърди, че не са й известни да са извършвани плащания
от страна на ответника по изпълнителното дело или доброволно на цесионера.
Посочва се, че възражението, че ответникът не отговаря към цесионера за
мораторно обезщетение поради погасяването му по давност е безефектно, тъй като
към 07.11.2017г./три дни/ преди сключване на процесния договор за цесия
размерът на задължението по изпълнителното дело е: 103346.42лв. главница,
11723.49лв. лихви /начислени след 29.04.2016г./ и 6379.71лв., такси по т.26 от
ТТРЗЧСИ. Твърди се, че ищцата е изпълнила по – голяма част от задължението,
която следва за нея от солидарността, а именно 143778.02лв. /включващо главници,
лихви и разноски/, от които 7045.49лв. събрана чрез удръжки от трудовото
възнаграждение на ищцата, 124841.40лв., от осребряването на ½ ид.ч. от
недвижим имот с идентификатор №10135.2554.154.12, собственост на ищцата,
11891.13лв. от осребряването на ½ ид.ч. на ищцата от имот с
идентификатор №10135.2554.154.3.28 /гараж/.
В съдебно заседание ищцата редовно призована чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск моли същият да бъде
уважен.
В отговора на исковата молба ответникът К.Д.Я. оспорва предявения иск като
неоснователен. Посочва се, че дори и да е настъпило сливане на качествата на
кредитор и длъжник в лицето на ответника, то това при пасивна солидарност не
може да доведе до погасяване на цялата част на задължението. По отношение на
частта от вземането по изпълнителния лист, съставляващо обезщетение за забава,
както и начисляването след това обезщетение за забава на ищцата по
изпълнителното дело се прави възражение за изтекла погасителна давност спрямо
ответника преди договора за цесия, поради което и сливане на качествата по
отношение на тази част не е настъпило. Излага се, че забавата на ищцата при
изпълнение на задължението и формиране на задължението за обезщетение на
кредитора, но провежда действие спрямо ответника на основание чл.126, ал.3 от ЗЗД, поради което последният не е солидарно отговорен, нито задължен към
кредитора за тази част на задължението на ищцата.
На последно място се посочва, че е изключена възможността длъжникът по
изпълнителния титул да оспорва дължимостта на сумата с твърдения, които стоят
извън вътрешните отношения на солидарните длъжници.
По изложените съображения моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове.
В съдебно
заседание ответникът редовно призован поддържа подадения отговор чрез
процесуалния си представител, като прави изявление за признание на предявения
иск за сумата от 15000.00лв., а в останалата част моли същият да бъде
отхвърлен.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове. регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът цели да
устави със сила на пресъдено нещо, че не съществува изпълняемо право в полза на
неговия кредитор. Този иск може да се основа само на факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение,
поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).
В случая се твърди погасяване на изпълнителното право поради сливане на
качествата на кридитор и длъжник, в лицето на настоящия ответник.
По фактите в настоящото производство страните не спорят, а и от
доказателствата се установява, че по време на брака на страните, прекратен в
последствие, е сключен договор за кридит за закупуване и ремонт на недвижим
имот от 06.12.2006г. “Обединена българска
банка“ АД е предоставила на К.Д.Я. кредит в размер на 200000.00лв.
Сключен е и договор за ипотечен кредит от
11.12.2007г., с който “Обединена българска банка“ АД е предоставила на К.Я.
сумата от 155000.00лв. кредит.
С договор за цесия от 11.04.2014г. “Обединена
българска банка“ АД прехвърля на „Елинор“ ЕООД срещу общо уговорената цена от
227206.99лв., вземанията в общ размер от 220626.99лв., които има срещу
солидарните длъжници К.Я. и Д.Я., призтичащи от договор за кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 06.12.2006г., вкючващи 147922.91лв. главница, 876.04
договорни лихви и от произтичащи от договор за кредит от 11.12.2007г. в размер
на 71828.04лв.
Страните не оспорват, че са били уведомени за цесията
по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С влязло в сила решение по
т.д.№1708/2014г. на ВОС Д.Г.Я. е осъдена да заплати на ищеца “Елинор“ ЕООД сумата
120 000лв., дължима главница по договор за кредит от 06.12.2006г., сключен
между К.Д.Я. и „ОББ“ АД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
11.04.2014г., сключен между „ОББ“ АД и „Елинор“ ЕООД, ведно със законната лихва
от 29.09.2014г. до окончателното плащане на сумата; 69 000лв., част от
дължима главница в размер на 71 828,04лв. по договор за кредит от
11.12.2007г., сключен между К.Д.Я. и
„ОББ“ АД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 11.04.2014г. между
„ОББ“ АД и „Елинор“ ЕООД, ведно със законната лихва от 29.09.2014г. до
окончателното плащане на сумата, както и на сумата от 14 890.37лв.,
разноски в производството по т.д.№1708/2014г. на ВОС.
По посоченото дело е издаден изпълнителен лист
№413/21.08.2015г. и въз основа на него е образувано изпълнително дело изп.д.№20167120402373/2016г.
на ЧСИ И.С.Н., с рег.№712
С договор за прехвърляне на вземане от 10.11.2017г. „Елинор“
ЕООД е прехвърлила на К.Я., своето вземане от Д.Я. в размер на 30000.00лв.,
част от общото задължение по т.д.№1708/2014г. на ВОС.
При така установените факти, съдът намира, че
предявения иск е частично основателен.
По време на брака на страните са сключени два договора
за кредит, поради което и с оглед презумцията чл. 25, ал.2 от СК от 1985г. /отм./
и чл. 32, ал.2 двамата съпрузи отговарят солидарност за задълженията по тях. Следователно
спрямо кредитора/банка и ищцата и ответника на основание чл.122 от ЗЗД и
посочените разпоредби на Семейния кодекс са задължени да изпълнят целия дълг.
Поради прекратяване на брака във вътрешните отношения
дяловете на двама бивши съпрузи досежно това задължение по смисъла на презумцията
на чл.28 от СК са равни, т.е в размер на ½ от него. Затова нормата на чл.127 от ЗЗД урежда
тези отношения, като предвижда, че всеки солидарен длъжник, който е изпълнил
повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Тези вътрешни отношения между солидарните длъжници, а
именно кой по колко дължи, респективно е платил са ирелевантни досежно
правоотношението между тях и кредитора, защото с оглед солидарността, спрямо
кредитора всеки дължи цялото, а не неговите части съобразно вътрешните
отношения. Ако някой от солидарните длъжци плати изцяло задължението, то
престава да съществува поради негово плащане.
Когато е налице сливане в едно и също лице на качествата кредитор и
солидарен длъжник се погасява задължението на останалите с частта на този
съдлъжник на основание чл.124, ал.3 от ЗЗД. Този разпоредба обаче също касае
уреждане на вътрешните отношения между солидарните длъжници, а не тези с
кредитора. В чистия й вариянт приложена тази норма означава, че ако кредиторът
прехвърли цялото вземане на един от примерно четирите солидарни длъжници, то
във вътрешните им отношения останалите трима ще дължат солидарно спрямо
придобилия вземането до размера на ¾ след приспадане на неговата
¼ .
Отнесено към настоящата хипотеза: поради извършената цесия в полза на настоящия
ответник от страна на дружеството „Елинор“ ЕООД, също цесионер, придобило
вземането основано на двата договора за кредит от банката/цедент, ще е налице
сливане на качествата за К.Я. за сумата от 30000.00лв. Това означава, че всеки
един от солидарните длъжници вече не дължи плащане на тази сума към кредитора
„Еленор“ ЕООД.
Сливане на качествата длъжник и кредитор във вътрешните отношения за сумата
от 30000.00лв. обаче ще доведе до погасяване на задължението досежно именно
тази сума само до размера на частта на настоящия ответник. Частта му е ½
или сумата от 15000.00лв.
За сумата от 15000.00лв. във вътрешните отношения ответникът придобива
качеството на кредитор спрямо ищцата и предвид договора за цесия може да се
конституира като взискател с оглед субективните предели на изпълнителния лист
на основание чл.429, ал.1 от ГПК.
Ищцата не навежда твърдения и не доказва вътрешните отношения досежно
сумата от 15000.00лв. да е уредени чрез плащане, прихващане, опрощаване или
пр., което обоснова извода за тяхната дължимост.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.429 от ГПК е основателен за сумата от 15000.00лв. и следва да бъде
уважен в тази му част и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изходът от спора на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати сумата от 600.00лв. в полза на бюджета на съда.
Няма представен договор за правна помощ по реда на чл.38 от Закона за
адвокатурата, поради което съдът не приема, че отношенията между ищцата и адв. К.
са уредени при тази хипотеза, което да предпостави определяне на дължимото
възнаграждение в полза на адв. К..
На ответника се следват разноски от 600.00лв. на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно уважената част от иска.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните по предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, че ищцата Д.Г.Я., ЕГН**********, с адрес *** не е дължи
на ответника К.Д.Я., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15 000лв./петнадесет хиляди лева/, представляваща вземане
придобито по силата на договор за цесия от 10.11.2017г., сключен между „Елинор”
ЕООД, гр.Варна и К.Д.Я., чието принудително събиране представлява част от
предмета на изп.д.№2373/2016г. на ЧСИ И.С.Н., с рег.№712 и район на действие
района на ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по влязло в сила
решение по т.д.№1708/2014г. на ВОС КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 15000.00лв. до пълния му предявен
размер от 30000.00лв.
ОСЪЖДА К.Д.Я., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Варна сумата от 600.00лв.
/шестстотин лева/, представляваща държавна такса на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.Я., ЕГН**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Я., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 600.00лв. /шестстотин
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двеседмичен срок от съобщението до страните с въззивна жалба пред Апелативен
съд - Варна.
Решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/