№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от младши съдия Димитров в. гр. д. № 5633 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.И.М. срещу Решение №
558393/10.12.2018г., постановено по гр. д. № 74773/2016г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че не дължи на ответното дружество „Ч.Е.Б.“ АД сумата от
3195,16лв., представляваща начислена електроенергия за периода
15.11.2015г.-12.02.2016г. за имот с кл. № 310223854533, находящ се в с. Мрамор,
ул. „********, съгласно извършена корекция и издадена фактура №
**********/25.02.2016г.
Въззивникът – ищец поддържа доводи за неправилност на обжалваното
решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения
и необоснованост. Твърди, че по делото липсват доказателства относно правилното
изчисляване на коригираната ел. енергия. Сочи, че в общите условия на ответното
дружество не се съдържа ред за уведомяване на потребителя. Поддържа, че не са
налице предпоставките за начисляване на процесната сума, тъй като чл. 83, ал.
1, т. 6 и чл. 98а ЗЕ не делегират право на ДКЕВР да приема правила, които да
уреждат начина на коригиране на неточно измерена ел. енергия. Твърди, че
районният съд е допуснал процесуално нарушение като не се е произнесъл по реда
на чл. 17, ал. 2 ГПК относно законосъобразността на чл. 48-51 ПИКЕЕ. Съобразно
изложеното моли съда да отмени решението и да уважи иска, като присъди и
направените разноски.
Въззиваемият ответник е депозирал писмен отговор, с който оспорва
жалбата по подробно изложени съображения. Поддържа, че решението е правилно и
законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди, като присъди и направените
разноски.
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изр.
1 ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При преценка на обжалваното решение по същество,
въззивният съд намира, че същото е правилно.
Софийски районен съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен
установителен иск за установяване недължимост на корекционна сума в размер на 3195,16лв., представляваща начислена електроенергия за периода
15.11.2015г.-12.02.2016г. за имот с кл. № 310223854533, находящ се в с. Мрамор,
ул. „********, съгласно констативен протокол № 1014059/12.02.2016г.
По делото е безспорно установено, че страните са били обвързани от
облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия,
сключен при Общи условия (ОУ). Ето защо ищецът има правата и задълженията на
потребител на ел. енергия, а ответникът – на продавач. Представените по делото
ОУ към договора за продажба на ел. енергия са одобрени от ДКЕВР през 2007г. и
са изменени и допълнени през 2010г.
По делото е установено, че на 12.02.2016г. е извършена проверка от
служители на отдел „НТЗ“ към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на електромер с
фабричен № 40021426, отчитащ електроенергията за процесния имот, за което е
съставен констативен протокол № 1014059/12.02.2016г. От съдържанието на
приложения по делото констативен протокол се установява, че проверката е
извършена от трима служители на ответното дружество, като са присъствали и
двама свидетели – представители на Федерацията на потребителите. Потребителят –
С.М. е отказала да присъства при проверката. От съдържанието на протокола се
установява, че проверяващите са констатирали липса на пломба на щита на ел.
таблото, нарушена пломба на капачката на клемния блок, развити винтове на
пластината, свързваща токова и напреженова бобина на фаза „Т“ (трета).
Установено е, че пластината е дръпната в крайно дясно положение, прекъсната е
ел. връзката между токовата и напреженова бобини. С еталонен уред EMSYST с фабричен № 0506156 и свидетелство за калибриране № Е288/16.04.2015г. е
измерена грешката, с която електромера отчита консумираната през него ел.
енергия в момента на проверката, която е минус 90,61%. Протоколът е подписан от
служителите на ЧЕЗ, от двамата свидетели – представители на Федерацията на
потребителите, и от полицай при 09 РУ-СДВР Емил Енчев.
В съдебно заседание са разпитани като свидетелиГ.М.– техник при
ответното дружество, и В.Г.– член на Федерацията на потребителите, които са
присъствали при извършването на проверката и съставянето на протокола. Същите
потвърждават извършените действия и направените в протокола от 12.02.2016г.
констатации.
Въз основа на съставения констативен протокол е извършена корекция на
сметката на ищеца, за която е издадена фактура № **********/25.02.2016г. за
процесната сума 3195,16лв. с включен ДДС. До ищеца е изпратено уведомително
съобщение за извършената проверка, за предстоящата корекция и копие от
констативния протокол, но същият е отказал да ги получи видно от
удостоверяването на пощенския служител върху обратната разписка, приложена на
л. 71 от първоинстанционното дело.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно –
техническа експертиза (СТЕ) се установява, че отбелязаните в констативния
протокол нарушения създават условия за нерегламентират достъп до средството за
търговско измерване (СТИ) и представляват промяна в схемата на свързване на
електромера, водеща до частично отчитане на потребената ел. енергия. Вещото
лице е посочило, че е почти невъзможно да се допусне до търговската мрежа СТИ с
констатираните в протокола отклонения, както и че не е установил данни за
техническа проверка за изправността на СТИ от ответното дружество за период 90
дни преди проверката на 12.02.2016г.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно –
счетоводна експертиза (ССчЕ) се установява, че начислените за периода
15.11.2015г.-12.02.2016г. 24 771 кВтч са по действащите цени, утвърдени с
Решение № Ц-35/01.11.2015г. на ДКЕВР, и
стойността им възлиза на сумата от 3195,16лв., колкото е и по издадената
фактура от 25.02.2016г.
По въпроса за правото на въззиваемото дружество да извършва едностранна
корекция е налице съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия
съдебен състав, съгласно която след приемането на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ е налице законово основание за доставчика на ел. енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена ел. енергия – Решение №
118/18.09.2017г. по т. д. № 961/2016г., II TO на ВКС.
В случая е налице корекционна процедура по чл. 48, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ,
която е приложима именно когато при метрологична проверка се установи, че СТИ
не измерва или измерва с грешка извън допустимата. С изменението на ЗЕ (обн.
ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) и приетите въз основа на законовата
делегация ПИКЕЕ, е предвидена възможност за доставчика на ел. енергия да
коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена
или неточно измерена доставена ел. енергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерването или неточното измерване, е предвиден начин на извършване на
корекцията. Съгласно мотивите на горецитираното решение на ВКС, тази процедура
въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно
измерена ел. енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже
периода на неточното измерване и реално потребеното количество ел. енергия, а в
тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни, както
е в настоящия случай, да ангажира доказателства за установяване на потребеното
количество ел. енергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на
използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
ел. енергия обаче правото на доставчика на ел. енергия да извърши едностранно
корекция не е предпоставено от доказването на виновното поведение н
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената ел.
енергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото
без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение. Ето защо всички оплаквания на
въззивника в тази насока са неоснователни.
В случая е спазено и правилото на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, тъй като при
проверката е установена промяна на схемата на свързване. Констативният протокол
е съставен при спазване на цитираната норма в присъствието на служител от МВР и подписан от него, който при
разпита си като свидетел в проведеното на 25.09.2018г. открито съдебно
заседание е потвърдил, че изписването на имената и подписът в края на протокола
са негови.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за липса на основание за
корекция с оглед неизпълненото от ответника задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ за приемане на ОУ, в които да е установен ред за уведомяване на потребителя
за извършената корекция. По отношение на този въпрос мнозинството от съдебния
състав отстъпва от разбирането, което е възприемал в предишни свои решения. В
приложимите към исковия период ОУ, които са приложени по делото, е предвидено
изрично връчване на констативния протокол за корекцията на потребителя с
клаузите на чл. 17 вр. чл. 49, ал. 2 от
същите. Цитираната норма от ЗЕ в конкретния случай реално е обезпечена от
ответника, тъй като до ищеца е изпратено писмо за извършената проверка и
предстояща корекция – писмо изх. № NTZ42334/15.02.2016г., изпратено по пощата с обратна разписка на адреса на потребителя,
което писмо последният е отказал да получи. Не е нужно дружеството подробно да
разписва правила, чрез които да се случва уведомяването на потребителя, тъй
като за последния е важно единствено да бъде известен за констатациите при
извършената проверка и корекцията. Нещо повече, дори и при липса на
уведомяване, съдебната процедура по ГПК гарантира равни права на страните по
спорове за грешно отчитане на изразходваната ел. енергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Допълнително следва да
се посочи, че ако в общите условия не е предвиден ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да
бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но то не
може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред, в който смисъл е Решение №
124/18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г., III ГО на ВКС.
Доводът на въззивника, че разпоредбите на чл. 47-51 ПИКЕЕ са отменени с
решение на ВАС и са неприложими, съдът намира за неоснователен, тъй като
отмяната няма обратно действие и в случая следва извършената от ответното
дружество проверка на електромера. Но дори и районният и въззивният съд да
извършат косвен съдебен контрол за законосъобразност на процесните разпоредби
на ПИКЕЕ и да ги приемат за незаконосъобразни (както е направено с решението на
ВАС), то това не би променило изводите на съда относно крайния изход на спора.
Както е разяснено в Решение № 150/26.06.2019г. по гр. д. № 4160/2018г. и
Решение № 124/18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на III ГО на ВКС, дори да липсва специална правна уредба (т.е. ПИКЕЕ), отново
би било допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките
за потребена ел. енергия за минал период, когато действително доставената
енергия е погрешно отчетена и заплатена в по-малък размер, тъй като правоотношенията
между електроразпределителните дружества и крайните потребители на ел. енергия
възникват по силата на договор за продажба на ел. енергия, за който са
приложими и общите правила на ЗЗД. Следователно когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък
размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, то купувачът
дължи доплащане на разликата. Специалната регламентация на ЗЕ не изключва за
неуредените случаи приложение да намерят общите норми на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цената на доставената ел. енергия. Този извод
следва и от общия правен принцип за недопускане на неоснователното обогатяване.
Други релевантни оспорвания не са направени в жалбата.
По отношение направеното с молба
от 10.10.2019г. твърдение от страна на ищеца, че вземането на ответника е
недължимо поради погасяването му по давност, съдът намира, че въвеждането му за
прът път на този етап от производството е недопустимо, поради което не следва
да бъде обсъждано.
Поради съвпадението на изводите на двете инстанции, жалбата се явява
неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззиваемото дружество има право на
претендираните и доказани разноски във въззивното производство, които съгласно
правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП въззивният съд определя
на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 558393/10.12.2018г., постановено по гр. д. № 74773/2016г. по
описа на Софийски районен съд, 37-ми състав.
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:***, сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.