№ 2960
гр. София, 22.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20241110124026 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу И. Г. М. ((за аб. № *****)), с която са предявени претенции за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
дружеството следните суми – 863,71 лева – цена за доставена за периода май
2020 г. – април 2020 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „О.“ *, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.11.2023 г.,
до окончателното плащане; 200,85 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. – 25.10.2023 г.; 25,03 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода спетември 2020 г. – април 2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 02.11.2023 г., до окончателното плащане, и 5,78 лева – законна
лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.11.2020
г. – 25.10.2023 г.– вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно
гражданско дело № 60601/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28.
състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
1
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от ищеца,
извършващ услугата „дялово разпределение“. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – И. Г. М. ((за
аб. № *****)), с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Поддържа се, че не е установено ответникът да е собственик на процесния
имот, още по-малко – да е ползвал топлинна енергия или да е искал доставката
. Поддържа също така, че няма основание за заплащане на услугата „дялово
разпределение“, тъй като не се извършва такава от друго лице, различно от
ищеца. Твърди, че следвало да има изрично изявление, че ищецът щял да
ползва топла вода и отопление, за да бъде задължен да ги плаща. Оспорва
претенциите за лихва поради непубликавуне на фактури и непращане на
покана за плащане до себе си. Прави възражение за погасяване на
задълженията по давност, като поддържа, че тя тече от падежа на месечните
сметки и е 3-годишна. Иска се отхвърляне на исковете и разноски.
С Определение № 34124/23.08.2024 г. по делото (на лист 39) съдът е дал
на ищеца указания да уточни конкретния период на заявената искова
претенция за цена на топлинна енергия, тъй като крайната му дата (април
2020 г.) предхожда началната (май 2020 г.). В дадения срок с молба с вх. №
279744/03.09.2024 г. (на лист 57 от делото) ищецът само е посочил защо
претендира цена на услугата „дялово разпределение“, без да уточни периода.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска, ответникът не изпраща
представител.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представена на лист 50 – 55 от делото данъчна декларация за
притежавани недвижими имоти по чл. 26 ЗМДТ с вх. № 19301/31.03.1998 г. на
район „Връбница“, Столична община, ответникът И. Г. М. е заявил, че
притежава 1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент с адрес: С., ж.к.
„О.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, като другият съсобственик е съпругата му –
М. Д. М., по силата на договор за покупка на държавен имот № 33/26.10.1992
г. Доколкото делото не е за вещни права, а ищецът твърди, че ответникът е
собственик, това признание на ответника, тълкувано по чл. 175 ГПК, е
достатъчно за целите на настоящия процес, за да направи съдът извод, че
ответникът е собственик на процесния имот.
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 02.102.2024 г. (на лист 67 от делото), а в
писмен вид – на лист 57 – 63 от делото, неоспорено от ответника, което съдът
кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на
изчисление, установява потребление за процесния имот за периода от май
2020 г. до април 2021 г. за 862,11 лева, а за периода от май 2021 г. до април
2
2022 г. – 10,04 лева. На вещото лице били представени, в противоречие с
указанията на съда от определението за насрочване на делото (на лист 40 от
същото) два главни отчета, които установявали подгряване на вода за битови
водоснабдителни нужди. Вещото лице поддържа, че било получило документи
за проверки от лицензирани лаборатории, които отново в нарушение на
указанията на съда не са представени по делото.
Съгласно представените на лист 49 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а
съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на
годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната
сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл.
33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на
годишната фактура се начислява законна лихва за забава.
В издаденото от ищеца съобщение от 31.07.2021 г. същият признава, че е
получил от ответника плащане на 8,41 лева за начислената енергия в периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК първи главен иск за
установяване на задължение за цена на топлинна енергия с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153 ЗЕ.
Искът не е редовен, тъй като посоченият в исковата молба период на
потребление е от по-късна до по-ранна дата и не съответства на заявения в
заповедното производство. Съдът е констатирал след посочване от ответника
тази нередовност на исковата молба и по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК във връзка
с чл. 129, ал. 2 ГПК е указал на ищеца с Определение № 34124/23.08.2024 г. по
делото (на лист 39) да посочи коректен период. Препис от определението е
връчен на ищеца според електронен запис в деловодната система на съда на
27.08.2024 г., а до изтичане на срока (и досега) указанията на съда не са
изпълнени – с молба с вх. № 279744/03.09.2024 г. (на лист 57 от делото)
ищецът не посочва нищо относно периода.
С изтичането на срока за отстраняване на нередовностите на исковата
молба на 04.09.2024 г. тя е останала нередовна и съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК
всякакви възможности за поправянето са прекратени – в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 50265/10.01.2023 г. по
гражданско дело № 3517/2021 г., IV ГО, като ако след изтичане на срока съдът
беше дал повторни указания на ищеца, то би подпомогнал недопустимо една
от страните. Така по основната претенция искът е нередовен и в тази част
делото следва да се прекрати на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, като се
обезсили частично за това вземане издадената заповед за изпълнение по
частно гражданско дело № 60601/2023 г. на Софийския районен съд, 28.
3
състав.
По иска за лихва за забава върху цената на топлинната енергия:
Доколкото производството по иска за цена на топлинна енергия е
прекратено, съдът следва отделно да разгледа иска за лихва за забава върху
тази сума, доколкото това са отделни претенции и отказът на съда да разгледа
първата не е основание да не се прецени дали съществува втората и в какъв
размер.
В случая ответникът би дължал законна лихва за забава, ако се установи,
че отговаря за заплащане на цената на топлинната енергия, за което ищецът
следва да докаже, че ищецът е собственик на недвижим имот, до който
ищецът е доставял топлинна енергия в установено количество, което също е
предмет на доказване.
По делото се доказа, че ответникът е собственик на имота.
В случая ищецът ангажира за доказване на доставката на топлинна
енергия само топлотехническа експертиза, въпреки указанията на съда в
определението от 23.08.2024 г., че доколкото експертизата се извършва от
определен от съда служебно експерт, то съгласно практиката на Европейския
съд за правата на човека, за да се гарантира справедливост на съдебния процес
и възможност за състезателност, всички документи, по които вещото лице е
работило, следва да се представят на страните и съда в открито заседание (вж.
решенията Mantovanelli с/у Франция, жалба № 21497/93, §§ 33 и 36, 18 март
1997 г., и Cottin с/у Белгия, жалба № 48386/99, § 31 – 33, 2 юни 2005 г.), за да
могат страните ефективно да ги оспорят. В случая вещото лице на два пъти се
позовава, въпреки изричното указание на съда и към него, и към ищеца (на
лист 40 от делото), на „2 броя главен отчет“ (лист 62, трети абзац) и
„свидетелства за проведени изпитания и протоколи“ „от 04.2018 г., м. 06.2021
г. и м. 10.2023 г.“ (лист 63, първи абзац), които не са представени по делото.
Следователно по делото липсват каквито и да е първични доказателства за
потребление, такова не е доказано и искът за лихва следва да се отхвърли,
поради недоказано съществуване на вземане за главница. Всяка различна
интерпретация на доказателствата автоматично отваря пътя за допустима
жалба пред Европейския съд за правата на човека на посоченото основание –
обосноваване на решението с доказателства, непредставени по делото (с оглед
на принципа за непосредственост – чл. 11 ГПК), и до финансова отговорност
за държавата за всички присъдени по делото на ищеца суми по този иск.
По исковете за цена на услугата „дялово разпределение“ и лихва, съдът
намира, че същите следва да се уважат, ако ищецът установи предоставяне на
услугата, както и цената за същата и срок за плащането . По делото няма
нито един документ, който да посочва конкретна цена на услугата,
извършвана от ищеца, поради което само посочването в общите условия, че тя
се дължи, не отговаря на изискванията за ясно формулиране на договорните
условия по чл. 145, ал. 1 ЗЗП, като клауза без фиксирана цена позволява на
търговеца сам да определи такава и поради това би била и неравноправна – чл.
143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, поради което при липса на доказателства за уговорена
цена (което е оспорено с отговора на исковата молба) искът за цена следва да
4
се отхвърли, а следователно – и свързаният с него иск за лихва за забава.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същият претендира с договор, представен на лист 19 от заповедното
дело, възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, което съдът с оглед на
неявяването на адвоката на ответника по делото и ниската фактическа и
правна сложност на делото определя на 200 лева в исковото производство и
150 лева – в заповедното.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 129, ал. 3 и 4 ГПК производството по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, иск за
установяване по отношение на И. Г. М., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к.
„О.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, че дължи на дружеството 863,71 лева
(осемстотин шестдесет и три лева и 71 стотинки) – цена за доставена за
периода май 2020 г. – април 2020 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „О.“
*, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение №
38371/27.12.2023 г. по частно гражданско дело № 60601/2023 г. на Софийския
районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА, с която е разпоредено на И. Г. М., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „О.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, че дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите от 863,71 лева (осемстотин шестдесет и
три лева и 71 стотинки) – цена за доставена за периода май 2020 г. – април
2020 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „О.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.
**, топлинна енергия, ведно със законната лихва за периода от 02.11.2023 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на И. Г. М., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к.
„О.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да заяви дали дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Ястребец“ № 23б, сумите от 200,85 лева (двеста лева и 85 стотинки) – лихва
за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. –
25.10.2023 г.; 25,03 лева (двадесет и пет лева и 3 стотинки) – цена за услугата
„дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден
имот за периода спетември 2020 г. – април 2022 г., и 5,78 лева (пет лева и 78
стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за
периода 15.11.2020 г. – 25.10.2023 г.– вземания по заповед за изпълнение,
5
издадена по частно гражданско дело № 60601/2023 г. по описа на Софийския
районен съд, 28. състав.
УКАЗВА на съдебния секретар да ПРИЛОЖИ ПО ДЕЛОТО след
решението УДОСТОВЕРЕНИЕТО ОТ ССЕВ за връчване на съобщение с
изх. № 2024111382020/27.08.2024 г. за връчване на Определение №
34124/23.08.2024 г. по делото на ищеца – „Топлофикация София“ ЕАД!!!
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6