Р Е Ш Е Н И
Е №68
гр.Силистра, 15.06.2021 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова,
с участието на прокурор………..…, като разгледа докладваното от съдия М. Славова адм.дело №191 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А.Х.А. ***, подадена чрез представител по пълномощие адв.С. ***, срещу Заповед
№342з-647/15.07.2020г. на директора на ОД на МВР гр. Силистра, с която на
основание чл.197 ал.1 т.6,във вр. с чл.194 ал.2 т.4
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),му е наложено
дисциплинарно наказание, по вид „уволнение“,съгласно чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, като
е прекратено и служебното му правоотношение на основание чл.226 ал.1 т.8 от
същия закон.
С жалбата се твърди
незаконосъобразност на оспорената заповед и се настоява за нейната отмяна. Направено
е искане за прогласяване на нищожността ѝ, поради прякото ѝ противоречие
с конституционна норма.Нищожността се претендира затова,че съгласно чл.210 ал.6 ЗМВР заповедта за дисциплинарно наказание влиза в сила от дата на нейното
връчване, а според чл.120 от Конституцията на РБ, всички административни
актове, които засягат права и законни интереси на гражданите, подлежат на
обжалване. Жалбоподателят намира неразрешимо противоречие в горните две разпоредби
и твърди нищожност на процесната заповед, базирана на тази от по-нисък нормативен
ранг.
Преобладаващата част оплаквания са за
незаконосъобразност на атакуваната заповед,т.е за нейната унищожаемост.Възраженията
са групирани в две направления - от една страна,с е поддържа неправилно
приложение на материалния закон,като тук акцентът е поставен върху грешния
извод на дисциплинарно-наказващия орган, според жалбоподателя, че бил
управлявал автомобила на процесната дата,след употреба на алкохол.Развити са
подробни оплаквания за нарушения на Наредба
№1/19. 07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл.изм.ДВ,бр.81/2018г.,посл.
изм.ДВ,бр.99/20.11.20г.),което
компрометирало и извода на Съдебно-химическата експертиза.
Отделно от това са релевирани
доводи, че оказването на неотложна медицинска помощ на жалбоподателя,като пострадал
от ПТП,е била свързана с венозно преливане на медикаменти, а достъпът до вената
бил осигурен посредством дезинфекция с медицински спирт, съдържащ висок процент
етилов алкохол.Твърди се също, че бил употребявал регулярно (ежедневно)
лекарства и всички тези,макар и странични
фактори, били допринесли за отразяването на някакво наличие на етилов алкохол в
изследваната кръв. Съгласно медицинска практика, твърдяна с жалбата, алкохолът
се елиминирал в човешкия организъм с приети норми от 0.15 на хиляда за 1
астрономически час,чрез който аргумент се поддържа,че към 23:00 часа,времето на
допуснатото ПТП и съобразно установените факти от режима и поведението на
жалбоподателя през процесния ден,е нямало как да има остатъци от алкохол в
кръвта му. Всички тези фактически твърдения,според него,не били съобразени от органа, а ако бяха - вероятно
е щял да стигне до друг извод за дисциплинарната му отговорност. Второто
направление на оплакванията е свързано с твърдения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила,като са визирани следните:- нито жалбоподателят,нито
неговият защитник,са били запознати със заповедта за образуване на процесното производство,което
се счита за съществено нарушение на дисциплинарно-производствените правила. Другото
оплакване (от тази група) е, че
в нарушение на чл.207 ал.8 т.1 ЗМВР, при предявяване на обобщената справка от
дисциплинарно-разследващата комисия, оспорващият не бил запознат с конкретно
посочен кръг от доказателства,което отново е преценено като нарушение на
процесуалните му права. Третото оплакване е, че на 14.07.2020г. в 15:00 ч.,когато
му е била връчена поканата за изслушване от дисциплинарно-наказващия орган,той
е представил болничен лист, издаден от Обща болнична ЛКК при „МБАЛ-Исперих“
ЕООД (л.17),удостоверяващ,
че за времето от 12.07.20г. до 05.08.2020г., е бил в разрешен отпуск по
здравословни причини.Ето защо счита,че изслушването не се състояло по причини, които
не са зависели от него.С оглед на тези две групи възражения настоява за отмяна
на заповедта, както и за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът
-Директорът на Областна дирекция на
МВР гр.Силистра,
чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт В.А.,в писмено становище
по жалбата (л.270-л.271); в открито съдебно заседание и в Писмени бележки по
съществото на делото (л.310-л.314), поддържа становище за неоснователност на
оспорването.Счита,че обжалваната заповед е законосъобразна,като издадена от
компетентен орган; при стриктно спазване на нормираната дисциплинарна
процедура; при правилно приложение на материалния закон,вкл. в частта за индивидуализиране
на наказанието, както и в съответствие с неговата цел.Поддържа,че безспорно
били установени в процеса съставомерните факти, а
именно - на 12.04.2020г., около 23:08ч., младши експерт А.Х.А., младши
полицейски инспектор,е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег.№СС6066АН,с установено наличие на алкохол в кръвта от 2.073
промила,вследствие на което е допуснал пътно-транспортно произшествие (ПТП). По този начин
е нарушил изричната забрана от т.4 на Заповед №8121з-396/05.08.14г. на
Министъра на МВР, както и т.28 б.“б“ от Етичния
кодекс за поведението на държавните служители в МВР (Обн.ДВ,бр.67/14г.,посл.изм.ДВ, бр.64/03.08.2018г.)Ето защо намира,че не може да има колебания за извода,че
гореописаната деятелност е несъвместима с етичните правила за поведение на
служителите в МВР (призвани да следят за спазването
на закона,а не те самите да го нарушават),с което е уронил престижа на службата.Последните две
предпоставки, в кумулативност,попълват състава от
чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР.А щом това е така,то в условията на обвързана
компетентност, ответният орган е наложил единственото предвидено в закона като
вид дисциплинарно наказание „уволнение“.Намира за ирелевантни
твърденията на оспорващия,че въпросното ПТП не било допуснато вследствие повлияното
му съзнание от алкохола, както и доводите, че страдайки от диабет и исхемична болест на сърцето,вероятно е бил изгубил
управлението на автомобила като резултат от криза,получена по други
здравословни причини.Първото счита,че е без значение за дисциплинарната му
отговорност,тъй като със или без ПТП,държавният служител в МВР носи
безусловното задължение да не управлява МПС след употреба на алкохол.Поддържа,
че била изключена друга причина, извън въздействието на алкохола, за инцидента,
позовавайки се на представените медицински документи от „МБАЛ-Силистра“АД.Твърди
още,че с оглед неоспорената по надлежния ред Съдебно-химическа експертиза
№Е-035/22.04.2020г.(л.129-л.131;л.183-л.184) и доказаното спазване на изискванията от Наредба №1/2017г.,вкл.
със свидетелските показания на д-р Б.Н.и медицинската сестра Цв.Д., приели оспорващия в Спешно отделение на
„МБАЛ-Силистра“АД на 13.04.20г. в 00:20ч. и взели кръв за химическото изследване,управлението
на МПС след употреба на алкохол от жалбоподателя, било несъмнено доказано.Нещо
повече,ако е считал,че пътният инцидент е настъпил вследствие на други
здравословни причини,жалбоподателят е разполагал в рамките на дисциплинарното
производство,с нормативната възможност от чл.27 ал.3 Наредба №1/2017г. да поиска повторно извършване на химически
анализ,тъй като очевидно не са били изтекли сроковете от чл.26 ал.4 с.н.,което
като не е направил, а за първи път е оспорил резултата от експертизата пред съда,очевидно
цели постигане на благоприятен за него резултат, поради невъзможност да бъде
извършено повторно химическо изследване на съхраняваната контролна проба в
срока от чл.26 ал.4 Наредба №1/2017г.
Ответният
орган излага и конкретни доводи за спазване на дисциплинарно производствените
правила, като настоява тези оплаквания на жалбоподателя да бъдат изцяло отклонени,защото
твърдените от него нарушения не се установяват. Напротив, всички актове и
документи са му били лично връчвани при съблюдаване на процесуалното му право
на защита, вкл. да бъде подпомаган от адв.С. от АК-Ру-
се.Настоява да бъде отхвърлено като неоснователно възражението му,че вследствие на някакви общоприети (принципни)
нормативи за време на елиминиране на алкохола в човешкия организъм,евентуалната
концентрация на етилов алкохол в кръвта му, към релевантния момент, била
значително по-ниска от установената с химическата експертиза, клоняща към нула.Счита,че
непопадането на релевираната деятелност във времето
на изпълнение на служебните задължения от жалбоподателя, е без правно значение,
защото нарушенията на т.19, т.20 и т.28 б.“б“ от Етичния кодекс, са от такъв
порядък,че са уронили престижа на службата изначално.Поддържа,че е съобразена и
целта на закона,поради което настоява жалбата да бъде оставена без последици,а
оспорената заповед-потвърдена,като съответна на фактите по делото и закона Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение по чл.78 ал.5 ГПК
за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от оспорващия.
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК,във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи,становищата на
страните и след преценка на доказателствата по делото,прие за установено
следното: Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от активно легитимирано лице, с установен правен интерес от
оспорването, при спазване на срока от чл.149 ал.1 АПК, приложим от препращането
на чл. 211 ЗМВР,а обжалването е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед №342з-647/15.07.2020г. на Директора
на ОД МВР гр.Силистра, с която на основание чл.197 ал.1 т.6,вр.
с чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР,на младши експерт А.Х.А. - младши полицейски инспектор в
Участък-Главиница към РУ-Тутракан при ОД МВР гр.Силистра, е наложено дисциплинарно
наказание, по вид „уволнение“,съгласно чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, като е прекратено
и служебното му правоотношение на основание чл.226 ал.1 т.8 от същия закон.Така
релевираната юридическа квалификация на фактите, описани
в заповедта -„неспазване правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, корелира с разпоредбата на чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР,
дефинираща ги като „тежко нарушение на служебната дисциплина“,при наличието на
каквото, в хипотезата на обвързана компетентност, органът налага дисциплинарно
наказание „уволнение“, което детерминира процеса до установяване или не на процесните нарушения на Етичния кодекс,довели до уронване
престижа на службата, ирелевирайки критериите от
чл.206 ал.2 ЗМВР./Вж.Решение №2491/17.02.20г.,адм.д.№9772/19г.; Решение
№2115/11.02.20г.,адм.д.№2919/17г.-двете на VО; Решение №1799/04.02.20г., адм.д.№12347/19г. и
Решение №14140/23.10.19г.,адм.д.№8802/19г.- на 5-чл.състави и други от
най-новата практика на ВАС/.
Оспорената уволнителна заповед е валиден
административен акт, а твърдението в жалбата за генезиса на релевираната
нищожност, не е годно да я обоснове. Дори да е налице противоречие между правни
норми от различен порядък,решаващият орган е длъжен да приложи тази,която е от
по-висока степен,съгласно нормативната регламентация (чл.5 АПК; чл.15 ал.3 ЗНА) и не може за обоснове нищожност, поради нарушение на
материалния закон. Настоящият състав обаче намира,че в случая липсва
неразрешимо противоречие между разпореденото с чл.210
ал.6 ЗМВР и чл.120 КРБ, приемайки, че е налице непрецизна формулировка в
законовия текст,чиято идея е свързана по-скоро с регламентиране на момента на
пораждане на правните последици на дисциплинарно-наказващата заповед.От
систематичното ѝ тълкуване, в контекста на чл.211 ЗМВР, е повече от
очевидно, че законодателната воля е да бъде гарантирано правото на съдебен
контрол върху всички актове, засягащи служебния статус на наказаните полицейски
служители, като посредством правната техника на изключването (рer argumentum a contrario), в случаи като процесния - с наложено наказание „уволнение“,нормотворецът е гарантирал двуинстанционен съдебен
контрол.В същия нормативен текст (чл.211 изр.2 ЗМВР) се
съдържа разпоредба за допускане на предварително изпълнение на заповедта,в отклонение
от общото правило на чл.166 ал.1 АПК,което не означава необжалваемост
на акта,обратно на твърдени- ето в жалбата.Ето защо, като неоснователно
искането за прогласяване нищожността на оспорената Заповед №342з-647/15.07.2020г.,
издадена от ответния орган, следва да бъде отхвърлено.
Относно
твърдяната унищожаемост: От приложената на л.171-л.172
от делото Кадрова справка на А.Х.А. се установява,че е постъпил на служба в МВР
през 2001г.,а към процесния период,след преназначаването му със Заповед №342з-251/19.03.2015г.
на Директора на ОД МВР Силистра,е изпълнявал длъжността „младши полицейски
инспектор“ в Участък-Главиница,със специфично наименование „младши експерт“.Видно
от Протокол от 26.02.2016г. (л.173) същият е запознат с Длъжностната характеристика на
длъжността „младши полицейски инспектор“ от която е уволнен, поради налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание по чл.197 ал.1 т.6 ЗМВР.От Протокол на
служителите от РУ-Тутракан при ОД МВР Силистра (л.168-л.170),присъствали
на професионално обучение за запознаване с Етичния кодекс за поведение на
държавния служител в МВР и участвали в изпитна тестова форма,проведено на
03.12.2019г.,се установява, че оспорващият (№52) е участвал в
обучението и следователно, е запознат с ЕКПДСМВР.Такова задължение за него
произтича и от посочената по-горе длъжностна характеристика (II-Основни длъжностни задължения; Познаване на
нормативните документи и професионални умения; абз.6).От Протокол УРИ362р-3152/05.03.20г. (л.185) е видно,че А.А. (№33) е запознат със
Заповед №8121з-396/05.08.14г. (л.186-л.187) на Министъра на МВР,чиято
т.4 съдържа изрична забрана за полицейските служители да управляват МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,вкл. в извънработно време
или по времето на ползване на отпуск.
С Докладна записка от 13.04.2020г.(л.203-л.204) на младши автоконтрольор С.
И., Началникът на РУ МВР гр.Тутракан е бил уведомен за допуснато ПТП от служителя
мл.ПИ А.Х.А. на 12.04.20г. около 23:14ч., с управляван от него автомобил, марка
„Фолксваген Пасат“ с рег.№******** в гр.Главиница. Същият със Заповед
№362з-86/14.04.20г. (л.205-л.206),на основание чл.205 ал.2 ЗМВР,е разпоредил
извършването на проверка за изясняване на постъпилите данни, че противоправното деяние съдържа признаци на извършено
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 ЗМВР, като е определил и
персоналния състав на комисията, както и срокът за нейното извършване. Видно от
записването на стр.2 е, че на 11.05.20г. жалбоподателят е бил запознат с нея.
Комисията е събрала нужните сведения (л.190-л.196); жалбоподателят е отказал да даде обяснения (л.189); приобщила е писменото
заключение на Съдебно-химическа експертиза №Е-035/22.04.20г., извършена от
Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при ВМА „МБАЛ-Варна“ и е
изготвила Справка (л.212-л.214). Видно от записването на последната ѝ страница
е, че жалбоподателят се е запознал с нея на 14.05.2020г.
Със
Заповед №342з-483/01.06.2020г., Директорът на ОД МВР гр.Силистра, на основание
чл.207 ал.1 т.1 ЗМВР,е образувал дисциплинарно производство срещу държавния
служител в МВР А.А., с посочване на нарушените норми
от ЕК и правната квалификация на деянието,съгласно Глава осма от ЗМВР,за които
ДРО да проведе възложеното му разследване.Със същата заповед е определил
състава на дисциплинарно-разследващия орган и е дал указания относно
нормативните изисквания за хода на производството и гарантиране процесуалните
права на полицейския служител. На 04.06.2020г. в 10:40ч. жалбоподателят е бил
запознат лично със заповедта, видно от саморъчния му подпис на л.211, обратно
на твърдението в жалбата. ДРО е събрал самостоятелно доказателства: от „МБАЛ-Силистра“АД
(л.122-л. 126); от Районен център 112 гр.Русе (л.154-л.133-л.153); сведения от лицата,които са били очевидци или имат
отношение към процесното ПТП,както и от РП гр.Силистра (л.127-л.132). С нарочен Протокол рег.№342р-7977/08.06.20г. (л.181) са приобщени
събраните доказателства от проверката по чл.205 ЗМВР.
Приложили
са и Заповед рег.№342з-1245/04.12.2018г. на Директора на ОД МВР гр.Силистра,с
която са определени длъжностните лица, които да осъществяват контролна дейност
по Закона за движението по пътищата и КЗ, като за РУ-Тутракан, под №8 е
определен и мл.ПИ А.Х.А., което сочи на по-висока укори-мост на разследваното
деяние завършило с ПТП,щом същото е извършено не просто от полицейски служител,
а от такъв, комуто са възложени функции по пътния контрол (л.165-л.166).
На
04.06.2020г. с рег.№342р-8067 (л.101-л.102) жалбоподателят е бил поканен да даде писмени
обяснения по случая до 09.06.2020г. Поканата му е връчена лично на същата
дата,видно от записването на втората ѝ страница.Оспорващият е дал писмени
обяснения вх.№УРИ 342р-8250/08.06.20г.Била е изготвена Обобщена справка,в която
последните са обсъдени и счетени за неоснователни.На 30.06.2020г.
жалбоподателят се е запознал лично и в присъствието на адвокат С.С. *** с обобщената справка (л.98). На същата дата
е постъпило Възражение (л.72-л. 74), с което са били направени и доказателствени искания.
ДРО ги е намерил за допустими и с Предложение рег.№342р-9139/26.06.20г. до ДНО
е поискал удължаване на срока за изготвяне на становище по дисциплинарното
производството.Последното е било уважено със Заповед №342р-584/29.06.20г.
Допълнително са изискани документи от „МБАЛ-Силистра“АД (л.61-л.68); от РП гр.Силистра (л.69-л.71) и от Директора
на ОД МВР гр.Шумен - за събиране на сведения за характеристичните данни на
жалбоподателя от негов бивш колега Т.Р., каквото е приложено по преписката (л.222-л.223).Изготвено
е било ново Становище УРИ 342р-9719/07.07. 20г.,в
което са обсъдени допълнително събраните доказателства и, с което г-н А. е
запознат лично на 15.07.2020г. (л.59),с изрично отбелязване, че няма други искания или
възражения. На 14.07.2020г. му е била връчена покана (л.45) от Директора
на ОД МВР гр.Силистра за изслушване или даване на писмени обяснения, съгласно
чл.206 ал.1 ЗМВР,на която жалбоподателят е записал, че не е в законоустановен отпуск, а в болничен. В срока от поканата (24-часов от получаването ѝ) е постъпила
молба с искане полицейският служител да бъде изслушан с участието на
упълномощения от него адв.С., който обаче, бил
служебно ангажиран на 15.07.20г., за което не можел да представи доказателства (л.44). На 15.07.2020г.
бил съставен Протокол рег.№342р-10122 за изслушването на жалбоподателя от ДНО, в
хода което последният се е придържал към дадените обяснения и възражения в
дисциплинарното производство; не е представил нови доказателства и е заявил, че
няма други искания (л.43).На същата дата е била издадена оспорената в процеса
дисциплинарно-наказваща го заповед, съдържаща и уволнителен диспозитив.
В
този контекст преценено неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на дисциплинарно-производствените правила, тъй като към
релевантния момент по чл.206 ал.1 ЗМВР,същият е бил в разрешен му отпуск по
болест и не е била уважена немотивираната му молба за отлагане на изслушването
поради ангажираност на адвоката, в чието присъствие е искал, а е имал и правото,
да бъде изслушан от ДНО.Това е така, защото: След претърпяното ПТП
жалбоподателят е бил в режим на продължително (практически постоянно) медицинско лечение и наблюдение до
м.септември.2020г., за което са издавани болнични листи (л.38-л.42) от „ДКЦ
1 Силистра“ЕООД и „МБАЛ-Исперих“ЕООД. Това обаче, не е затруднило личното му
участие в дисциплинарната процедура, защото сам е дал съгласието си и липсва
предписание на медицинските власти за обратното. От представените болнични
листи се установява, че в тях няма отбелязване за не/възможността на оспорващия
да се явява пред разследващи (вкл. дисциплинарно-разследващи) и съдебни органи, нито е представено нарочното
„Медицинско удостоверение“ по чл. 18 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза (Обн.ДВ,бр.51/17г.,посл.изм.ДВ, бр.79/20г.),че заболяването на лицето не позволява явяването
му,респ. участието му в провеждани действия от разследващи органи.И след като
всички процесуални действия са извършени с личното участие на
жалбоподателя,вкл. и с упълномощен от него адвокат (някои от тях),за
което са били уважавани искания за отлагане, поради служебна ангажираност на
адвоката (л.83), а ДРО е изготвял нарочни протоколи (л.80) и предложение
за удължаване на срока за изготвяне на становище по дисциплинарното
производство - уважено със Заповед №342з-584/29.06.20г. на ответния орган, то
неоснователни са оплакванията за нарушаване на процесуалните му права. Напротив,на
30.06.2020г. с вх.№УРИ 342р-9308 (л.72-л.74) оспорващият е депозирал подробно Възражение срещу
Обобщената справка за резултатите от разследването (л.88-л.98),с която
е бил запознат лично и с участието на адв.С.. Уважени
са били исканията му за събиране на допълнителни доказателства (Вж.Протокол рег. №342р-9377/01.07.20г.-л.71) и е било изготвено допълнително Становище №УРИ
342р-9719/07.07.20г.,в което въпросното възражение е
подробно обсъдено и отклонено като неоснователно (л.56-л.59).Със Становището
жалбоподателят е запознат лично, както и с допълнително събраните
доказателства, като е заявил, че няма да сочи други (л.59).
Неоснователни са оплакванията за
допуснати съществени нарушения на дисциплинарната процедура на етапа от чл.206
ал.1 ЗМВР, видно от връчената покана за изслушване на служителя от Директора на
ОД МВР гр. Силистра, който е и ДНО, на 14.07.2020г. (л.45);последвалата Молба от 15.07.20г. на жалбоподателя за отлагане на
изслушването,защото упълномощеният от него адвокат бил възпрепятстван, като изрично
е посочил, че не може да представи доказателства за служебната му
ангажираност.На определените с поканата по чл.206 ал.1 ЗМВР, дата и
място,полицейският служител се явил пред ДНО,за което е съставен Протокол
рег.№342р-10122/15.06. 2020г. (л.43) Видно от същия
е,че жалбоподателят е поддържал дадените от него в хода на дисциплинарното
производство обяснения (л.99-л.100) и възражения, като е заявил, че няма искания за
събиране на допълнителни доказателства, както и че не може да представи такива
за уважителна причина за неявяването на адвоката,поради което ответният орган е
извършил действието по чл.206 ал.1 ЗМВР, в отсъствие на последния, което не
противоречи на закона.Ето защо, като неоснователно следва да бъде отклонено оплакването,
подробно изложено в края на Писмените бележки по делото.Отново вметнатото възражение,че
и към 15.07.2020г. жалбоподателят бил в разрешен му отпуск по болест,не издържа
критиката на обсъдените по-горе факти (той е
бил непрекъснато в болничен от 13.04.20г. до м.09.2020г.,но не оспорва другите
действия, извършени от ДРО с личното му участие), а вероятно с оглед на последиците при нарушение на
чл.206 ал.1 ЗМВР, релевира горния факт,който е съществувал
в хода на цялото дисциплинарно производство,но е отнесен само към завършващия
го сегмент (чл.206 ал.1 ЗМВР).
Настоящият
състав приема, че са безспорно установени съставомерните
факти в процеса, а именно: На 12.04.2020г., около 23:08ч., младши експерт А.Х.А.
- младши полицейски инспектор, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег.№****,с установено наличие на алкохол в кръвта със средна
концентрация от 2.073 промила, вследствие на което е допуснал ПТП. По този
начин е нарушил изричната забрана от т.4 на Заповед №8121з-396/05.08.14г. на
Министъра на МВР,както и т.28 б.“б“ от Етичния
кодекс за поведението на държавните служители в МВР. ДРО е приобщил по
предвидения нормативен ред Съдебно-химическа експертиза (л.181-л.184),която
макар и събрана в предварително наказателно производство,е доказателствен
източник за главния факт и в дисциплинарното - установено ли е наличие на
алкохол в кръвта на оспорващия от компетентните медицински органи на процесната
дата,който отговор е несъмнено положителен, с констатирана величина на
концентрацията на етилов алкохол от 2.073 промила,което е значително. Вещото
лице по приетата в настоящото производство Съдебно-медицинска експертиза
заявява, че за отразяване на горния резултат и съгласно другите данни от делото,жалбоподателят
е следвало да изпие около 350-380 мл.ракия,което не е неизпълнимо.Същественото
в случая е това,че количеството и вида употребен алкохол не може да се
установява посредством субективните възприятия на заинтересовани свидетели.Освен
това, не е поставена задача на СМЕ (поискана
от оспорващия) да съобрази и влиянието на изпитите по две чаши бира
след 15:00 часа на 12.04.20г., съгласно показанията на св.Т.А., който единствен
е наблюдавал и участвал в консумирането на алкохол на процесната дата, продължило
до около 17:00 часа, когато си отишъл.
В този ракурс поставена, не се потвърждава защитната теза на
жалбоподателя, че въпросното ПТП вероятно е настъпило вследствие на недоброто
му общо здравословно състояние,с получаването на някаква органична криза (хипо - или хипер-гликемична, респ.
исхемична), защото
изведнъж му прилошало, а има установен диабет тип 2 и исхемична
болест на сърцето.Страдайки от последните,вероятно бил изгубил управлението на
автомобила вследствие на срив в организма му,получен по други здравословни
причини,без връзка с погълнатия алкохол в периода от 14/15:00ч. до 17/17:30ч. За процесната пред настоящия съд дисциплинарна
отговорност, възражението е ирелевантно, защото със
или без ПТП, държавният служител в МВР носи безусловното задължение да не
управлява МПС след употреба на алкохол, а няма свидетел по делото, който да не
е потвърдил, че в късния следобед на процесната да-та, жалбоподателят е пил
ракия (без значение са субективните им преценки за нейното
количество),както и „по две чаши бира“-
неуточнено с каква вместимост (св. Т.А.).
Според
настоящия състав е изключена и въведената като вероятна друга при-чина, извън
въздействието на алкохола, за инцидента, защото непосредствено след приемането на
г-н А. в болницата,са били направени пълни медицински изследвания, установили
близки до нормалните стойности на глюкозата в
кръвта,както и нормално кръвно налягане (л.116).Освен
това,основателно ответният орган поддържа,че щом в рамките на дисциплинарното
производство жалбоподателят не е оспорил Съдебно-химическата експертиза и в
сроковете от чл.26 ал.4 Наредба №1/17г. не е поискал извършване на повторен
анализ посредством изследване на контролните проби, каквито в случая е
установено, че са взети съгласно чл.15 ал.2 и ал.4 и чл.21 Наредба №1/17г. (л.61-л.70),то
вероятно е целял благоприятен за себе си резултат, внасяйки съмнение в дисциплинарното
обвинение, което обаче, за настоящото административно производство, не е
достатъчно да промени горния извод (за
разлика от пеналистиката). Спазването на изискванията от Наредба №1/2017г. е
потвърдено със свидетелските показания на д-р Б.Н.,който е приел оспорващия в
Спешното отделение на „МБАЛ-Силистра“АД; назначил е обсъдените по-горе кръвни и
други изследвания и, фактически му е оказал първа медицинска помощ след ПТП. Приложеният
Лист за преглед на пациент в КДБ/СО е подписан от д-р Н. с установени близки до
нормалните показатели на кръвната картина и обективното му състояние. Освен
това, той е описал състоянието на изследвания жалбоподател по реда на чл.14 Наредба
№1/17г., като изрично е установил и посочил в Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л.285-л.286): 7.„мирис
на алкохол“; 7.1.ДА. Горните обстоятелства се потвърждават от
свидетелските показания (освен на д-р Н.) и на медицинската сестра Ц. Д.,която е взела кръв за
химическото изследване.В коментирания по-горе Протокол за медицинско изследване
(л.285-л.286), съгласно
изискванията от чл.12-чл.14 Наредба №1/17г., д-р Н. е посочил точния номер на
стикера за взетата кръвна проба за изследване за наличие на алкохол, при
стриктно спазване на чл.15 за вземане на две кръвни проби, както и на чл.16 от
с.н. - мястото на убождането е било дезинфекцирано с кислородна вода (3% водороден пероксид).За удостоверяване на горните факти са съставени
официални писмени документи,чието оборване не може да стане по предприетия от
жалбоподателя начин, посредством разпит на заинтересовани свидетели,но дори и
техните показания не могат да разколебаят извода,че на процесната дата е
управлявал МПС след употреба на алкохол (над 0.5 промила), което единствено има правно значение за настоящото
производство.
Като неоснователно следва да бъде
отклонено и възражението за допуснати неотстраними нарушения на правилата от
чл.4 Наредба №1/17г., които гравитират около изискването за оглед на
местопроизшествието от контролни органи по ЗДвП, какъвто в случая, с оглед
спецификата му и пострадалите лица,е извършен от следовател,което не опорочава
процесуалното действие.По делото е установено,че жалбоподателят, след ПТП, е
изпаднал в тежко състояние до степен на невъзможност да общува, което е
наложило спешни мерки по оказването му на неотложна медицинска помощ.
Последното изцяло ирелевира оплакванията затова,че
талонът за изследване бил издаден единствено на базата на обаждането на телефон
112, а не съгласно изискванията от чл.3 и чл.4 Наредба №1/17г.,независимо,че е
установена обективната не- възможност да бъде изпробван на мястото на ПТП с
техническо средство (арг. от чл. 4 ал.2 Наредба №1/17г.). Съгласно чл.3
ал.3 Наредба №1/17г. талонът за изследване се придружава от осем стикера с
номера, съответстващи на номера на талона и доба-вена в края цифра от 1 до 8.Видно
от Протокол за медицинско изследване (л.62-л.63) изготвен
от д-р Н., точно толкова стикера са били използвани, изрично описани по начина
от наредбата,за взетите проби,носещи номера от въпросния Талон за изследване с
добавени цифри от 1 до 8. От Приемо-предавателен протокол
на л.67 се установява, че кръвните проби са предадени на ОП гр.Силистра за
целите на водено- то наказателно производство срещу жалбоподателя, като на
същата дата 14.04.2020г. в 10:15ч. са постъпили в Лаборатория по
химико-токсикологични изследвания при ВМА-МБАЛ Варна (л.68) с посочен
същия номер от Талона - 0061654.Отразено е, че биологичният материал е взет на
13.04.2020г. в 00:32 часа и представлява два контейнера със съдържание от около
4 ml. Контейнерите са били облепени със стикери,
парафирани,надписани и поставени в хладилна чанта.Посочени са изрично номерата
на стикерите, които не се разминават с тези от останалата документация, а
именно: 0061654.3/5. Последното напълно съответства на отразеното във водения
Дневник в СО на „МБАЛ-Силистра“АД за взетите кръвни проби, както следва:13.04.20г.; 00:32 часа, д-р Н., м.с. В.3.А.Х.А.;
№ на талон:0061654 (л.117-л.118). При отсъствието на каквото и да е отклонение от
регламентирания с Наредба №1/17г. ред за вземане на проба за химическо
изследване, както и при съответствие на номера на Талона за изследване,
възпроизведен в няколко различни документи (обсъдени по-горе),като несъстоятелно следва да бъде отклонено заявеното
за първи път в хода по същество на делото (Писмени бележки от адв.Св.С.) възражение за неидентифицираност
на въпросния Талон за изследване, в частта на неговия номер, чиито сериен такъв
е частичноповреден, но изписан ръкописно вярно и
многократно възпроизвеждан в други документи по делото, без каквито и да е
разлики. По указание на съда ответният орган е представил по-четливо копие на
въпросния Талон за изследване (л.287), който удостоверява факти с правно значение за делото
[…] А.Х.А. […] не е
изпробван с техническо средство (не е в състоя-
ние);[…] подпис на
провереното лице: не е в състояние. Поставен
в този ракурс, релевираният довод за нарушение на
правилата за вземане на проби за химическо изследване по реда на Наредба №1/17г.,
с оглед частично повредения сериен номер на Талона за изследване, е очевидно
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, щом от други доказателства,
непротиворечиво е установен същия номер гарантиращ идентичност на взетите и
изследваните проби от жалбоподателя.
Следователно, верен е изводът на ответния орган,че
жалбоподателят на 12.04. 2020г. е управлявал МПС след употреба на алкохол (установено наличие на алкохол в кръвта му от 2.073
промила). А щом това е така, то следва,че в грубо нарушение на
закона,е извършил процесната деятелност,с което е нарушил и разпоредби от ЕКП ДСМВР,както
следва:т.19-„Държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява“; т.20 -„Държавният служител насърчава хората да спазват
закона, като дава личен пример с поведението си“;т.28 -„Държавният
служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното
движение се подчинява: а)[…]; б) на забраната да управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или […], както и в
извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск; в) […]“;
Очевидно е, че всяко
от горните предписания на Етичния кодекс оспорващият е нарушил пряко и това не
се нуждае от някакъв специален коментар. Ето защо, несъмнено е установено
нарушението на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР.Деянията,
които са несъвместими с етичните правила за поведение на полицейските служители
и уронват престижа на службата, са възведени от закона като „тежки нарушения на
служебната дисциплина“,за които се налага дисциплинарно наказание
„уволнение“,което в обобщение сочи на материална законосъобразност на
оспорената заповед.
Като неоснователно следва да бъде
отклонено оплакването на жалбоподателя, че липсвали фактически установявания
как точно процесната деятелност била уронила престижа на службата, на което е
даден законосъобразен отговор и в самата уволнителна заповед.Правилно е
преценено,че действията му са станали известни на широк кръг лица,включително на
всички разпитвани (само подадените сигнали до
тел.112 са 5 на брой от същата вечер), оказали
му помощ след претърпяното ПТП, както и длъжностните лица,посетили
местопроизшествието, извършили неотложни-те следствени действия; медицинските специалисти,
направили първоначалното медицинско обследване; вземане на съответните проби за
изследване; както и продължилото лечение на оспорващия.Впоследствие, случаят е
станал по необходимост известен на наблюдаващия прокурор, допълнително
разпитваните свидетели и вещи лица.По този начин силно е накърнено доверието в
МВР,без съмнение е дискредитирана службата и уронен престижът ѝ, щом полицейски
служители,на които им е възложена контролна дейност по ЗДвП (с обсъдената по-горе Заповед №342з-1245/04. 12.18г. на
Директора на ОД МВР Силистра (л.165-л.166), оправомощаваща А.А. да осъществява контрол по ЗДвП; да издава фишове за
налагане на глоби; да съставя АУАН по ЗДвП), недопустимо след употреба на алкохол, управляват МПС.
Без значение е колко и с кого е консумирал алкохол,щом установената
концентрация в кръвта му е съобразно Наредба №1/17г. и по надлежния ред, е от
2.073 проми-ла и то 2 часа след ПТП и 4 часа след потегляне от дома му с
автомобила, време през което допълнително се е елиминирал алкохолът в организма
му. Следователно, щом няма спор по чисто обективните факти:- в периода от
15:00ч. до 17:00ч. жалбоподателят и св.Т.А. са обядвали и пили ракия и по две
чаши бира; след 4 часа първият е управлявал автомобил (св.Т.А. си е отишъл от дома му около 17: 00ч., и след
връщането му в 20:00 часа, в 21:30ч. е пожелал да се прибира, когато А. е привел
в движение собствения си автомобил за да откара гостенина си до тях),но решил да обикаля съседните села и да проверява
дали има нарушители на ограничителните епидемични мерки, пияни хора и др.под.,то
очевидно деянието му попълва хипотезата на приложения чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР,
защото не може да има съмнение,че полицейски служител,с възложени му функции по
контрола на пътя (по ЗДвП),е недопустимо да управлява МПС след употреба на
алкохол,което гарантира- но е уронило престижа на службата. Случаят е станал
достояние на повече хора, за-щото е установено, че св.Т.А. недвусмислено е
съобщил, че полицаят е пил алкохол следобед, на всички цивилни лица, притекли
се на помощ на пострадалите от ПТП. Д-р Б.Н. е посочил, че в 00:32ч.
жалбоподателят е миришел на алкохол.
Съгласно
приложения чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, процесното поведение на полицейския служител
е квалифицирано като „тежко нарушение на служебната дисциплина“ от нормотвореца,за което е предвидено дисциплинарно наказание
„уволнение“,каквото е и наложено с оспорената заповед. Следователно,съобразена е
и целта на закона, изведена от чл.6 т.1 и т.2 от Инструкция №8121з-470/27.04.15г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни
наказания,събирането и обработката на информация за състояние-то на
дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /Обн.ДВ,бр.34/15г.,изм.
ДВ,бр.25/17г./,издадена по законовата делегация от чл.215а ЗМВР.Ето защо
оспорената заповед следва да бъде потвърдена, като съответна на фактите и
закона.
При
горните фактически установявания се налагат следните изводи от правна страна: Съгласно
чл.204 т.3 ЗМВР, дисциплинарно наказание от процесния вид /по чл.197 ал.1 т.6 ЗМВР/ за служителите на младши изпълнителски длъжности, се налага от ръководителя
на структурата по чл.37 ЗМВР, каквато несъмнено е Областната дирекция на МВР. Следователно,
относно компетентността на ДНО не може да има
колебания,както и затова,че дисциплинарната му власт е упражнена
съобразно пред-писанието от чл.210 ал.1 ЗМВР - за писмена форма на заповедта
със задължителни реквизити, които се установяват по делото. Спазени са
процесуалните изисквания от Глава осма „Дисциплинарна отговорност“ ЗМВР и
Инструкция №8121з-470/27.04. 2015г.,което сочи на липса на допуснати съществени
нарушения на административ-нопроизводствените
правила.Следователно, оспорената заповед е издадена от орган с нормативно
възложена му материална, териториална и по степен компетентност, при спазване
на законоустановената форма и предписаната процедура, което сочи на отсъствие
на порок по смисъла на чл.146 т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Видно от мотивите на оспорената заповед
е, че ответният орган е обсъдил задълбочено събраните в дисциплинарното производство
доказателства и е извел верен, съответен на тях, извод за съставомерност
на деянието на жалбоподателя по чл. 203 ал.1 т.13 ЗМВР, за което по-горе също са
изложени мотиви.Следователно, процесната дисциплинарнонаказваща
жалбоподателя заповед, е съобразена с материалния закон и неговата цел,което
сочи на отсъствие на отменителните основания и от чл.146 т.4 и т.5 АПК. А щом
всичко това е така, то очевидно е осъществено основанието от чл.226 ал.1 т.8 ЗМВР и правилно е прекратено служебното правоотношение с него.
В
обобщение настоящият състав приема, че ДНО вярно е квалифицирал фактите по чл.203
ал.1 т.13 ЗМВР, за което приложил чл.197 ал.1 т.6 ЗМВР, налагайки на
жалбоподателя оспореното най-тежко дисциплинарно наказание,действайки в
условията на обвързана компетентност.Следователно, обжалваната заповед е съответна
на закона и на установените факти по делото,а издаването й не е обвързано с извършване
на преценка на обстоятелствата от чл.206 ал.2 ЗМВР, въпреки което такава има.Разноски
своевременно са поискали и двете страни,но с оглед изхода на процеса, такива се
дължат на ответния дисциплинарнонаказващ орган. Същите
следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице,в чиято структура е
издателят на акта, а именно ОД МВР гр.Силистра, по аргумент от чл.143 ал.1 и
ал.4 АПК. Видно от приложеното пълномощно на л.272 е, че Директорът на ОД МВР
гр.Силистра, надлежно е упълномощил служител с юридическа правоспособност,който
е изпълнил задълженията си за процесуално представителство по делото.Съгласно
чл.78 ал. 8 ГПК,вр. с чл.144 АПК,в полза на ЮЛ се
присъжда възнаграждение в размер,определен от съда,ако е било защитавано от
юрисконсулт,който размер не може да надхвърля максималния такъв за съответния
вид дело,определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.Последният
препраща към Наредбата на МС за заплащането на правната помощ,съгласно чийто
чл.24, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до
200 лева. Предвид фактическата сложност на делото и проведените три съдебни
заседания,настоящият състав приема,че справедливото възнаграждение е от 200
лева,колкото следва да бъдат присъдени на ответника,воден от което и на
основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ АПК, Административният
съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х.А. ***, против Заповед №342з-647/15.07.2020г. на Директора на ОД на МВР гр.Силистра,
с която на основание чл.197 ал.1 т.6, във вр. с чл. 194
ал.2 т.4 от Закона за министерството на вътрешните работи, му е наложено
дисциплинарно наказание, по вид „уволнение“,съгласно чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, като
е прекратено и служебното му правоотношение на основание чл.226 ал.1 т.8 от
същия закон от длъжността „младши полицейски инспектор“ в Участък-Главиница на
РУ гр.Тутракан при ОД на МВР гр.Силистра.
ОСЪЖДА А.Х.А. ***, Силистренска област, с ЕГН:**********, да заплати на Областна дирекция на МВР
гр. Силистра, с административен адрес: гр.Силистра,бул.„Македония“ №144, сумата от 200.00 (Двеста) лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, съгласно
чл.211 и чл.231 ЗМВР.
СЪДИЯ: